Определение по дело №944/2019 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 ноември 2019 г.
Съдия: Маргарита Христова Новакова
Дело: 20193330100944
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 № 4861         /28.11.2019г.

                                 

В    ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

Районен съд-гр.Разград

на двадесет и осми ноември,  две хиляди и деветнадесета година

в закрито съдебно заседание в следния състав:

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:Маргарита Новакова

 

секретар:

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№944  по описа за 2019 г., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

                Искът е за съществуване на вземане и е предявен по реда на чл.422 от ГПК.

Ищецът-„Агенция за събиране на вземания” АД-София, настоява съдът да  постанови решение с което да признае за установено  по отношение на ответницата, че дължи заплащане на сумата от 2 353,97 лева главница по договор за потребителски кредит №PLUS-11870695, сключен на 25.11.2015г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД за периода от 20.06.2017г. до 20.12.2019г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК-01.03.2019г. до окончателното плащане; на сумата 930,98 лева-договорена лихва за периода от 20.06.2017г. до 20.12.2019г.-дата на последната погасителна вноска; 353,16 лева обезщетение за забава от 21.07.2017г. до 01.03.2019г.  Претендира и разноски по заповедното и настоящото дело. В условията на евентуалност предявява осъдителен иск за заплащане на посочената главница и договорна лихва с обезщетение за забава от 397,13 лева за периода от 21.07.2017г. до постъпване на исковата молба в съда. Представя писмени доказателства, иска  прилагане на ч.гр.д.№455/2019г. по описа на РРС и назначаване на ССЕ при оспорване обстоятелствата заявени в исковата молба.

Ответницата е уведомен по реда на чл.47 ГПК. Назначеният му от съда особен представител е получил препис от исковата молба с приложенията към нея, както и разпореждане на съда по реда на чл.131 ал.1 от ГПК . В дадения едномесечен срок  депозира писмен отговор, с който настоява предявените искове да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Заявява, че по делото няма доказателства, ответницата да е била уведомена за извършената цесия, така както изисква императивната разпоредба на чл.99 ал.3 от ЗЗД, независимо че към исковата молба е представено уведомително писмо за това, то не е връчено на ответницата и няма действие спрямо нея. Заявява още, че договорената възнаградителна лихва и включването й в размера на погасителните вноски увеличава ГПР много над максимума, предвиден в чл.19 ал.4 от ЗПК и съгласно ал.5 тази клауза е нищожна, че заложените в договора 45,53% ГПР и 35,87% лихвен процент поставят длъжника в неравностойно положение, не отговаря на изискването за добросъвестност, противоречи на чл.143 от ЗЗК и е неравноправна уговорка и съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП е нищожна. Твърди още, че не са представени и доказателства, че предсрочната изискуемост на кредита е обявена на длъжника.

Съдът констатира, че представените с исковата молба писмени доказателства са относими към предмета на спора и следва да се допуснат. Следва да се приложи Ч.гр.д.№455/2019г. по описа на РРС. Пред вид твърдяната нищожност на оспорените договорни клаузи на този етап от делото не следва да се назначава ССЕ, но следва да се задължи  и укаже на ищеца да представи доказателства: за размера на приведената на ответницата суми по кредита; за размера на платените от ответницата суми по договора за кредит; доказателства, с посочване на размери на отделните пера-главница, „надбавка, покриваща разноските по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалба на Кредитора“, застраховка, относно начина на определяне размера на погасителната вноска съгласно погасителния план към договора; както и доказателства как е определен размера на търсената договорна/възнаградителна/ лихва от 930,98 лева, при наличие на твърдение, че договорната лихва е включена в размера на месечната погасителна вноска.  

 Затова, на основание чл.140 от ГПК съдът

 

                                                  О П Р Е Д Е Л И :

           

            ДОПУСКА представените с исковата молба заверени копия на: Договор за потребителски кредит №PLUS-11870695 от 25.11.2015г., ведно със сертификат за застраховка и ОУ; рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания с извлечение от Приложение №1 към него; потвърждение за извършената цесия; три броя уведомителни писма до ответника с дати:12.09.2018г.;21.02.2019г. и 03.05.2019г.; юрисконсултско пълномощно и вносна бележка за платена държавна такса.

            ПРИЛАГА и приобщава към материалите по делото Ч.гр.д.№455/2019г. на РРС.

            УКАЗВА на ищеца, че носи тежест да докаже, че сключения с ответницата договор не противоречи на разпоредбите на ЗЗП и ЗПК и го ЗАДЪЛЖАВА       да представи доказателства: за размера на приведената от кредитора на ответницата суми по кредита; за размера на платените от ответницата суми по договора за кредит; доказателства, с посочване на размери на отделните пера-главница, „надбавка, покриваща разноските по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалба на Кредитора“, застраховка, относно начина на определяне размера на погасителната вноска съгласно погасителния план към договора; както и доказателства как е определен размера на търсената договорна/възнаградителна/ лихва от 930,98 лева, при наличие на твърдение, че договорната лихва е включена в размера на месечната погасителна вноска, в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.

Приканва страните към доброволно уреждане на спора.

            НАСРОЧВА  делото в открито заседание за 13.01.2020г.-11 часа, за която дата да се призоват страните, на които да се връчи препис от определението, а на ищеца и препис от отговора на особения представител  на ответницата.

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: