№ 2865
гр. Варна, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Диана Н. Найденова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20243110102341 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3
ЗЗД.
Ищецът Б. Л. Г. твърди, че се свързал с ответника Й. В. В. по повод
намерението си да извърши подобрения в собствения си имот, находящ се в гр.
Варна, местност Ракитника, включващи изграждането на два навеса в
жилищната сграда /съотв. с площ от 15 кв. м. на първи жилищен етаж и с
площ от 20 кв. м. на втори жилищен етаж/, ведно с монтаж на улуци и
водосточни тръби, както и поставянето на 15 метра ограда от дървени
елементи, закрепени на бетонни блокчета към съседния поземлен имот. След
оглед на имота и уверения от ответника, че разполага с нужните умения, опит,
машини и съоръжения за извършване на работата, на 07.03.2023 г. между
страните бил сключен договор за изработка. Уговореният срок за изпълнение
на описаните по-горе СМР бил шест месеца, считано от датата на подписване
на договора, като страните следвало да подпишат приемо-предавателен
протокол за установяване изпълнението на възложената работа. Уговорена
била и окончателна цена в размер на 16 120 лева, която ищецът поддържа, че е
заплатил изцяло и в брой в деня на сключване на договора, за което била
съставена разписка. Твърди, че макар в договора изрично да не е посочено,
ответникът поел задължение да доставя материалите на обекта със собствен
транспорт, което е калкулирано в посочената обща цена.
Ищецът заявява, че предоставил на ответника ключове за имота, за да
има свободен достъп до него. Независимо от това, до м. юни 2023 г.
последният го посетил само няколко пъти, за да вземе размери и да изготви
1
проекти. През м. май извършил частичен монтаж на навеса на втория
жилищен етаж, който ищецът твърди, че намерил паднал върху терасата.
Излага, че конструкцията е негодна за ползване и създава опасност за живота
и здравето на обитателите на имота. Сочи, че дървеният навес на първия етаж
е частично монтиран, но негоден за ползване, тъй като през него тече вода.
Започнал е монтаж на три броя дървени оградни пана, които са паднали в
двора на съседа. Предвид изложеното поддържа, че е налице неизпълнение от
страна на ответника на поетите с договора за изработка задължения и за него
се е породил интерес от развалянето на договора.
Ищецът твърди, че ответникът спрял да отговаря на телефонните му
повиквания, поради което предприел действия по връчване на уведомление за
разваляне на договора за изработка чрез ЧСИ. Сочи, че уведомлението е
връчено на В. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Отправя искане до съда за осъждане на ответника да му заплати сумата
16 120 лева, представляваща платено на отпаднало основание възнаграждение
по договор за изработка от 07.03.2023 г., развален от ищеца поради
неизпълнение, ведно със законната лихва, считано от момента на депозиране
на исковата молба в съда - 27.02.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
С Определение № 10538/19.09.2024 г. е оставено без уважение искането
на ответника за възстановяване на срока за отговор на исковата молба.
Посоченият съдебен акт е потвърден с Определение № 1236/07.03.2025 г. по ч.
гр. д. № 385/2025 г. по описа на ВОС и е влязъл в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото наличието на валидно
възникнало облигационно отношение между тях по договор за изработка от
07.03.2023 г., по силата на който ответникът следвало да извърши СМР,
включващи изграждането на два навеса в жилищна сграда, собственост на
ищеца /съотв. с площ от 15 кв. м. на първи жилищен етаж и с площ от 20 кв. м.
на втори жилищен етаж/, ведно с монтаж на улуци и водосточни тръби, и
поставянето на 15 метра ограда от дървени елементи, закрепени на бетонни
блокчета към съседния поземлен имот.
Сключеният между страните договор за изработка е приобщен към
доказателствата по делото /л. 19-20/, като съгласно чл. 5 от същия уговорената
цена за възложената работа е в размер на 16 120 лева, включваща всички
разходи на изпълнителя за труд и материали. Уговорено е посочената сума да
бъде платена не по-късно от 24 часа от подписване на договора /чл. 6/.
Към исковата молба е приложена разписка от 07.03.2023 г. /л. 21/,
2
подписана лично от Й. В. В., съгласно която същият е получил в брой от Б.
Любенов Г. сумата от 16 120 лева, представляваща уговорената с чл. 5 от
договора за изработка цена.
