РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Враца, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Т.
Борис К. Динев
при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Въззивно гражданско дело №
20251400500184 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба вх. № 583/24.01.2025г.,
подадена от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД, ЕИК: *********, гр. София, в качеството му на трето лице –
помагач на ответника, и ответник по предявен обратен иск, чрез процесуалния
му представител юрк. Б. М., против Решение № 702 от 06.11.2024 г. по гр. д. №
1596 / 2023г. по описа на Pайонен съд – Враца в неговата цялост и в частта му,
с която дружеството е осъдено да заплати в полза на М. Е. Б. по предявените
от него обратни искове, при условие, че същият изпълни постановеното срещу
него решение по първоначалния иск, следните суми: на основание чл. 429, ал.
2, т. 2 във връзка с чл. 429, ал. 3 от КЗ сумата 17 667.26 лева, представляваща
претърпени от Ц. С. Т. имуществени и неимуществени вреди, както и лихва
върху тях; на основание чл. 429, ал. 5 от КЗ сумата 2 880.34 лева,
представляваща извършени разноски от М. Е. Б. по водените срещу него
искове от Ц. С. Т. по гражданско дело № 1596 по описа за 2023 година на
Районен съд - гр.Враца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 4321.22 лева,
1
представляваща извършени разноски по обратния иск.
Жалбоподателят твърди, че решението в неговата цялост е неправилно и
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че не са
налице правни и фактически основания за присъждане на обезщетение в такъв
размер. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно поради допуснати от първоинстанционния съд съществени
пороци в правораздавателната му дейност намерили израз в житейски
нелогична и неправилна оценка на доказателствата по делото, избирателен
подход при анализа на доказателствения материал и необсъждане на
определени доказателства, както и допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на делото, довели до формиране на необосновани и грешни
крайни правни изводи по спорните факти. На първо място твърди, че
решението е нищожно, поради липса на задължителен реквизит съгласно чл.
236, ал. 1, т. 7 от ГПК – не е посочена банковата сметка на ищеца по обратния
иск, по която ответникът (длъжникът) може да преведе присъдените по делото
суми, както и поради съществена грешка в предмета на делото - осъден е да
заплати застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди, въпреки че съдът не е сезиран с иск за неимуществени вреди. Изтъква,
че първоинстанционният съд е присъдил обезщетение в полза на ищеца по
обратния иск, което значително надвишава обезщетението, на което е осъден
по главния иск, което се явява съществен порок в правораздавателната му
дейност, както и че неправилно и грешно го е осъдил да заплати на ищеца по
обратния иск разноските, на които е осъден по главния иск, защото не е станал
причина за завеждане на делото. Поддържа също, че не е доказано по делото,
че ищеца по обратния иск е уведомил надлежно застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие, което се установява от заключенията на
изготвените две съдебно компютърни експертизи, които категорично
установили, че не е налице кореспонденция между ищеца и ответника по
обратния иск, поради което не дължи законна лихва за периода от настъпване
на застрахователното събитие до полученото уведомление от увреденото лице.
По аргумент за по-силното основание твърди, че въпросът за началната дата,
от която застрахователят дължи законна лихва, е решен със сила на присъдено
нещо с Решение № 260020/ 02.03.2022 г. по т. д. № 50/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Враца - от 15.01.2021 г., именно поради констатираната в хода
2
на делото липса на уведомление от деликвента към застрахователя, поради
което началната дата, от която застрахователя дължи законна лихва, е
обхваната от непререшаемостта по смисъла на чл. 299 от ГПК. Посочва, че
съдът напълно неоснователно и необосновано не е отчел заключението по
изпълнената СКТЕ и изявленията на вещото лице С.Г. в съдебно заседание, че
нито при ответника по обратния иск, нито при третото незаинтересовано лице
- свидетеля Т.Ф. Т., са налице категорични данни за наличието на
кореспонденция между ищеца и ответника по обратния иск, както и че
неправилно и незаконосъобразно е възприел и тълкувал показанията на този
свидетел. Изтъква, че първоинстанционният съдебен състав е допуснал
съществени процесуални нарушения, като не е обсъдил и отчел свързаността
между свидетелката А. Р.а С., която живее на семейни начала с ищеца М. Б., и
свидетеля М.П.К. - приятел на М. Б., поради което липсва обективност при
отчитане на свидетелските показания на тези двама свидетели, и като в
нарушение на чл. 164 от ГПК е допуснал свидетелски показания за
удостоверяване съдържанието на изходящ от страната (М. Б.) частен документ
и за установяване на сделки/договори на стойност по-голяма от 5 000, 00 лв.
без изрично съгласие между страните за допускане на свидетелски показания.
Моли съда да отмени решението на РС - Враца, в частта, в която е осъден да
заплати под условие застрахователно обезщетение за имуществени вреди и
законни лихви в полза на М. Б. и разноски, и вместо него да постанови друго,
с което да отхвърли изцяло обратния иск на М. Б. като неоснователен и
недоказан ведно с произтичащите от това последици досежно лихвите и
разноските. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия М. Е. Б., ЕГН: ********** –
ищец по предявените обратни искове и ответник по първоначалните искове,
чрез адв. И. С., вписан в АК-Враца, е постъпил писмен отговор, с който
оспорва като неоснователна и недоказана въззивната жалба. Счита
обжалваното решение на PC-Враца за правилно и законосъобразно. Твърди, че
съдът е извършил подробен и задълбочен анализ на показанията на
свидетелите и на събраните писмени доказателства и е стигнал до правилни
заключения, относно установените с тези доказателствени средства
обстоятелства, че не са налице твърдените от въззивната страна нарушения на
процесуалните правила. Моли съда да потвърди обжалваното решение на PC-
Враца и да му присъди сторените в настоящото съдебно производство
3
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия Ц. С. Т. – ищец по предявените
главни искове, чрез адв. Р. П. - САК, е постъпил писмен отговор, с който
оспорва като неоснователна и недоказана въззивната жалба. Твърди, че
атакуваното първоинстанционно решение не е нищожно, тъй като е
постановено от надлежен орган, в рамките на правораздавателната власт на
съда, в писмена форма, подписано е от районния съдия и изразената в нея воля
е напълно разбираема. Същото не е нищожно и поради оплакването на
въззивника, релевирано в т.4 от жалбата, тъй като добавянето на думата
„неимуществени“ в диспозитива на решението не води до неговата
нищожност. Оспорва и възражението на въззивното дружество - ответник по
обратният иск, че е осъдено да заплати сума, която значително надвишавала
тази, на която е осъден ищеца по обратния иск с доводи, че
първоинстанционният съд не е допуснал неправилно математическо
изчисление и сумите са коректно посочени в диспозитива на съдебното
решение. Счита за невярно и твърдението, че въззивникът не бил причина за
завеждане на делото, тъй като процесуалното поведение на застрахователното
дружество е такова, което се квалифицира не само като първоизточник на
иницииране на делото, но и като такова, предпоставящо събирането на редица
доказателства и провеждането на поредица от открити съдебни заседания, а и
понастоящем: образуване на производство пред въззивна инстанция.
Въззиваемия намира за бланкетно заявени оплакванията във въззивната жалба
за допуснати от първоинстанционният съд процесуални нарушения и счита, че
първоинстанционният съд правилно, задълбочено, всеобхватно и точно е
преценил доказателствената съвкупност по делото и е достигнал до правилни
фактически и правни изводи относно основателността на обратния иск, за
което излага и подробни съображения. Счита, че разпоредбата на чл.164, ал.2
от ГПК е неприложима в конкретния случай, доколкото не е налице нито
сделка, нито договор, който свидетелите да е необходимо да установяват.
Моли съда да остави без уважение въззивната жалба на „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве” АД, като неоснователна, и да потвърди обжалваното
решение на PC – Враца като претендира присъждане на направените разноски
по делото.
С въззивната жалба и отговорите не са представени нови доказателства
и не са направени доказателствени искания, поради което във въззивното
4
производство нови доказателства не са събрани.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу
обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявени от Ц. С. Т., ЕГН **********, против М. Е. Б., ЕГН **********,
обективно кумулативно съединени искове за заплащане на сумите: 1 000 лева
- обезщетение за причинените му от виновно извършеното от ответника
деяние имуществени вреди, изразяващи се в платен адвокатски хонорар за
защита по досъдебно производство № 557/2020 г. по описа на РУ - Враца,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба - 26.06.2023 г. до окончателното й изплащане; 242,27 лева - лихва за
забава върху тази сума за периода от 02.03.2021 г. до 23.06.2023 г.; 15 834,60
лева - законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 250 000
лева, присъдено на ищеца с влязло в сила съдебно решение, считано от датата
на увреждането - 22.06.2020 г. до 04.02.2021 г. - датата на изтичане на
тримесечния срок за произнасяне на застрахователя; 591,55 лева - законна
лихва върху обезщетението за имуществени вреди от 9 999 лева, считано от
07.07.2020 г. до 04.02.2021 г. - датата на изтичане на тримесечния срок за
произнасяне на застрахователя, като в хода на производството от ответника М.
Е. Б. срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* – трето
лице-помагач на страната на ответника, са предявени за разглеждане в
условията на евентуалност обратни искове по чл. 429, ал. 2, т. 2 във връзка с
чл. 429, ал. 3 от КЗ и чл. 429, ал. 5 от КЗ за заплащане на сумата общо 16
668,52 лева.
В исковата молба се навеждат твърдения, че на 22.06.2020 г., около 19:30
часа, на път III-101 Враца - Криводол км 9+970, ответникът М. Е. Б.,
управлявайки лек автомобил „Субару Форестър“ с рег. № ВР *** СА, нарушил
правилата за движение по пътищата, като ударил движещият се в платното за
насрещно движение лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ВР *** ВВ,
управляван от Ц. С. Т., и така реализирал ПТП, вследствие на което на водача
и на Д. Т.а, която се возела на предна дясна седалка, били причинени
травматични увреждания. Било образувано НОХД № 444/2021 г. по описа на
РС - Враца, по което с определение от 12.05.2021 г. било одобрено
споразумение, с което ответникът бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. второ, б. „а“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК за
процесното ПТП. Поддържа се, че в проведеното досъдебно производство №
557/2020 г. по описа на РУ - Враца, ищецът, в качеството му на пострадал, е
ангажирал адвокат, на когото заплатил възнаграждение в размер на 1 000 лева,
които разноски не са му заплатени в съдебното производство, което се развило
по правилата на глава 29 НПК. Изтъква, че на основание чл.45 от ЗЗД
5
ответникът му дължи тази сума ведно със сумата 242, 27 лева законна лихва
върху главницата за периода от 02.03.2021 г. до 23.06.2023 г. – датата на
подаване на исковата молба. Посочва се, че към момента на ПТП
гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Субару Форестър“ с
рег. № ВР *** СА била застрахована при „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД съгласно полица № BG/30/119003350516, валидна от 05.12.2019 г. до
05.12.2020г., поради което с молба, получена от дружеството на 15.01.2021 г.,
ищецът уведомил същото за настъпилото застрахователно събитие и поискал
заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени
вреди. По повод молбата била образувана щета № 0801-000372/2021 г. по
описа на дружеството. Застрахователят не определил и изплати обезщетения в
законоустановения срок. Изтъква се, че с влязло в законна сила Решение №
260020/02.03.2022 г. по т. д. № 50/2021 г. по описа на Окръжен съд - Враца,
„ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на ищеца сумата
250 000 лева - обезщетение за причинените му от ПТП неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 15.01.2021 г. - датата на получаване на
извънсъдебната претенция от застрахователя, до окончателното погасяване на
сумата и имуществени вреди в размер 11 362.20 лева. Счита, че ответникът му
дължи заплащане на обезщетение за забава върху обезщетенията, присъдени
му с Решение № 260020/02.03.2022 г. по т. д. № 50/2021 г. по описа на
Окръжен съд - Враца, както следва: сумата 15 834,60 лева – обезщетение за
забава върху обезщетението за неимуществени вреди от 250 000 лева, считано
от датата на увреждането - 22.06.2020 г. до 04.02.2021 г. - датата на изтичане
на 15-дневния срок за произнасяне на застрахователя; сумата 591,55 лева -
обезщетение за забава върху обезщетението за имуществени вреди от 9 999
лева, считано от 07.07.2020 г., когато е направен разхода по фактура №
**********, до 04.02.2021 г., тъй като застрахователя не отговаря за забава за
този период.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника М. Е. Б. е депозиран отговор, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди се, че
направените от ищеца разноски за правна помощ в досъдебното производство
не са пряка и непосредствена последица от произшествието, както и че същите
не са били и необходими за защита на интересите на ищеца на фазата на
досъдебното производство, тъй като той само е разпитан единствено като
свидетел и от негово име не са предприети действия, които са били
необходими за защитата на правата и интересите му. Поради това ответникът
не е отговорен за обезщетяването на този разход, ведно с законната лихва за
забава. Поддържа се, че след претърпяното ПТП на 22.06.2020 г. ответникът
бил приет в болница и хоспитализиран за два дни, като бил изписан на
24.06.2020г. Веднага след изписването си от болницата ответникът е подал в
„ЗАД ДаллБогг: „Живот и Здраве“ АД (застрахователят по задължителната
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите на ответника)
уведомление с вх. № 2073/24.06.2020г., с което уведомил застрахователя за
възникналото застрахователно събитие на 22.06.2020 г. Ответникът счита, че
6
на основание чл. 429, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 429, ал. 3 от КЗ,
застрахователят „ЗАД ДаллБогг: „Живот и Здраве“ АД с ЕИК:********* е
отговорен за заплащане на сумите по предявените от ищеца срещу него
претенции, тъй като е изпълнил задължението си за уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователно събитие, както и за
заплащането на съдебните разноски по делото на основание чл. 429, ал. 5 от
КЗ. При условията на евентуалност (в случай на уважаване на исковите
претенции на ищеца) предявява обратен иск срещу „ЗАД ДаллБогг: „Живот и
Здраве“ АД за заплащане на сумата 16668, 52 лева на основание чл. 429, ал. 2,
т. 2 във връзка с чл. 429, ал. 3 от КЗ, както и разноските по делото, на
основание чл.429, ал.5 от КЗ.
С определение № 32/05.01.2024г., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, като
трето лице помагач на страната на ответника М. Б. е конституирано „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, като с разпореждане № 352/22.01.2024г. е
приет за съвместно разглеждане и решаване в първоинстанционното
производство предявеният от М. Б. срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве”
АД евентуален обратен иск.
В срочно подаден по реда на чл. 131 ГПК писмен отговор, третото лице
помагач и ответник по обратния иск „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД
оспорва евентуално предявените срещу него обратни искове по основание и
размер. На първо място оспорва предявения главен иск изцяло /по основание и
размер/, като твърди, че същият е неоснователен и недоказан. Алтернативно и
само в случай, че съдът намери главния иск за основателен, оспорва същия по
размер с твърдения, че е силно завишен. Посочва, че застрахователят, съгласно
чл. 429, ал.5 от КЗ, не е в покритие по иска, предявен за изплащане на
адвокатски хонорар /процесуално представителство в образуваното по случая
досъдебно производство/, тъй като не е привлечен в процеса, както и че
претендираният размер за адвокатски хонорар е прекомерен и изключително
завишен и в условие на евентуалност следва да бъде присъден в размер
съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно не повече от 250, 00 лева. Също така
смята, че не се дължи лихва върху сумата претендирана като
разноски/адвокатски хонорар. На следващо място оспорва предявения обратен
иск изцяло (по основание и размер), като твърди, че същият е неоснователен и
недоказан. Алтернативно и само в случай, че съдът намери иска за
основателен, оспорва същия по размер, като твърди, че е силно завишен.
