Р Е Ш Е
Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№………….,гр.София, 07.02.2020г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV “в” състав, в
открито съдебно заседание на седми
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена
Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена И.а
Златка Чолева
при участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като
разгледа докладваното от съдия
Зл.Чолева гр.дело № 13541 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК
.
Обжалва се решение на СРС, 113 състав под № 293140 от 13.12.2017 г. , постановено по гр.дело № 68875/2016г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение от
22.08.2018г. в частта, с която е
отхвърлен предявеният от Т. Т.С. срещу З. „Б.и.“ АД иск с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ
/отм./ - за разликата над уважения
размер от 1 500,00лв.- до пълния предявен размер от 7 000,00лв.,
претендирана като обезщетение за претърпяни от ищеца неимуществени вреди от ПТП
от 09.12.2015г., причинено от водача на лек автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ ********,
чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 09.12.2015г.- до
окончателното изплащане. Решението се обжалва и в частта за разноските.
Решението се обжалва от ищеца Т.Т.С..
Въззивникът-ищец поддържа доводи
за незаконосъобразност и неправилност на
решението. Възразява, че присъденият от първата инстанция размер на
обезщетението за претърпяните от него неимуществени
вреди е занижен и противоречи на
принципа за справедливост, установен с нормата на чл.52 от ЗЗД. Поддържа от събраните по делото доказателства
се установява наличието на причинени му множество травми в резултат на
процесното ПТП. Счита, че при определяне на справедливия размер на
обезщетението от първата инстанция не е отчетен доказания по делото факт на
образуван белег от травмата на главата, не е зачетен доказаният със събраните
по делото доказателства преживян силен стрес, както и необходимостта при
обслужването в рамките на възстановителния период да бъде подпомаган от трети
лица. Поддържа, че при определяне размера на обезщетението не е отчетена и
икономическата и обществена конюктура. С изложените доводи въззивникът- ищец
мотивира искането си за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната
отхвърлителна част и вместо него- постановяването на друго, с което искът да
бъде уважен в пълния му предявен размер от 7 000,00лв. Заявява искане за
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, З. „Б.и.“ АД – не взема становище по жалбата.
Третото лице- помагач на ответника
М. А.М.- не взема становище по жалбата.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по
делото доказателства по реда на
чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
При
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК,
настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Ето защо
съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната
жалба, от които е ограничен съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.
Съдът е иск с правно основание
чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ – за присъждане на сумата от 7.000,00лв., претендирана като обезщетение за претърпяни
от ищеца неимуществени вреди /болки и
страдания/ в резултат на процесното ПТП, причинено от водача на лекия
автомобил, чиято гражданска отговорност е засрахована при ответника..
В частта, с
която предявеният иск по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ е уважен за сумата от 1 500,00лв.,
първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Настоящият съдебен
състав зачита по реда на чл.297, вр. с чл.298,ал.1 от ГПК силата на пресъдено
нещо на първоинстанционното решение във влязлата му в сила част, с която е
установено наличието на предпоставките по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ за
ангажиране отговорността на ответника, а именно : виновното и противоправно деяние на водача на
лекия автомобил „Форд Транзит“, с рег.№ ********, в резултат на което е
реализирано процесното ПТП,
неимуществените вреди, претърпени от ищеца и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите, както и наличието на валидна застраховка „Гражданската
отговорност“ на водача на автомобила, причинил процесното ПТП при ответното
дружество.
Правният спор
между страните в настоящото въззивно производство, с оглед доводите заявени от въззивника-ищец с
подадената от него въззивна жалба е относно размера на дължимото на ищеца
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съгласно принципа за
справедливост, установен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че
присъденото от първата инстанция обезщетение в размер на 1 500,00лв. е занижено
и не съответства на принципа за справедливост, установен с нормата на чл.52 от ЗЗД. Настоящията инстанция намира, че при спазване на посочения принцип
дължимото на ищеца обезщетение възлиза на сумата от 2 000,00лв. по
следните съображения:
При определяне на този размер на обезщетението, настоящият
съдебен състав зачита, че в резултат на
процесното ПТП на ищеца са причинени следните физически травми – открита
разкъсно –контузна рана в окосмената част на главата около 3 см. с неравни
ръбове и множество кървави крусти, от която е останал белег, оток , хематом и
охлузване на челото в ляво, оток в основата на носа, хематом в тилната област на главата
/окципитално/, хематом на двете длани дорзално , по изразен в дясно, оток и
хематом по страничната повърхност на лявата предмишница, множество хематоми по ляво бедро отпред и
странично, оток и хематом на двете
колена отпред, по изразен- в ляво, оток, хематом и охлузване на десен глезен.
