Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 24.08.2022г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., III-В състав в публично съдебно заседание на десети
март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.с.: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното
от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №952 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
чл.273 от ГПК.
С протоколно решение от 27.11.2019г., постановено
по гр.дело №23901/2019г. на СРС, ІІ Г.О., 62-ри състав, е отхвърлен
предявения от „Б.“ ЕООД срещу „ДЗИ-О.З.“ ЕАД иск за сумата от 24096.29 лв.. С
решението е осъден „Б.“ ЕООД да заплати на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД сумата от 400 лв.,
сторени разноски по делото.
Срещу решението на СРС, ІІ Г.О., 62-ри е постъпила въззивна жалба от ищеца - „Б.“ ЕООД, подадена чрез пълномощник адв.М.П., с искане същото да бъде отменено и вместо това да
бъде постановено друго, с което бъде уважен предявения иск. В жалбата се излагат подробни доводи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено в нарушение на
материалноправни разпоредби на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира присъждане на направени разноски по
делото. Представя
списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5
от ГПК относно претендирани от въззиваемата страна разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна - „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на подадената
въззивна жалба. Поддържа се, че обжалваното решение е законосъобразно,
постановено при правилно прилагане на материалния закон и обоснованият краен извод
съответства на събраните по делото доказателства. Моли съда да постанови
съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл.80
от ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
В
случая в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, при извършената
служебната проверка по чл.269,
изр. 1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за НИЩОЖНО.
Предмет на производството пред
първоинстанционния съд е иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.99 от ЗЗД за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №13777/2019г. на СРС, ІІ Г.О., 62-ри състав.
В настоящия
случай, съдът намира, че в постановеното
от СРС, ІІ Г.О., 62-ри с-в. в съдебно
заседание на 27.11.2019г. решение липсва разбираемо изразена воля на съда по
гореочертания предмет на делото. Предмет на делото е спорното материално
право, индивидуализирано от ищеца с основанието и петитума на иска. Съдът е
длъжен да определи правната квалификация на спорното право съобразно въведените
от ищеца твърдения и заявеното искане. Видно от същото, както в
мотивите, така и в диспозитива на решението не се съдържа нито правна
квалификация на предявения иск, нито индивидуализация на спорното материално
право- предмет на делото, за което се претендира вземането. Това от своя страна
не позволява да се очертаят обективните предели по които се формира СПН и които
следва да обхваща спорното материално право така както е въведено с исковата
молба, като предмет на делото. Решението в този смисъл е напълно неразбираемо,
тъй като волята на съда не може да бъде изведена и чрез тълкуване, доколкото и
в мотивите и в диспозитива на решението липсват конкретни данни и белези
индивидуализиращи спорното материално право, по което съдът се е произнесъл,
поради което и решението не може да изпълни предназначението си да постави край
на правния спор. Както в доктрината, така и в съдебната практика /вкл. и
задължителното тълкуване, дадено от ВКС в решение №668/15.11.2010г. по гр.дело №1790/2009г.
на І Г.О./ е прието, че когато волята на съда е абсолютно неразбираема,
т.е не може да бъде разкрита и по пътя
на тълкуването, решението на съда е нищожно - така и ТР №1/10.02.2012г. на
ОСГТК на ВКС. Абсолютно неразбираемо е
решение, при което не е ясно какво съдът е постановил. При това изискването
се преценява само спрямо диспозитива на решението, тъй като само той
представлява съдебното решение, съгласно чл.236, ал.1 ГПК и се ползва със сила
на пресъдено нещо по отношение на спорното право, въведено с основанието и
петитума на иска, а не и мотивите на решението, които не са част от съдебното
решение - така ал.2 на чл.236 ГПК, а също и т.18 от ТР №1/4.01.2001г. на ОСГК на
ВКС. В случая, такава нищожност е налице, доколкото освен липсата на мотиви по
смисъла чл.236, ал.2 от ГПК, в диспозитива на обжалваното решение, даващ
констатация относно спорното право и ползващ се със сила на присъдено нещо, също не е изразена разбираема воля на съда по спорния
предмет на делото. Този порок не може да бъде отстранен по пътя на тълкуването,
тъй като нито от мотивите, нито от диспозитива на решение става ясно по какъв
иск е приел, че е сезиран първоинстанционния съд, както и на какво правно
основание е предявен. Ето защо и като абсолютно неразбираемо, обжалваното
решение се явява нищожно и тази нищожност следва да бъде прогласена, а делото
върнато на СРС за произнасяне от друг състав с ново валидно решение.
Предвид изхода
по делото и липсата на произнасяне по съществото на спора разноски в настоящото
производство при спазване на чл.78 ГПК не следва да бъдат присъждани. Такива
следва да присъди СРС при новото разглеждане на делото.
Воден
от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖНО
протоколно решение от 27.11.2019г., постановено
по гр.дело №23901/2019г. на
СРС, ІІ Г.О., 62-ри състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане
от друг състав на Софийски районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от съобщението до страните,
че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.