Р Е Ш Е Н И Е 1487
Номер 01
.11 .2019 г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, 6 състав
На 01. 11 .2019 г.
В открито заседание в
следния състав:
Председател:
Д МАТЕЕВА
При
секретаря Д Благоева
като
разгледа докладваното от председателя гр.д. № 02234 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявени от
СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ ЕООД
с ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.София жк.Дружба 2 бул.
Проф.Цв.Лазаров 48
И чрез адв.пълн. С.В.САК
Срещу
С.П.Д. ЕГН ********** *** / адрес на
който получава лично /
обективно съединени искове с правно
основание чл. 220, ал.1 КТ вр. чл. 86 ЗЗД, с които ищецът моли съда да признае
за установено, че ответницата дължи:
-сумата 1202.63лв.- дължимо обезщетение за
неизпълнение на задължение по трудов договор № 125 от 05.10.2014г. – дължимо
обезщетение по чл.220 ал.1 КТ
Ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК -09.11.2018г. до окончателното
изплащане на сумата
Изтекла лихва
156.65лв. върху посоченото вземане за периода 29.07.2017г. – датата на
прекратяване на труд.правоотношение до датата на заявлението 09.11.2018г.
Разноските по УИ и
запов.производство.
В исковата молба се сочи, че ответницата е работила в ищцовото
дружество на трудов договор № 125 от 05.10.2014г на длъжност „ ресторантски
работник“ и място на работа – ресторант С.
Впоследствие е
сключено Доп.споразумение № 432 от 26.10.2015г. –преназначаване на по-висока
длъжност
Съгласно чл.11.1 от
същото – всяка от страните може да прекрати труд.правоотношение с 2 месеца
писмено предизвестие.
Съгласно чл.11.2 от
същото – страната, която прекрати трудовото правоотношение ПРЕДИ да изтече
срокът на предизвестие, дължи на другата страна обезщетение в размер БТВ за
неспазения срок на предизвестието, като в случай, че служителят е страната,
която не спазва срока на предизвестие – същият дава съгласие дължимото към
работодателя обезщетение да бъде удържано от последното му трудово
възнаграждение
В срока по чл. 131 ГПК
е постъпил отговор от ответната страна
чрез особен представител назначен от съда – адв.Р.К. ПАК.Оспорват се исковите
претенции като неоснователни и недоказани.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият
районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта :
Съдът намира, че така
предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани.водено е предходно
заповедно производство, като настоящият установителен иск има за цел да докаже
дължимостта на претендираните суми.
От фактическа страна:
Не се спори по делото,
а и видно от приетите по делото писмени доказателства, че ищецът е работил по трудов договор в
ответното дружество - ответницата е работила в ищцовото дружество на трудов
договор № 125 от 05.10.2014г на длъжност „ ресторантски работник“ и място на
работа – ресторант С.
Впоследствие е
сключено Доп.споразумение № 432 от 26.10.2015г. –преназначаване на по-висока
длъжност
Съгласно чл.11.1 от
същото – всяка от страните може да прекрати труд.правоотношение с 2 месеца
писмено предизвестие.
Съгласно чл.11.2 от
същото – страната, която прекрати трудовото правоотношение ПРЕДИ да изтече
срокът на предизвестие, дължи на другата страна обезщетение в размер БТВ за
неспазения срок на предизвестието, като в случай, че служителят е страната,
която не спазва срока на предизвестие – същият дава съгласие дължимото към
работодателя обезщетение да бъде удържано от последното му трудово
възнаграждение
Ответницата е
уведомила работодателя с молба вх.№ 1142 от 28.07.2017г. – че считано от
29.07.2017г. прекратява едностранно трудовото си правоотношение и няма да
отработва 2 мес. си предизвестие.
При това положение на
основание чл.220 ал.1 КТ тя дължи на работодателя обезщетение за 42 работни дни
– в размер 1811.88лв. / както се претендира по ИМ / от които след направена удръжка
в размер 609.25лв. на основание чл.11.2 от Доп.споразумение № 432 от
26.10.2015г. към трудов договор № 125 от 05.10.2014г. – остава да дължи на
работодателя сумата 1202.63лв.
Доказва се, че
работодателят е изпращал последователно уведомления на ответницата на
постоянния адрес / с Телепоща чрез Бълг.пощи ЕАД / като видно от отбелязването
–адресът не съществува.Втора пощенска пратка е с отбелязване – че няма такова
лице
Ново изпратено писмо
чрез Бълг.пощи ЕАД- отново с отбелязване за несъществуващ адрес.Изпратена е втора покана до ответницата на
адрес гр.Перник кв.Бела вода 364- поканата е получена лично на 29.11.2017г. –
ответницата е поканена да издължи сумата по посочена банкова сметка.
***нование чл.335 ал.2
т.3 КТ – считано от 29.07.2017г. – следователно ответницата дължи мораторна
лихва в размер 156.65лв./ както е предявена по ИМ / за периода
29.07.2017г-08.11.2018г.
От правна страна:
Безспорно поделото се
доказва наличието на трудово правоотношение между страните.
