№ 244
гр. Варна, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и девети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря М. М. П.
като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело №
20233100900692 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е образувано по обективно съединени искове на „Банка
ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.“Московска“ № 19 за осъждане на кредитополучателя М. Х., ЛНЧ **********,
гражданин на Великобритания за вземания по договор за целеви потребителски
кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 25.02.2015г.,
с правно основание чл.17, ал.2 ЗКСД, вр. с чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 ЗЗД както следва:
за сумата от 111302.25 лева, представляваща предсрочно изискуема
главница, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба-04.12.2023г. до
окончателното издължаване на сумата;
за сумата от 19607.75 лева, представляваща начислена възнаградителна
лихва за периода 28.06.2021г. до 04.12.2023г.
за сумата от 2355.85лева- обезщетение (надбавка) за забава за периода
28.07.2021г. до 04.12.2023г. съгласно чл. 17. 1 от ОУ към договора.
Ищецът се позовава на обвързаност на страните от валидни облигационни
правоотношения по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на
студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 25.02.2015г., сключен при ОУ, по силата
на който банката е предоставила финансиране на ответника в размер на 86056,52
лева за заплащане на такси за обучение в МУ "Проф. Д-р Параскев Стоянов" - гр.
Варна. Срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца от изтичане на гратисния
период, който обхваща времето от първото усвояване, до изтичане на една година
от първата дата за провеждане на последния държавен изпит, или защита на
дипломна работа. Твърди се, че кредитът е усвояван на части, чрез преводи към
1
висшето училище в началото на всеки семестър в размер на дължимата такса, като
по този начин била усвоена цялата сума по кредита. Единствено първата такса,
дължима за първия семестър на обучението, е била предварително заплатена от
кредитополучателя, като Банката е превела тази сума по неговата разплащателна
сметка на 26.02.2015г. Излага се, че по договор дължимата лихва е фиксирана 7%
годишно, като се начислява върху усвоената част от кредита, включително през
гратисния период, като се капитализира годишно и по този начин е формиран
общият дълг по кредита от главница в размер на 111302.25 лева, включваща
усвоената част от кредита в размер 86056.52 лева и капитализираната договорна
лихва, начислена през гратисния период. Твърди се, че крайният срок за полагане
на последния държавен изпит в процесния случай е 30.05.2020 г., при което
гратисният период е изтекъл на 31.05.2021 г., от който момент за ответника е
възникнало задължение да заплаща дължимите главница и лихва по кредита.
Кредитът е следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски.
Кредитополучателят не извършил никакви плащания, поради което се поддържа,
че се е породило правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем на
осн. чл. 17. 2 от Общите условия, както и да начисли обезщетение за забава за
периода 28.07.2021г. до 04.12.2023г. До предявяване по съдебен ред на вземания
главиницата се олихвява с договорения лихвен процент с надбавка в размер от 10
проценти пункта, а след това- само със законната лихва.
По изложените съображения настоява за уважаване на иска и присъждане на
разноски.
Ответникът оспорва иска. Счита, че капитализирането на възнаградителната
лихва противоречи на забраната по чл. 10,ал. 3 от ЗЗД, доколкото не извършено
спрямо търговец. Освен това капитализацията на натрупана лихва не е предвидена
в правилата на ЗКСД.
Позовава се на нарушаване изискванията към съдържанието на договора,
уредни в ЗКСД. Конкретно - не е спазено изискването за подписване на
погасителния план от кредитополучателя, не са посочени размерите на всяка
дължима вноска след изтичане на гратисния период, липсва яснота относно начина
на заплащане на възнаградителната лихва, чиито падеж е отложен. Този начин на
договаряне позволява на банката да променя едностранно първоначалните
договорни условия на непредвидено основание. Оспорва да са възникнали
основания за предсрочна изискуемост и същата да е била надлежно обявена на
длъжника. Въз основа на изложеното, настоява за отхвърляне на предявения иск.
2
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от юк. В.,
поддържа предявените искове.
Ответникът, редовно призован, се представлява от особен представител –
адв. П., която поддържа депозирания отговор.
Относно допустимостта на иска, предварителни въпроси и международната
компетентност, съдът се е произнесъл с определение №478//31.03.2025г.
За да се произнесе по спора, съдът установи от фактическа и правна
страна следното:
За успешното провеждане на предявените искове с правно основание чл.430,
ал.1 и 2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно
и главно доказване съществуването на валидно облигационно отношение по силата
на сключен договор за студентски кредит, изпълнение на поетите от него
задължения по договора, настъпила изискуемост на задълженията и техния размер
по отделни пера.
По делото не е спорно валидното общо договаряне по договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД
от 25.02.2015г. Видно от съдържанието на договора, на ответника М. Х. е
предоставено кредитиране в размер на 86056,52 лева за финансиране обучение във
висше учебно заведение. Уговорено е отложено изпълнение на задълженията на
кредитополучателя за връщане на дълга за времето от датата на първото усвояване
до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен
изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната
специалност (чл. 3 от договора). Съгласно чл.8.2. от приложимите към договора
ОУ през време на гратисния период кредитополучателят не дължи плащане на
главница и лихва. След изтичане на гратисния период падежната дата за
издължаване на месечните вноски е 28 число на месеца( чл.6 от договора).
Страните са уговори фиксирана възнаградителна лихва, която не може да
надхвърля 7 % годишно –чл. 7 от договора. В т. 10.2. на ОУ е предвидено, че по
време на гратисния период банката начислява възнаградителна лихва, която се
капитализира годишно. В чл.17.1. от ОУ е предвидено, че при забава в плащането
частта от погасителната вноска, представляваща главница, се олихвява с
договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта. В чл.17.2. от ОУ при допусната забава в плащанията на главница и на
лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред
остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а след тази дата – с надбавка
за забава, равна законната лихва по чл.86 ЗЗД.
Договорът е подписан в двуезичен вариант- на български и на английски
език, поради което и при липса на въведени възражения, съдът приема, че
обективира валидно изразена воля на страните за договаряне. Особеното при
договорите за кредит, сключени по реда на ЗКСД е, че същите съгл. чл. 7 от се
сключват по образец, който е отнапред утвърден от министрите на образованието и
науката и на финансите. Целта на този типов образец е да фиксира както условията
за отпускане на заема, така и задължителното съдържание на самия договор,
3
сключван между банката и студента или докторанта / чл. 7, ал. 2 от ЗКСД/. В този
смисъл страните по договора в известен смисъл са лишени от свободата да
договарят помежду си условията на кредитиране при санкцията по чл. 17, ал. 7 от
закона съглашението да се окаже недействително. Предвид тази специфика на
договарянето, изразяваща се в отнапред определяне на типизирано съдържание на
кредитното правоотношение, общите правила на ЗКП следва да се прилагат
субсидиарно, само при липса на специална уредба в ЗКСД. На общо основание,
обаче и съгл. чл. 17, ал. 5 от ЗКСД по отношение на разглежданото
правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 143 - 148 от
Закона за защита на потребителите.
При преценка относно съответствието на договора с правилата за
потребителска закрила съгласно изискванията на ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС,
съдът съобразява, че същият отговаря на изискуемото съдържание съгласно чл. 7
от ЗКСД. В действителност погасителният план не е подписан от
кредитополучателя, но това не е и необходимо, тъй като при сключване на
договора началната дата на издължаване, съвпадаща с изтичане на една година от
провеждане на последния държавен изпит, не е известна на страните. Тъй като
кредитът се усвоява на части, съобразно представените от студента документи за
размера на семестриалната такса (чл. 4.3. и чл.4.4. и чл. 5.5 от ОУ), при сключване
на договора практически не е възможно да се изготви план. Едва след изтичане на
гратисния период план за издължаване е възможно да бъде съставен, какъвто и е
представен по делото(л. 15). Следва да се съобрази, че редът и начинът на
погасяване на вноските по кредита са регулирани от законово правило, поради
което и специалният закон е изисква съставяне на нарочен план при договарянето.
Според чл. 24, ал. 3 от ЗКСД, съответно чл. 2 от договора, кредитополучателят
погасява общия размер на кредита на равни месечни погасителни вноски в 10-
годишен срок, считано от края на гратисния период. Тази законодателна уредбата заменя
липсата на първоначална структурирана разбивка на погасителните вноски, която поначало се счита
за необходима, за да ориентира потребителя относно сроковете за издължаване. По аналогични
съображения практически невъзможно е договорът да съдържа указание за размер на вноската след
изтичане на гратисния срок.