Изброените травми се установяват от представената по делото медицинска
документация и неоспореното заключение на СМЕ, отделно от тях, от събраното
гласно доказателство- показанията на св.Х., се установява, че ищецът е преживял
силен стрес и в резултат на него около
3-4 месеца се е страхувал да управлява
автомобил, като в рамките на около месец
се е налагало да му помагат при обслужването. Съдът кредитира показанията на
свидетелката относно тези факти, като отчита нейната очевидна заинтересованост
по реда на чл.172 от ГПК- като баба на ищеца и съобразява, че относно тези
факти показанията й са житейски обосновани, тъй като установените от нея стрес
и страх са нормални човешки реакции и емоции, които изпитва всеки човек при
претърпяно ПТП, а установените многобройни травми /натъртвания и охлузвания/
обосновават затруднения в ежедневното обслужване на ищеца в периода на
възстановяване. Обосновано е правилно от
първата инстанция не са кредитирани показанията на свидетелката относно
установените от нея факти за наличие на други и по-тежки травми, извън
гореописаните, а именно: относно наличието на 4 шева на главата на ищеца, които
са били свалени след 4 месеца, получено възпаление на очите, доколкото относно
тези травми показанията на свидетелката напълно се опровергават от приетите по
делото медицински документи и приетото заключение на СМЕ. На следващо място, от
неоспореното заключение на СМЕ се установява, че най-дълъг е бил
възстановителния период от травмата на главата, причинила на ищеца временно
разстройство на здравето, неопасно за живота- 10-14 дни, през който период
ищецът е търпя болки и страдания, а останалите мекотъкани травми са причини
болки и страдания на ищеца в продължение на 7-10 дни. От заключението на СМЕ се
установява, че след изтичането на горепосочените периоди, физическото
възстановяване на ищца е пълно, като следва да се отчете останалия белег от
раната на главата. При зачитане многобройността на физическите
травми на ищеца , както и факта, че от раната на главата на ищеца е останал
траен белег, /факт, който според
настоящия съдебен състав обосновава по-голям размер на обезщетение/ , както и
преживяният от него страх и стрес, краткият период от време, през който ищецът
е търпял физически болки и отчитане на по-дългия период от време, през който е
търпял емоционалните травми /страх и стрес/, създадените му затруднения в
рамките на месец при битовото му обслужване,
от една страна. И от друга- при съобразяване на факта, че физическите
травми на ищеца не са довели до тежко увреждане на здравето на ищеца, като
възстановяването от тях е настъпило без усложнения в рамките на кратък период
от време и е пълно /с изключение на белег/, както и с оглед икономическия растеж и стандарта на живот в страната,
/съгласно официалните данни на НСИ, публично достъпни на сайта на НСИ, средната
работна заплата към релевантния момент на злополуката /м.12.2015г./ е била
874,00лв., а разходът за издръжка на едно лице- 561,90лв., като в следващите
години е запазена трайна тенденция на увеличаване и на двата показателя,/
настоящият съдебен състав приема, че размерът от 2 000,00лв. справедливо
репарира ищеца за претърпяните от него неимуществени вреди. За разликата над
този размер – до пълния предявен размер от 7 000,00лв.- исковата претенция
се явява неоснователна и като такава – следва да бъде отхвърлена.
Тъй като
изводите на настоящата инстанция частично съвпадат с тези на първата,
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът по
чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ е отхвърлен за разликата над 1 500,00лв.- до
размера на сумата от 2 000,00лв. и вместо него- да бъде постановено друго,
с което искът за тази разлика да бъде уважен. В останалата обжалвана част, с
която исковата претенция е отхвърлена за разликата над сумата от 2 000,00лв.-
до пълния предявен размера от 7 000,00лв.,
като законосъобразно и правилно решението на СРС следва да бъде
потвърдено.
