№ 149
гр. Горна Оряховица , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20214120200198 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ СТ. В. Д. е останал недоволен и обжалва
електронен фиш серия К № 3488623, издаден от ОД на МВР – Велико
Търново, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от
ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за
нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от същия
закон. Посочва, че във фиша не е посочено дали измерената скорост е
намалена с 3 %. Отрича да е извършил нарушението, за което е наказан.
Използваният във фиша израз за посочване на нарушената законна
разпоредба „член 21, алинея 2 във връзка с член 21, алинея 1 от ЗДвП“ го
поставяло в невъзможност да разбере за нарушението на коя разпоредба е
наказан. Не било доказано, че посоченият във фиша участък от пътя попада в
зоната на действие на пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от
60 км/ч. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш.
С писмено становище, постъпило в съда на 14.06.2021 г.,
ЗАЩИТНИКЪТ адв. С. С. от САК поддържа жалбата. Излага следните
допълнителни доводи: че фишът не съдържа пълно, ясно, точно и
1
недвусмислено описание на мястото на нарушението; че във фиша не е
посочена датата на съставянето му; че неправилно отговорността на
жалбоподателя се презумира на основание собствеността върху автомобила;
че във фиша не бил посочен органът, пред който същият може да се обжалва,
и срокът, в който може да се обжалва; че посочената като правно основание
за налагане на административното наказание разпоредба на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП не регламентира налагането на санкция; че не е посочено лицето,
издало електронния фиш, и неговата длъжност.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото
на жалбата.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 12.03.2020 г. в 10:55 часа при км 153+343 на път I-4 бил заснет със
стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № *** лек
автомобил „С.“ с рег. № ***, движещ се в посока към гр. Варна със скорост
93 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на
скоростта от 60 км/ч.
На 26.03.2020 г. за така установеното с автоматизираното техническо
средство нарушение против жалбоподателя СТ. В. Д. в качеството му на
собственик на заснетия автомобил бил издаден обжалваният електронен фиш
серия К № 3488623, в който било прието, че в момента на заснемането
автомобилът се е движел със скорост от 90 км/ч.
Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 03.02.2021 г. На
12.02.2021 г. жалбата на Д. против фиша била заведена в отдел „Пътна
полиция“ при СДВР.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства,
2
подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена чрез наказващия орган в срока по чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП от лице, което има право да обжалва електронния фиш, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания
електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа
законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушената разпоредба, размера на глобата, срока и сметката, по която да се
извърши доброволното й плащане.
Соченото в жалбата обстоятелство, че намаляването на фактически
измерената скорост от 93 км/ч до приетата за установена скорост от 90 км/ч
не е описано в текста на фиша, не съставлява нарушение на процесуалните
правила, тъй като данните относно това намаляване на скоростта не са сред
регламентираните в закона задължителни реквизити на фиша.
Неоснователен е и развитият в жалбата довод за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неясно изписване на
нарушената разпоредба. Забраната водачът да управлява пътното превозно
средство със скорост над указаната с пътен знак е формулирана в чл. 21, ал. 2
от ЗДвП чрез използване на техника на препращане към правилото в чл. 21,
ал. 1 от същия закон. Сама по себе си разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП не
съдържа самостоятелно правило за поведение, адресирано до водачите на
пътни превозни средства. Следователно използваният в обжалвания
електронен фиш израз „нарушение на член 21, алинея 2, във връзка с член 21,
алинея 1 от ЗДвП“ е единственото възможно законосъобразно формулиране
на нарушената законна разпоредба, съответстващо на описаното във фиша
3
управление със скорост, която превишава указаната с пътен знак максимално
разрешена стойност на скоростта.
Включените в електронния фиш изрази „ПП I-4 /София-Варна/“, „км
153+343, общ. Лясковец“ и „в посока към гр. Варна“ позволяват да се
установи по несъмнен начин мястото на извършване на нарушението. Поради
това съдът не приема за основателен доводът на защитника за съществено
нарушение на процесуалните правила за издаване на фиша, изразяващо се в
непълно, неясно, неточно и двусмислено описание на мястото на
нарушението.
Датата на издаване на електронния фиш, името и длъжността на лицето,
което го е издало, както и обстоятелствата пред кой орган и в какъв срок
фишът подлежи на обжалване, не са сред задължителните реквизити,
регламентирани в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Поради това са неоснователни
доводите на защитника, че липсата на тези реквизити в обжалвания
електронен фиш съставлява нарушение на процесуалните правила за неговото
издаване.
В обжалвания фиш правното основание за налагане на
административното наказание глоба е формулирано с израза „член 189,
алинея 4 във връзка с член 182, алинея 2, точка 3 от ЗДвП“, а не само с израза
„чл. 189, ал. 4 от ЗДвП“, както е посочено в становището на защитника.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП регламентира част от предпоставките,
при които наличието на които за нарушение на разпоредби от закона се
налага административно наказание с издаване на електронен фиш, а в
разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е уредено конкретното
административно наказание за нарушението, описано във фиша. Поради това
за пълното и точно формулиране на обсъжданото правно основание за
налагане на глоба с електронен фиш е необходимо посочването и на двете
разпоредби. Ето защо е изцяло неоснователно оплакването за допуснато
нарушение при формулирането на правното основание за налагане на
административното наказание.
