Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 06.07.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Русенският Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на девети юни две хиляди и двадесета година в   състав :

 

                                              Районен съдия: Венцислав Василев

 

                                     Съдебни заседатели :

 

 

         при секретаря Мирослава Пенева..….………………….………..………………………………..

         и в присъствието на  прокурора………………………………………………………………….

         като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело № 737/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

         Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Постъпила е жалба от И.И.Б. против наказателно постановление № 20-1085-000015/21.01.2020 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе. Същият моли съда да отмени наказателното постановление с което му е наложени наказания “глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП.

         Ответникът по жалбата,редовно призован, не изпраща представител, съответно не взема  становище по основателността и.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата

Жалбоподателят, редовно призован не се явява  в съдебно заседание; вместо него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.

         Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

         Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, категории „В”, „С“, „АМ“ и „ТКТ“. На 16.10.2019 г. около 16,25 ч.  в гр.Русе на кръстовището, образувано от улиците “Липник“ и „Тича“ управлявал собствения си л.а. „Рено Меган сценик“ с ДК№ ***.  На посоченото място бил спрян за проверка от полицейския служител Ц.П.. Св.П. извършил проверка по телефона в базата данни на Пътна полиция, в резултат на което се установило, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно на 09.09.2019 г. на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП поради това, че в двумесечния срок от придобиване собствеността на това МПС не е изпълнил задължението си да го регистрира. За констатираното нарушение св.Ц.П. съставил АУАН против жалбоподателя за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление с което за нарушение по чл.140 ал.1 вр.чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му наложил горепосочените кумулативни административни административни наказания.

        

         Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на делото доказателства.

 

         Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това.

         Разгледана по същество е неоснователна. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон.

         От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е придобил процесния автомобил чрез договор за покупка – продажба от 09.07.2019 г. при спазване на формата за тези сделки, предвидена в чл.144 ал.2 от ЗДвП. От този момент нататък и доколкото същото е било регистрирано за него е започнал да тече първо едномесечният срок по чл.145 ал.2 от ЗДвП за регистрация в службата за регистрация на ППС по постоянния си адрес. В тази връзка и доколкото се прави възражение за приложение на по-благоприятен закон – чл.177 ал.6 от ЗДвП следва да се посочи, че тази санкционна норма касае просрочие от един месец на неизпълнение на задължението по чл.145 ал.2 от ЗДвП, а след повече от два месеца какъвто е настоящият случай е приложима нормата на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП и то вече за управление на нерегистрирано ППС, което следва ex lege (по силата на закона). В този смисъл нормите на чл.177 ал.6 и чл.175 ал.3 от ЗДвП са в съотношение на поглъщане, т.е. при изтичане на срок повече от два месеца от два месеца е приложима нормата на чл.175 ал.3 от ЗДвП, която поглъща в себе си тази по чл.177 ал.6 от с.з. При това положение жалбоподателят е следвало да се яви в срок до 09.09.2019 г. в службата по регистрация по постоянния си адрес и да регистрира на свое име придобитият автомобил, като с неявяването му е настъпила правната последица по чл.143 ал.15 от ЗДвП и в резултат на това управлението му се явява в нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, съгласно който по пътищата отворени за обществено ползване се допускат само регистрирани МПС.

         В този смисъл, узнаването за прекратяването на регистрацията на МПС от собственика на превозното средство не представлява елемент от фактическия състав по прекратяването на регистрацията на МПС. Това е така, защото собственикът на МПС е носител на задължението за регистрацията на придобитото превозно средство в срок от два месеца, поради което е длъжен да познава законовите последици, явяващи се резултат от неизпълнението на това му задължение. Ако се възприеме това възражението на жалбоподателя, че не знаел за това свое нормативно задължение  на практика би се достигнало до положението незнанието на закона да извинява незнаещия го, което би било в противоречие с този основополагащ правен принцип. Жалбоподателят е бил длъжен да познава приложимите в случая разпоредбите на чл. 140, ал. 1 и чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, съответно следвало е да съобрази поведението си с регламентираните в тях законови изисквания ; обратното би означавало да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Освен това в чл. 18б, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства са регламентирани случаите, в които регистрацията на превозно средство се прекратява служебно, като един от тях е именно неподадено заявление за регистрация от приобретател на превозно средство в двумесечен срок от придобиването му. В случая службата за регистрация няма задължение да уведоми приобретателя на служебно прекратената регистрация по арг.чл.18б ал.1 т.10 вр.ал.2 от Наредба І – 45.

 

Аргумент в подкрепа на горния извод се извежда и от анализа на санкционната разпоредба на чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, предвиждаща административнонаказателно санкциониране не само за собственика на нерегистрирано по надлежния ред МПС, а за всеки водач, който управлява такова. За последния, изобщо не е налице законово изискване за уведомяване за служебно прекратената регистрация, което законодателно разрешение е логично с оглед невъзможността да се предвиди изначално на кого ще предостави собственикът притежаваното от него превозно средство, но въпреки това субект на нарушението по чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП може да бъде всеки водач на МПС без надлежна регистрация.

 

         Кумулативните наказания по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са правилно индивидуализирани, като са наложени такива към минималните размери. Именно подбудите на дееца да извърши нарушението – да откара св.Кирчева до болнично заведение – съдът намира, че са от естество да предопределят наказания в минималните размери, но не и института на крайната необходимост.

При това положение съдът намира, че  обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.

 

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1085-000015/21.01.2020 г.  на Началника на сектор „Пътна полиция“ при  ОД на МВР гр.Русе, с което на И.И.Б. с ЕГН ********** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 (двеста) лв. и ЛПУМПС за срок от 6 месеца за нарушение по  чл.175  ал.3 пр.1 от ЗДвП.

         Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския   Административен   съд.

 

 

                                                                         Районен съдия :