№ 23585
гр. София, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110146591 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „Т.“ ЕАД срещу М. А. А., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта
на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 25927/2025г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно:
2313,25лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2022г.-30.04.2024г.,
ведно със законната лихва от 02.05.2025г. до изплащане на вземането, 338,47лв. -
мораторна лихва върху горната главница за периода 15.09.2023г.-12.04.2025г., 73,24лв.
- цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2022г.-30.04.2024г.,
ведно със законната лихва от 02.05.2025г. до изплащане на вземането, и 17,16лв. -
мораторна лихва върху горната главница за периода 16.07.2022г.-12.04.2025г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в ******оплинна енергия на претендираната стойност, която не е
заплатена. Посочва, че ответника дължи и заплащане на цената за извършване на
услугата дялово разпределение, както и лихва за забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Отрича да е потребител на топлинна енергия за имота и да се намире в облигационна
връзка с ищеца. Счита, че ищецът няма вземане за дялово разпределение. Оспорва да
дължи лихва за забава, като счита, че не е изпаднал в забава за плащане. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – ***** изразява становище за
основателност на исковете.
1
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело
№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
По делото е представен нотариален акт от 1992г. /л. 17/, съгласно който А. А. и
С. А. прехвърлят на дъщеря си М. А. А. процесния ап. № 35, находящ се в *******
като съгласно удостоверение, издадено от ГИС София, този адрес съответства на
актуалния **** С нотариалния акт прехвърлителите са си запазили правото на
ползване върху имота, като от представените удостоверения за наследници се
установява, че са починали на 01.09.2007г. и 20.09.2019г., поради което към процесния
период правото на ползване е било погасено. През 2012г. ответницата е подала
заявление – декларация до ищцовото дружество, с което е поискала откриване на
партида на нейно име съобразно общите условия за процесния имот, което е сторено.
При горните обстоятелства, съдът намира, че страните по делото са обвързани
от договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди за имота, по който
ищцовото дружество е доставчик, а ответницата клиент (потребител) на такава и
дължи заплащане на нейната стойност.
От допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза
се установява, че през процесния период в имота е имало три броя отоплителни тела,
щранг – лира в банята и един водомер за топла вода, като на отоплителните тела са
били поставени ИРРО. Топлинната енергия за отопление и топлата вода са изчислени
на база реално извършен отчет, което е видно и от представените протоколи за отчет
/л. 81-82/. Начислена е и топлинна енергия, отдадена от щранг – лирата, която по
същността си представлява отоплително тяло. Топлината, отдадена от сградната
инсталация, е изчислена по формулата на т.6.1.1. от приложението към Наредба № Е-
РД-04-1. Според вещото лице, стойността на доставената топлинна енергия възлиза на
2312,86лв.
Във връзка с възраженията на ответника относно формулата, по която е
2
извършено изчислението на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
нейната недължимост, съдът намира следното:
На съда му е служебно известно Решение от 23.10.2025г. по дело С-760/2023г. на
СЕС, което разглежда този въпрос. В него изрично е прието, че Съдът вече е
постановил, че в някои сгради — етажна собственост, присъединени към отоплителна
мрежа, като разглежданата в главното производство сграда, изглежда почти немислимо
да може изцяло да се индивидуализират сметките за отопление, особено що се отнася
до сградната инсталация, тоест съвкупността от тръбопроводи и съоръжения за
разпределяне и доставяне на топлинна енергия вътре в сградата и в общите части. Що
се отнася по-конкретно до сградната инсталация, може да е трудно и дори невъзможно
да се определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от тази инсталация във
всеки апартамент. Всъщност това количество топлоенергия включва не само
топлоенергията, отдавана вътре в съответния апартамент от физическите компоненти
на сградната инсталация, но и топлообмена между отопляваните и неотопляваните
обекти. Всъщност отделните апартаменти в сградите — етажна собственост, не са
топлинно независими, тъй като топлината циркулира между отопляваните и по-малко
отопляваните или съвсем неотопляваните помещения (вж. в този смисъл решение от 5
декември 2019 г., ЕВН България Топлофикация и Т., C‑708/17 и C‑725/17,
EU:C:2019:1049, т. 85 и 86). Съдът вече е постановил по същество, че национална
правна уредба като разглежданата в главното производство, видимо отговаря на
понятието „насоки“, посочено в член 9, параграф 3, трета алинея от тази директива,
тъй като тази правна уредба предвижда, че разходите за топлинна енергия се разделят
на разходи за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, разходи за
топлинната енергия за отопление на общите части и разходи за топлинната енергия за
отопление на имотите. Съдът е приел, че като се има предвид признатата на държавите
членки свобода на действие, Директива 2012/27 допуска сметките за потребление
на топлинна енергия за сградната инсталация да се изготвят за всеки собственик
на апартамент в съответната сграда пропорционално на отопляемия обем на
неговия апартамент (вж. в този смисъл решение от 5 декември 2019 г., ЕВН България
Топлофикация и Т., C‑708/17 и C‑725/17, EU:C:2019:1049, т. 90—92). В диспозитива на
решението е прието, че Член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност,
за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви
2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна
уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е
длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена
от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна
енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са
оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на
своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се
изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на
топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови
нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното
потребление.
От изложеното следва, че правото на ЕС допуска национална правна уредба,
според която собствениците на самостоятелни обекти в сграда, която е топлоснабдена,
дължат пропорционална част от доставеното количество топлоенергия, послужило за
топлоснабдяване на всеки отделен самостоятелен обект. В тази връзка, това
количество, което преминава през хоризонталните и вертикалните тръбопроводи, е
дължимо именно от етажните собственици, тъй като топлината от тръбите бива
отдадена в самата сграда. При изчисляване на сметките топлофикационното
3
дружество се води от показанията на общия топломер в сградата, който показва реално
доставеното количество топлоенергия до нея. Съдът не възприема доводите, че
сградна инсталация въобще не се дължала, тъй като формулата била неясна и
отменена. По отношение на отмяната, следва да се има предвид, че същата действа
занапред и не засяга процесния период. Според изричната разпоредба на чл. 195, ал. 1
АПК, подзаконовият нормативен акт - какъвто е приложението към Наредба № Е–РД–
04–1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, се счита отменен от деня на влизане в сила на
съдебното решение, което в случая е станало на 10.02.2025г., когато с Решение №
1037/10.02.2025г. по адм. дело № 85/2024г. по описа на ВАС е оставено в сила Решение
№ 7276/03.07.2023г. по адм. дело № 746/2021г. по описа на ВАС. Тоест, това решение
има действие за в бъдеще и не засяга отношенията, възникнали до този момент,
какъвто е процесният случай. В този смисъл е и установената съдебна практика -
Решение № 260516/23.03.2023г. по в. гр. д. № 4928/2021г. на СГС, Решение №
1771/06.04.2023г. по в. гр. д. № 10261/2022г. на СГС и др.
Съдът намира, че прилагайки правилото на чл. 162 ГПК с оглед доказаната
доставка на топлинна енергия до сградата, която се разпростира по сградната
инсталация с оглед топлоснабдяване на самостоятелните обекти, чиято стойност е за
сметка на потребителите на топлинна енергия (иначе би се получило неоснователно
обогатяване от тяхна страна за сметка на доставчика), следва да възприеме дадената от
експертното заключение стойност на топлинната енергия за сградна инсталация в
размер от 429,89лв., която е съобразена с обема на процесния имот.
С оглед изложеното, съдът приема за доказано, че през процесния период до
имота е доставена топлинна енергия на стойност 2312,86лв.
Ответникът своевременно е направил възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията. Задълженията за заплащане цената на топлина енергия
представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР №
3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, поради което се погасяват с тригодишна давност. Заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита предявен искът съгласно чл.
422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е
подадено на 02.05.2025г. Следователно, всички вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди 02.05.2022г., биха били погасени по давност.
През процесния период в отношенията между страните са действали общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От
това следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане цената на
топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От
този момент започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Следователно, не са налице погасени по давност вземания, тъй като изискуемостта на
най-ранното от тях – за м.05.2022г., настъпва след 02.05.2022г., а именно на
15.07.2022г. Ето защо, направеното възражение се явява неоснователно.
С оглед изложеното, предявеният иск се явява основателен до размер на сумата
от 2312,86лв. и подлежи на отхвърляне за разликата до пълния предявен размер от
2313,25лв.
4
По акцесорния иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия:
Приложимият в отношенията между страните метод на определяне, отчитане и
заплащане на консумираната топлинна енергия за имота е този по чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ
- клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, заплащат
консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска, което се установява от
експертното заключение – т. 5. Съгласно чл. 155, ал. 2 и 3 ЗЕ, топлопреносното
предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира консумираното
количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление най-малко
веднъж годишно, като правилата за определяне на прогнозната консумация и
изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия
за всеки отделен клиент се определят с наредбата по чл. 125, ал. 3. Приложимата
наредба е Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Съгласно чл. 70,
ал. 5, 6 и 7 от нея, лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ всяка година в срок до 10 юли
извършва отчет на уредите за дялово разпределение, а в срок до 15 юли изготвя
общата годишна изравнителна сметка за сградата-етажна собственост и изготвя и
предоставя на клиентите в сградата-етажна собственост индивидуалните им
изравнителни сметки. Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите в отношенията между
страните общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. Според ал. 3 на същия член, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 1,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а
според ал. 2 – клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 33, ал. 4, продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, а според ал. 5 при
неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, клиентите заплащат на продавача
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.
При анализа на цитираната нормативна уредба и приложимите общи условия
може да се направи обоснован извод, че за да бъде издадена общата фактура, следва
първо да бъде извършено отчитане на измервателните уреди и да бъде изготвена
изравнителна сметка. Срокът за извършването на тези действия по Наредбата е до 10
юли за отчитане и до 15 юли за изготвяне на изравнителна сметка. От това следва, че
правилата в общите условия (чл. 33, ал. 2 вр. ал. 4 и 5) следва да се тълкуват
корективно, а не напълно буквално. Както в общите условия, така и в общите фактури
ясно е определен падежът на вземанията. В издадените за процесния период общи
фактури /л. 27-30/ е посочен краен срок за плащане– 14.09.2023г. и 14.09.2024г., като
този срок съответства на правилото по ОУ за 45-дневен такъв. Начислената и
претендирана от ищеца мораторна лихва в размер на законната лихва е от деня,
следващ деня на падежа, както изисква чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Потребителят изпада в забава
след изтичане на 45-дневния срок от издаване на фактурата по чл. 32, ал. 2, като в този
5
смисъл е и преобладаващата практика на СГС – Решение № 7526/11.12.2025г. по в. гр.
д. № 3766/2025г. по описа на СГС, Решение № 2897 от 16.05.2024г. по в. гр. д. №
7978/2023г. на СГС, Решение № 1796 от 26.03.2024г. по в. гр. д. № 8545/2022г. на СГС,
Решение № 6066 от 06.11.2024г. по в. гр. д. № 9659/2024г. на СГС, Решение № 2352 от
09.05.2023г. по в. гр. д. № 5312/2022г. на СГС, Решение № 648 от 07.02.2024г. по в. гр.
д. № 14758/2021г. на СГС и много други.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е погасил
дължимите парични задължения, поради което е изпаднал в забава и дължи законна
лихва. На основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта на общодостъпен интернет
калкулатор, намира, че мораторната лихва върху дължимата главница от 2312,86лв. за
процесния период възлиза на 338,41лв. Ето защо, искът се явява основателен до този
размер, а за разликата до пълния предявен от 338,47лв. подлежи на отхвърляне.
По отношение на исковете за заплащане цената на услугата дялово
разпределение и лихва за забава:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба
на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на
топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
По делото са представени протокол от проведено ОС на етажните собственици,
на което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово
разпределение с третото лице – помагач /л. 24-25/. Представен е и договор за
извършване на услугата /л. 22-23/. Макар същият да е сключен за срок от две години,
съобразно чл. 2.5, изр. 2 от него, същият се удължава автоматично, в случай че никоя
от страните не го прекрати с едномесечно писмено предизвестие. По делото няма
твърдения и доказателства з отправяне на такова, а видно от представените отчети,
съобщения и от експертното заключение по СТЕ, това дружество е продължило да
извършва услугата и към процесния период. Ответникът дължи на продавача -
ищцовото дружество (съгласно изричната клауза от общите условия) цената на тази
услуга. От събраните писмени доказателства, които не са оспорени, се установява, че
нейният размер за процесния период м.05.2022г.-м.04.2024г. възлиза на претендираната
сума от 73,24лв. Тези вземания не са погасени по давност по изложените по-горе
съображения. Ето защо, този иск се явява изцяло основателен.
Искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение се явява
недоказан, поради което същият подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 104,84лв., от
които следва да му се присъдят 104,16лв. В исковото производство ищецът е доказал
разноски в размер на 90,62лв. за държавна такса, 300лв. депозит за експертиза и
претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя
на 100лв. или общо 490,62лв., от които съразмерно му се дължат 487,46лв. Тоест,
общо ищецът има право на разноски в размер от 591,62лв.
Ответникът е доказал разноски в размер на 450лв. за заповедното производство
и 580лв. за исковото или общо 1030лв., от които съразмерно на отхвърлената част му
се дължат 6,61лв. При извършване на компенсация на разноските, каквато изрично е
поискана от ищеца /л. 6/, на ищеца следва да се присъдят 585,01лв.
6
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от „Т.” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление ******* срещу
М. А. А., ЕГН: **********, с адрес: *******, ап. 35, че ответникът дължи на ищеца
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 25927/2025г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно:
2312,86лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2022г.-30.04.2024г.
до имот, находящ се в **** аб. № 278662, ведно със законната лихва от 02.05.2025г. до
изплащане на вземането, 338,41лв. - мораторна лихва върху горната главница за
периода 15.09.2023г.-12.04.2025г., 73,24лв. - цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода 01.05.2022г.-30.04.2024г., ведно със законната лихва от
02.05.2025г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 2312,86лв. до пълния
предявен от 2313,25лв., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 338,41лв. до пълния предявен от
338,47лв., както и изцяло иска за сумата от и 17,16лв. - мораторна лихва за периода
16.07.2022г.-12.04.2025г. върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. А. А., ЕГН: **********, с адрес:
**** да заплати на „Т.” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:
******* сумата от 585,01лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - *****.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7