№ 15586
гр. София, 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20231110168877 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК, в първа фаза по допускане на
делбата.
Образувано е искова молба, подадена от М. Н. Р. – М. срещу Р. Ф. Б., с която е
предявен конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че
притежава в съсобственост с ответника поземлен имот с идентификатор
************, находящ се в гр. С., район „Л.“, местност „В. ВЕЦ С.“, с площ от 906
кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м.), ведно с изградените върху имота жилищна сграда с
идентификатор ************.1, с площ от 135 кв.м, и жилищна сграда с
идентификатор ************.2, с площ от 58 кв.м., заедно с намиращите се в имота
постройки на допълващо застрояване – гараж и барака. Излага доводи, че майка й Е.
К. Б.а, починала на 25.01.2020 г., след смъртта си оставила като законни наследници
М. Н. Р. – М. (дъщеря) и Р. Ф. Б. (съпруг). Твърди, че майка й придобила имота през
1984 г., като през 2008 г., заедно с ответника, се снабдили с документ за собственост за
имота, придобит на основание давностно владение. В тази връзка, сочи че
поземленият имот и изградените в него постройки били в режим на СИО, прекратена
със смъртта на Е. К. Б.а. Сочи, че с ответника не могат да прекратят доброволно
съсобствеността върху процесните имоти. В тази връзка, моли съда да допусне същите
до делба, при квоти от ¼ идеална части за нея и ¾ идеални части за ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В
проведеното открито съдебно заседание на 09.05.2025 г. ответникът е взел становище,
че искането за делба е допустимо само по отношение на поземления имот, но не и
спрямо намиращите се в имота сгради.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С оглед характера на производството по съдебна делба, е в тежест на всеки
1
един от съделителите е да докаже изгодните за него факти и в двете фази на
производството. Тъй като всеки от съделителите е ищец по своя иск и ответник по
иска за делба на всеки от останалите съсобственици, то всяка от страните следва да
докаже качеството си на съсобственик на имота, предмет на делбата, съответно
размера на притежавания дял.
Следва да бъде съобразено, че съгласно Решение № 195 от 30.06.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 1279/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова, предмет на
съдебна делба може да бъде само годен обект на правото на собственост. Такъв годен
обект представляват реално определените части от поземлени имоти в границите на
населените места и селищните образувания, които отговарят на изискванията за
минимални размери по чл. 19 от ЗУТ и не са сред изключенията на ал. 2 на чл. 200
ЗУТ.
Като писмено доказателство по делото е представен Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот по давност № 42, том II-1, рег. № 1861, дело №
219/2008 г., по силата на който на 13.10.2008 г. Е. К. Б.а и Р. Ф. Б. са признати за
собственици по давност на поземлен имот, находящ се в гр. С., район „Л.“, ул. „А. К.“
(ул. „433-та“) № 2А, съставляващ имот с пл. № 1519 в кв. 56, по плана на гр. С.,
местност „В. ВЕЦ С.“, с площ от 906 кв.м., ведно с Нотариален акт за поправка на
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давност № 102, том I-1, рег. №
1242, дело № 219/2008 г. Приложена е скица № 15-1280058-04.12.2023 г. на поземлен
имот с идентификатор ************, както и скици на изградените в имота сгради с
идентификатори ************.1 и ************.2.
По делото е представен препис от Удостоверение за наследници с изх. №
РЛЦ23-УГ01-2182/21.09.2023 г., видно от който Е. К. Б.а, починала на 25.01.2020 г., е
оставила като законни наследници М. Н. Р. – М. (дъщеря) и Р. Ф. Б. (съпруг).