По това трудово
правоотношение работникът е имал задължение да престира труд в качеството му на
работник при ответното дружество, за който е бил нает на работа, а работодателя
от своя страна е имал задължение да заплаща изработеното, съобразно
договореното в трудовия договор възнаграждение. Предвидено е дължимо
обезщетение, и както се посочи по-горе, с оглед изявлението на ответницата, че
напуска и няма да отработва предвидения 2 мес. срок – същото е дължимо.
До този извод и
преценка водят събраните по делото доказателства, както и приетата и неоспорена
от страните СИЕ.
От заключението по
СИЕ, което съдът приема като компетентно дадено, се установява, че при
прекратяването на трудовото правоотношение ответницата дължи главница в размер
1202.67лв. – обезщетение по чл.220 ал.1 КТ за неспазено предизвестие
Дължи и изтеклата лихва за периода, както се
посочи по-горе
По документи - са
останали неизплатени сумите както са посочени в ИМ.
По делото не бяха
ангажирани доказателства, за извършвани плащания на ответницата по посочената
банкова сметка- *** е отрицателен факт, който не подлежи на доказване от страната,
която го твърди, едната страна следва да докаже само наличието на договорно
правоотношение между страните по делото, което е направено, а в тежест на
другата страна е да докаже изпълнението на задължението.
Съгласно константната
съдебна практика, в уговореното трудово възнаграждение по чл.
128 КТ се включват основното и допълнителните възнаграждения - в уговорените
или в определените с НДДТВ задължителни минимални размери.
Така определеното
възнаграждение представлява и “брутното трудово възнаграждение”.
Но то е “брутно”, не защото включва и сумите,
които работникът дължи за данъци, осигуровки и други плащания, а защото включва
основното трудово възнаграждение и добавките към него.
Работодателят има
право да приспадне, т. е. да удържи от възнаграждението, изплатените на
работника аванси, надвзети от него суми, вследствие на технически грешки, и
суми във връзка с осъществяване на ограничената имуществена отговорност, както
и задължение да удържи съответно дължимите от работника данъци и осигурителни,
вноски и суми по наложени по съответния ред запори.
Тези удръжки работодателят може да направи и
без съгласието на работника, следователно, задължението му към последния е в
размер на остатъка от чистата сума за получаване.
В този смисъл е и Решение №1172 от
17.12.2003г. на ВКС по гр.д.№414/ 2002г., III гр.о.
Поради това, съдът намира, че следва в полза
на ищеца да присъди размера на дължимите обезщетения както са посочени ,
съобразно уточненията в обстоятелствената част на ИМ.
По разноските :
Ищецът е доказал
разноски в размер: 71.63лв. д.такса, 350лв. за особен представител,
396лв. адв.възнаграждение – които
следва да се заплатят от ответницата.
По УИ ищците дължат 200лв. за вещо лице по
поисканата СИЕ, които не са своевременно внесени.
По заповедното
производство ответницата дължи разноски на ищцовата страна 27.19лв.д.такса и
360лв.адв.разноски
С
оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ ОТ
СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.София
жк.Дружба 2 бул. Проф.Цв.Лазаров 48
И чрез адв.пълн. С.В.САК
Срещу
С.П.Д. ЕГН ********** *** / адрес на
който получава лично/
с
правно основание чл. 422 вр.415 чл.410 ГПК вр. чл. 220, ал.1 КТ вр. чл. 86 ЗЗД,
ЧЕ ПОСОЧЕНАТА ИМ ДЪЛЖИ :
-сумата 1202.63лв.- дължимо обезщетение за
неизпълнение на задължение по трудов договор № 125 от 05.10.2014г. – дължимо
обезщетение по чл.220 ал.1 КТ
Ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК -09.11.2018г. до окончателното
изплащане на сумата
Изтекла лихва
156.65лв. върху посоченото вземане за периода 29.07.2017г. – датата на
прекратяване на труд.правоотношение до датата на заявлението 09.11.2018г.
ОСЪЖДА С.П.Д. ЕГН ********** ***-
ДА
ЗАПЛАТИ НА СЪНФУДС
БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.София жк.Дружба
2 бул. Проф.Цв.Лазаров 48
И чрез адв.пълн. С.В.САК
РАЗНОСКИ : по УИ -71.63лв. д.такса, 350лв.
за особен представител,
396лв.
адв.възнаграждение, както и по запов.производство - 27.19лв.д.такса и
360лв.адв.разноски
ОСЪЖДА СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК
********* седалище и адрес на управление гр.София жк.Дружба 2 бул.
Проф.Цв.Лазаров 48
И чрез адв.пълн. С.В.САК
ДА ЗАПЛАТИ 200лв.
дължими за изготвената и приета по делото СИЕ – на вещото лице Р.Б.Й., като в
случай, че не бъдат внесени – на вещото лице да се издаде ИЛ за сумата.
Депозитът за в.л. може
да се внесе по набирателната сметка на
ПРС за вещите лица, като оттам да се преведе на вещото лице, или директно на
експерта, след справка за обявената от него
банкова сметка, ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: