Р Е Ш Е Н И Е  № 77

    гр.Видин, 06.04.2021г.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, 3 – ти състав  в публично заседание на  осми февруари  през две хиляди  двадесет и първа  година в състав:

 

                                                   Председател: Милена Стоянова

                                                                 

при секретаря  Милена Евтимова  като разгледа докладваното от   съдията Стоянова гр.дело № 2693 по описа  за 2019год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от  „Теленор България“ ЕАД – София, чрез адв. З.Ц. против В.К.Г. ***,  с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД и   чл. 342, ал. 1 от ТЗ.

Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с ответника по силата на сключени Договори за мобилни услуги и Договор за лизинг.

Поддържа се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по издадени 8 на брой фактури  и не е заплатил потребените услуги на обща стойност 436.05 лева. Поради това ищецът е прекратил едностранно  договорите с ответника и му е начислил неустойка, включена в исковата сума.

В исковата сума е включена и дължима сума по Договор за лизинг в размер на 63.80 лева.

Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер от 436.05 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.

Ответникът  редовно уведомен, чрез назначения особен представител е подал отговор на исковата молба в законния едномесечен срок, в който е оспорил исковите претенции като неоснователни. Навел е възражения, че липсват доказателства за твърденията за едностранно прекратяване на договора. Навел е възражения за наличието на неравноправни клаузи по отношение на претендираната неустойка.

Оспорена е и претенцията за дължими лизингови вноски.

По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 3059/2018г. по описа на РС – Видин, назначена и изслушана е съдебно – счетоводна експертиза.

Видинският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

 По делото е представен договор за мобилни услуги от 25.08.2016г., от който е видно, че ответника е сключил договор с ищеца за абонаментен план старт 11.99 лева. Договорът е сключен за срок от 24 месеца.

Представен е и и договор за мобилни услуги от 26.10.2016г., от който е видно, че ответника е сключил договор с ищеца за абонаментен план  Глобул Уеб Толк  49.99 лева. Договорът е сключен за срок от 24 месеца.

Представен е и договор за лизинг от 25.08.2016г. за изплащане на мобилен апарат на обща стойност 158.26 лева, платима на равни месечни вноски за срок от 23 месеца.

По делото са представени Общи условия на „Теленор България“ ЕАД  за взаимоотношенията с потребителите на мобилните телефонни услуги.

Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно- счетоводна експертиза е дало заключение, че процесната сума от 436.05 лева включва сумата в общ размер от 241.30 лева – начислени месечни и еднократни такси, разговори, данни и съобщения, сумата в общ размер от 154.95 лева – неустойка по договорите за мобилни услуги и сумата от 39.80 лева – неизплатените лизингови вноски по договора за лизинг.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 3059/2018г. по описа на РС – Видин, съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата  436.05 лева – главница, представляваща неизплатено задължение по договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг към него от 25.08.2016г., договор за мобилни услуги № ********* от 26.10.2016г., по Фактури с № **********/05.12.2016г., № **********/05.12.2016г., № **********/05.01.2017г., № **********/05.01.2017г., № **********/05.02.2017г., № **********/05.02.2017г., № **********/05.04.2017г. и № **********/05.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 03.12.2018г. до окончателното издължаване, както и за сумите: 25.00 лева за платена дължима се държавна такса и 360.00  лева за платено адвокатско възнаграждение.

 

По договорите за мобилни услуги.

Ищецът основава претенциите си на твърдението, че има вземания за стойността на потребени мобилни услуги по сключени договоир за мобилни услуги с  ответника от 25.08.2016г. и 26.10.2016г.

Безспорно е, че страните са в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия, като ответникът има качеството абонат и потребител на услуги от мобилния оператор „Теленор България " ЕАД, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните съобщения.

От представените фактури и извлечение към всяка от тях, както и от заключението на вещото лице, се установяват потребените от ответника  мобилни услуги и тяхната стойност. Доказателства за извършено плащане на тези суми от ответника не са ангажирани.  Според заключението на вещото лице общият размер на задължението на ответника за предоставени мобилни услуги за процесния период възлиза на сумата от 241.30 лева.

По отношение на претендираната  неустойка

Ищцовото дружество претендира заплащане на начислена  неустойка за предсрочно прекратяване на договора.

Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката.