Съдът е допуснал до изслушване съдебно-техническа експертиза, която е
приета по делото като неоспорена от страните. Видно от заключението на вещото лице
е, че в поземления имот е изградена двуетажна еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор ************.1, незавършена и негодна за обитаване двуетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ************.2, както и допълващо
застрояване – гараж и барака. Вещото лице е уточнило, че построените гараж с
идентификатор 681324.905.1603.2 и барака с идентификатор 68134.905.1603.1 са
придадени към граничното на запад дворно място – 68134.905.1603, като част от
гаража попадала в процесния поземлен имот. Съгласно заключението на вещото лице
оценката на поземления имот възлиза на 523 006 лв., оценката на жилищната сграда с
площ от 135 кв.м. е на стойност от 375 838 лв., а тази на жилищната сграда с площ от
58 кв.м. – 90 695 лв.
В съдебно заседание на 13.12.2024 г. вещото лице е посочило, че сградите в
имота са незаконни къщи, като след извършена проверка не било издадено
разпореждане за разрушаването им. Отбелязал е липсата на строителни книжа за
обектите. Уточнил е, че бараката попада изцяло в съседния имот, а половината от
гаража бил построен към двуетажната къща. Посочил е, че поземленият имот е с
предназначение на земеделска земя, с ниско застрояване до 10 м., т.е. двуетажни къщи.
В приетата по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза, която
съдът кредита като обоснована и компетентно изготвена се констатира, че изградените
в имота жилищни сгради представляват незаконно строителство. Посочено е, че
изграждането на строежи (вкл. ниско застрояване в земеделски земи е допустимо с
Актуалния кадастрален и улично-регулационен план за цялостно РЗП на м. „В. ВЕЦ
2
С.“ с Протокол № 24/30.03.2001 г. на СОС по Решение № 44, т. 2. Според вещото лице
изграждането на двете сгради е започнало преди около 15-20 години назад във
времето, след 30.03.2001 г. Отбелязало е липсата на данни за наличие на извършена
процедура по издаване на Удостоверение за търпимост.
От анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства
се налага извод, че в процесния поземлен имот, представляващ земеделска земя, са
изградени две на брой жилищни сгради, всяка от които представлява незаконен строеж
по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Съдът намира за безспорно установено по
делото, че изградените в имота двуетажни жилищни сгради са построени без одобрени
инвестиционни проекти и без разрешения за строеж. Няма данни и за издадени
удостоверения за търпимост. По отношение на делбения имот – постройка с
идентификатор 68134.905.1603.1, представляваща барака, имаща характера на
допълващо застрояване, следва че доколкото е част от съседен поземлен имот -
68134.905.1603, същата има обслужващо предназначение спрямо него. Според чл. 41,
ал. 1 ЗУТ, допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от
спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на
основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния
устройствен план. В този смисъл, съдът счита че предявеният иск за делба на имот с
идентификатор 68134.905.1603.1 е неоснователен, доколкото посоченият имот няма
характера на самостоятелен обект на собственост, а представляваща неразделна част
от поземления имот, в който е изграден или има обслужващо предназначения спрямо
сградата на основното застрояване.
От заключението на вещото лице се установява, че част от гаража с
идентификатор 681324.905.1603.2, представляващ допълващо застрояване, попада в
процесния поземлен имот, доколкото бил построен към двуетажната къща с
идентификатор ************.1, което е видно и от приложената по делото Скица №
15-1281169/04.12.2023 г., както и че съгласно данните в АГКК, същият попада в
граничното на запад дворно място – 68134.905.1603. Съдът счита, че в настоящия
случай гаражът, който попада в границите на процесния поземлен имот представлява
спомагателна, обслужваща, второстепенна постройка, без самостоятелно
предназначение, а обслужва сградата на основното застрояване. Като принадлежност
към основния обект – двуетажна жилищна сграда, гаражът на общо основание следва
собствеността на сградата и за него е приложима разпоредбата на чл. 98 ЗС.
С оглед изложеното съдът счита, че предявените искови претенции за делба на
обектите, представляващи допълващо застрояване с идентификатори
681324.905.1603.2 и 68134.905.1603.1, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни,
доколкото последните не представляват самостоятелни обекти – годен предмет на
съдебна делба. Поради своя несамостоятелен характер, пристройките подлежат на
делба заедно с главната вещ, която обслужват.
