№ 1559
гр. Бургас, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20242120101259 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от А. П. М. с ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез адв. И. М., срещу „ВИНТЕХПРОМ“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пазарджик, обл.
Пазарджик, общ. Пазарджик, бул./ул. „Мильо Войвода“ № 6.
По твърдения в исковата молба и уточняваща молба, ищецът е имал
сключен трудов договор с ответното дружество, съгласно който е изпълнявал
длъжността „***“. Трудовият договор е бил прекратен със Заповед №
***/19.02.2024 г., като основанието за прекратяването му е било „намаляване
обема на работа“. Ищецът сочи, че заповедта за прекратяването на трудовия
договор му е връчена лично срещу подпис на дата 19.02.2024 г.
Твърди се още, че в заповедта било вписано, че следва да му се
изплатят следните обезщетения, а именно - на основание чл. 220, ал.1 от
Кодекса на труда - за неспазено предизвестие обезщетение в размер на
брутното му трудово възнаграждение и на основание чл. 224, ал.1 от Кодекса
на труда - обезщетение за седем работни дена. Ищецът намира, че при
прекратяване на трудовото му правоотношение на посоченото правно
основание му се дължи и обезщетение и на основание чл. 222, ал.1 от Кодекса
на труда.
Още на следващия ден след прекратяване на трудовият договор
1
започнали разговори между него и ответната страна за заплащане на
дължимото обезщетение при и по повод прекратеното трудово
правоотношение. От страна на ответника следвали обещания за погасяване на
дължимото, но до момента на предявяване на иска - безрезултатно.
На дата 21.02.2024 год. Ищецът отправил до ответната страна покана
/чрез Телепоща/ за заплащане на дължимите към него обезщетения по повод
прекратения му трудов договор, но отново без никакъв положителен резултат.
Ищецът твърди, че ответното дружество не му е заплатило и месечно
възнаграждение за месец декември на 2023 год. в размер на 2 279.44 лв., за
месец януари на 2024 год. в размер на 2019.03лв. и за месец февруари на 2024
год. в размер н 1 546.08 лв.
Предвид изложеното ищецът твърди, че ответното дружество му дължи
сумите както следва - 2 578 лв. на основание чл. 222, ал.1 от КТ, сумата в
размер на 896 лв. на основание чл. 224, ал.1 от КТ, както и сумата в размер на
2 578 лв. на основание чл. 220. ал.1 от КТ, като моли ответникът да бъде
осъден да му ги заплати.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
В първото по делото заседание, проведено на 11.07.2024 г., редовно
призованият ответник не е изпратил представител и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът от своя страна, чрез процесуалния си представител, изрично е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа (Разпореждане №
2600/05.03.2024г., връчено на ответника на 19.03.2024г.), на ответника са били
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и
неявяване в съдебно заседание. Видно от изпратената до ответника призовка,
същата е редовно връчена по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на всяка една от исковите претенции ищецът е ангажирал
писмени доказателства, съобразно разпределената по делото доказателствена
тежест, които съответстват на твърденията за дължимост на посочените
обезщетения за неспазено предизвестие, за прекратяване на трудовото
правоотношение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както
и неплатено трудово възнаграждение за месеците декември 2023, януари
2024г. и февруари 2024г.
Преценени в тяхната съвкупност и предвид липсата на възражение от
ответника, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на
2
претенциите.
Воден от горното, настоящият състав на Районен съд Бургас счита, че
са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
ГПК, а именно 1. ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба, 2. ответникът не се е явил в първото заседание по делото, въпреки че е
бил редовно уведомен за същото и не е направил искане за разглеждането на
делото в негово отсъствие, 3. ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение, 4. на страните са указани последиците от неспазване
на срокове и неявяване в заседание, 5. искът е вероятно основателен.
Предвид гореизложените констатации съдът намира, че следва да
постанови неприсъствено решение, с което исковата претенция да бъде
уважена изцяло, като на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не следва
да се мотивира по същество.
По разноските:
Съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт сумата от 508,94 лв.,
представляваща дължима държавна такса за всеки един от предявените искове
с правно основание чл. 128 от КТ, чл. 220, ал. 1 от КТ, чл. 222, ал. 1 от КТ и чл.
224 от КТ.
В полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски за
адвокатско възнаграждение. Видно от представения договор за правна защита
и съдействие, същият е заплатил сумата от 500 лв. в брой, поради което и
същата следва да му бъде присъдена.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВИНТЕХПРОМ“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Пазарджик, обл. Пазарджик, общ. Пазарджик,
бул./ул. „Мильо Войвода“ № 6, да заплати на А. П. М. с ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 2 578 лв. (две хиляди петстотин седемдесет и осем
лева), представляваща обезщетение за времето, през което е останал без
работа вследствие на прекратяване на трудовото правоотношение, но за не
повече от 1 месец, на основание чл. 222, ал.1 от КТ;
ОСЪЖДА „ВИНТЕХПРОМ“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Пазарджик, обл. Пазарджик, общ. Пазарджик,
бул./ул. „Мильо Войвода“ № 6, да заплати на А. П. М. с ЕГН **********, с
3
адрес: ***, сумата от 6317,50 лв. (шест хиляди триста и седемнадесет лева и
петдесет стотинки), представляваща неплатено трудово възнаграждение за
месеците декември 2023, януари 2024г. и февруари 2024г., на основание чл.
128 от КТ;
ОСЪЖДА „ВИНТЕХПРОМ“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Пазарджик, обл. Пазарджик, общ. Пазарджик,
бул./ул. „Мильо Войвода“ № 6, да заплати на А. П. М. с ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 2 578 лв. (две хиляди петстотин седемдесет и осем
лева), представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие за
прекратяване на трудовия договор, на основание чл. 220, ал.1 от КТ;
ОСЪЖДА „ВИНТЕХПРОМ“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Пазарджик, обл. Пазарджик, общ. Пазарджик,
бул./ул. „Мильо Войвода“ № 6, да заплати на А. П. М. с ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 896 лв. (осемстотин деветдесет и шест лева),
представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 7
работни дни, на основание чл. 224, ал.1 от КТ;
ОСЪЖДА „ВИНТЕХПРОМ“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Пазарджик, обл. Пазарджик, общ. Пазарджик,
бул./ул. „Мильо Войвода“ № 6, да заплати на А. П. М. с ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща сторените от
ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
ОСЪЖДА „ВИНТЕХПРОМ“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Пазарджик, обл. Пазарджик, общ. Пазарджик,
бул./ул. „Мильо Войвода“ № 6, да заплати в полза на съдебната власт по
сметка на РС Бургас сумата от 508,94 лв. (петстотин и осем лева и
деветдесет и четири стотинки), представляваща дължимата държавна такса,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4