В случая, от приложените по делото Общи условия се установява, че при неплащане в срок на задължения за предоставени услуги, доставчикът има право едностранно да прекрати договора / чл. 19б/, а същевременно договора, сключен между страните съдържа клауза за уговорена неустойка в размер на дължимите месечни такси до края на договора. Върху ищеца пада тежестта на главно и пълно доказване на твърденията за прекратяване на договора при твърдените обстоятелства и в тази насока съдът е дал указания с проекта на доклад. В хода на производството обаче не бе проведено доказване кога и от кого са прекратени договорните правоотношения, по какъв начин страната, която упражнява правото си да прекрати договора е уведомила другата страна.  Следва да се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Доказателства за едностранно прекратяване на договора от страна на мобилния оператор поради виновно неизпълнение на потребителя на услугата, не бяха ангажирани. Дори да се приеме, че исковата молба служи като изявление за разваляне на договора, то това изявление е  след изтичане на срока на договора и  след съставянето на процесните сметки, с които е начислена неустойка, т.е. към момента на начисляването не е имало основание за това.  Освен това, следва да се отбележи, че  в сметките, с които е начислена търсената неустойка  липсва посочване какво е основанието за начисляването - по кой договор, на какво основание от съответния договор, за кой период и пр.

По изложените съображения, съдът намира, че кредиторът не се е възползвал от правото си да прекрати договора, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на същия.

Освен това, според настоящия съдебен състав, неустойката за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги следва да бъде квалифицирана като неравноправна клауза, с оглед наличието на предпоставките, предвидени в чл. 143, т. 5 ЗЗП.

 В процесния случай, ответника притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, а чл. 143 от ЗЗП "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза за неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност - честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление, респ. съвкупност от правила, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите, обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави; уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност.

 Процесния договор е сключен при предварително определени условия от едната страна  - доставчикът на мобилни услуги. Видно е от самия договор, че същия е бланков и не е бил предмет на предварително договаряне между страните като ответникът  не е имал възможност да влияе върху съдържанието му.

 Според чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. В случая, с оглед начина на попълване на договора и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на мобилния оператор, се налага извод, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузите за неустойка.

Съдът следи служебно, дори при липсата на възражение за нищожност, и следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. и др.

С оглед на горното, съдът намира, че ответника не дължи претендираната неустойка, поради което предявеният иск за дължимостта на същата е неоснователен и ще следва да бъде отхвърлен.

 

По договора за лизинг.

От представения Договори за лизинг от 25.08.2016г., сключен за 23 месеца, се установява, че ищцовото дружество като лизингодател е предоставило на ответника като лизингополучател  за временно възмездно ползване на мобилно устройств HUAWEI, модел Y3II White.

В договора е уговорен подробен погасителен план на лизинга. Установява се  също, че страните са уговорили, че лизингополучателят има право да придобие собствеността върху вещта като подпише Договор за изкупуване на устройството с лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичане на срока на договора за лизинг, след изпълнение на условията, посочени в ОУ и след като заплати уговорена допълнителна сума, която ще бъде начислена във фактурата за ползвани мобилни услуги.  В противен случай устройството подлежи на връщане в срок от един месец след изтичане на срока на договора, като в същия срок лизингополучателят може да заяви изрично в писмена форма, че желае да върне устройството.

Договорът за лизинг  намира своето правно основание в чл. 342,ал.1 ТЗ. Съгласно този текст,  с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Отношенията по договор за лизинг се уреждат като при отношенията по договор за наем и разпоредбата на чл. 345 от ТЗ препраща към разпоредбите на договор за наем.

 В конкретния случай, се установява, че ответника не е изпълнил задълженията си да заплати  дължимите се  лизингови вноски по договора за лизинг. Не се установи  договора да е прекратен, нито пък ответника да е върнал дадените му на лизинг мобилни устройства. Поради това, същият ще следва  да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество дължимите се вноски по договора за лизинг в общ размер от 39.80 лева.

 

По отношение на разноските.

С оглед изхода на делото, в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от иска в размер на 16.12 лева  за платена държавна такса,  232.07  лева – разноски за адвокатско възнаграждение, 64.47 лева – разноски за особен представител и 77.36 лева – разноски за вещо лице.

По заповедното производство в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски  в общ размер от 248.19 лева.

На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, ***:  IBAN: ***, BIC:***.

Воден от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на В.К.Г.  с ЕГН ********** с адрес: ***, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 с ЕИК ********* сумата в общ размер от 281.10 лева,  включваща сумата от 241.30 лева - неплатени абонаменти такси, разговори и съобщения по договори за мобилни услуги от 25.08.2016г. и 26.10.2016г., както и  сумата от 39.80 лева - неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 25.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 03.12.2018г. до окончателното плащане по  издадена заповед № 2971- РЗ от 10.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК  по ч.гр.д. № 3059/2018г. по описа на РС – Видин, като исковата претенция над присъдената сума – ОТХВЪРЛЯ като неоснователна.

ОСЪЖДА  В.К.Г.  с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 с ЕИК *********  разноски в  исковото производство в общ размер от 390.02  лева и разноски по заповедното произовдство в общ размер от 248.19 лева.

Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е IBAN: ***, BIC:***.

Решението подлежи на обжалване пред ОС - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: