№ 19589
гр. ., 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И. В. ВЪТЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от И. В. ВЪТЕВ Гражданско дело №
20241110146243 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1
и ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.
Ищецът „.“ АД твърди, че на 22.11.2014 г. между „.“ ЕАД, в качеството
на кредитор, и ответника Д. Т. Н. в качеството на кредитополучател е сключен
Договор за потребителски паричен кредит № ./22.11.2014 г. за отпускане на
паричен заем в размер на сумата от 6 000 лева за срок от 48 месеца, обхващащ
периода от 22.11.2014 г. до 20.12.2018 г. Поддържа, че кредитът следвало да
бъде изплатен чрез 48 месечни погасителни вноски, всяка от тях в размер по
276,51 лева съгласно погасителен план. Посочва, че годишният процент на
разходите по договора е определен въз основа индивидуалния кредитен
профил на ответника, като началният момент на изчисляването му е датата на
подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, договорът
е валиден за целия срок, а страните изпълняват точно задълженията си по
него. Излага се, че лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на
договора, като в тази връзка кредитополучателят дължи заплащането на такса
ангажимент за сключване на договора при фиксиран лихвен процент съгласно
§1, т. 5 ЗПК. Тази такса се заплаща при усвояване на кредита чрез удържане на
сумата от кредитора от общия размер на кредита. С исковата молба се твърди,
че в изпълнение на задълженията си по договора за кредит „.“ ЕАД превело по
сметката на ответника, посочена в договора, сумата, предмет на отпуснатия
1
кредит. Изяснява, че съгласно клаузата на чл. 5 от договора при допусната
забава в заплащането на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действаща
законна лихва за периода на забавата. Съгласно същата клауза вземането на
кредитора става изискуемо в пълен размер при просрочване от страна на
кредитополучателя на две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната вноска. Твърди се, че ответникът погасил 5
месечни вноски, след което преустановил плащането по договора, поради
което и на основание чл. 5 от същия вземането му станало изискуемо в пълен
размер на 20.07.2015 г. – падежната дата на втората пропусната месечна
вноска, за което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до
длъжника. Поддържа, че общият размер на неплатените суми по процесния
договор към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 21.06.2016 г., възлизал на сумата от 11 259,11 лева, включваща: 6
052,22 лева – непогасена главница, 4 654,85 лева – възнаградителна лихва за
периода от 20.06.2015 г. до 20.12.2018 г., 551,94 лева – мораторна лихва за
периода от 20.07.2015 г. до 11.06.2016 г., както и законна лихва за забава от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът посочва, че след подаване на заявлението от страна на длъжника са
постъпили плащания в общ размер от 4 734,19 лева, както следва: на
12.03.2024 г. сумата от 2 174,19 лева, на 29.05.2024 г. сумата от 1 200 лева, на
17.06.2024 г. сумата от 1 200 лева и на 26.06.2024 г. сумата от 160 лева.
Изтъква, че същите не са достатъчни, за да покрият цялото задължение,
поради което и след отнасянето им по реда на чл. 76 ЗЗД за покриване на
разноски и лихви, останалите неплатени суми са 6 052,22 лева – главницата по
договора за кредит и 472,60 лева – възнаградителна лихва за периода от
19.01.2018 г. до 20.12.2018 г., представляваща останалата непогасена чрез
плащането част от общо начислената възнаградителна лихва в размер от 4
654,85 лева за периода от 20.06.2015 г. до 20.12.2018 г., които суми претендира
в настоящото производство. Акцентира, че в размера на претендираната
главница от 6 052,22 лева е включена дължимата се от ответника главница за
застрахователна премия в размер на 235,20 лева, или чистата стойност на
претендираната и дължима главница по договора е в размер на 5 817,02 лева.
