РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110200261 по описа за 2023
година
След съвещание, въз основа на закона и доказателствата по делото,
съдът приема следното.
Настоящото производство е образувано въз основа на Акт за
констатиране на дребно хулиганство, съставен от актосъставителя З И К-
В като служител на 02 РУ – СДВР.
Настоящият съдебен състав, като анализира показанията на свидетеля В
и събраните в производството писмени доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност с оглед приложението на материалния и процесуалния закон
намира за доказано, че нарушителят М. К. М., роден на г. в с. В, общ.Р,
българин, български гражданин, неосъждан, женен с едно дете – 5 г., със
средно образование, трудово ангажиран работещ в частния сектор -
монтажник, с адрес по лична карта гр.Р, ж.к №, вх., ет., ап.,
ЕГН:**********, на 08.01.2023г., около 15:00 часа в гр.София, в района на
Централна автогара гара София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 100 на
публично място извършил непристойна проява на дребно хулиганство,
нарушаваща общественият ред и спокойствие на гражданите – уринирал в
асансьор на автогарата, след което видял лицето М Й Н, ЕГН: **********,
минал по край нея и я ударил в областта на лицето след направена забележка
от нея, като извършеното деяние е с по-ниска обществена опасност и не
представлява престъпление по смисъла на чл.325 НК – административно
нарушение „дребно хулиганство“ по чл.1, ал.3 от УБДХ.
Съдът се позова за този свой извод на приложените по делото писмени
материали и показанията на актосъставителя В, която дори и да не е очевидец
1
на настъпилото събитие, излага доказателствено обезпечени възприятия за
фактите относими към предмета на доказване и изясняващи по безспорен
начин авторството и механизма на акта на дребното хулиганство. Съдът
кредитира събраните по делото гласни доказателствени средства, и
приложените писмени доказателства, тъй като същите кореспондират изцяло
помежду си - липсват противоречия между тях и преценени в съвкупност
описват пълно и цялостно фактическата обстановка по делото по безспорен и
несъмнен начин. От показанията на свидетеля Вангелова и писмените
доказателства по делото, поставени в основата на установената фактическа
обстановка ясно се установява механизмът на извършване на непристойната
проява по чл.1, ал.3 от УБДХ, нейният автор, установяват се датата и часът на
извършването на административното нарушение, мястото където е
извършено, и начина на проявлението му. Необходимо е да се изложи, че с
оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на
конкретната личност е нормално разпитаните свидетели да описват някои
детайли по повод на събитието по различен начин, според собствената си
гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия
и контрасугестия, които са предпоставени от обективни, но и от субективни
фактори. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-
късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са
пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които
първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. Също
така, със свидетелски показания могат да бъдат установени всички факти от
значение по делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК няма
изискване едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване
по чл.102 от НПК да се обосновава и доказва чрез показанията на двама или
повече свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като изложените
от него възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради което в този
смисъл е възможно съдът да основе изводите си за осъждането на обвиняемия
и само въз основа на тях, а в настоящото наказателно производство те не са
единственото доказателствено средство – събрани са писмени и веществени
доказателства, както и гласни доказателствени средства от разпитите на
четирима свидетели. Налице е редовност и законосъобразност във формата и
съдържанието на извършените процесуално-следствени действия чрез
събраните от съда по делото доказателства и доказателствени средства. Съдът
намира, че свидетелските показания на разпитаните свидетели не съдържат
противоречия, логични и ясни са, поради което следва да се кредитират.
Съдът намира, че не се налага подробен анализ на доказателствения материал
като се обсъждат поотделно доказателствените източници, тъй като същите, в
своята съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно водят до
2
извода, че нарушителят е извършител на административната непристойна
проява на дребно хулиганство, за която му е повдигнато административно
наказателно обвинение. Доколкото по делото изначално липсва противоречив
доказателствен материал, съдът намира, че не е нужно да обсъжда
поотделно събраните доказателства – писмени, гласни, способи на
доказване и др.– “per argumentum a contrario”.от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от
НПК.
Събраните по делото доказателства по безспорен, несъмнен и
еднопосочен начин доказват извършеното от нарушителя противоправно
деяние, за което е обвинен по надлежния законов ред. Доколкото по делото не
са налични противоречиви доказателствени източници, съдът намира, че
следва да кредитира изцяло събраните доказателства. Кредитираните от съда
писмени доказателства и гласни доказателствени средства еднопосочно,
пълно и изчерпателно, обективно, всестранно и като кореспондиращи по
между си установяват и доказват пред този съдебен състав, че действително
непристойната проява на дребно хулиганство на нарушителя М. от
инкриминираната дата и място се изразява в действия, които смущават
спокойствието на гражданите, установения обществен ред, както и
принципите за нормално, достойно и уважително поведение към отделната
човешка личност. Действията на нарушителя са възмутителни, безсрамни и
непристойни в рамките на извършеното дребно хулиганство по чл.1, ал.3 от
УБДХ.
Съдът приема, че проявата на немотивираното поведение на
нарушителя М. или отправянето на забележка към същия да не уринира
публично в асансьора на автогарата не са извинителна причина за
извършената противообществена проява с посочените конкретни отделни
действия от инкриминираните дата и място.