От представените по делото писмени доказателства се установява безспорно, че
страните притежават в съсобственост, настъпила вследствие от наследствено
правоприемство, поземлен имот с идентификатор ************, находящ се в гр. С.,
район „Л.“, местност „В. ВЕЦ С.“, с площ от 906 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при
квоти: ¼ идеална част за М. Н. Р. – М. и ¾ идеални части за Р. Ф. Б.. По отношение на
изградените в имота незаконни двуетажни жилищни сгради съдът счита, че доколкото
по делото не са ангажирани доказателства от кого и кога са построени процесните
сгради, съответно за чия сметка, и предвид липсата на документи за собственост и
3
данни за извършени с тях разпоредителни сделки от момента на изграждането им до
настоящия момент, следва да намери приложение презумпцията на чл. 92 от ЗС, която
постановява, че собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията
върху нея, освен ако е установено друго. Предвид факта, че изградените жилищни
сгради представляват самостоятелни обекти, следва че релевантният момент към който
следва да се преценяват правата относно собствеността е моментът на тяхното
изграждане и реализиране на оригинерното придобивно основание. В настоящия
случай липсват данни относно момента, считано от който сградите са придобили
статут на самостоятелен обект на собственост, поради което собствеността им следва
да бъде преценявана съобразно издадения нотариален акт за собственост на
поземления имот и настъпилото наследствено правоприемство.
Според Решение № 50032 от 23.06.2023 година по гр.д. 1917/2022 г. по описа
на II г.о. на ВКС, в практиката по Решение № 413 от 23.10.2012г. по гр.д. № 107/2012г.
на І г.о. се приема, че незаконните строежи не се оценяват в делбата само ако
подлежат на премахване и съсобствениците не са съгласни да ги запазят; ако
незаконни сгради са допуснати до делба, те се оценяват и няма пречка да се извърши
делбата им, като се отчита евентуалната възможност за премахването им. Преценката
за поделяемост на допуснат до делба застроен жилищен имот се извършва въз основа
на това дали в него са обособени или могат да бъдат обособени отделни жилища,
които отговарят на законовите изисквания относно вида и броя на помещенията към
момента на обособяването им или понастоящем. Липсата на одобрени строителни
книжа не е пречка за поделяемост, стига изградените обекти да представляват
самостоятелни обекти на собственост. Съгласно Решението от 14.01.2015г. по гр.д. №
2960/2009г. на Софийски градски съд, недопуснато до касационно обжалване с
Определение № 477 от 06.10.2015г. по гр.д. № 3147/2015г. на Върховния касационен
съд, І г.о., след като не е установено незаконно изградените части от сградата и
другите незаконни строежи да подлежат на премахване, то заедно с делбата на
дворното място, съдът ще извърши делба и на всички постройки върху него, дори да
липсва издадено удостоверение за търпимост по реда на §127 ПЗР ЗУТ.
За да се извърши делба на незаконен строеж – самостоятелен обект, съдебната
практика с оглед редакциите на ЗУТ изисква строежът да не е освидетелстван за
събаряне, като в настоящия случай вещото лице е посочило, че при извършена
проверка не било издадено разпореждане за разрушаване на къщите.
С оглед изложеното, настоящия съдебен състав счита, че следва да бъдат
допуснати до делба поземлен имот с идентификатор ************, находящ се в гр.
С., район „Л.“, местност „В. ВЕЦ С.“, с площ от 906 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.),
ведно с изградените върху имота жилищна сграда с идентификатор ************.1, с
площ от 135 кв.м и жилищна сграда с идентификатор ************.2, с площ от 58
кв.м., при квоти: ¼ идеална част за М. Н. Р. – М. и ¾ идеални части за Р. Ф. Б..
По отношение на разноските:
Според установената практика на ВКС /Определение № 144/24.04.2012 г., по гр.
д. № 70/2011 г./, решението по първата фаза на делбата не финализира процеса, поради
което не се дължи и присъждане на разноски. Същата позиция е застъпена и в редица
решения на ВКС /решение № 3/6.02.2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. ВКС/, където е
постановено, че с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК в първа фаза на делбата страните
не си дължат разноски, а присъждането им се прави с решението по извършване на
делбата във втора фаза.
4
Предвид неоснователността на предявените искови претенции за допускане до
съдебна делба на обекти, представляващи допълващо застрояване с идентификатори
681324.905.1603.2 и 68134.905.1603.1, на основание т. 9 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът следва да осъди ищцата да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 100 лв., представляваща
държавна такса за отхвърлените искове за допускане на съдебна делба.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 34, ал. 1 ЗС до делба следните недвижими имоти:
1) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************, находящ се в гр. С.,
община С., област С. /столица/, по Кадастралната карта и кадастралните регистри
одобрени със Заповед № РД- 18-739/21.11.2017 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 16.09.2020г.,
с адрес: гр. С., район „Л.“, м. „В. ВЕЦ С.“, местност „Могилата“, площ от 906 кв.м., с
трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Ниско
застрояване /до 10м/, категория на земята: 0. Предишен идентификатор: няма. Номер
по предходен план: 1519, квартал 56, при съседи: 68134.905.3103, 68134.905.443,
68134.905.1603.;
2) СГРАДА с идентификатор ************.1, находяща се в гр. С., община С.,
област С. /столица/, по Кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със
Заповед № РД-18- 739/21.11.2017 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо сградата е от 16.09.2020г. Адресът на сградата
е гр. С., район Л., м. В. ВЕЦ С.. Сградата е разположена в поземлени имоти с
идентификатори 68134.905.443, ************, 68134.905.1603 и принадлежащи към
поземлен имот с идентификатор ************. Застроена площ 135 кв.м. /сто
тридесет и пет квадратни метра/, брой етажи: два. Предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна. Стар идентификатор: няма. Номер по предходен план: няма.;
3) СГРАДА с идентификатор ************.2, находяща се в гр. С., община С.,
област С. /столица/, по Кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със
Заповед № РД-18- 739/21.11.2017 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо сградата е от 16.09.2020г. Адресът на сградата
е гр. С., район Л., м. В. ВЕЦ С.. Сградата е разположена в поземлен имот с иден I
ификатор ************. Застроена площ 58 кв.м. /петдесет и осем квадратни метра/,
брой етажи: един. Брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни.
Предназначение: жилищна сграда - еднофамилна. Стар идентификатор: няма. Номер
по предходен план: няма,
- при квоти от ¼ идеална част за М. Н. Р. – М., ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ж.к. „С. Т.“ № 333, вх. „А, ет. 1, ап. 1, и ¾ идеални части за Р. Ф. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., район „Л.“, ул. „А. К.“ № 2А.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Н. Р. - М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к.
„С. Т.“ № 333, вх. „А, ет. 1, ап. 1, срещу Р. Ф. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., район
„Л.“, ул. „А. К.“ № 2А, конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС, с който
ищцата претендира да бъдат допуснати до делба, при квоти от ¼ идеална част за М. Н.
Р. – М. и ¾ идеални части за Р. Ф. Б., следните недвижими имоти: обект на допълващо
5
застрояване - постройка с идентификатор 68134.905.1603.1, представляваща барака,
както и обект на допълващо застрояване – гараж с идентификатор 681324.905.1603.2,
като неоснователни.
ОСЪЖДА М. Н. Р. - М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С. Т.“ № 333, вх.
„А, ет. 1, ап. 1, на основание т. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 100 лв.,
представляваща държавна такса за отхвърлените искови претенции за допускане на
съдебна делба.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6