Твърди, че тези суми са удостоверени в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 47512/2016 г. по описа на
СРС, 51 състав. Изяснява, че считано от 04.12.2023 г., „. С. А., клон .“ КЧТ е
заличено от Търговския регистър поради извършено прехвърляне на
търговското му предприятие, придобито от ищеца „.“ АД на 31.05.2023 г. По
тази причина отправя искане за конституиране като страна по делото на
правоприемника „.“ АД. С тези съображения ищецът обосновава правния си
интерес от търсената установителна искова защита с искане за постановяване
2
на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 6 052,22 лева, представляваща непогасена главница по
Договор за потребителски заем № ./22.11.2014 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
21.06.2016 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 472,60 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 19.01.2018 г. до
20.12.2018 г. При условията на евентуалност – в случай че предявените
установителни искове не бъдат уважени поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди датата на подаване
на заявлението, ищецът предявява осъдителни искове, като моли да бъде
прието, че предявяването на исковете представлява волеизявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от датата на
получаване от ответника на препис от исковата молба. По изложените
съображения ищецът иска от съда да признае за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи сумата от 6 052,22 лева,
представляваща непогасена главница по Договор за потребителски паричен
кредит № ./22.11.2014 г., сключен с „.“ ЕАД, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.06.2016 г., до
окончателното плащане и сумата от 472,60 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 19.01.2018 г. до 20.12.2018 г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 47512/2016 г. по описа на СРС, 51 състав, евентуално съединени с
осъдителни искове за същите вземания с обявена предсрочна изискуемост с
депозиране на исковата молба в съда.
С отговора на исковата молба Д. Т. Н. оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани. Не оспорва подписването на Договор за паричен
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № ./22.11.2014 г. с „.“ ЕАД със
следните параметри: размер на кредита за потребителски цели от 6 000 лева,
застрахователна премия от 1 612,80 лева, такса ангажимент от 210 лева, 48
равни погасителни вноски, месечна погасителна вноска в размер от 276,51
лева, обща стойност на плащанията от 13 272,60 лева, ГПР от 45,29 % и
лихвен процент от 37,48 %. Посочва, че сключеният договор има
характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно чл. 9, ал. 1
ЗПК и спрямо същия са приложими особените изисквания за действителност
по ЗПК и конкретно на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 и т. 20 и ал. 2, чл.
12, ал. 1, т. 7 – т. 9 от закона, като липсата на което и да е от тях прави
договора недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. С отговора ответникът оспорва
действителността на процесния договор за кредит поради неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за точно посочване на ГПР по
договора, намирайки, че в процесния случай в договора този компонент
3
фигурира формално като размер от 45,29 %, но не са посочени по вид и размер
всички разходи, които го формират, в т.ч., уговорените с договора такса
ангажимент в размер на 210 лева и застрахователна премия в размер на 1
612,80 лева. Смята, че допуснатото протИ.речие с изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК лишава кредитополучателя от възможността да извърши
преценка относно съответствието на договора с разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК относно максималния размер на разходите по кредита. Счита, че така
допуснатото нарушение следва да се приравни на липса на отразен в договора
ГПР, което обуславя недействителността на целия договор. Излага, че
процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като
договорът, условията по него, приложените Сертификат за застраховка
„Защита на плащанията“ и Общите условия за застраховка „Защита на
плащанията“ на кредитополучателите по договор за потребителски паричен
кредит на „. .“ – клон . и „. .“ – клон . са с шрифт под 12, а тези, касаещи
застраховката, са абсолютно нечетливи. Намира застрахователния договор за
елемент от договорното правоотношение между страните, доколкото съгласно
клаузата на чл. 2 от условията по договора за кредит размерът на кредита за
покупка на застраховка „Защита на плащанията“ следва да бъде платен
директно на застрахователя, а сумата в поле „застрахователна премия“ е част
от месечните погасителни вноски. Излага се довод за допуснато нарушение и
на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗПК, тъй като на ответника не е представен
стандартен европейски формуляр, задължителен за всички финансови
институции, предоставящи кредити. Оспорва твърденията на ищеца относно
размера на погасените чрез плащания суми по кредита, сочейки, че до
подаването на исковата молба е извършил плащания по кредита в общ размер
от 8 713,53 лева, от които 1 413,53 лева по 5 месечни вноски по кредита и 7
300 лева, събрани в хода на образуваното изпълнително дело № 2009/2023 г.
по описа на ЧСИ .. Поддържа, че на основание чл. 23 ЗПК и с оглед
недействителността на договора за потребителски кредит, дължи връщане
само на чистата стойност на кредита в случая на сумата от 6000 лева, без
лихви или други разходи. Намира задълженията по кредита и за погасени по
давност. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.
Претендира разноски в заповедното и исковото производство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Преди да обсъди предявените главни установителни искове по същество,
съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено по
предявените от ищеца евентуални осъдителни искове за същите вземания с
4
обявена предсрочна изискуемост с депозиране на исковата молба в съда,
поради следните съображения:
В конкретната хипотеза предпоставка за допустимостта на
съединяването на главните и предявените при условията на евентуалност
искове по смисъла на чл. 210, ал. 1 ГПК е въвеждането на друго основание, от
което произтича вземането, което да е различно от това, въз основа на което е
издадена заповедта за изпълнение. В случая, заявеният от ищеца спорен
предмет по главните установителни искове и евентуално предявените
осъдителни искове е един и същ, тъй като в настоящия случай двата иска се
основават на едни и същи фактически и правни твърдения. В тази насока
съдът не счита, че въведеното от ищеца твърдение в подкрепа на евентуалния
осъдителен иск - за отправено с исковата молба уведомление към ответника за
предсрочна изискуемост, води до съществени различия в релевантните за
двата иска /главен и евентуален/ правопораждащи факти, съответно до
различни основания на исковете. Твърдяната предсрочна изискуемост на
кредита, произтичаща от един и същ договор за потребителски кредит,
представлява общ правопораждащ факт и за главните установителни искове, и
за евентуално предявените осъдителните искове. В този смисъл, различните
твърдения относно уведомяването на длъжника за настъпила предсрочна
изискуемост на целия кредит не водят до различие в основанията на
предявените искове, тъй като не променят същността на релевираните в
подкрепа на спорното правоотношение факти. Заявеният спорен предмет е
един и същ, поради което е налице недопустимо съединяване на искове. Също
така следва да се отбележи, че в случая не е налице разлика във вида на
търсената защита с оглед заявения петитум. С исковата молба по чл. 422 ГПК,
предявена от кредитора заявител в заповедното производство, се цели
установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното
вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение, спрямо длъжника
ответник по иска. Уважаването на този иск има за последица влизане в сила
/стабилизирането/ на издадената заповед за изпълнение и издаването на
изпълнителен лист, каквато е целта и на осъдителния иск. Еднаквите
последици от уважаването на всеки един от тези искове обуславя липсата на
правен интерес от предявяване на осъдителни искове срещу длъжника за
изпълнение на същото задължение. Предвид горното и с оглед разясненията
по т. 1 от Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, че предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж
към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
5
чл. 417 ГПК, съдът намира, че предявените евентуални осъдителни искове са
недопустими поради липса на предявено друго основание, различно от това,
на което са предявени установителните искове по чл. 422 ГПК. Следва да се
отбележи и че след като силата на пресъдено нещо относно притезанията по
заповедта за изпълнение се формира към момента на приключването на
съдебното дирене в исковия процес по чл. 422, ал. 1 ГПК, то няма пречка
съдът да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК настъпилата в хода на
процеса предсрочна изискуемост. Затова и ищецът всъщност няма правен
интерес да предяви евентуални осъдителни искове за същите парични
притезания, за които вече е предявил установителни искове по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК.
С оглед всичко изложено дотук, производството следва да бъде
прекратено в частта по предявените от ищеца евентуални осъдителни искове
за същите вземания.
По главните установителни искове:
За основателността на предявените установителни искове в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
следните обстоятелства: 1). възникване на валидно облигационно
правоотношение между „.“ ЕАД като кредитор и ответника като
кредитополучател по силата на процесния договор за потребителски паричен
кредит, отговарящ на изискванията за форма и съдържание по чл. 10 и чл. 11
ЗПК, както и реално предаване на сумата по кредита на кредитополучателя;
2). наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане
на кредита с възнаградителна лихва и нейния размер; 3). наличието на
основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и надлежно
упражняване на това право чрез уведомяване на длъжника; 4). размера на
всяко от вземанията; 5). наличие на основание за спиране/прекъсване на
давностния срок за вземанията. 6). придобиването от ищеца на собствеността
върху цялото търговско предприятие на „. С.А.” - клон . КЧТ, включващо и
вземанията срещу ответника по горния договор за потребителски кредит.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е
да докаже възраженията си, в частност извършено погасяване чрез плащане на
дължимите суми.