Ищецът е представил писмени доказателства, че през м.01.2024 г. е
изпратил до ответника уведомление за разваляне на договора за изработка,
връчено на последния по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез ЧСИ /л. 22-30/.
По делото са ангажирани специални знания посредством допуснатите
първоначална и допълнителна съдебно-техническа експертиза.
Вещото лице инж. Г. Г., изготвило заключението по първоначалната
експертиза, излага, че към момента на огледа е установило следното:
положена ажурна /дървена/ част върху съществуващата масивна ограда по
границата на парцела, голяма част от която е паднала и скъсана; изпълнен
навес на първи етаж на сградата, на който няма поставени челни дъски и
улуци и не са изпълнени окрайчващите детайли на връзката към стените на
сградата; навесът на втория етаж на сградата – паднал върху масивния
парапет на терасата, като основната покривна конструкция не е демонтирана,
а част от елементите от навеса са складирани в двора. Вещото лице е
достигнало до извод, че при изпълнение на дървената покривна конструкция
са допуснати съществени грешки и пропуски, а именно: всички носещи
елементи – П.е и столици, са изпълнени от слепени дъски с полиуретанова
пяна, детайлите на хващане на всички носещи елементи не са изпълнени с
необходимите крепежи и метални планки; столиците не лягат с необходимата
площ върху П.ете, подпрени са само с парчета дъски, които са приковани към
П.ете с гвоздеи и то не достатъчно; ребрата на първи вилен етаж не лягат
върху билната столица /която е с недостатъчно сечение и не е подпряна
никъде/, а са приковани към нея с гвоздеи; наблюдава се смяна на сечението
на елементите в една равнина, което е недопустимо; има неправилно
изпълнение на всички снаждания, не са свързани с крепежи; участъкът около
комина не е оребрен; не са монтирани никъде подкоси; не са монтирани
клещи; липсват подложки под П.ете, както и при връзката на столиците с
П.ете. Предвид констатираните пукнатини по всички елементи вещото лице
заключава, че дървеният материал е бил с остатъчна влага, на което се дължи и
появата им. Излага, че при изпълнение на дървената покривна конструкция не
са ползвани достатъчно и подходящи крепежни елементи, а използваните
елементи на самата конструкция са с недостатъчни сечения и дължини.
Съгласно заключението така изпълнената конструкция не отговаря на
техническите норми и не е в състояние да понесе постоянните и временни
натоварвания. Изпълнените СМР не са изпълнени качествено и не биха могли
да бъдат използвани по предназначение, а 90 % от използвания дървен
материал е посукан, деформиран и с видими пукнатини и не би могъл да се
използва отново по предназначение.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Пояснява, че
връзките между отделните елементи на конструкцията не са достатъчно
здрави. Сочи, че направените „зарязвания“ са сложни за изпълнение, но имат
по-скоро декоративна функция и без използване на крепежни елементи не
3
биха могли да понесат натоварването на конструкцията. Изрично уточнява, че
макар навесът на първия етаж да не е паднал, при изпълнението му са
допуснати грешки, най-съществената от които, че билната столица /върху
която лягат всички ребра/ не е с достатъчно сечение и не може да се установи
по какъв начин е свързана със стената на сградата. Изразява становище, че
оградата е паднала от собствената си тежест, защото отворът между бетонните
колони е прекалено голям и използваните детайли не са били подходящи.
Допълнителната експертиза е възложена на две вещи лица – съответно
инженер-конструктор и експерт в областта на дървообравотването. В
заключението на вещото лице И. П. /притежаващ специалност „механична
технология на дървесината“/ се сочи, че липсва проект за конструкциите,
предмет на договора за изработка, както и документи за вложените материали.
Вещото лице П. изразява становище, че вложеният дървен материал с
влажност по-висока от нормативната, за което съди от установените при
огледа не добре рендосани дървени елементи по конструкцията с настръхнало
лице и наличието на пукнатини. Сочи, че установеното на място лепило,
използвано за слепване на елементите, не е било подходящо, като за по-голяма
здравина е следвало да се ползва епоксидно лепило. Изтъква констатираното
разлепяне по лепилния шев, въз основа на което заключава, че залепването не
е било достатъчно здраво. Достига до извод за некачествено изпълнение на
хидроизолацията на навесите поради наличието на следи от скъсвания и
протрИ.ия и недобро залепване. Сочи, че навесът на ет. 2 се държи само на 6
колони, които не са добре анкерирани и захванати към основната конструкция,
а столиците са хванати „бутафорно“ за стената на сградата. Излага, че
лаковото покритие е измито и липсва една година след изграждане на
конструкциите. Счита, че не са използвани подходящи крепежни елементи
/метални планки, болтове, анкери, дюбели/. По отношение на оградата сочи,
че тя е с декоративна функция, елементите са с малко напречно сечение и са
снаждани по недопустим начин с тънка летва. Счита, че не са предвидени
компенсиране на набъбване в дървесината при увеличаване на влажността.