Оспорва и твърдението, че М. Е. Б. е депозирал уведомление при
7
застрахователя, а също и представените с обратния иск документи с
твърдения, че от същите не се установява връзката им с процесното
производство. Оспорва ръкописно написаното уведомление, изхождащо от
ищеца по обратния иск, като твърди, че същото е съставено за целите на
настоящето производство. Иска от съда да отхвърли предявения обратен иск
като неоснователен и недоказан, а в случай, че го намери за основателен, да не
го уважава в пълния му претендиран размер, като съдът съобрази размера на
обезщетението с направените възражения за прекомерност на същото.
С протоколно определение от 23.04.2024 г. е допуснато на основание чл.
214, ал. 1 ГПК изменение на предявените обратни искове, като същите се
считат предявени за сумата 17668,52 лева.
В производството пред районния съд са събрани писмени и гласни
доказателства и е изпълнена основна и допълнителна съдебна компютърно-
техническа експертиза.
С обжалваното решение първостепенният съд е приел за основателен
иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди от деликта в размер 1 000 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца в
досъдебното производство, и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава в размер 242,27 лева върху сумата от 1
000 лева за периода от 02.03.2021 г. до датата на предявяване на исковата
молба в съда - 27.06.2023 г., поради което ги е уважил в пълен размер като е
присъдил и законната лихва върху сумата от 1000 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба - 27.06.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането. По иска с правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД, с оглед нормите на
чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 КЗ, съдът е приел, че ответникът-делинквент
дължи лихва за забава за периода от датата на настъпване на ПТП - 22.06.2020
г. до 05.02.2021 г. върху главницата от 250 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди, присъдена с влязло в законна сила Решение №
260020/02.03.2022 г. по т. д. № 50/2021 г. по описа на Окръжен съд – Враца,
която възлиза на 15 833,34 лева, поради което е уважил иска за тази сума и за
посочения период, а за горницата до пълния предявен размер от 15 834,60
лева го е отхвърлил като неоснователен. Приел е също, че ответникът -
делинквент дължи и лихва за забава в размер на 591,65 лева върху
присъдената със същото решение сума за обезщетение за претърпените от
ищеца имуществени вреди в размер на 9 999.00 лева, считано от датата на
8
извършване на разхода - 07.07.2020 г. до 04.02.2021 г., поради което е уважил
иска в пълен размер.
Поради сбъдване на вътрешно процесуалното условие (уважаване на
предявените главни искове), първоинстанционния съд е разгледал и
евентуално предявените обратни искове с правно основание чл. 429, ал. 2, т. 2
във връзка с чл. 429, ал. 3 от КЗ и чл. чл. 429, ал. 5 от КЗ. Приел е, че ищецът
по тези искове М. Б. е доказал, че е уведомил ответника-застраховател за
настъпилото застрахователно събитие на 24.06.2020г., както и че е извършил
разноски в производството, поради което е уважил в пълен размер обратните
искове.
При извършената служебна проверка на решението, съобразно
правомощията по чл. 269, изр. първо ГПК, въззивният съд намира същото за
валидно и допустимо.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за нищожност на
решението, поради липса на задължителен реквизит по чл. 236, ал. 1, т. 7 от
ГПК – непосочване на банковата сметка на ищеца по обратния иск, по която
ответникът (длъжникът) може да преведе присъдените по делото суми, както
и поради съществена грешка в предмета на делото - осъден е да заплати
застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,
въпреки че съдът не е сезиран с иск за неимуществени вреди. Съгласно
мотивите на ТР № 1/2011 г. ОСГТК на ВКС, нищожно е съдебно решение,
постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън
правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно
неразбираемото решение или неподписаното решение. С оглед установената
съдебна практика на ВКС относно нищожността на съдебно решение, не е
невалидно /нищожно/ решение, което не съдържа банковата сметка, по която
да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на
плащане. Непосочването на банкова сметка в исковата молба от страна на
ищеца не може да обуслови нередовност на исковата молба, а оттам и
недопустимост на съдебното решение, постановено в производството по
такава искова молба. Липсата на банковата сметка в първоинстанционното
решение не може да се квалифицира като порок, поради който не би могла да
се разбере волята на съда и като порок водещ до нищожност на съдебното
решение и препятстващ пораждането на правните му последици /в т. см.
Решение № 50011/26.09.2022 г. по т. д. № 1964/2020 г. на ВКС, I т. о.,
Определение № 376/30.05.2023 г. по т. д. № 2471/2022 г. на ВКС, I т. о. /. Не е
налице и съществена грешка в предмета на делото, която да е основание за
нищожност на решението. Разглеждането и произнасянето от съда по
непредявен иск, съгласно чл.270, ал.3, изр. трето ГПК, е основание за
недопустимост на съдебното решение, а не за нищожност. В случая районния
съд се е произнесъл по предявените обратни искове и в рамките на заявените
9
фактически твърдения, поради което решението му в частта по обратните
искове не е и недопустимо.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК следва
да бъде проверена правилността на обжалваното решение.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269,
изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е
ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правни норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса
императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
При въззивното обжалване порокът следва да е указан чрез посочване в
какво се изразява, за да се извърши от въззивния съд проверка за правилността
на първоинстанционното решение до посоченото. За това ако жалбата е
бланкетна, няма конкретно оплакване, ефектът на обжалваното решение се
запазва. Ако не съдържа конкретно указание за порочността на
първоинстанционното решение, жалбата е допустима и се разглежда, но
въззивният съд не може да формира собствени изводи по съществото на спора
и по правилността на първоинстанционното решение, а следва да го потвърди
/чл. 271 и чл. 272 ГПК/. В този смисъл са решение по гр. д. № 759/09 г. на
ВКС, IV г. о.; Решение № 670 от 27.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1728/2009 г.,
III г. о., ГК /. Така, при бланкетна въззивна жалба дейността на въззивния съд
се изчерпва с извършване на правилната според него правна квалификация и
субсумиране на събрания фактически и доказателствен материал под
приложимата според въззивния съд материалноправна норма.
В настоящия случай, макар в жалбата да се твърди, че решението в
неговата цялост е неправилно и необосновано, поради което се обжалва в
цялост, жалбоподателят не е навел никакви конкретни доводи и оплаквания
относно произнасянето на съда по първоначалните искове, по които
въззивният съд да се произнесе. В тази част жалбата на застрахователя е
бланкетна, поради което по нея въззивният контрол е ограничен до
валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, но не и до неговата
правилност. Доколкото липсват конкретни доводи и оплаквания, а и няма
основание да се направи констатация за нарушена императивна правна норма,
то и по-задълбочено обсъждане на правилността на решението по
първоначалните искове не се следва.
Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по
делото са събрани всички относими и необходими за изясняване на спора
доказателства. Изложената и възприета от районния съд фактическа
обстановка, касаеща главните искове е правилно установена и изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Въззивната инстанция
споделя изложените от районния съд мотиви, довели до извода за осъществен
10
фактически състав на непозволено увреждане по чл.45, ал.1 от ЗЗД и за забава
в плащането на обезщетението за вреди, обусловили основателност на
предявените главни искове, и намира, че решението по отношение на главните
искове е постановено при правилно приложение на материалния закон и
доказателствата по делото, при което на основание чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на първоинстанционния съд.