При горния
изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има правото на разноски
за първата инстанция съразмерно на уважената част от иска от 85,41лв. /заплатен депозит за вещи лица/ и
190,40лв.- адв.възнаграждение, което следва да бъде присъдено на процесуалния
му представител, на основание чл.38,ал.2 от ЗА , поради което ответникът следва
да бъде осъден да заплати допълнително на ищеца сумата от 21,43лв.- над
присъдените разноски с обжалваното решение от 64,28лв. и съответно-
допълнително сумата от 47,60лв.- адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца по чл.38,ал.2 от ЗА над присъденото с обжалваното решение
възнаграждение от 142,80лв.
За
въззивното производство на ищеца се дължат разноски, съразмерно с уважената
част от жалбата му от 27,27лв.- адвокатско възнаграждение, което следва да бъде
присъдено на процесуалния му представител – мл.адв.Н.Н.,на основание чл.38,ал.2
от ЗА.
На основание
чл.78,ал.6 от ГПК ответникът дължи държавна такса по сметка на СРС съразмерно
на уважената част от иска от 60,00лв., която той следва да бъде осъден да
заплати с настоящото решение, доколкото съдът следи служебно при всяко
положение на делото за внасяне на дължимите държавни такси и поради пропуска тя
да бъде събрана от първата инстанция с обжалваното решение. Съответно,
съразмерно на уважената част от жалбата на ищеца ответникът дължи държавна такса
по жалбата в размер на 10,00лв. , вносима по сметка на СГС.
На основание
чл.78,ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски за първата инстанция
съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция от 142,85лв. /депозити за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение/, като за разликата над тази сума- до пълния
присъден размер от 158,00лв. обжалваното решение следва да бъде отменено. За
въззивното производство ответникът не е направил искане за присъждане на
разноски, поради което такива не му се следват.
С оглед
цената на иска и на основание
чл.113,изр.2 от ГПК, настоящото решение подлежи на касационно обжалване.
Воден от горните мотиви, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение на СРС, 113 състав под № 293140
от 13.12.2017 г. , постановено по гр.дело № 68875/2016г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение от
22.08.2018г. в частта, с която е
отхвърлен предявеният от Т. Т.С. срещу З. „Б.и.“ АД иск с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ
/отм./ - за разликата над уважения
размер от 1 500,00лв.- до размера на сумата от 2 000,00лв.,
представляваща обезщетение за претърпяни от ищеца неимуществени вреди от ПТП от
09.12.2015г., причинено от водача на лек автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ ********,
чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 09.12.2015г.- до
окончателното изплащане, както и в
частта, с която Т.Т.С. е осъден да
заплати на З. „Б.и.“ АД разликата над дължимата сума от 142,85лв.- до пълния
присъден размер от 158,00лв.- разноски по делото, на основание чл.78,ал.3 от ГПК , ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД да заплати на Т. Т.С. ,
на основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ -
разликата над сумата от 1 500,00лв.- до размера на сумата от
2 000,00лв., представляваща обезщетение за претърпяни от ищеца
неимуществени вреди от ПТП от 09.12.2015г., причинено от водача на лек
автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ ********, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, ведно със законната лихва от 09.12.2015г.- до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение на СРС, 113 състав под № 293140
от 13.12.2017 г. , постановено по гр.дело № 68875/2016г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение от
22.08.2018г. в останалата
обжалвана част.
В частта, с която искът по
чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ е уважен за сумата от 1 5000,00лв., като необжалвано,
първоинстанционното решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД да
заплати на основание чл.78,ал.1 от ГПК на
Т. Т.С. - допълнително сумата от 21,43лв.- разноски
по делото за първата инстанция и на мл.адв.Н. И. Н., в качеството му на процесуален представител
на „Т.Т.С.- допълнително дължимо адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА
за първата инстанция в размер на 47,60лв., както и адвокатско възнаграждение за
въззивното производство по чл.38,ал.2 от ЗА- в размер на 27,27лв.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД да
заплати по сметка на СРС сумата от 110,00лв.- държавна такса по предявения
иск, а по сметка на СГС- сумата от
10,00лв.- дължима държавна такса по въззивната жалба, на основание чл.78,ал.6
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1
месечен срок от връчването му на страните при наличието на предпоставките по
чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.