Определение по дело №2559/2020 на Окръжен съд - Бургас

                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                   

Номер  260274                                       Година, 2021                                       Град  Бургас

Бургаският окръжен съд…..…….……… граждански състав ……………………….............

На трети февруари………...........…….…………… Година две хиляди двадесет и първа

в закрито заседание в следния състав:

                                                          

                                                            Председател: Радостина Калиманова

              Членове: …………………………………..

                                                        Съдебни заседатели: ………………………..………..

 

Секретар ……………………………………………………………………………..………...........

Прокурор ……………………………………………………………………….……………............

като разгледа докладваното от ……...…… Р. Калиманова  …………………………..........

гражданско дело № ………2559....…. по описа за …….…. 2020 …………. година.

 

Производството по делото е образувано по повод исковите претенции на Г.В.К., ЕГН **********, Н.В.К., ЕГН ********** и П.С.К., ЕГН ********** чрез тяхната майка и законен представител В.К.В., ЕГН **********,***, чрез процесуалния им представител, със съдебен адрес *** против Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление район Студентски, ул. „Симеоновско шосе“ № 67а за осъждане на ответното дружество да заплати на всеки един от ищците сумата от по 60000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от загубата на Г.С.К.,***, настъпила на 28.02.2017 година вследствие пътнотранспортно произшествие, причинено при управление на лек автомобил марка „Мерцедес Ц-180“, с рег. № А 9684 ВР от страна на Стоян Г.К., ведно със законната лихва върху всеки един от претендираните размери главница, считано от датата на настъпване на непозволеното увреждане - 28.02.2017 година до тяхното окончателно изплащане. В подкрепа на отправените искания представят и ангажират доказателства.

Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че на 18.01.2017 година, около 16.40 часа на главен път 1-6, км. 438, по посока на движение от град Сливен към град Карнобат, настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с участието на лек автомобил „Мерцедес - Ц180", с рег.№ А 9684 ВР, управляван от Стоян Г.К.. При инцидента като пътник в посоченото превозно средство пострадал Г.С.К., ЕГН **********, в резултат на което на 28.02.2017 година настъпила смъртта му. За произшествието бил съставен констативен протокол с пострадали лица № 282р-426/18.01.2017 година на РУ на МВР - град Карнобат.

Ищците били внуци на пострадалото лице Г.С.К., които живеели с него в едно домакинство и поддържали ежедневен, непрекъснат контакт. Бащата на ищците отсъствал често и дълготрайно от дома, като всички грижи при отглеждането и възпитанието на ищците се осъществявали от майка им В., баба им и загиналия им дядо Г., който съвместявал грижата и вниманието към внуците си, замествайки в преките, ежедневни грижи баща им. Твърди се, че между ищците и пострадалото лице били установени отношения като между дете и родител. Привързаността им била много силна, като при най-близки родственици. Пострадалото лице полагало всички усилия да компенсира липсата на мъжко присъствие от страна на бащата, като от една страна осъществявал силен контрол, а от друга полагал грижата на благ и мил дядо. Той бил авторитет за децата, на когото те били разчитали в трудни моменти, а отношенията им били сходни с отношенията между биологичен родител и дете. Загубата за ищците била неизмерима и неповторима по сила и интензитет, тъй като техният родственик им липсвал в бита и ежедневието им.

Починалото при произшествието лице се грижило за прехраната и издръжката на ищците. Те нямало да могат да преодолеят загубата на дядо си цял живот. Търпените от тях билки и страдания щели да бъдат завинаги, а празнотата в сърцата им никой и с нищо не мажел да запълни. Излагат се твърдения, че извън безспорната родствена връзка помежду им, ищците били свързани със загиналия и посредством особена духовна и емоционална близост, която правила загубата им още по-непреодолима и тежка. Ищците считат, че мъката им била неизмерима в пари, но поради търпените болка и страдание се пораждал правния им интерес от предявяването на настоящите претенции.

Исковите си претенции са насочили против посоченото от тях ответник предвид наличието на валиден застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № BG/22/116002059847 на Застрахователна Компания „Лев Инс“ АД. На 14.01.2020 година те депозирали пред последното застрахователни претенции за определяне, съответно изплащане на застрахователно обезщетение, но то не определило, съответно не изплатило такова.

Ответникът по делото, на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който е изразил становище по така предявените против него искови претенции, като ги е оспорил изцяло по основание и размер.

На първо място се позовава на ТР 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 година на ОСНГТК на ВКС, като счита, че в случая не са налице данни, от които да бъдел направен извод за наличие на изключително близка връзка между ищците и пострадалото лице. Оспорено е твърдението за настъпили сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания. Сочи се в тази връзка, че към момента на смъртта на техния родственик ищците били на възраст, в която не можели да оценят напълно трайните последствия от загубата на близък. Въведени са твърдения за липса на съществували между ищците и пострадалото лице на отношения на общност, привързаност, обич и доверие. Заявява се, че липсвали данни пострадалият и ищците да живеели в едно домакинство, нито данни за периодичността и естеството на поддържаните от тях отношения. Твърди се, че такива изобщо не били поддържани.

Изтъква се в него, че съдебните претенции, предявени след 21.06.2018 година от кръга на лица, посочени в §96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД били лимитирани в максимален размер от 5000 лева, поради което за горницата над този максимален размер исковите били неоснователни.

Поради неоснователността на главния иск, за неоснователен се счита и предявеният акцесорен такъв за заплащане на законната лихва върху главницата. По отношение на този иск, ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и прави и възражение за изтекла давност за периода от 28.02.2017 година до 26.10.2017 година. За началния срок на забавата се излагат  съображения, че тя започвала да тече от момента на подаване на исковата молба, тъй като в молбите на ищците подадени до ответното дружество за изплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди, по които била образувана щета № 0000-1000-01-20-7034 липсвала собствена банкова сметка ***. Оспорва се и размера на претендираните лихви, като се сочи, че те се дължат на основание чл. 409 от КЗ, но след изтичането на срока по чл. 405 от същия.

На следващо място, ответното дружество оспорва основателността на предявената претенция и по-точно описания механизъм на настъпването му и по-специално настъпването му по причина на виновното и противоправно поведение на посочените лица.

Въведено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Твърди се, че с поведението си последният бил допринесъл за произшествието, тъй като е бил без предпазен колан.

Претендираното обезщетение се счита за прекомерно и не отговарящо на критериите за „справедливост“.

При съобразяване на изложеното, съдът намира, че така предявените искови претенции са допустими и не съществува пречка да бъдат разгледани по същество. Правното основание на предявените искове е чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Спорът, по който е образувано настоящото производство е родово и местно подсъден на настоящия съд.

Към исковата молба са представени от ищците писмени доказателства, които като допустими и относими към правния спор следва да бъдат приети като такива по делото. Направеното от ищцовата страна по делото искане за ангажиране на гласни доказателства съдът намира за основателно, поради което и като такова същото следва да бъде уважено. Допустимо и относимо е и искането на същите да бъде допусната и назначена комплексна съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертиза, вещите лица по която да отговорят на поставените от тях въпроси, находящи се на л. 3 от делото. Следва да бъде уважено и искането на ищците за изискване и прилагане по делото на медицинското досие на Г.С.К. ***, за периода на престоя му от настъпване на ПТП - 18.01.2017 година до 28.02.2017 година. Като насочено към събиране на допустими доказателства в настоящия процес следва да бъде уважено и искането на ответника да бъде изискано и приложено и ДП с рег. № 2823М-13/2017 година по описа на РУ на МВР - град Карнобат. На вещите лица следва да се укаже изрично, че следва да пристъпят към изготвяне на възложеното им заключение след постъпването по делото на посочената преписка и медицинското досие на посоченото лице.

С настоящото си определение, освен това, съдът следва на основание чл. 154 от ГПК да укаже на страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. При така дадената от съда правна квалификация и при съобразяване на приетите за безспорни факти, ищцовата страна е длъжна да установи наличието на извършен от страна на водача на процесното моторно-превозно средство деликт, т.е. противоправно негово деяние, настъпилите за нея от същото вреди и причинна връзка между деянието и вредата, както и техния размер. Ищците следва да установят твърденията си за наличните между тях и починалия родствена връзка, както и отношения, включително съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка и настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания, като всички изложени по-горе от съда и подлежащи на доказване факти следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване от тяхна страна. Ответникът по делото следва да установи своите твърдения, въведени в процеса с отговора на исковата молба, както и всички свои възражения, свързани с оспорения размер на предявените и поддържани против него претенции за заплащане на неимуществени вреди, включително възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.

Ето защо, по горните съображения и на основание чл. 140 от ГПК, Бургаският окръжен съд

                                                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

                                                  

ПРИЕМА за разглеждане предявените Г.В.К., ЕГН **********, Н.В.К., ЕГН ********** и П.С.К., ЕГН ********** чрез тяхната майка и законен представител В.К.В., ЕГН **********,***, чрез процесуалния им представител, със съдебен адрес *** против Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление район Студентски, ул. „Симеоновско шосе“ № 67а искови претенции за осъждане на ответното дружество да заплати на всеки един от ищците сумата от по 60000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от загубата на Г.С.К.,***, настъпила на 28.02.2017 година вследствие пътнотранспортно произшествие, причинено при управление на лек автомобил марка „Мерцедес Ц-180“, с рег. № А 9684 ВР от страна на Стоян Г.К., ведно със законната лихва върху всеки един от претендираните размери главница, считано от датата на настъпване на непозволеното увреждане - 28.02.2017 година до тяхното окончателно изплащане.

ПРИЕМА приложените към исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, писмени доказателства.

ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане двама свидетели на ищцовата страна за установяване на изложените от нея в исковата и молба фактически обстоятелства.

ДОПУСКА извършването комплексна съдебна техническа и медицинска експертиза, вещите лица по която да дадат отговор на поставените от ищците с исковата им молба въпроси, като УКАЗВА на вещите лица, че дължимото им възнаграждение за изготвената експертиза ще бъде заплатено от бюджета на съда.

НАЗНАЧАВА за вещи лица по така допуснатата комплексна съдебна техническа и медицинска експертиза Т.Г.И. и П.П., на които да бъде съобщено за възложената им задача, както и за датата и часа на съдебното заседание.

ДА СЕ ИЗИСКА от УМБАЛ - грАД Бургас и приложи по делото медицинското досие на Г.С.К. за периода на престоя му от настъпване на ПТП -18.01.2017 година до 28.02.2017 година.

ДА СЕ ИЗИСКА и приложи ДП с рег. № 2823М-13/2017 година по описа на РУ на МВР - град Карнобат.

ДА СЕ УКАЖЕ на вещите лица, че следва да пристъпят към изготвяне на възложеното им заключение след постъпването по делото на посочената преписка и медицинското досие на посоченото лице.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.03.2021  година - 15.10 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните по делото, а на ищците да се връчи и препис от подадения от ответника отговор на исковата молба.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

               

            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: