РЕШЕНИЕ
№ 225
гр. Пловдив , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена А. Георгиева
при участието на секретаря Десислава С. Терзова
като разгледа докладваното от Милена А. Георгиева Административно
наказателно дело № 20205330207894 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №20-1030-010479 от
06.10.2020г. на Началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, с което на И. Е. М., ЕГН:**********, на основание чл.638, ал.3 от
Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание -
„ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за административно нарушение
на чл.638, ал.3 от КЗ.
По съображения изложени в жалбата, жалбоподателят, чрез адв. М.О. от
АК - ***, моли съда да отмени наказателното постановление /НП/ като
незаконосъобразно. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, редовно призовани, не се явяват нито жалбоподателят,
нито процесуалният му представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
съпроводителното писмо се излагат съображения за законосъобразност на
атакуваното наказателно постановление и се прави искане за
потвърждаването му. В същото съпроводително писмо е направено и
възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.
1
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 12.09.2020г. около 11.20 часа в гр. Пловдив на кръстовището на бул.
„Копривщица“ с бул. „Марица“ – юг свидетелят И. С. Г., заемащ длъжността
„***“ към *** проверил управлявания от жалбоподателя И. Е. М. лек
автомобил марка „Рено Клио“ с рег.№***, собственост на А.И. М.а. Било
установено, че водачът, който не бил собственик, управлявал процесното
МПС, във връзка с чието използване нямал сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С оглед на горното
свидетелят Г. съставил АУАН с бланков №996758/12.09.2020г. за извършено
от жалбоподателя нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. След като се запознал със
съдържанието на акта, жалбоподателят го подписал без възражения, като
такива не били депозирани и в законоустановения тридневен срок по реда на
чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на
И. Е. М. на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложена глоба в размер на 400
лева за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от
гласните доказателства – свидетелските показания на актосъставителя И. С.
Г., който поддържа констатациите в акта. Съдът кредитира тези показания
като обективни, логични и неопровергани по същество от събраните писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
2
са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушените
правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във
връзка с извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на
нарушението, съставомерни признаци от обективна страна - управление на
автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ
към момента на проверката договор за застраховка „Гражданска
отговорност“.
В аспекта на посоченото съдът не споделя възражението в жалбата за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на
АУАН и при издаване на НП. Приложеният към административно –
наказателната преписка акт е достатъчно четлив, за да може да нарушителят
да разбере за какво нарушение е съставен той. Вярно е, че е удебелен
регистрационния номер на лекия автомобил и е зачертан първоначално
изписания нормативен акт, посочен за нарушен, като след него е изписан
правилният нормативен акт. Тези удебелявания и зачертавания обаче не
правят АУАН нередовен или съставен при допуснати съществени
процесуални нарушения. Възражение от жалбоподателя в тази насока се
прави едва с жалбата пред съда, като при връчване на препис от АУАН той го
е подписал без никакви възражения, включително и това.
При издаване на наказателното постановление също не е допуснато
твърдяното съществено процесуално нарушение, свързано с противоречиво
описание на нарушението. Безспорно при описание на нарушението в
атакуваното НП е посочено, че жалбоподателят е управлявал личния си лек
автомобил, а малко след това, че лекият автомобил е чужда собственост.
Касае се за техническа грешка, която е преодоляна при по – нататъшното
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, тъй като
ясно е посочено в НП, че жалбоподателят е санкциониран за управление на
МПС, на което не е собственик и за което липсва сключен и действащ към
момента на проверката договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
Начинът на описание на нарушението дава възможност да се разбере за какво
поведение е санкциониран жалбоподателя, като описанието на нарушението
съответства на текстовото и цифровото описание на законовата разпоредба,
която е нарушена. Поради това и съдът счита, че не е допуснато съществено
нарушение на материалния или процесуалния закон, което да води до
нарушаване правото на защита на лицето.
3
От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и
категорично установено нарушението от страна на И. Е. М. на разпоредбата
на чл.638, ал.3 от КЗ, която предвижда отговорност за лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нормата
предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на
разпоредбата, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В
конкретния случай не се спори, че жалбоподателят М. не е собственик на
управлявания от него лек автомобил. Обект на застраховане по
задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са
собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. Също
безспорно е доказано, че в момента на управление на автомобила
санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, което като водач е
длъжно да има съгласно чл.638, ал.3 КЗ. Това обстоятелство не се оспорва и
от жалбоподателя. С оглед изложеното, съдът намира, че И. Е. М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на административното
нарушение по чл.638, ал.3 КЗ, тъй като на процесната дата като водачът на
МПС, чужда собственост, е управлявал същото, във връзка с чието
притежаване и използване е нямал сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите.
Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания
случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
защото не касае деяние с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други подобни случай. Не може да не се отчете, че с договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
4
Съобразявайки посоченото няма как да са налице основания за приложението
на чл.28 от ЗАНН. Отделно от това като допълнително основание,
обосноваващо извод за липса на предпоставки за приложение на чл.28 от
ЗАНН в настоящото производство е и наличието на други налагани наказания
за нарушения на ЗДвП, видно от наличната по делото справка за
нарушител/водач.
Съобразно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ „Лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400 лв.”, т.е. посочената норма представлява сложен фактически
състав, съдържащ както правилото за поведение, така и санкцията за
нарушаването му. В този смисъл законосъобразно е била определена
санкцията, а именно глоба, чийто размер е законодателно фиксиран и в който
случай нито съдът, нито наказващият орган биха могли да го променят.
По изложените съображения, предвид липсата на основания за отмяна
или изменение на наказателното постановление, и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-1030-010479 от
06.10.2020г. на Началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, с което на И. Е. М., ЕГН:**********, на основание чл.638, ал.3 от
Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание -
„ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за административно нарушение
на чл.638, ал.3 от КЗ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5