С приетия за окончателен доклад по делото, обективиран в Определение
№ 1555/13.01.2025 г., като безспорни и ненуждаещи се от доказване на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са отделени обстоятелствата, че между „.“
ЕАД като кредитор и ответника Д. Т. Н. като кредитополучател е сключен
Договор за потребителски паричен кредит № ./22.11.2014 г., по който
кредиторът е предоставил на кредитополучателя заемната сума.
6
Договор за потребителски паричен кредит № ./22.11.2014 г., от който се
установява, че кредиторът е предоставил на ответника парична сума в размер
на 6 000 лева за потребителски цели, която кредитополучателят се е задължил
да погаси на 48 равни месечни погасителни вноски по 276,51 лв., при
последна изравнителна вноска в размер на 276,63 лв., в срок до 20.12.2018 г.,
като първата погасителна вноска е с падеж на 20.01.2015 г., при уговорен
годишен процент на разходите в размер на 45,29%, лихвен процент в размер на
37,48%, застрахователна премия в размер на 1 612,80 лева, такса ангажимент в
размер на 210 лева и обща стойност на плащанията в размер на 13 272,60 лева.
В договора е обективиран погасителен план с падежните дати на месечните
погасителни вноски. Към договора за потребителски кредит са приложени
Условия по договор за кредит. По силата на чл. 2 от тези условия от
отпуснатата на кредитополучателя парична сума кредиторът е удържал
сумата от 1 041,15 лв. за пълното погасяване на задълженията на
кредитополучателя по предходен Договор за потребителски кредит № ..
Съгласно същия член размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита
на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователния агент, а
дължимата сума за застрахователна премия е разделена на равен брой вноски,
съответстващи на броя месечни погасителни вноски и е част от всяка месечна
погасителна вноска. Съгласно чл. 2 кредитополучателят дължи и такса
ангажимент, срещу което кредиторът фиксира лихвения процент за срока на
договора, която такса се заплаща на кредитополучателя при усвояване на
кредита, като кредиторът удържа нейната стойност от общия размер на
кредита. Представен по делото е Сертификат № ./22.11.2014 г., с който
потребителят е дал съгласие при настъпване на застрахователно събитие
„Защита на плащанията“ застрахователното плащане да бъде извършено в
полза на „.“ ЕАД в предвидените в общите условия случаи. Приети по делото
са и Общи условия за застраховка „Защита на плащанията“ на
кредитополучателите „Кредит Класик“. По силата на чл. 7 от общите условия
в зависимост от срока и размера на кредита застрахованият заплаща месечна
или еднократна застрахователна премия, като месечно платимата премия е за
сметка на застрахования и се изчислява като процент от финансираната сума
по кредита.
С оглед изложеното по – горе съдът намира, че между „.“ ЕАД, чийто
правоприемник е ищецът по делото „.“ АД по силата на договор за
прехвърляне на търговско предприятие от 31.05.2023 г., и ответника Д. Т. Н. е
възникнало облигационно правоотношение по процесния договор за кредит.
Страните не спорят, че кредиторът е превел по банкова сметка, а
кредитополучателят е усвоил отпуснатата му по договора парична сума, което
следва и от представеното по делото платежно нареждане от 24.11.2014 г. за
7
сумата от 4 748,90 лв. От заключението на приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза се изяснява, че кредиторът е превел сочената сума,
след като е удържал от нея стойността на еднократната такса ангажимент /210
лв./ и стойността, необходима за погасяване на предходните задължения на
ответника /1 041,10 лв./.
Наличието на твърдяното облигационно правоотношение, възникнало
по силата на процесния договор за потребителски кредит, задължава съдът да
се произнесе по релевираните с отговора на исковата молба възражения за
недействителност на процесния договор. Последният несъмнено има
характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената
легална дефиниция по чл. 9 ЗПК, като заемополучателят по него има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и на чл. 9, ал. 3
ЗПК, поради което съдържанието му следва да бъде изцяло съобразено с
изискванията на ЗПК и ЗЗП. Съдът следи служебно за нищожността на
договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с протИ.речие
на закона или на добрите нрави и това протИ.речие произтича пряко от
твърденията и доказателствата по делото /арг. ТР № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК/.
Освен това, съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител /арг. чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК/.
На първо място, с отговора на исковата молба се твърди, че не са
спазени изискванията за точно посочване на ГПР по договора, тъй като
същият фигурира в договора формално - единствено като изразен в проценти
размер от 45,29%, без да е налице посочване на всички по вид и размер
разходи, формиращи ГПР, в т.ч., разходите за такса ангажимент и
застрахователна премия.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в Приложение № 1 начин. По силата на чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съдържанието на термина
„общ разход по кредита за потребителя“ е изяснено в пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
8
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите
за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
От изложените императивни норми следва извод, че както таксата
„ангажимент“, така и застрахователните премии представляват общ разход по
кредита за потребителя, които следва да бъдат включени в състава на ГПР,
като по отношение на разхода за застрахователни премии е налице и
допълнително условие, а именно - сключването на застрахователния договор
да е задължително условие за получаване на кредита, респ. за ползване на
кредита при конкретните параметри /срок на договора, размер на
възнаградителната лихва и допълнителните разходи и пр./. Следва да се
отбележи, че при наличие на това условие застрахователната премия
представлява разход по кредита за потребителя, без значение дали тя се
заплаща пряко от потребителя на застрахователя, дали се заплаща от
потребителя на кредитора по договора за потребителски кредит и последният
я превежда в полза на застрахователя по тяхно съглашение, какъвто е
настоящият случай, или в договора е уговорено потребителят да бъде
кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от кредитора
за сметка на потребителя. Законът не провежда разграничение между тези
хипотези, защото във всички тях плащането на премията е за сметка на
потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване
на допълнителни разходи.
В случая съдът намира, че сключването на застрахователния договор
представлява задължително условие за отпускане на процесния кредит при
договорените в него конкретни параметри. Както следва от съдържанието на
договора за потребителски кредит и условията към него, размерът на
застрахователната премия е предварително определен в договора за кредит
към датата на неговото сключване и е включен в погасителния план, като
изрично в условията към договора е посочено, че размерът на кредита за
покупка на застраховката ще бъде платен на застрахователния агент. От
представения по делото застрахователен сертификат /чл. 8 и чл. 9/ пък се
установява, че неговата единствена цел е да покрие риска, който кредиторът
по договора носи при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по
кредитното правоотношение, без обаче да обезщетява евентуалните вреди,
които биха възникнали за самия застрахован потребител от настъпило
застрахователно събитие. Застрахователната сума е приравнена на баланса по
9
кредита към датата на настъпване на застрахователното събитие, което
изключва каквито и да било плащания на застрахователно обезщетение към
потребителя и приравнява така уговореното застрахователно правоотношение
на обезпечение по кредита.
Както бе посочено по-горе, уговореният по процесния договор размер
на ГПР е бил 45,29%, като съгласно чл. 3 от условията към договора началната
дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора, като се
приема, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е
валиден за целия срок, като страните изпълняват точно задълженията си по
него. Прието по делото е и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно
изготвено и изцяло обосновано. От заключението се установява, че размерът
на ГПР по кредита, включващ освен главницата и възнаградителната лихва, и
разходите за такса ангажимент в размер на 210 лева и застрахователна премия
в размер на 1 612,80 лева, е 47,42%, при закръгление до втори знак след
десетичната запетая.
При това положение, съдът намира, че изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК договорът да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, е нарушено. Макар формално в договора да е посочена
процентната стойност на ГПР по кредита от 45,29%, както и общата стойност
на дължимите от потребителя плащания в размер на 13 272,60 лева, не става
ясно какви разходи са включени в тези две стойности, респ. дали в тях като
разход са включени и начислените на потребителя застрахователна премия и
такса ангажимент. От извършените от вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза изчисления се доказа и че посоченият в договора размер на ГПР не
отразява действителния такъв, доколкото е отразен с разлика от 2,13% за
сметка на потребителя. Посочването в договора на размера на ГПР единствено
като процент поставя потребителя в невъзможност да направи информиран
избор за сключване на договора при яснота относно условията му, респ. да
осъществи сравняване с предлаганите други сходни продукти (кредити) на
пазара. Лишаването на потребителя от тази възможност е приравнено от
законодателя по арг. от чл. 22 ЗПК на недействителност на целия договор
поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в случая е
без значение дали ГПР би надхвърлил установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК праг от
петкратния размер на законната лихва. След като не става ясно дали
кредиторът е включил застрахователната премия и таксата ангажимент в
общата сума, дължима от потребителя към момента на неговото сключване,
кредиторът е извършил действия представляващи заобикаляне изискванията
на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника.
