№ 328/21.4.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти март, две хиляди двадесет и първа
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
|
При секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
Стефан Янев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к.н.а.х. дело № 153 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на С.М.И.,
ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. П. – САК, против Решение № 260051 от
14.12.2020г., постановено по н.а.х. дело № 138/2020 г. по описа на Районен съд гр.
Панагюрище.
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 13-002058 от 15.05.2020 г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на С.М.И. от гр. Лом, ЕГН
**********, на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 413,
ал. 2 от КТ и за нарушение на чл. 126, т. 4 от КТ, във връзка с чл. 26, т. 1 от
Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строително монтажни работи, е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния
съд е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено решението на
районния съд и да бъде отменено изцяло издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв. П., който по изложени съображения моли съда да отмени първоинстанционния съдебен
акт. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик,
редовно призовани, не се представляват. По делото е постъпило писмено становище
вх. № 2708/24.03.2021 г. с което юрк. Ш. моли решението на районния съд да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита
жалбата за неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно и
законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила.
Административен съд – Пазарджик, като взе предвид
събраните доказателства, доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото
е валидно, допустимо и постановено
в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
С решението си Районен съд гр. Панагюрище
е потвърдил Наказателно постановление № 13-002058 от 15.05.2020 г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик, с което на С.М.И. от гр. Лом, ЕГН
**********, на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда, във връзка с чл.
413, ал.2 от КТ и за нарушение на чл. 126, т. 4 от КТ, във връзка с чл. 26, т.
1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строително монтажни работи, е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата
обстановка по делото, а именно че жалбоподателят С.И. е санкциониран
за това, че в качеството си на длъжностно лице по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на
КТ – технически ръководител в „Монтажи Ко“ ЕООД, съгласно Трудов договор №
800/01.08.2018 г., определен със Заповед № ИСУ-021/17.12.2018 г., не изпълнява и
контролира спазването и изискванията за ЗБУТ, във връзка със задълженията си по
длъжностна характеристика (т. 3), като е допуснал лицата М.С. М. (починал работник)
и П. Д. Т. (пострадал работник) да вържат два броя тръби HDPЕ DN355 и HDPЕ DN400 с арматура 6 мм за метални планки „уши“, заварени на прилежащата
към тях стоманена тръба и да извършват под тях с лопати разчистване на изкопа (земни
почви и скална почва), които кофата на багера не може да почисти, като прехвърлят
на разстояние почвата и скалите, за да бъде почистена основата на блока преди изпълнението
на кофражните работи.
Нарушението било извършено на 31.01.2020 г. в гр. Панагюрище, при извършена
проверка на обект: „Реконструкция на хвостопровод и оборотно водоснабдяване в участъка,
засегнат от развитие на минните работи на рудник „Асарел“ – етапно изпълнение“ с
подобект: „Тръбопровод за замърсени води. Тръбопровод за оборотно водоснабдяване“
– опорен блок 5, по повод подаден сигнал за станала трудова злополука и установено
на 19.02.2020 г. в ДИТ Пазарджик, при извършената проверка на фирмената документация
на дружеството.
Извършеното съставлявало нарушение на чл. 126, т. 4 от Кодекса на труда във
връзка с чл. 26, т. 1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи.
Въз основа на това е съставен АУАН и е издадено наказателното
постановление.
При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно
е приел, че е осъществен съставът на административното нарушение на посочените по-горе
основания. Нарушението е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. В мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил подробно
и задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните
по делото свидетели. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените
съображения, с които е потвърдено наказателното постановление. Първоинстанционният
съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси,
като правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти
по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно
нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки
в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение
както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в
достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
В решението на районния съд е застъпено и становище по отношение на размера
на наложената административна санкция, като е прието, че административният орган
се е съобразил с изискванията на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, като е наложил на нарушителя
санкция в посочения размер. Съдът е приел, че случаят не е маловажен с оглед характера
на засегнатите обществени отношения, както и, че наложеното наказание е съобразено
с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната на решението му, поради което решението на Районен съд гр. Панагюрище следва
да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна – без
уважение.
При този изход на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.
78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 (осемдесет) лева.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260051 от 14.12.2020г., постановено
по н.а.х. дело № 138/2020 г. по описа на Районен съд гр. Панагюрище.
ОСЪЖДА С.М.И., ЕГН ********** *** да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Пазарджик направените по делото разноски в размер на
80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/