Същевременно клаузата на чл. 10.2 от ОУ предвиждаща капитализиране на
начислената в срока на гратисния период възнаградителна лихва. Уговорено е, че за
гратисния период не се дължат главница и лихви за гратисния период(чл. 8.2 от
ОУ), а дължимата за периода възнаградителна лихва се капитализира годишно/ по
същество трансформирана в главница/ и върху капитализираната лихва се
начислява отново възнаградителна лихва. В тайната практика се приема, че
последващото олихвяване на капитализираната възнаградителна лихва
представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само между
търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ. (в този смисъл решение № 66 от
29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 30 от 20.05.2020 г.
по т. д. № 739/2019 г. на ВКС, І т. о., решение № 118 от 11.12.2020 г. по т. д. №
2278/2019 г. на ВКС, І т. о., решение № 132 от 13.01.2021 г. по т. д. № 2195/2019 г.
на ВКС, I т. о. и решение № 60091 от 27.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1345/2019 г., ІІ
т. о.). Този начин на процедиране е в противоречие и с императивната норма на чл.
24, ал. 1 ЗКСД, според която задължението на кредитополучателя след изтичане на
гратисния период включва главницата и лихва за срока на договора, тоест
4
уговорената възнаградителна лихва, но не и лихва върху нея. Възраженията на
ответника относно капитализиране на лихвата се явяват основателни.
С оглед на изложеното съдът приема, че следва да се отрече приложението
на договорното съдържание в частта му в която противоречи на императивна
законова уредба, съответно размерът на подлежащата на връщане главница следва
да се остойности на чистата стойност на предоставената сума.
От заключението на допуснатата по делото ССчЕ, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
отпусната сума в общ размер 86 056,52 лева е усвоена изцяло, като сумата е
преведена на вноски в полза на Медицински университет, гр. Варна, в
съответствие с изискването на 4.1 от договора за целево финансиране на таксите за
обучение.
Отново от експертизата става ясно, че по кредита не са извършвани никакви
погасявания.
Законът, а и чл.8.1. от ОУ, определя като край на гратисния период
изтичането на една година от първата дата за провеждане на последния държавен
изпит за съответната специалност. В случая от издадените от учебното заведение
удостоверения по реда на чл. 10, ал.3 от ЗКСД не се установява първата дата за
провеждане на последния държавен изпит , но е установен крайният срок за
полагането му, а именно 30.05.2020г. При липсата на доказателства за по-ранна
дата, следва изводът, че краят на гратисния период е настъпил най-късно на
30.05.2021 г. Следователно кредитополучателят е следвало да започне да погасява
кредита на равни месечни погасителни вноски, а падеж 28 число на месеца, за срок
от 10-години, считано изтичане на един месец от изтичане на гратисния период (чл.
11.1). Тъй като след изтичане на гратисния период ответникът не извършвал
погасявания, за банката е възникнала възможността да обяви целият кредит за
предсрочно изискуем с изтичане на 90 дни от допуснатата забава (чл. 17. 2 от ОУ).
Няма данни кредиторът да е упражнил преди завеждане на делото правото
си да обяви задълженията по кредита за предсрочно изискуеми. Трайно е
разбирането в практиката обаче, че такова правопроменящо изявление страната
може да направи и с депозиране на исковата молба, с която се позовава на
последиците от изискуемост преди срока. Обявяването на кредита за предсрочно
изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който
трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК /така решение №
10/25.02.2020г. по т. дело № 16/2019г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
600009/02.02.2020г. по т. дело № 16/2019г. на ВКС, ТК, II т.
С оглед установената изискуемост на вземането за главница и предвид
заключението на вещото лице, следва да се уважи предявения иск до размера на
сумата от 86056,52 лева, като се отхвърли за горницата до 111302.25 лева, предвид
изложените по-горе съображения относно капитализиране на възнаградителната
лихва. Като законна последица от уважаване на иска, на ищеца следва да се
присъди и законна лихва от датата на сезирането.
След приключване на гратисния, тоест считано от 28 число на следващия
месец (28.06.2021г.) ответникът дължи и възнаградителна лихва върху
неиздължената главница в уговорения размер от 7% на годишна база. Крайният
5
момент, до който се дължи възнаградителна лихва е до датата на предсрочната
изискуемост, или в случая до достигане на изявлението за предсрочна
изискуемост, съдържащо се в исковата молба(ТР № 8/2017 на ОСТК на ВКС). По
делото ищецът претендира възнаградителна лихва за период преди въпросно
обявяване, поради което искът се явява доказан по основание. При съобразяване
размера на изчисленията на вещото лице / по т.5 от експертизата/, съдът намира, че
за процесния период 28.06.2021г.до 04.12.2023г. възнаградителната лихва възлиза
на 15160,29 лева. За разликата до претендираните 19607.75 лева искът следва да се
отхвърли.
Предвид изпадането на ответника в забава същият дължи мораторна
неустойка по чл. 17.1. от ОУ, но не в уговорения размер от 17% (договорна лихва
плюс 10%), а в размер на законната лихва, поради конвертиране на
противоречащата на закона неустоечна клауза с императивната правна норма на
чл.33, ал.2 от ЗПК, намираща субсидиарно приложение. Съгласно разпоредбата на
чл. 26, ал. 4 ЗЗД, приложими и при потребителски договори/Решение
№50053/18.07.2023 по т.дело №614/2022 на ВКС/ нищожността на отделни части
не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. Съобразно разпоредбата на чл. 146, ал. 5
ЗЗП наличието на неравноправни клаузи в договори, сключен с потребител, не
води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.
В конкретния случай съдът намира, че сделката би била сключена и без
недействителната й част, тъй като обичайно кредитополучателят по договора за
кредит приема да понесе последиците от забавата поне до размер на законната
лихва.
Предвид допусната забава в полза на ищеца се следва и мораторно
обезщетение върху приетия за основателен размер на главницата /86056,52 лева/ в
размер на законната лихва периода 28.07.2021г. до 04.12.2023г./ начислена върху
главницата без капитализация/ или за сумата от 2083,44 лева. Искът следва да се
отхвърли за горницата до претендираните 2355.85лева.
По разноските:
С оглед изхода от спора, на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски съобразно уважената част от иска. На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
юрисконсултско възнаграждение на ищеца за производство в пределите по чл. 25,
ал. 1 вр. ал. 2 от Наредбата за правната помощ размер на 400 лева, съобразно
цената на исковете, фактическата и правна сложност на делото и процесуалната
активност на представителя. Така определеният размер следва да се съобрази при
изчисляване на разноските на ищеца съобразно уважената част от иска.
Ето защо, при уважен материален интерес от 103 044 лева и общо и
признати разноски за държавна такса (5330,63 лева), възнаграждение за вещи лица
(700 лева),за превод на съдебни книжа (800 лева) , юрисконсултско възнаграждение
(400лева), възнаграждение за особен представител (4000,00 ) лева съгл. списък на
л. 276, ответникът следва да се осъди да заплати разноски в размер на 8685,76 лева.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Х., ЛНЧ **********, гражданин на Великобритания, л.к.№
***, издадена на *** от ***, на осн.чл. 430, ал. 2 от ТЗ ДА ЗАПЛАТИ на „Банка
ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.“Московска“ № 19 следните суми:
1. сумата от 86056,52 лв.(осемдесет и шест хиляди петдесет и шест лева и 52
ст.), представляваща падежирала главница по договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на
ЗКСД от 25.02.2015г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба-
34.12.2023г. до окончателното издължаване на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до претендираните 111302,25 лева;
2. сумата от 15160,29 лв.(петнадесет хиляди сто и шестдесет лева и 29 ст.) ,
представляваща начислена възнаградителна лихва за периода 28.06.2021г. до
04.12.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска по претендираните 19607.75 лева;
3. сумата от 2083,44 лв.( две хиляди осемдесет и три лева и 44 ст.),
представляваща обезщетение за забава за периода 28.07.2021г. до
04.12.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендираните
2355.85лева
4. сумата от 8685,76 лв. (осем хиляди шестстотин осемдесет и пет лева и 76
ст.) лева, представляваща сторените по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7