С оглед изложените съображения съдът намира, че от обективна страна
нарушителят М. е извършил непристойна проява на дребно хулиганство по
чл. 1, ал. 3 от УБДХ довела до нарушаване на обществения ред и спокойствие
и изразяваща явно неуважение към обществото. Степента на обществена
опасност конкретното административно нарушение е значително ниска от
степента на обществена опасност на деянието по чл. 325 НК. Решаващата
инстанция на СРС приема, че нарушението е извършено при пряк умисъл,
като деецът е съзнавал, че нарушава обществения ред и че инкриминираните
му действия ще доведат до възмущение у гражданите, доколкото същите са
осъзнати личности, но въпреки това той субективно е искал да причини
исканият съставомерен административно наказателен резултат.
Съдът намира, че действията на нарушителя следва да бъдат
санкционирани от съда на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 УБДХ с глоба в
максимален размер на 500.00 лева, която следва да бъде заплатена в полза
на Държавата. Нарушителят няма да бъде затруднен да заплати глобата, тъй
като е съобразена с финансовите му възможности и с обществената опасност
на самото нарушение, същият е трудово ангажиран в частния сектор.
Деянието му притежава сравнително висока степен на обществена опасност
за деянията от същия вид. Деецът не е бил предизвикан от пострадалата
3
Нанкова. Нито го е обиждала или нападала. Нарушителят М. е следвало да се
организира по начин, че да не бърза в последния момент да уринира в
асансьора на автогарата, за да хване автобуса си за гр.Разград. Има специални
указани места за уриниране в автогарата и те не са определени да бъдат
асансьорите в същата. Проявата на нарушителя М. е безсрамна, тъй като е
уринирал на публично място и е възприет от свидетеля Н. Съдът съобразява,
че следва да наложи този размер на индивидуализираната глоба на
нарушителя с оглед постигане на целите на административното наказание и
да санкционира действията на дребното хулиганство на дееца като законово
недопустими и притежаващи сравнително завишена обществена опасност за
деянията от същия вид при същите условия и факти. Съдът счита, че
обществената опасност на личността на дееца, който се проявил като
нарушител на обществения ред на инкриминираното място е сравнително
висока, тъй като в конкретното деянието същият е проявил своите морално-
волеви качества, не е показал необходимите сдържаност и уважение към
пострадалата Нанкова на публичното място, на което е проявил необяснима
физическа агресия към същата като я ударил в лицето и доколкото действията
му са крайно възмутителни и безсрамни в рамките на хулиганската проява,
свързана с уринирането на дееца без свян в асансьор на автогарата на място,
което е публично с висока посещаемост на пътуващи – жени, деца и граждани
и др. и доколкото е осъществено физическо нападение спрямо лице от женски
пол, което не е реагирало по никакъв начин, за да се защити.
С оглед изпълнението на личната е генералната превенция на чл. 12 от
ЗАНН вр. чл. 36 НК съдът намира, че с наложеното наказание глоба в размер
на 500.00 лева, индивидуализирана в максимален размер на предвидените
минимум и максимум за същата, нарушителят М. ще има възможност да
преосмисли трайно поведението си за напред, като спазва обществения ред и
проявява дължимото уважение личността на гражданите на Република
България без да проявява поведение на дребно хулиганство с насилие или
агресия или с непристойни безсрамни действия, което поведение е
недопустимо според съдебния състав с оглед това, че противоречи на
принципите на правовата и демократична държава, доколкото стожер на
правовата и демократична държава е правовият ред, общественото
спокойствие на гражданите и отделната човешка личност, която има
достойнство, неотменими права и интегритет - физически и душевен.
Съдът с оглед изложеното, СРС, НО, 9 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА НАРУШИТЕЛЯТ М. К. М., роден на г. в с. В,
общ.Разград, българин, български гражданин, неосъждан, женен с едно дете
– 5 г., със средно образование, трудово ангажиран работещ в частния
сектор -монтажник, с адрес по лична карта гр.Р, ж.к №, вх., ет., ап.,
ЕГН:**********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ на 08.01.2023г., около 15:00
4
часа в гр.София, в района на Централна автогара гара София, бул. „Княгиня
Мария Луиза“ № 100 на публично място извършил непристойна проява на
дребно хулиганство, нарушаваща общественият ред и спокойствие на
гражданите – уринирал в асансьор на автогарата, след което видял лицето М
Й Н, ЕГН: **********, минал по край нея и я ударил в областта на лицето
след направена забележка от нея, като извършеното деяние е с по-ниска
обществена опасност и не представлява престъпление по смисъла на чл.325
НК – АДМИНИСТРАТИВНО НАРУШЕНИЕ „ДРЕБНО
ХУЛИГАНСТВО“ по чл.1, ал.3 от УБДХ, поради което и на основание чл.1,
ал.1, т.2 от УБДХ ГО ОСЪЖДА НА АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ „парична глоба“ в размер на 500.00 (петстотин) лева, която
да заплати в полза на Държавата.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и/или протестирано в срок от
24 (двадесет и четири) часа пред Софийски градски съд от днес, като в
случай на жалба и/или протест насрочва делото за открито съдебно
заседание за 12.01.2023 г., от 10.00 часа.
ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от решението на СРП и Началник на 02 РУ
СДВР.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5