В отговор на наведените във въззивната жалба на застрахователя
оплаквания, касаещи произнасянето на съда по обратните искове съдът
намира за необходимо да изложи допълнително следните фактически и правни
съображения:
По делото няма спор по следните обстоятелства: че процесното ПТП е
настъпило на 22.06.2020 г.; че с одобрено с определение от 12.05.2021 г. по
НОХД № 444/2021 г. по описа на РС - Враца споразумение ответникът по
първоначалния иск М. Е. Б. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. второ, б. „а“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК за
процесното ПТП; че към датата на ПТП - 22.06.2020 г. гражданската
отговорност на водача на лек автомобил „Субару Форестър“ с рег. № ВР ***
СА била застрахована при „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве“ АД, че
процесното ПТП е настъпило в срока на застрахователно покритие на
договора, че с влязло в законна сила Решение № 260020/02.03.2022 г. по т. д.
№ 50/2021 г. по описа на Окръжен съд - Враца, „ЗАД Далл Богг: Живот и
здраве“ АД е осъдено да заплати на ищеца Ц. Т. сумата 250 000 лева -
обезщетение за причинените му от ПТП неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 05.02.2021 г. до окончателното погасяване на сумата и
имуществени вреди в размер 11 362.20 лева, ведно със законната лихва. Тези
обстоятелства първоинстанционния съд е отделил и признал за безспорни
между страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, с определението по
чл.140 ГПК.
От Протокол № 260097/12.05.2021 г. от приетото за послужване НОХД
№ 444/2021 г. по описа на РС – Враца се установява, че с определение от
12.05.2021 г. е одобрено споразумение, с което ответникът М. Е. Б. е признат
за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. второ, б. „а“
вр. чл. 342, ал. 1 от НК за процесното ПТП.
Видно е, от влязло в законна сила на 14.11.2023 г. Решение №
260020/02.03.2022 г. по приетото за послужване т. д. № 50/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Враца, че „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве“ АД, в качеството
му на застраховател по Гражданска отговорност на ответника в настоящото
производство М. Б., е осъдено да заплати на ищеца Ц. Т. сумата 250 000 лева -
обезщетение за причинените му от процесното ПТП неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 05.02.2021 г. (датата, на която изтичат 15
работни дни от датата на сезиране на застрахователя) до окончателното
погасяване на сумата, както и сумата 11362, 20 лв., представляваща
обезщетение за причинените му от процесното ПТП имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху сумата 10867, 59 лв., считано от 05.02.2021 г.
11
до окончателното погасяване на сумата.
Прието като доказателство по делото е уведомление с дата 24.06.2020
година, депозирано от М. Е. Б. до „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве“ АД, за
настъпилото процесно ПТП /л.125/.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана
съдебна компютърно-техническа експертиза, за изготвянето на която на
вещото лице е бил осигурен достъп чрез имейл клиент Thunderbird до
електронна поща ****@********.*** на „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве“ АД,
както и до имейл сървъра на дружеството. От заключението на вещото лице се
установява, че след извършена проверка на всички електронни писма от дата
24.06.2020г. на имейл адреса на „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве“ АД -
****@********.***, е установено, че на посочената дата няма информация за
кореспонденция с електронна поща **********@*****.***. В колона с
наименование „Subject“ не е установено заглавие (тема на имейл) „За входящ
номер - уведомление“; в колона „correspondents“ не е установен кореспондент
с електронна поща **********@*****.***; от електронната поща на ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД ****@********.*** няма данни да е изпратен
отговор на съобщение с текст „вх. № 273/24.06.2020 г.“ на електронната поща
**********@*****.*** .
Изслушано в проведеното на 09.07.2024 година открито съдебно
заседание пред първоинстанционния съд, вещото лице е изяснило, че е
възможно да бъдат изтрити файлове от сървъра на застрахователя, без да се
остави следа от това в същия. Ако на мейл клиента - изпращачът, е останала
електронна следа, тя може да се установи, но ако е изтрита, няма възможност
за възстановяване и извличане на информация. Ако собственоръчно
**********@*****.*** не е изтрил писмата, е възможно да се установи дали е
изпратен имейл от него. Според вещото лице информацията се съхранява в
определен период от време, след това се архивира или изтрива. Вещото лице
посочва също, че от това, което е видно на хартиен носител по делото, може да
се направи извод, че е била налице такава комуникация между двата адреса.
Прието е и допълнително заключение по допуснатата съдебна
компютърно-техническа експертиза, в което вещото лице посочва, че на
15.08.2024 г. е посетило застрахователния брокер Т.Ф. Т. в гр.Враца, който му
осигурил достъп до електронната си поща, за да може да проведе
изследването. От това заключение се установява, че на 24.06.2020 г. от
**********@*****.*** няма данни в електронен вид да е изпращано
електронно съобщение със заглавие - „За входящ номер - уведомление“ и за
прикачен към него файл, както и че няма данни в електронен вид на адрес
**********@*****.*** да е получено съобщение с текст: „вх. № 073/24.06.2020
г.“
В проведеното на 09.07.2024 година пред първоинстанционния съд
открито съдебно заседание, вещото лице е изяснило, че разликата в
кореспонденцията между входящите и изходящите писма на двете пощенски
кутии се дължи на факта, че потребителят на електронната поща Т. Т.,
12
своевременно е изтривал част от писмата. В разговор с потребителя, той
изрично посочил, че почиства редовно електронната си поща с цел да не се
натрупва излишна информация в нея.
Експертното заключение не е оспорено от страните по делото и
първоинстанционният съд го е кредитирал като пълно и обективно. Като
такова го приема и въззивния съд.
Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетелите А. Р.а С. - живееща на семейни начала с
М. Б., М.П.К. и Т.Ф. Т., без дела, родство и зависимости със страните по
делото.
От показанията на свидетелката А. Р.а С. се установява, че ПТП е било
на 22.06.2020 г., но поради тежкото състояние на ответника, не успели да
уведомят застрахователя за катастрофата на тази дата. За това отишли на
24.06.2020 г. към обяд в офиса на застрахователя, който се намира на
светофарите на площад „Благоев“, за да попитат какво трябва да направят.
Служителите им отговорили, че нямат бланка, брошура или каквото и да е
било, която да попълнят, за да уведомят застрахователя за претърпяното ПТП.
Служителите започнали да звънят по телефона до гр. София, да пишат по
имейли, за да питат, как да бъде уведомен застрахователя за ПТП-то и какво
да се случи. От там служителите препратили ответника и неговата приятелка
да отидат при брокер, който работи при тях и да напишат ръчно уведомление
как е станал инцидентът, кога е станал, кой е виновен и всичко подробно да се
опише. Двамата отишли в офиса на брокера Т. Т., който работил със
застрахователя на ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. Там под
диктовката на ответника (защото бил със счупени ребра и не могъл да пише)
свидетелката написала на ръка уведомление, което било подписано от
ответника, брокерът го сканирал и го изпратил по имейл в гр. София, в
централата на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. Според свидетелката
оригиналът на уведомлението останал при брокера, а на тях той им разпечатал
копие, на гърба на което им принтирал имейл, който „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД им върнал с входящ номер. Свидетелката и ответника попитали
брокера няма ли да сложи печат на този празен лист, за да удостовери, че този
документ е валиден. Свидетелката установи също, че документът е запазен в
папка, но с времето текстът върху него е избледнял, поради което ответникът е
ходил до брокера и той му дал копие от имейла и удостоверението, което са
написали.
Свидетелят М.П.К. установява в показанията си, че бил извикан от
ответника М. Б. в дома му на оглед за поставяне на климатик. Прибирайки се
от огледа, ответникът го попитал дали може да отиде с него до застраховките.
Пристигнали и М. му казал да го изчака. Той се забавил, но като се върнал
споделил със свидетеля, че се е забавил, заради някакъв документ, който
адвокатът му изисква. Били са му дали този документ преди време, но вече не
бил четлив, текстът бил размазан и неговият адвокат е поискал друг.
Ответникът показал на свидетеля документа и думите му били: „Гледай, с
13
какви глупости ме занимават.“. Районният съд предявил на свидетеля
документа, намиращ се на стр.125- 126 от делото, и свидетелят заявил, че това
е документът, който му бил показан от М. Б., само че бил цветен.
Разпитаният по делото свидетел Т.Ф. Т. установява с показанията си, че
работи като управител на „Златия Консулт“ ЕООД, което предоставя
консултантски услуги и сключване на договори с различни компании, и със
застрахователни компании. Твърди, че дружеството му има договор със „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и приема уведомления за щети и разглежда
щети. Изпраща уведомленията, чрез „Европът - 2000“ АД, преди това ги е
изпращал с „Лео Експрес“, праща и по електронен път. Посочва, че имейлът
му е **********@*****.***. Свидетелят си спомня, че М. Б. дошъл при него в
офиса преди 3-4 месеца, попитал го дали го познава, свидетелят му отговорил,
че не го познава. Ответникът му заявил, че трябва да се сети - преди 4-5
години е идвал с приятелката си в офиса и тя е попълнила заявление, което той
е подписал. Трябвало да се сети за случая, защото искал да му стане свидетел в
съда. Свидетелят му казал, че не се сеща за случая, при което ответникът му
показал документ с входящ номер. Свидетелят му казал, че щом има всички
документи, той не му е нужен, да си представи входящия номер по делото и
това му е достатъчно. Когато видял документите свидетелят установил, че е
изписан неговият имейл адрес. Районният съд предявил на свидетеля
документа, намиращ се на стр.125- 126 от делото, и свидетелят заявил, че така
се изписва имейл адреса му, но не може да се досети дали съобщението е
изпратено от неговия имейл, има и отговор от „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД. Не се сеща за случая. Свидетелят твърди също, че не си спомня
да е разпечатвал копие от уведомлението или каквото и да е било. Според него
оригиналите на уведомленията се изпращат в Централата в гр.София, там се
изпращат всички документи. Уведомленията за настъпило застрахователно
събитие се препращат в Централния офис на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД в гр.Враца на ул. „Мито Орозов“. Ако застраховано лице е изпратено от
Централния офис при свидетеля, той обработва щетите. Те изпращат
уведомление за щети. Свидетелят не си спомня ответника да е ходил в неговия
офис на 24.06.2020 г.
Районният съд е кредитирал показанията на свидетелите, като логични и
последователни; като такива ги приема и въззивния съд.
Пред въззивния съд не са събирани нови доказателства.
При така възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
С отговора на исковата молба ответникът М. Е. Б. е предявил обратни
искове срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в общ размер 16 668, 52
лв. на основание чл. 429, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 429, ал. 3 от КЗ, който
размер впоследствие, с протоколно определение от 23.04.2024 г., на основание
чл. 214, ал. 1 ГПК, е увеличен на 17668,52 лева, както и иск за заплащане на
разноските по делото на основание чл.429, ал.5 от КЗ. Макар и да не е
14
посочено изрично, с оглед предявените главни искове, е видно, че сумата от
общо 17668,52 лева включва в себе си следните суми: сумата 1 000 лева,
представляваща имуществени вреди, изразяващи се в платен от Ц. С. Т.
адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие от 02.03.2021 г.
за защита по досъдебно производство № 557/2020 г. по описа на РУ - Враца,
пр. пр. № 1250/2020 г. по описа на РП - Враца, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 27.06.2023 г. до окончателното
плащане на сумата; сумата 242,27 лева - лихва за забава върху горната сума за
периода от 02.03.2021 г. до 27.06.2023 г.; сумата 15 834,60 лева,
представляваща законната лихва за забава върху присъденото с влязло в
законна сила Решение № 260020/02.03.2022 г. по т. д. № 50/2021 г. по описа на
Окръжен съд - Враца обезщетение за претърпените от същото ПТП
неимуществени вреди в размер на 250 000 лева, считано от датата на
увреждането - 22.06.2020 г. до 04.02.2021 г., и сумата 591,65 лева,
представляваща законната лихва за забава върху присъденото с влязло в
законна сила Решение № 260020/02.03.2022 г. по т. д. № 50/2021 г. по описа на
Окръжен съд - Враца обезщетение за претърпените от същото ПТП
имуществени вреди в размер на 9 999.00 лева, обективирано във Фактура №
**********/07.07.2020 г., считано от датата на извършване на разхода -
07.07.2020 г. до 04.02.2021 г. Районният съд не е разграничил отделните
претенции на ищеца и се е произнесъл по тях така, както са предявени.
Всяка една от тези суми представлява отделна претенция на ищеца по
обратните искове и с оглед оспорването им от ответника по тези искове,
въззивният съд дължи произнасяне по всяка от тях.
Съгласно чл. 435 КЗ, ако е удовлетворил увреденото лице,
застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното
обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и
на покритието по застрахователния договор и при спазване изискванията на
чл. 434. Видно от разпоредбата, правото по чл. 435 КЗ принадлежи само на
това лице, което има качеството "застрахован" по застраховка "Гражданска
отговорност" и то само ако и доколкото това лице е удовлетворило реално
третото увредено лице.
Отговорността на ответника по обратния иск може да бъде реализирана,
само ако и доколкото ищецът по обратния иск /подпомаганата страна/ изпълни
задължението си към ищеца по първоначалния /главния/ иск. Т. е. осъждането
на ответника по обратния иск в разглеждания случай създава условно
изпълнително основание - изпълнителен лист може да се издаде срещу
ответника по уважения обратен иск, само ако ответникът по първоначалния
иск изпълни задължението, за което е осъден, да заплати на ищеца
15
определеното по предявените от него искове обезщетение за имуществени
вреди и обезщетения за забава.
За да бъдат уважени така предявените обратни искове ищецът следва да
установи наличието на следните предпоставки: 1. валидно възникнало
застрахователно правоотношение между страните по валидно сключен със
„ЗАД Далл Богг: Живот и здраве“ АД договор "Гражданска отговорност на
автомобилистите" за лек автомобил „Субару Форестър“ с рег. № ВР *** СА; 2.
настъпило в срока на застрахователното покритие застрахователно събитие
/настъпило на 22.06.2020г. ПТП/, за което застрахователят носи риска и в
причинна връзка с което са настъпили имуществени и неимуществени вреди
на трето за спора лице; 3. размера на имуществените и неимуществени вреди;
4. плащане от застрахования ищец на обезщетение в полза на пострадалото
трето за спора лице и размера на сумата, респ. осъждането му с влязло в сила
съдебно решение да заплати посочената сума на увреденото лице.
Обстоятелствата по т.2-4 са обусловени и зависят от проведеното доказване по
главните искове. Ответното дружество следва да проведе насрещно доказване,
а при установяване на фактическия състав на вземането, следва да докаже
погасяване.
По делото се установи, че М. Б. виновно и противоправно е причинил
ПТП на 22.06.2020 г. с лек автомобил „Субару Форестър“ с рег. № ВР *** СА,
застрахован със застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите"
при ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, валидна към датата на
събитието, от което ПТП са причинени имуществени и неимуществени вреди
на Ц. Т..
С първоинстанционното решение съдът е уважил предявените от
увреденото лице срещу деликвента главни искове с правно основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от
деликта и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забава, както и исковете с правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД вр. с чл. 429, ал.
2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 КЗ, за заплащане на лихва за забава върху присъдени с
влязло в законна сила Решение № 260020/02.03.2022 г. по т. д. № 50/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Враца, обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди.
Когато застрахованият по застраховка "гражданска отговорност на
автомобилистите" /чл. 477 от КЗ/ е удовлетворил увреденото от събитието
лице /т. е. това спрямо което той носи имуществена/деликтна или договорна/
отговорност за причинените му неимуществени и/или имуществени вреди -
чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 429, ал. 1, чл. 478, ал. 2, чл. 493, ал. 1, т. 1, чл. 493а, ал.