Изразява становище, че уговореният срок за изпълнение на работата е бил
достатъчен за прецизното й извършване. Сочи, че при подходяща технология
би могло да се изработят слепени греди, столици и колони, но в случая са
допуснати пропуски в изработката – неподходящо лепило, технология,
налягане на слепване, влажност на материала. Въз основа на извършените
изчисления вещото лице П. счита, че детайлите на конструкцията са с
достатъчни сечения, които могат да носят граничните натоварвания. Изразява
становище, че е малко вероятно конструкцията да се е самосрутила, като е
възможно това да се е случило вследствие на силен вятър, буря и пр. При
съобразяване на данните за силата на вятъра в периода 18-19.11.2023 г.,
достига до извод, че при добро изпълнение на конструкцията тя би следвало
да е с ненарушена цялост. Заключението на вещото лице е, че въпреки че
използваните сечения в конструкцията отговарят на техническите изисквания
за якост, сглобената конструкция не отговаря на изискванията, поради което е
паднала. Като недостатъци на конструкцията изтъква липсата на здраво
захващане на колоните и столиците към съществуващата монолитна
4
конструкция, използването на неподходящи винтове, слабата връзка между
отделните елементи от конструкцията, дължаща се на неизползването на
достатъчно и подходящи крепежни елементи.
Вещото лице инженер-конструктор И. И. също изразява становище, че
изпълнените строителни дейности не отговарят на добрата практика за
изграждане на подобни конструкции. Като пропуски в изпълнението отчита
липсата на проект, начина на захващане на конструкцията към стената на
горното ниво, както и към парапета. Сочи, че слепените конструкции са по-
здрави, но само при използване на качествени материали и дървесина.
Заявява, че при извършения оглед били констатирани много чепове в дървения
материал, което говори за по-ниското му качество. Счита, че макар сеченията
на конструкцията да са подходящи, тя не е достатъчно добре укрепена към
мястото на захващане. Сочи, че в конструкцията са използвани винтове, но е
неудачно закрепването с винт за директен монтаж за закрепване трупчето, за
което е хваната колоната. На база изложеното заключава, че конструкцията на
втория етаж вероятно се е срутила вследствие на силния вятър. Изтъква, че
независимо че отделните елементи като носимоспособност биха издържали
натоварванията от сняг, вятър и собствено тегло, сглобяването им не е
правилно – не са ползвани правилни крепежи за захващане на основата
/парапета/, не са ползвани правилните крепежи за захващане към стената, не
са ползвани свързващи елементи между отделните елементи на
конструкцията.
Изслушани в съдебно заседание, вещите лица поддържат заключението
си. Вещото лице П. пояснява, че изводът му за некачествено слепване на
детайлите се основава на констатираните разлепвания. Сочи, че при
качествено залепване, дървесината остава залепена и се при усилие между
детайлите дървесината се счупва. Заявява, че проблемите в конструкцията са
във връзките между отделните елементи и със съществуващата сграда. Счита,
че силният вятър може да е допринесъл за срутването на конструкцията на
втория етаж, но подчертава, че той не надвишава нормативно определената
граница, която следва да бъде съобразена при изграждане на подобни
конструкции.
Вещото лице И. заявява, че конструкцията на първия етаж е изпълнена
по същия начин като падналия навес на втория етаж и не е сигурна, поради
което се нуждае от подобрения. Според вещото лице П. тази конструкция не е
съборена от вятъра единствено поради факта, че се намира между две стени,
като коментираните пропуски в свързването на конструкцията са налице и при
нея.
Настоящият съдебен състав намира, че и двете заключения са
компетентно изготвени, обосновани и убедително защитени от вещите лица.
Не се кредитира единствено изводът на вещото лице Г., че използваните
елементи за изграждане на двата навеса са с недостатъчни сечения и дължини.
В посочената част първоначалното заключение не е аргументирано и се
опровергава от изложеното в заключенията на вещите лица П. и И., които въз
основа на извършените изчисления достигат до извода, че елементите на
конструкциите са с достатъчна носимоспособност. Същевременно,
5
експертните заключения са еднопосочни относно необходимостта
конструкциите да бъдат укрепени с допълнителни крепежни елементи и
извода, че са налице пропуски в сглобяването.
От ищеца са ангажирани и гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите К.А. А. и А.А.А.
Свидетелят А. заявява, че ищецът е приятел на баща му и се познават от
15-20 години. Излага, че един ден след рождения му ден – на 19.11.2023 г. Б. Г.
му се обадил, обяснил, че оградата на вилата му паднала и помолил за помощ.
Когато отишли на място, с колегата му Алекси заварили няколко паднали пана
от оградата, като при посещението просто ги оставили в двора. На следващата
седмица ищецът отново помолил за съдействие, тъй като паднал и навесът на
терасата на последния етаж на вилата. Отново св. А. и колегата му се отзовали
и видели, че по земята имало греди, а самият навес бил „изнесен извън
терасата“, легнал върху парапета и бил опасен. Поради това започнали да го
демонтират, като успели да запазят само част от дървения материал. Св. А.
излага, че изцяло премахнали горния навес, а от долния премахвали разлепен
ондулин. Сочи, че по долния навес имало наранявания и от паднали греди.
Пояснява, че ищецът го е потърсил, тъй като работи като пожарникар и има
опит в подобни ситуации.
Свидетелят Алексиев потвърждава, че е посещавал вилата на ищеца през
м. ноември 2023 г. – около 18.11. Спомня си, че в този период времето било
лошо и Г. поискал помощ за отстраняване на паднали части от оградата на
имота му. Излага, че посетили имота, но по съвет на адвоката си ищецът
оставил падналата ограда като доказателство и не извършили никакви
ремонтни дейности. Около седмица по-късно ищецът отново ги потърсил, тъй
като се срутил навесът на втория етаж на вилата му. Когато отишли в имота,
видели, че навесът е паднал и части от него липсвали и били разпилени в
двора. Тъй като създавал опасност, разглобили елементите, като оставили част
от конструкцията на терасата. От навеса на долния етаж също липсвали част
от битумните керемиди, имало щети по него, но бил в по-добро състояние.
Показанията на така разпитаните свидетели са логични,
непротиворечиви и еднопосочни. Те се подкрепят от експертните заключения,
в т.ч. и от приложения към последните снимков материал. Предвид
изложеното и доколкото свидетелите са трети, незаинтересовани от изхода на
спора лица, съдът намира, че показанията им следва да бъдат ценени като
достоверни, основаващи се на непосредствените им лични впечатления.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1 ЗЗД, следва да се установи наличието на следните материалноправни
предпоставки: 1) наличието на валидно възникнало облигационно отношение
между страните по договор за изработка; 2) ищецът да е заплатил
уговореното с договора за изработка възнаграждение в размер на 16 120 лева;
6
3) договорът да е бил развален надлежно от изправния кредитор поради
виновно неизпълнение на договорно задължение на ответника.
В случая между страните е безспорно, че са обвързани от договор за
изработка, а от приложената към исковата молба разписка се установява и че
ищецът, в качеството на възложител на работата, е заплатил авансово
уговорената по договора цена на ответника. Налице са и доказателства, че
възложителят е отправил към изпълнителя изявление за разваляне на
договора, надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Доколкото изявление
за разваляне на договора се съдържа и в исковата молба, следва да се приеме,
че то е достигнало до знанието на ответника най-късно с връчването на
препис от книжата по чл. 131 ГПК. В случая спорът между страните е
съсредоточен върху въпроса налице ли е некачествено изпълнение на
възложената работа.
Съгласно чл. 265, ал. 1 ЗЗД при наличието на недостатъци, за
поръчващия възникват следните права: да поиска поправяне на работата в
даден от него подходящ срок без заплащане; да претендира заплащане на
разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на
възнаграждението. Ако обаче недостатъците са толкова съществени, че
работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение,
поръчващият може да развали договора /чл. 265, ал. 2 ЗЗД/.
От събраните по делото доказателства и в частност – от приетите
експертизи, по категоричен начин се установява, че изградените от ответника
навеси, както и поставената ограда, са некачествено изпълнени. Трите вещи
лица са единодушни, че при изграждането на навесите за конструкциите не са
използвани достатъчно крепежни елементи, а използваните са неподходящи.
Констатирани са пропуски и при захващането на навесите за самата сграда.
Вещото лице П. е установило нарушения в технологичния процес при
слепване на отделните дървени елементи, както и напуквания вследствие на
високата влажност на дървесината /отбелязано и от вещото лице Г. в
първоначалното заключение/. По отношение на оградата, вещите лица също
отбелязват недобро изпълнение, поради което на място е установено
допълнително укрепване на оградните пана, подсказващо за установени от
самия изпълнител недостатъци. Както вещото лице Г., така и вещото лице П.
изразяват становище, че елементите, използвани за изграждане на оградата, не
са подходящи.
По безспорен начин, както от експертните заключения, така и от
показанията на разпитаните свидетели, се установява, че оградата и навесът
на втория етаж са паднали след поставянето им именно вследствие на
некачественото изпълнение. Възражението на ответника, че това се дължи на
форсмажорни обстоятелства, на първо място, е преклудирано – това
правоизключващо възражение се навежда от процесуалния му представител за
първи път в рамките на устните състезания. Наред с това то се явява и
неоснователно, доколкото изрично вещото лице П. заявява, че силата на
вятъра в периода, в който конструкциите са се срутили, не надвишава
нормативно заложените стойности, с които подобни конструкции следва да
бъдат съобразени. В същата насока е и заключението на вещото лице И.,
7
който макар да допуска вятърът да е допринесъл за падането на навеса,
изтъква като водеща причина за това неправилното му сглобяване.
Следва да се отбележи, че макар навесът на първия етаж да не е паднал,
при него вещите лица са констатирали същите недостатъци, както и при
срутилия се навес на втория етаж, а именно – неправилно сглобяване и
захващане за конструкцията на сградата. Изрично вещото лице И. сочи, че в
това си състояние той е негоден за употреба.
Предвид всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че в
случая е налице хипотезата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД, като поради коментираните
по-горе недостатъци изпълнената работа не е годна за нейното обикновено
предназначение и за поръчващия е възникнало потестативното право да
развали договора за изработка. В случая не просто конструкциите не са
качествено изпълнени, вследствие на което единият навес и оградата са се
срутили, но и материалите, вложени при изграждането им, са негодни за
последваща употреба – в този смисъл са както показанията на свидетелите А.
и Алексиев, така и заключението по първоначалната съдебно-техническа
експертиза. В този смисъл не биха могли да бъдат споделени доводите на
процесуалния представител на ответника, че ищецът е следвало да се
възползва от регламентираните в ал. 1 на чл. 265 възможности, а именно – да
иска от ответника да поправи работата или да претендира от него разноските
за това.
Доколкото изявлението на ищеца за разваляне на договора е достигнало
до ответника, то е произвело действие и последният дължи връщане на
получената сума за поръчката.
Поради горните съображения предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен.
По разноските:
При този изход на делото и в съответствие с чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени извършените от ищеца разноски за
държавна такса в размер на 644.80 лева, депозит за СТЕ в размер на 300 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 3630 лева. Настоящият съдебен състав
намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Последното
съответства на фактическата и правна сложност на делото предвид цената на
иска, обема на събраните доказателства и броя на проведените съдебни
заседания. Не следва да бъдат присъждани е полза на ищеца сторените
разходи за връчване на уведомлението за разваляне на договора, тъй като те по
същество не представляват съдебно-деловодни разноски, а вреда от
неизпълнението на разваления договор. Така, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сума в общ размер от 4574.80 лева.
Воден от горното, съдът
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. В. В., ЕГН **********, от гр. Белослав, ул. „В.Д.“ № 24,
ДА ЗАПЛАТИ на Б. Л. Г., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „С.“ № 13, ап. 3,
СУМАТА ОТ 16120 лева /шестнадесет хиляди сто и двадесет лева/,
представляваща платено на отпаднало основание възнаграждение по договор
за изработка от 07.03.2023 г., развален от ищеца поради неизпълнение, ведно
със законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба в
съда - 27.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
ОСЪЖДА Й. В. В., ЕГН **********, от гр. Белослав, ул. „В.Д.“ № 24,
ДА ЗАПЛАТИ на Б. Л. Г., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „С.“ № 13, ап. 3,
СУМАТА ОТ 4574.80 лева /четири хиляди петстотин седемдесет и четири
лева и осемдесет стотинки/, представляваща разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9