Неоснователен е и доводът, че от съдържанието на фиша не се
установява за какво нарушение е наказан жалбоподателят. Включеният в
текста на фиша израз „с МПС С. вид ЛЕК АВТОМОБИЛ регистрационен
4
номер *** е извършено нарушение за скорост“, посочването на максимално
разрешената стойност на скоростта в съответния участък от пътя и на начина
на въвеждане на това ограничение на скоростта (чрез израза „ограничение 60
км/ч за извън населено място, въведено с ПЗ В-26“), както и посочването на
приетата за установена стойност на скоростта на движение на автомобила и
на превишението на установената стойност на скоростта над максимално
разрешената представляват в своята съвкупност пълно и точно описание на
извършеното нарушение.
От данните в справките „Преглед на фиш” на л. 8 и 9 е видно, че
обжалваният електронен фиш е издаден на 26.03.2020 г., т.е. четиринадесет
дни след датата на извършване на нарушението, съвпадаща с датата на
неговото установяване и заснемане. При това положение следва да се приеме,
че към момента на издаване на електронния фиш не е изтекъл шестмесечният
давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, броен от установяването и
заснемането на нарушението.
Към настоящия момент не е изтекъл и срокът на предвидената в чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК тригодишна преследвателна давност, която по силата на чл.
11 от ЗАНН намира приложение и за процесното административно
нарушение. (В този смисъл задължителните указания в т. 2 от Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия
на ВАС по тълк.д. № 1/2014 г.) Посочената давност е започнала да тече на
12.03.2020 г., когато нарушението е довършено. На основание чл. 81, ал. 2 от
НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН същата е прекъсната на 26.03.2020 г., когато е
издаден обжалваният електронен фиш. От това прекъсване е започнала да
тече нова тригодишна преследвателна давност, прекъсната на 03.02.2021 г.,
когато фишът е връчен на жалбоподателя. Започналата да тече на 03.02.2021
г. нова тригодишна преследвателна давност е спряна на основание чл. 81, ал.
1 от НК на 12.02.2021 г., когато в отдел „Пътна полиция“ на СДВР е заведена
жалбата на Д. против фиша, която съдът е приел за допустима и по която е
образувал настоящото съдебно производство за обжалване на фиша. При това
положение следва да се приеме, че към момента на настоящото произнасяне
започналата да тече на 12.02.2021 г. нова тригодишна преследвателна давност
не е изтекла. Към момента на настоящото произнасяне не е изтекла и
регламентираната в чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл.
5
11 от ЗАНН абсолютна преследвателна давност от четири години и половина,
започнала да тече на датата на извършване на нарушението 12.03.2020 г.
Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.
От приложената към изпратената в съда преписка снимка № 317,
заснета със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № ***
(л. 6 от делото), представляваща по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП
веществено доказателствено средство в административнонаказателния
процес, както и от данните от паметта на техническото средство,
възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 12.03.2020 г.
в 10:55 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Л., лек
автомобил с рег. № *** се е движел със скорост 93 км/ч.
От посочения символ „обърнато V“ в графата „Посока“ на полето с
данни от паметта на техническото средство се установява, че същото е
заснемало и измервало скоростта на автомобилите от отдалечаващия се
трафик (така за значението на символа – таблицата в т. 2.4.1. от
методическите указания за реда за работа със стационарна система
MultaRadar SD 580 на л. 13 – 17 от делото). С оглед изображението на
снимката, показваща заснетата задна част на автомобила, следва да се приеме,
че в момента на заснемането същият се е намирал по посока на своето
движение след стационарната видео-радарна система, с която е заснет. Видно
от приетата като писмено доказателство схема на вертикалната сигнализация
и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км 152+000 до км
155+000 (л. 24 – 25), в сила към 12.03.2020 г., стационарната видео-радарна
система е била разположена при км 153+337. Посоченото в полето с
технически данни от паметта на видео-радарната система място на
нарушението при км 153+343 попада в зоната на действие на пътен знак В26,
поставен при км 153+300, с който за движещите се в посока към гр. Варна
пътни превозни средства е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ППЗДвП зоната на действие на този
знак обхваща участъка от км 153+300 до кръстовището при км 153+600, тъй
като в посочения участък няма друго кръстовище и не е поставен знак, който
да отменя въведената забрана за превишаване на скоростта, а към знака няма
допълнителна табела Т2, която да указва по-кратко разстояние, на което е в
сила въведеното ограничение на скоростта. От цитираната схема се
6
установява също така, че посоченото място на нарушението при км 153+343
се намира по посоката на движение на заснетия автомобил на 6 метра след
мястото, на което е била монтирана стационарната видео-радарна система
MultaRadar SD 580 (км 153+337). Тези данни съответстват на посоченото по-
горе изображението върху снимката, възпроизвеждащо заснетата задна част
на автомобила с поставената върху нея табела с регистрационен номер ***.
