№ 2253
гр. Пловдив, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330206156 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-0273-000425 от
07.09.2021г., издадено от П. П. А., на длъжност *** РУ – гр.Хисар при ОД
МВР – гр.Пловдив, с което на И. Т. Т., ЕГН:**********, с адрес – ***, на
основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца, за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се посочва, че автомобилът се управлявал от жената на
жалбоподателя, но единият от полицаите имал личен конфликт с
жалбоподателя и казал, че ще му напише акт, че той е карал. Предлага
наказателното постановление да бъде отменено. Жалбоподателят Т. се явява
пред съда и поддържа жалбата, като отново сочи, че жена му е карала, както и
че се извършват акции на полицията спрямо него след делото. Също сочи, че
свидетелят К. е наговорен в полицията какво да каже.
Ответната страна – РУ – гр.Хисар при ОД МВР – гр.Пловдив, не
изпраща представител, в молба-становище посочва, че не са налице
процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита на
1
жалбоподателя, фактическата обстановка е изяснена, в административната
преписка се съдържат достатъчни по своя обем, категорични и безспорни
доказателства, които да доказват вината на жалбоподателя и да обуславят
административнонаказателната му отговорност. Предлага жалбата да бъде
оставено без уважение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 13.09.2021г. - видно от приложената към
наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС –
Пловдив чрез РУ – гр.Хисар при ОД МВР – гр.Пловдив на 16.09.2021г.,
съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие
на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 01.08.2021г., около 04:10 часа, в гр.Хисаря, на кръстовището на ул.
„Крепостна“ и ул.„Гладстон“, свидетели К. Т. И. и В. К. – в качеството им на
РУ – гр.Хисар при ОД МВР – Пловдив, забелязали движещ се на същото
място, в посока юг – север лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег.№ „***“.
Свидетелят К. спрял за проверка същия автомобил, като и двамата свидетели
установили, че последният бил управляван от жалбоподателя И. Т. Т.,
ЕГН:**********. На въпроса дали е употребил алкохол, жалбоподателят Т.
заявил, че е изпил две – три бири. При това свидетелят И. поискал от водача
Т. да бъде изпробван с техническо средство – „Дрегер Алкотест 7410“ с
фабричен № ARRB-0125 за употреба на алкохол, което Т. категорично
отказал и вместо това започнал да пита, дали може да не дава проба, както и
да бъде пуснат да си отива, а в последствие започнал да твърди, че не той е
управлявал автомобила. На същият бил съставен АУАН с бланков № 858222
от 01.08.2021г. от свидетеля И. за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за
2
движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят подписал като
отразил възражения. В 04:45 часа на 01.08.2021г. на водачът И. бил издаден
Талон за изследване № 074851 в който му било указано, че трябва да се яви в
ЦСМП – филиал Хисаря до 60 минути за извършване на медицинско
изследване и вземане на биологична проба за химично лабораторно
изследване за установяване на алкохол в кръвта, което предписание
жалбоподателят не изпълнил. Въз основа на същия АУАН било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетели свидетеля К. Т. И. и В. К., които
помнят случая и описват подробно обстоятелствата във връзка с
нарушението. Следва да се посочи, че последните свидетели изрично сочат и
са категорични относно това, че добре са видели, че лек автомобил „БМВ
530Д“ с рег.№ „***“ е бил управляван именно от жалбоподателя Т., както и
че последният е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство за употреба на алкохол. Съдът намира същите показания за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност. От същите се установява начина на
управление на МПС от страна на жалбоподателя, както и отказът му да бъде
изпробван с техническо средство.
Горната фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – оригинал талон за изследване № 074851, от който
се установява спазване реда Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на
вътрешните работи и министъра на правосъдието.
Следва да се има предвид също така и разпоредбата на чл.189, ал.2 от
ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая
съвсем не е доказано, предвид коментираната доказателствена съвкупност.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
3
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи и Заповед
№ 8121з-825 от 19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи, като за
административнонаказващия орган следва да се има предвид и Заповед №
8121К-11228 от 16.07.2019г. на министъра на вътрешните работи. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание
санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което И. Т. Т., ЕГН:********** виновно е
нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата –
за това, че на 01.08.2021г., около 04:10 часа, в гр.Хисаря, на кръстовището на
ул.„Крепостна“ и ул.„Гладстон“, в посока юг – север, като водач на МПС –
лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег.№ „***“ отказал да му бъда извършена
проверка с техническо средство – „Дрегер Алкотест 7410“ с фабричен №
ARRB-0125 и не изпълнил предписанието за медицинско изследване и
вземане на биологична проба за химично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.
В този смисъл съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че автомобилът се управлявал от жената му, но единият от
полицаите имал личен конфликт с него и за това му написал акт. Както вече
бе посочено – свидетелите И. и К. са категорични относно това, че добре са
видели, че лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег.№ „***“ е бил управляван
именно от жалбоподателя Т.. Данни в друг смисъл изцяло отсъстват по
делото и не се сочат доказателства от жалбоподателя за неговото твърдение,
4
същият не води допуснатите му свидели.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкриват една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбите на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата, отчетена
от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното
нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил
обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо
/и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с
тежестта на нарушенията, съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл.174,
ал.3 от Закона за движението по пътищата за нарушение на същата
разпоредба е предвидено административно наказание – глоба в размер на 2
000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. В
случая законодателят е предвидил наказание, без да предоставя възможност
на наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници.
Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което следва
неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на
установеното нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0273-000425 от
07.09.2021г., издадено от П. П. А., на длъжност *** РУ – гр.Хисар при ОД
МВР – гр.Пловдив, с което на И. Т. Т., ЕГН:**********, с адрес – ***, на
основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца, за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
5
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6