10
От изложеното следва, че тази част от сделката е особено съществена за
интересите на потребителя, поради което и неяснотите, вътрешното
протИ.речие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето.
Независимо от изложеното, съдът намира, че е налице и нарушение на
чл. 10, ал. 1 ЗПК, който поставя изискване всички елементи на договора да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.
Следва да се приеме, че това изискване важи и за непосредствено свързания с
процесния договор застрахователен договор и общите условия към него,
доколкото те са от съществено значение за правата и задълженията на
страните по договора за потребителски кредит. От приетото по делото
заключение по съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което
съдът кредитира като обективно, компетентно изготвено и изцяло обосновано,
се установява, че приложените по делото документи - Договор за
потребителски паричен кредит № ./22.11.2014 г., Сертификат № ./22.11.2014 г.
и Общи условия за застраховка „Защита на плащанията“ на
кредитополучателите „Кредит Класик“, са представени на потребителя с
еднакъв по вид шрифт „Times New Roman“, но с различен по размер шрифт,
като във всички случаи шрифтът е по-малък от 12 – между 10 и 11 пункта.
Посоченото нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК също обуславя прилагане на
последиците на чл. 22 ЗПК, а именно, че целият договор за кредит е
недействителен.
С оглед всичко изложено дотук, процесният договор за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. При недействителност на
договора съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Разпоредбата на 23 ЗПК санкционира кредитодателя, като отнема правото му
на възнаградителната и мораторна лихва, като той има право да търси
единствено чистата стойност на кредита, т.е. главницата. Вземанията по
договора за други разходи по кредита извън чистата стойност на главницата, в
случая възнаградителна лихва, застрахователна премия и такса „ангажимент“,
не са дължими.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на кредитополучател е
преустановил погасяването на дължимите суми по процесния договор за
кредит за 2 поредни месеца. Съгласно чл. 5 от условията към договора при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер. От приетото заключение по съдебно-
счетоводната експертиза следва, че ответникът е извършвал плащания по
11
договора до 07.12.2015 г. вкл., от която дата е преустановил погасяване на
дължимите по договора месечни вноски, вкл. главницата. Това неизпълнение
на договорни задължения, както и допуснатата забава в плащанията на
главницата по една или повече вноски, е породило правото на банката,
уговорено в чл. 5 от условията към договора, да обяви остатъка от кредита за
предсрочно изискуем в целия му размер.
Фактическият състав на предсрочната изискуемост включва два
елемента: 1./ настъпване на фактическите обстоятелства, водещи до
изменението на срока на договора и даващи право за обявяването на договора
за предсрочно изискуем, и 2./ уведомяването на длъжника за това, след като
тези фактически обстоятелства са настъпили. Предсрочната изискуемост
представлява едно изменение на договора, настъпващо по силата на изрично
волеизявление на една от страните. Датата на настъпване на предсрочната
изискуемост играе ролята на падеж, т.е., това е моментът, от който кредитът се
счита за предсрочно изискуем. Съобразно т. 18 от ТР № 4/2014 г. по т. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда
на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост има действие от момента
на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването - в този
смисъл Решение № 64/09.02.2015 г. по гр. д. № 5796/2014 г. на ВКС, IV г. о.
Нито съдебната практика, нито правната теория поставят някакви формални
изисквания към съдържанието на волеизявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост /вж. Решение № 106/20.06.2017 г. по т. д. №
60152/2016 г. на ВКС, IV г. о./.
В случая от приобщената като доказателство по делото последна покана
от 12.02.2016 г. се установява, че кредиторът е адресирал до
кредитополучателя уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост на
договора, като му е дал седемдневен срок, считано от получаването на
поканата, да погаси задължението си. Липсват данни по делото обаче сочената
последна покана да е надлежно получена от кредитополучателя. Въпреки
изрично дадените с доклада по делото указания на ищеца, че не сочи
доказателства относно съобщаване на предсрочната изискуемост на кредита
на длъжника в момент, предхождащ депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК, ищецът не е ангажирал доказателства в този смисъл. Съгласно
задължителните разяснения по т. 18 от ТР № 4/2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС с подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително
12
изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита
за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че е
съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва.
Длъжникът узнава за допуснатото незабавно изпълнение с връчването на
заповедта за изпълнение – чл. 418, ал. 5 ГПК, поради което задължението за
остатъка от кредита, така както е заявено, не е изискуемо към момента на
подаване на заявлението. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване
на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в
заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че ответникът не е надлежно
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по кредита
преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 21.06.2016 г., поради
което изискуемостта на вземанията е настъпила не предсрочно, а съгласно
уговорения в процесния договор погасителен план с крайния падеж на
вноските на 20.12.2018 г., а с това и в хода на исковото производство. При
положение, че решението следва да отразява материалноправното положение
между страните по делото, каквото е то към момента на приключване на
съдебното дирене в хода на исковото производство по реда на чл. 422 ГПК,
липсва основание да се отрече настъпилата в хода на процеса изискуемост на
цялото задължение по кредита.
Както се изясни по-горе, процесният договор за потребителски кредит е
недействителен по см. на чл. 22 ЗПК, поради което и на основание чл. 23 ЗПК
ответникът дължи на кредитора единствено чистата стойност на главницата
по договора. Следва да се вземе предвид, че в случая чистата стойност на
главницата, усвоена на 24.11.2014 г., е в размер на 5 790 лева, тъй като, както
се изясни по-горе, стойността на таксата „ангажимент“ от 210 лева е удържана
от страна на кредитора към момента на усвояване на кредита. Следователно,
всички плащания, извършени от кредитополучателя към кредитора, следва да
се отнесат за погасяването на усвоената главница в размер на 5 790 лева.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертизата следва, че общо
изплатеното от ответника на кредитора по процесния договор за
потребителски кредит е в размер на 7 347,72 лева. Следователно, длъжникът е
погасил изцяло чистата стойност на кредита в размер на 5 790 лева и към
настоящия момент не е налице непогасена главница по процесния договор за
потребителски кредит.
С оглед установената от съда недължимост на посочените вземания за
главница и възнаградителна лихва, релевираното от ответника възражение за
изтекла погасителна давност не следва да бъде разглеждано в настоящото
производство.
13
Предвид всичко изложено, главният установителен иск за главница
следва да бъде отхвърлен като неоснователен предвид доказаното от
ответника погасяване чрез плащане, а главният установителен иск за
възнаградителна лихва за периода от 19.01.2018 г. до 20.12.2018 г. следва да
бъде отхвърлен като неоснователен предвид недължимостта на това вземане
по смисъла на чл. 23 ЗПК.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има единствено ответникът в производството. В съответствие с
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право
на направените от него разноски, като същият е поискал присъждането на
такива единствено в исковото производство. Ответникът е доказал
извършването на разноски в общ размер на 800 лева, от които 420 лева –
депозит за вещо лице и 380 лева – депозит за вещо лице. Съдът намира за
недоказано извършването от ответника на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 000 лева, тъй като от представеното по делото
потвърждение за превод /лист 187/ се установява, че тази сума е преведена на
процесуалния представител на ответника от третото за процеса лице Габриела
Миленова Георгиева. С оглед изхода по делото, на ответника следва да се
присъдят разноски в пълния размер от 800 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „.“ АД, ЕИК .,
с адрес на управление гр. ., ул. „.“ № ., срещу Д. Т. Н., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. ., ул. „.“ № 2, кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 6 052,22 лева, представляваща
непогасена главница по Договор за потребителски паричен кредит №
./22.11.2014 г., сключен с „.“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 21.06.2016 г., до окончателното
плащане, и сумата от 472,60 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 19.01.2018 г. до 20.12.2018 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 47512/2016 г.
по описа на СРС, 51 състав.
ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., с адрес на управление гр. ., ул. „.“ № ., да
14
заплати на Д. Т. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ., ул. „.“ № 2, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 800 лв. – разноски в исковото
производство.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 46243/2024 г. по описа на
СРС, 51 състав, в частта по предявените от „.“ АД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление гр. ., район „.“, ул. „.“ № ., срещу Д. Т. Н., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. ., ул. „.“ № 2, евентуални осъдителни искове
с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 6 052,22 лева,
представляваща непогасена главница по Договор за потребителски заем №
./22.11.2014 г., сключен с „.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.06.2016
г., до окончателното изплащане, и 472,60 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 19.01.2018 г. до 20.12.2018 г.,
Решението, в частта, с която се прекратява производството, имащо
характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в
останалата част подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15