1, ал. 3, ал. 4 от КЗ/ има право да получи от застрахователя платеното
застрахователно обезщетение в рамките на застрахователната сума /лимита на
отговорност/ и на покритието по застрахователния договор – чл. 435 от КЗ.
Покритието по застрахователния договор "гражданска отговорност на
автомобилистите" включва и разумно направените разходи във връзка с
предявяване на претенция за обезщетяване на вредите, включително и
16
съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования, ако първият е бил
привлечен в процеса, както и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ – чл. 429, ал.
5, чл. 493, ал. 1, т. 4 и т. 5 от КЗ.
По отношение на претендираната сума от 1 000 лева, представляваща
имуществени вреди, изразяващи се в платен от Ц. С. Т. адвокатски хонорар по
договор за правна защита и съдействие от 02.03.2021 г. за защита по досъдебно
производство № 557/2020 г. по описа на РУ - Враца, пр. пр. № 1250/2020 г. по
описа на РП - Враца, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 27.06.2023 г. до окончателното плащане на сумата, и сумата
242,27 лева - лихва за забава върху горната сума за периода от 02.03.2021 г. до
27.06.2023 г., съдът намира следното:
Видно от представеният Договор за правна защита и съдействие №
0160324 от 02.03.2021 г., ищецът Ц. С. Т. е ангажирал адвокат Р. П., която да го
представлява в образуваното досъдебно производство № 577/2020г. по описа
на РУ-Враца, пр.пр. № 1250/2020г. по описа на РП-Враца. В договора е
посочено, че е уговорено възнаграждение в размер 1 000 лева, което е платено
в брой, за което договорът служи като разписка. Видно от представения по
делото заверен препис от Протокол № 260097/12.05.2021 г. по НОХД №
444/2021 г. по описа на РС - Враца /л. 21 - 25/, с протоколно определение от
12.05.2021 г. е одобрено споразумение, с което ответникът М. Е. Б. е признат
за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. второ, б. „а“
вр. чл. 342, ал. 1 от НК за процесното ПТП. В качеството му на пострадало
лице по досъдебното производство, съобразно разпоредбите на чл. 189, ал. 3
НПК, ищецът няма как да получи същите от подсъдимия М. Е. Б., при
условие, че по образуваното НОХД № 444/2021г. по описа на РС-Враца по
реда на Глава 29 от НПК ищецът не е имал възможност да претендира
обезщетение на тези вреди, тъй като за сключване на споразумение се изисква
да бъдат възстановени само съставомерните вреди, каквито в случая не са
установени. Ищецът не е участвал в производството по НОХД № 444/2021 г.
по описа на ВРС. Следователно, направените от пострадалия ищец в
досъдебното производство разноски не могат на основание чл. 189 НПК да са
предмет на присъждане със споразумението, поради което и единственият ред
за тяхното претендиране е именно общият ред по чл. 45 ЗЗД под формата на
имуществени вреди, стоящи в пряка причинна връзка с вредоносното
поведение на ответника.
В разпоредбата на чл. 494, т. 10 КЗ е посочено, че застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не
заплаща обезщетение за лихви и съдебни разноски освен в случаите по чл.
429, ал. 2 и 5 КЗ и при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 КЗ. В
разпоредбата на чл. 429, ал. 5 КЗ се сочи, че застрахователят заплаща в
рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/ и разноските,
присъдени в полза на увреденото лице по съдебни дела, водени срещу
застрахования за установяване на гражданската му отговорност, когато
застрахователят е привлечен в процеса. Конкретно тези разноски има предвид
17
и чл. 493, ал. 1, т. 4 КЗ, съгласно която разпоредба, застрахователят заплаща
разумно направените разходи по предявяване на претенцията по т. 1-3,
включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования.
В случая процесните разноски не са направени в производства,
установяващи гражданската отговорност на виновния водач, а са извършени
от ищеца в качеството му на пострадал, поради което законодателят не е
предвидил да се покриват от застраховката, т. е. за тях да отговаря
застрахователя. Следователно претендираните от ищеца по обратния иск
разноски за адвокатско възнаграждение от 1000 лева като вреда не подлежат
на възстановяване от застрахователя и претенцията за изплащането им, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 27.06.2023 г. до
окончателното плащане на сумата, е неоснователна. С оглед акцесорния
характер на обезщетението за забава върху горната сума за периода от
02.03.2021 г. до 27.06.2023 г., в размер 242,27 лева, претенцията за изплащане
на същото също се явява неоснователна.
Ето защо, предявените обратни искове за горепосочените суми следва да
се отхвърлят като неоснователни, а решението на първоинстанционния съд в
тази част следва да се отмени, като неправилно.
По отношение на претендираните суми от 15 834,60 лева,
представляваща законната лихва за забава върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди от 250 000 лева, считано от датата на увреждането -
22.06.2020 г. до 04.02.2021 г., и от 591,65 лева, представляваща законната
лихва за забава върху присъденото обезщетение за имуществени вреди в
размер на 9 999.00 лева, обективирано във Фактура № **********/07.07.2020
г., считано от датата на извършване на разхода - 07.07.2020 г. до 04.02.2021 г.,
съдът намира следното:
Лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ според правилата, съдържащи се в
разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ всъщност са обезщетението за забава в
размер на законната лихва, което застрахованият /причинителят на вредите/
дължи на увреденото лице /чл. 86, ал. 1 от ЗЗД/, но при деликт застрахователят
ги покрива /лихвите за забава/ не от деня на увреждането, както застрахования
/чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/, а от един по-късен момент - от датата, на която е
уведомен от същия за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна
(чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ). Застрахователят не отговаря за лихвите за забава за
предхождащия период - от датата на увреждането до съобщението по чл. 430,
ал. 1, т. 2 КЗ.
Установява се, от приложените по делото доказателства, че ищеца Ц. Т.,
в качеството му на увреденото лице, е предявил застрахователна претенция
пред „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, с молба, получена от
застрахователя на 15.01.2021г., видно от приложеното на л.31 по
първоинстанционното дело известие за доставяне. С влязлото в законна сила
Решение № 260020/02.03.2022 г. по т. д. № 50/2021 г. по описа на Окръжен съд
18
- Враца, съдът е приел, че с тази молба ищецът е предявил по реда на чл.380
от КЗ искане за изплащане на обезщетение за претърпените от него
имуществени и неимуществени вреди именно на 15.01.2021г., поради което е
присъдил обезщетенията от 250 000 лева за причинените на ищеца от ПТП
неимуществени вреди и от 11362, 20 лв. за причинените на ищеца от ПТП
имуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.02.2021г. (датата, на
която изтичат 15 работни дни от датата на сезиране на застрахователя) до
окончателното изплащане на присъдените суми.
В производството по т. д. № 50/2021 г. по описа на Окръжен съд - Враца
делинквентът М. Б. не е участвал, поради което не е имал възможността да
заяви дали е уведомил застрахователя за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ, респ. да ангажира доказателства за
уведомяването. Това същият е направил с отговора на исковата молба, с който
е въвел твърдения, че с уведомление с вх. № 2073/24.06.2020г. е уведомил
застрахователя „ЗАД ДаллБогг: „Живот и Здраве“ АД (застрахователят по
задължителната застраховка гражданска отговорност) за възникналото
застрахователно събитие на 22.06.2020 г.
