Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 27.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на трети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Ивелина Симеонова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №11344 по описа за 2019г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №130216 от 03.06.2019г.,
постановено по гр.дело №56373/2018г. по описа на СРС, ГО, 43 с-в, е признато за
установено по предявения от А.П.Д. с ЕГН********** против „Е.Б.Т.“ЕАД с ЕИК*****
иск с правно основание чл.439, вр.чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, за
която сума е издаден изпълнителен лист в полза на ответника на 24.02.2011г. по
ч.гр.д.№408/2010г. по описа на ОС- Пловдив и е образувано изп.д.№20118270400148
по описа на ЧСИ В.А., продължено под № 20178240405027 по описа на ЧСИ К.П.№824
на КЧСИ, като ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 350 лева разноски по производството.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ответника „Е.Б.Т.“ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че е изтекла погасителната давност относно вземането
му. Претендира отмяна на решението на СРС и отхвърляне на иска, както и
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият
ищец А.П.Д. в подадения в срок отговор
на въззивната жалба оспорва същата и моли решението на СРС да бъде потвърдено,
като излага подробни съображения относно правилността му. Твърди, че
погасителната давност е изтекла по време на процеса. Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми. Решението обаче е неправилно и следва да бъде отменено
по следните съображения:
Предявен
е иск с правно основание чл.439 вр.чл.124 ГПК.
Ищецът
излага, че е длъжник по изп.д.№20178240405027 по описа на ЧСИ К.П.№824 на КЧСИ,
продължено след предаване на служебния архив на ЧСИ В.А. по
изп.д.№20118270400148, образувано въз основа на изпълнителен лист в полза на
ответника от 24.02.2011г., издаден по ч.гр.д.№408/2010г. по описа на ОС-
Пловдив. Твърди, че по отношение на вземането на ответника по този изпълнителен
лист е изтекла предвидената в закона петгодишна погасителна давност, тъй като
след образуване на изпълнителното дело през 2011г. били извършвани действия по
проучване на имущественото му състояние, но не и същински изпълнителни действия,
поради което през 2013г. изпълнителното дело било прекратено по силата на
закона.
Ответникът не оспорва изложените от
ищеца факти по образуването на горепосочените изпълнителни дела. Оспорва твърденията
на ищеца, че след образуването на изпълнителното дело не са предприемани
изпълнителни действия, годни да прекъснат течащата по отношение на процесното
вземане погасителна давност. Твърди, че по изпълнителното дело са извършени
редица изпълнителни действия, с всяко от които давността е била прекъсвана, поради
което не е настъпила перемпцията.
От събраните по делото
доказателстваи по-конкретно от приложеното копие на изпълнителното дело се
установяват следните релевантни за спора факти и обстоятелства:
С приложения по изпълнителното дело изпълнителен
лист от 24.02.2011г., издаден по ч.гр.д.№408/2010 г. по описа на ОС- Пловдив ищецът
А.П.Д. е осъден да заплати на ответника „Е.Б.Т.“ЕАД сумата от 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
По молба от ответника в качеството му
на взискател въз основа на горепосочения изпълнителен лист, на 14.03.2011г. е образувано приложеното изпълнително
дело срещу ищеца А.П.Д..
С разпореждане без дата на ЧСИ В.А.
е наложен запор на четири леки автомобила на длъжника. Длъжникът е уведомен за
запора на 18.10.2011г., а от съобщение от 17.10.2011г. се установява, че запорът е наложен на 21.10.2011г.
На 26.08.2013г. по изпълнителното дело е постъпило искане от
взискателя за пристъпване към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи,
включително чрез изпълнение върху притежаваните от длъжника недвижими имоти и
движими вещи.
С призовка за принудително
изпълнение от 15.02.2014г., връчена на длъжника на 25.02.2014г., същият е
уведомен за извършване на опис на 4 броя МПС на 17.03.2014г., но такъв няма
данни да е извършван.
На 16.04.2015г. по изпълнителното дело е постъпило искане от
взискателя за пристъпване към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи,
включително чрез изпълнение върху притежавани от длъжника недвижими имоти и
движими вещи.
На 09.09.2015 г. ЧСИ е наложил възбрана върху недвижим имот-
собственост на длъжника и е насрочил опис и оценка за 25.10.2015г.
С призовка за принудително
изпълнение от 24.11.2015г., връчена на длъжника на 27.11.2015г., същият е
уведомен, че на 26.01.2016 г. ще бъде извършен опис и оценка на описания
по-горе недвижим имот. Липсват данни описът да е бил извършен.
Видно от протокол за приемане на
изпълнително дело от 08.07.2017г., изп.д.№20118270400148 е продължило под
№20178240405027 по описа на ЧСИ К.П.с район на действие ОС- Пловдив.
С разпореждания от 13.09.2017г.,
27.02.2018г. и 06.08.2018г. ЧСИ е насрочил опис на собствените на длъжника
движими вещи, находящи се на адреса му в с.Руен за 31.10.2017г., 26.03.2018г. и
за 20.09.2018г. Липсват данни опис на движими вещи да е извършван на която и да
било от тези дати.
При така установената от събраните
по делото доказателства фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Както правилно е преценил
първоинстанционният съд, приложима по отношение на процесното вземане е общата
5-годишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД. Това не се оспорва и от ищеца.
След образуване на изпълнителното
дело на 14.03.2011г. погасителната давност е била прекъсвана, както следва: на 21.10.2011г.- с налагането на запор на
леки автомобили; на 26.08.2013г.- с
подаването от взискателя на искане за
пристъпване към принудително изпълнение върху притежаваните от длъжника
недвижими имоти и движими вещи; на 16.04.2015г.-
с подаване на аналогично искане от взискателя; на 09.09.2015г.- с налагането на възбрана върху недвижим имот- собственост
на длъжника. Между никои две от така изброените действия не е изтекъл
двугодишен срок по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и същите са валидно
извършени по изпълнителното дело. Не прекъсват давността следните действия на
ЧСИ: изпратена призовка за принудително изпълнение от 15.02.2014г. (връчена на
длъжника на 25.02.2014г.), с която е насрочен опис на 4 броя МПС а 17.03.2014г.;
изпратена призовка за принудително изпълнение от 24.11.2015г. (връчена на
длъжника на 27.11.2015г.), с която е насрочен опис и оценка на недвижим имот на
26.01.2016г., както и разпорежданията от 13.09.2017г., 27.02.2018г. и
06.08.2018г., с които е насрочван опис на движими вещи на адреса на длъжника за
31.10.2017г., 26.03.2018г. и за 20.09.2018г., тъй като по делото не са
представени доказателства тези описи да са действително извършени.
Предвид гореизложеното се налага
изводът, че след 09.09.2015г. до
09.09.2017г. не е поискано от взискателя или извършено от ЧСИ същинско
изпълнително действие, поради което и на последната дата изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона поради изтичане на двугодишния срок по чл.433,
ал.1, т.8 ГПК на 21.10.2013г. Всички извършени след тази дата изпълнителни действия следва да се считат за
неизвършени. Неправилно според
настоящия състав обаче първоинстанционният съд е приел, че с прекратяването на
изпълнителното производство на 09.09.2017г. всички предприети изпълнителни действия по него се считат обезсилени.
Това е така само за извършените след
прекратяването действия. Действително, в предпоследния абзац от мотивите
към т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС е изложено, че „във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение
съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни
действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са
придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на
извършените от трети задължени лица плащания.“ В следващия последен абзац
от мотивите по тази точка, изр.1 обаче е посочено, че „Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие“, а
отговорът на въпрос 10 буквално гласи: „Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330,
ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие“. В този смисъл между мотивите и диспозитива
(отговора на въпроса) по т.10 от горепосоченото тълкувателно решение съществува
известно противоречие и неяснота. Според настоящия състав следва да бъде
съобразено и възприето постановеното в диспозитива и част от мотивите разбиране,
според което нова погасителна давност започва да тече от предприемането на
последното по време валидно (преди настъпването на перемпцията) изпълнително
действие. В случая такова валидно
изпълнително действие е налагането на възбрана на недвижим имот на 09.09.2015г., откогато започва броенето на
срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК и едновременно с това е започнала да тече
нова петгодишна погасителна давност, изтичаща на 09.09.2020г. (при положение,
че междувременно не са извършени други прекъсващи или спиращи теченето на
давността действия извън процесното изпълнително производство). Следователно
нито към момента на постановяване на първоинстанционното решение, нито към
датата на провеждане на устните състезания във въззивната инстанция-
03.07.2020г., погасителната давност относно вземането е изтекла. Изтичането на
давността на 09.09.2020г. не може да бъде взето предвид по реда на чл.235, ал.3 ГПК, тъй като този факт евентуално е настъпил след провеждане на устните
състезания и не може да се установи дали междувременно не са извършени действия,
прекъсващи или спиращи давността, извън процесното изпълнително производство.
По така изложените съображения
обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да
бъде постановено друго, с което искът се отхвърля изцяло като неоснователен.
При този изход на спора ответникът- жалбоподател
има право на направените по делото разноски в размер на 25 лева за държавна
такса за въззивно обжалване, както и на възнаграждение за защита от
юрисконсулт, което настоящият състав определя на общо 100 лева предвид ниската
фактическа и правна сложност на спора.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящото решение е окончателно.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение №130216
от 03.06.2019г., постановено по гр.дело №56373/2018г. по описа на СРС, ГО, 43
с-в, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от
А.П.Д. с ЕГН********** против „Е.Б.Т.“ЕАД с ЕИК***** отрицателен установителен иск
с правно основание чл.439, вр.чл.124, ал.1 ГПК, за установяване че ищецът не
дължи на ответника сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, за която сума е издаден изпълнителен лист в полза на ответника
на 24.02.2011г. по ч.гр.д.№408/2010г. по описа на ОС- Пловдив и е образувано
изп.д.№20118270400148 по описа на ЧСИ В.А., продължено под № 20178240405027 по
описа на ЧСИ К.П.№824 на КЧСИ.
ОСЪЖДА А.П.Д. с ЕГН**********
да заплати на „Е.Б.Т.“ЕАД с ЕИК***** сумата от 125 лева (сто двадесет и пет
лева)- разноски в производството и възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/