От друга страна, от данните в т. 1.4 на цитираните по-горе методически
указания за реда за работа със стационарна система MultaRadar SD 580 се
установява, че дистанцията на измерване на тази система е от 1 м до 99 м.
Следователно намиращият се в момента на заснемане на нарушението лек
автомобил „С.“ с рег. № *** на позиция при км 153+343 на пътя е попадал
едновременно както в обхвата на радарния сензор на стационарната видео-
радарна система, разположена при км 153+337, така и в зоната на действие на
пътния знак В26, поставен при км 153+300, с който е въведено ограничение
на скоростта от 60 км/ч.
Предвид изложеното по-горе са неоснователни развитите от
жалбоподателя и защитника доводи за недоказаност на обстоятелството, че
посоченият във фиша участък от пътя попада в зоната на действие на пътен
знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч.
От приетото като писмено доказателство удостоверение ***, издадено
от Българския институт по метрология (л. 12), се установява, че е одобрен
типът на стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580, с която е
заснет автомобилът и е измерена скоростта му. Срокът на валидност на
удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от 08.12.2010
до 08.12.2020 г. и включва датата на заснемане на процесното нарушение.
От протокол за проверка № ***/22.08.2019 г. (л. 10) е видно, че
използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система
MultaRadar SD 580 с МАС № *** е преминала последваща метрологична
проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това
средство за измерване.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че фактът на извършване на
нарушението е установен по несъмнен начин.
От приложената към преписката и приета като писмено доказателство
7
справка за собствеността и регистрацията на моторно превозно средство (л. 7)
се установява, че към датата на нарушението 12.03.2020 г. заснетият с
техническото средство автомобил „С.“ с рег. № *** е бил собственост на
жалбоподателя СТ. В. Д..
В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП жалбоподателят не е представил в ОД
на МВР – Велико Търново декларация с данни за различно от него лице,
управлявало собствения му автомобил по времето и на мястото, посочени в
електронния фиш. Поради това и по аргумент от разпоредбите на чл. 188, ал.
1, изр. 1 и изр. 2 от ЗДвП за извършеното с автомобила нарушение следва да
бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството му на
собственик на това моторно превозно средство.
Развитото от защитника оплакване, че тъй като
административнонаказателната отговорност е лична, авторството на
нарушението не може да се презумира въз основа на собствеността на
заснетия автомобил, няма отношение към законосъобразността на обжалвания
фиш. Оспорената от защитника презумпция за авторство на нарушението е
регламентирана от закона (чл. 189, ал. 5 във вр. с чл. 188, ал. 1 от ЗДвП),
поради което оплакването срещу прилагането на тази презумпция е по
същество оплакване за несъответствие на разпоредба от закона с правен
принцип. За целите на настоящото производство съдът приема, че
регламентираната от закона презумпция за авторството на нарушението не
противоречи на правни норми от по-висш порядък, тъй като на собственика
на автомобила е осигурено средство за защита, чрез упражняването на което
да обори презумираното авторство на нарушението, като подаде декларация с
данни за лицето, на което е предоставил управлението на собствения си
автомобил, или като съобщи на компетентните органи, че владението върху
автомобила му е отнето чрез престъпление (арг. от чл. 189, ал. 6, т. 2 от
ЗДвП).
Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като
административно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. За това
нарушение на жалбоподателя е наложено абсолютно определеното в закона
по вид и размер административно наказание глоба от 100 лв.
При издаване на фиша фактически измерената скорост от 93 км/ч е
8
редуцирана с 3 км/ч, като е приетата за установена скорост от 90 км/ч.
Посоченото намаляване на фактически измерената скорост до приетата за
установена е в интерес на жалбоподателя, тъй като изключва възможните
неблагоприятни за него последици от допустимата грешка на измерване със
стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580 (т. 1.4 от
цитираните по-горе методически указания на л. 13 – 17). Обсъжданото
редуциране на измерената скорост е и в съответствие с основния принцип в
административнонаказателното право, че наказание може да бъде наложено
само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин.
Правилно е и решението в конкретния случай да не се прилага
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Приетото за установено превишение на
скоростта от 30 км/ч надвишава значително границата от 10 км/ч, над която
деянието съставлява административно нарушение по чл. 182, ал. 2 от ЗДвП.
Липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Поради това не може да се приеме, че конкретното нарушение
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения по чл. 182, ал. 2 от
ЗДвП, което да даде основание за квалифицирането му като маловажен
случай на такова нарушение.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че обжалваният електронен
фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3488623 , издаден от
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на СТ. В. Д., ЕГН **********, с
адрес ***, със съдебен адрес *** – адв. С. С., е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 100 лв. (сто лева) на основание чл. 189, ал. 4
във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата за
нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от същия
закон.
9
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
10