С оглед на изложеното не могат да бъдат споделени възраженията на
жалбоподателя, че въпросът за началната дата, от която застрахователят дължи
законна лихва, е решен със сила на присъдено нещо с Решение №
260020/02.03.2022 г. по т. д. № 50/2021 г. по описа на Окръжен съд – Враца - от
15.01.2021 г., именно поради констатираната в хода на делото липса на
уведомление от деликвента към застрахователя, поради което началната дата,
от която застрахователят дължи законна лихва, е обхваната от
непререшаемостта по смисъла на чл. 299 от ГПК. На първо място, в хода на
производството по т.д. № 50/2021 г. по описа на Окръжен съд – Враца не е
изследван въпроса дали деликвента е уведомил застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, респ. не е констатирана липса на уведомление от
деликвента към застрахователя, а и този въпрос не е бил относим за
предпоставките на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя и за
момента, от който се дължи законна лихва за забава за присъдените
обезщетения. На второ място, субективните предели на силата на присъдено
нещо, въведена с нормата на чл. 299 от ГПК, се отнасят до нейните адресати –
това са срещупоставените страни – ищците и третите лица, които са
конституирани да им помагат, от една страна и ответниците и третите лица,
които са конституирани да им помагат, от друга страна; в същото положение
са универсалните правоприемници на страните и частните им
правоприемници, когато частното правоприемство е настъпило след
предявяване на иска. Следователно, въпросът, който се поставя в настоящия
случай – уведомяването на застрахователя от деликвента за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ, не е разрешен с
влязлото в сила решение, поради което подлежи на разрешаване в настоящото
производство.
Спорът във връзка с разглежданите обратни искове е дали ищецът по тях
19
М. Б., в качеството му на застрахован, е изпълнил задължението си по чл. 430,
ал. 1, т. 2 от КЗ - във връзка с неговата гражданска отговорност да уведоми
застрахователя за процесното ПТП в срок от 7 работни дни от узнаването,
конкретно дали същият е подал уведомлението с дата 24.06.2020 година до
„ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за настъпилото процесно ПТП /л.125/.
За изясняването на този спор по делото са събрани писмени и гласни
доказателства и са изпълнени заключения (основно и допълнително) по
назначената съдебно компютърно-техническа експертиза.
Анализът на тези доказателствени средства, поотделно и в тяхната
съвкупност, води до извода на въззивния съд, че по делото е доказано по
несъмнен начин, че на 24.06.2020 година ищецът по обратния иск М. Б. е
уведомил ответника-застраховател за настъпилото застрахователно събитие.
Макар от заключенията по изпълнената съдебно компютърно-
техническа експертиза да се установява, че за дата 24.06.2020г. не е съхранена
информация за кореспонденция в електронен вид между „ЗАД ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД (с имейл адрес - ****@********.***) и застрахователния
им брокер в гр.Враца Т.Ф. Т. (с електронна поща **********@*****.***), то от
изявленията на вещото лице в съдебните заседания пред първоинстанционния
съд, в които е изслушано, се установява, че е възможно да бъдат изтрити
файлове от сървъра на застрахователя, без да се остави следа от това в същия,
както и че потребителят на електронната поща Т. Т. своевременно е изтривал
част от писмата в електронната си поща, с цел да не се натрупва излишна
информация в нея.
Изложеното налага извода, че записите на данни в електронната
кореспонденция между „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве“ АД и
застрахователния им брокер в гр.Враца Т.Ф. Т., не могат да бъдат годно
доказателство за подаването, респ. за приемането, на уведомления за
настъпили застрахователни събития и конкретно на уведомление с вх. №
2073/24.06.2020г., с което М. Б. твърди, че уведомил ответника-застраховател
за настъпилото на 22.06.2020 г. застрахователно събитие.
За подаването на това уведомление до застрахователя яснота внасят
показанията на разпитаните по делото свидетели.
Свидетелката А. Р.а С. установява с показанията си, че опитите им с М.
Б. да подадат уведомление за катастрофата на 24.06.2020 г. до „ЗАД ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД в офиса на застрахователя, находящ се в гр.Враца до
светофарите на площад „Благоев“, се оказал неуспешен - служителите в офиса
им казали, че нямат бланка, брошура или каквото и да е било, която да
попълнят, за да уведомят застрахователя за претърпяното ПТП; същите не
знаели какво да направят и затова започнали да звънят по телефона до
централата на дружеството в гр. София и да пишат по имейли, за да питат как
да бъде уведомен застрахователя за ПТП-то и какво те трябва да направят. От
там служителите препратили ответника и свидетелката към брокер, който
работи със застрахователя - брокера Т. Т., в офиса на който било подадено
уведомлението и брокерът го изпратил по имейл в централата на „ЗАД
20
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в гр. София. Оригиналът на уведомлението
останал при брокера, а копие от него дал на М. Б., на гърба на което им
принтирал имейл, който „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД им върнал с
входящ номер. За депозираното от ответника уведомление до застрахователя
за настъпилото ПТП свидетелства и М.П.К., който установява в показанията
си, че заедно с ответника М. Б. отишли до офиса на застрахователния брокер,
от където ответникът взел копие от уведомлението до застрахователя.
Свидетелят Т.Ф. Т., който е управител на търговско дружество, което
има договор със „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и приема уведомления
за щети и разглежда щети, установява с показанията си, че имейлът му е
**********@*****.***. Когато районният съд предявил на свидетеля
процесното уведомление, намиращо се на стр.125-126 от делото, свидетелят
заявил, че така се изписва имейл адреса му, но не може да се досети дали
съобщението е изпратено от неговия имейл. Свидетелят не си спомня
ответника да е ходил в неговия офис на 24.06.2020 г.
При анализа на свидетелските показания съдът отчита възможната
заинтересованост от изхода на делото, както на свидетелката А. С., поради
приятелските й отношения с ищеца по обратните искове, така и на свидетеля
Т. Т., поради служебната му зависимост от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК. Това обстоятелство само по себе
си не може да обуслови неистинност на показанията на свидетелите, поради
което съдът кредитира показанията и на тримата свидетели. Настоящият
състав дава вяра на показанията на първите двама свидетели, тъй като същите
са в резултат на личните и непосредствени техни възприятия, отличават се с
последователност на изложението, яснота и детайлност, взаимно се допълват
и кореспондират с приетото писмено доказателство – уведомлението от
24.06.2020 година. Не могат да се игнорират свидетелски показания, само
защото изхождат от близък приятел или роднина, но съдът е свободен и следва
при преценката им да се ръководи от вътрешното си убеждение, като ги
анализира наред с останалите доказателства - самостоятелно и в съвкупност и
по правилата на логиката. Като се има предвид, че свидетелите са
предупредени за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК, съдът не
вижда основателна причина показанията им да се игнорират като
доказателства по делото. Показанията на свидетеля Т. Т. нито противоречат,
нито опровергават показанията на първите двама свидетели. Всъщност,
самият свидетел посочва, че не си спомня да е изпращано съобщението от
неговия имейл, което е нормално, с оглед изминалия дълъг период от време.
Предвид гореизложеното, при анализиране на посочените доказателства
21
поотделно и в тяхната съвкупност, съдебният състав достигна до извода, че на
24.06.2020 година ищецът по обратния иск М. Б. е уведомил ответника-
застраховател за настъпилото застрахователно събитие, поради което и
съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ от тогава застрахователят
носи отговорност за лихвите за забава. Следователно покритието по
застрахователния договор по смисъла на чл. 435 от КЗ би могло да включва
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху присъдените в
полза на увредения Ц. Т. обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди, считано от 24.06.2020 г. до 04.02.2021 г. (датата, предхождаща датата,
от която с влязлото в законна сила Решение № 260020/02.03.2022 г. по т. д. №
50/2021 г. по описа на Окръжен съд - Враца, е присъдена законната лихва
върху обезщетенията от 250 000 лева за причинените на пострадалия от ПТП
неимуществени вреди и от 11362, 20 лв. за причинените на същия от ПТП
имуществени вреди).
Предвид гореизложеното, застрахователят дължи лихва за забава на
деликвента за периода от 24.06.2020 г. до 04.02.2021 г. върху главницата от 250
000 лева, която възлиза на 15 694,45 лева, като сумата е изчислена служебно
от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор, която
сума ще се присъди на ищеца, при условие, че той заплати тази сума на
увреденото лице, като за разликата над този размер до пълния предявен такъв
от 15 834,60 лева и за периода от 22.06.2020г. до 24.06.2020 г., искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Първоинстанционния съд е уважил иска за сумата 15 833,34 лева,
считано от датата на увреждането – 22.06.2020г. до 04.02.2021г., поради което
решението му в частта, в която е присъдил обезщетението за горницата над 15
694,45 лева до 15 833,34 лева и за периода от 22.06.2020г. до 24.06.2020 г., е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Тъй като искът на пострадалия срещу деликвента е предявен за сумата
591,65 лева - законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди от 9
999 лева, считано от 07.07.2020 г. до 04.02.2021 г., респ. за тази сума и период
е уважен от районния съд, а отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на деликвента, то застрахователят отговаря пред застрахования
само за този размер на обезщетението и за този период, поради което
решението на районния съд в тази част е правилно и законосъобразно и следва
да се потвърди.
По отношение на претендираната сума за заплащане на разноските по
делото на основание чл.429, ал.5 от КЗ, съдът намира следното:
Съгласно чл. 429, ал.5 от КЗ застрахователят заплаща в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност) и разноските, присъдени в
полза на увреденото лице по съдебни дела, водени срещу застрахования за
установяване на гражданската му отговорност, когато застрахователят е
привлечен в процеса. Във величината на разноските са включват и
заплатените държавни такси по чл. 78, ал. 6 ГПК, както и дължимото
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния представител на
22
насрещната страна.
Доколкото в настоящото производство застрахователното дружество е
било привлечено, като трето лице помагач, по делото срещу застрахования, то
дължими са и разноските, които ищецът по обратните искове е бил осъден да
заплати на увреденото лице, които са в размер 2173.60 лева, както и сумата
706.74 лева, представляваща държавна такса за уважената част от главните
искове, която М. Е. Б. е осъден да заплати, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - гр. Враца,
или разноски в общ размер 2 880.34 лева.
Районният съд е присъдил, на основание чл. 429, ал. 5 от КЗ, сумата от 2
880.34 лева, представляваща извършени разноски от М. Е. Б. по водените
срещу него искове от Ц. С. Т. по гражданско дело № 1596 по описа за 2023
година на Районен съд - гр.Враца, поради което първоинстанционното
решение в тази част е правилно и следва да се потвърди.
По разноските:
Като законна последица от отмяна на обжалваното решение в едни
части и потвърждаването му в други, присъдените в първоинстанционното
производство по обратните искове разноски следва да бъдат ревизирани, както
и да се присъдят разноски за въззивното производство.
С обжалваното решение районният съд по предявените обратни искове е
осъдил ответника по тях „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, да заплати на
М. Е. Б. направените по делото разноски в размер на 4321.22 лв., от които:
711.72 лева - платена държавна такса, 3000,00 лева - платен адвокатски
хонорар, както и 609,52 лева - депозит за вещо лице. С оглед резултата от
въззивното обжалване (частичното уважаване на предявените обратни искове)
ответното дружество дължи на ищеца по тези искове сумата 3983, 12 лв.,
съразмерно на уважената част от тях. Следователно първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, с която на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдено ответното дружество да заплати на
ищеца по обратните искове разликата над 3983, 12 лева до присъдените
4321.22 лева. Ищецът М. Е. Б. следва да бъде осъден да заплати на „ЗАД
ДаллБогг: Живот и здраве“ АД сумата 300,00 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.25, ал.1
от Наредба за заплащането на правната помощ вр. с чл.37 от ЗПП, съобразно
отхвърлената част от обратните искове.
Относно направените разноски за въззивното производство по главните
искове, въззивната жалба е изцяло отхвърлена, поради което въззивникът
следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна – ищец, разноските за въззивното производство в размер
на 1000 лева адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 от ГПК въззивното дружество има
право да му бъдат присъдени направените от него разноски във връзка с
уважената част от въззивната жалба срещу решението по обратните искове,
както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззиваемия-ищец има право на
23
направените разноски по обратните искове, съразмерно на отхвърлената част
от жалбата.
Ето защо, въззиваемият М. Б. следва да бъде осъден да заплати на
въззивника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, направените разноски за
държавна такса за въззивното производство по обратните искове в размер на
27, 65 лв., както и сумата 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ вр. с чл.37 от ЗПП, съобразно уважената част
от жалбата.
Въззивника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемият М. Б. сумата 2304, 40 лева адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 702 от 06.11.2024 г. по гр. д. № 1596/2023г. по
описа на Pайонен съд – Враца В ЧАСТТА, с която „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на М. Е. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. Враца, ул. „***“ № ***, при условие, че М. Е. Б.
изпълни постановеното срещу него решение по първоначалния иск, сумата 1
000 лева, представляваща имуществени вреди, изразяващи се в платен от Ц. С.
Т. адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие от 02.03.2021
г. за защита по досъдебно производство № 557/2020 г. по описа на РУ - Враца,
пр. пр. № 1250/2020 г. по описа на РП - Враца, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 27.06.2023 г. до окончателното
плащане на сумата, както и сумата 242,27 лева - лихва за забава върху горната
сума за периода от 02.03.2021 г. до 27.06.2023 г.; В ЧАСТТА, с която „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на М. Е.
Б., ЕГН **********, при условие, че М. Е. Б., изпълни постановеното срещу
него решение по първоначалния иск, законна лихва за забава върху
присъденото с влязло в законна сила Решение № 260020/02.03.2022 г. по т. д.
№ 50/2021 г. по описа на Окръжен съд - Враца обезщетение за претърпените
от ПТП от 22.06.2020г. неимуществени вреди в размер на 250 000 лева, за
разликата над 15 694,45 лева до 15 833,34 лева и за периода от 22.06.2020г. до
24.06.2020 г., както и В ЧАСТТА за разноските, с която на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, е осъдено да заплати на М.
Е. Б., по обратните искове разликата над 3983, 12 лева до присъдените 4321.22
24
лева, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Е. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
Враца, ул. „***“ № ***, срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК
*********, обратни искове за заплащане на сумата 1 000 лева, представляваща
имуществени вреди, изразяващи се в платен от Ц. С. Т. адвокатски хонорар по
договор за правна защита и съдействие от 02.03.2021 г. за защита по досъдебно
производство № 557/2020 г. по описа на РУ - Враца, пр. пр. № 1250/2020 г. по
описа на РП - Враца, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 27.06.2023 г. до окончателното плащане на сумата, както и
сумата 242,27 лева - лихва за забава върху горната сума за периода от
02.03.2021 г. до 27.06.2023 г.; както и обратния иск с правно основание чл.435
вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 3 от КЗ, за заплащане на законна лихва за
забава върху присъденото с влязло в законна сила Решение №
260020/02.03.2022 г. по т. д. № 50/2021 г. по описа на Окръжен съд - Враца
обезщетение за претърпените от ПТП от 22.06.2020г. неимуществени вреди в
размер на 250 000 лева, в частта за разликата над 15 694,45 лева до 15 833,34
лева и за периода от 22.06.2020г. до 24.06.2020 г., като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 702 от 06.11.2024 г. по гр. д. № 1596/2023г.
по описа на Pайонен съд – Враца в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА М. Е. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Враца, ул. „***“ № ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********,
сумата 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство, съобразно отхвърлената част от обратните искове, както и
направените разноски във въззивното производство по обратните искове за
държавна такса от 27, 65 лв. и 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на Ц. С. Т., ЕГН: **********, с адрес: с. ***, ул. „***“ № 5, сумата
1000,00 лева разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на М. Е. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Враца, ул. „***“ № ***,
сумата 2304, 40 лева адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването на препис от същото на страните.
25
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26