РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Троян, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Кремена Н. Раева
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело №
20224340100768 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са първоначален иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и
насрещно възражение при условия на евентуалност с правно основание чл. 72,
ал. 1 ЗС.
Ищцата Ц. Н. И. твърди в исковата си молба, че с нотариален акт № 176
от 13.03.2001 г., т. I, н.д. № 133/2001 год. на ТРС, прехвърлила на сина си Н.
П. И. собствеността върху следните сгради: едноетажна паянтова жилищна
сграда, паянтова лятна кухня и баня-тоалетна, построени в дворно място с
площ от 460 кв.м., представляващо имот с пл. № 68, кадастрален район 501,
включен в парцел VI-54 в кв. 36 по per. план на гр. Троян, кв. *** и ***, срещу
задължението да поеме изцяло гледането и издръжката и, като и осигури
спокоен и нормален живот, отопление, осветление, облекло, храна, жилище,
грижи при болест и др., какъвто е водила до тогава, до края на живота и.
Сочи се, че към момента на сделката, приобретателят бил в граждански
брак с втората ответница - А. П. И., поради което двамата ответници са
придобили имота в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/.
1
Излага се, че със заповед № РД-18-11/20.04.2007 год. е приета
кадастралната карта на гр. Троян, съгласно която жилищната сграда, лятната
кухня и баня-тоалетна са заснети като една сграда - едноетажна жилищна
сграда с идентификатор № 73198.509.61.1, с площ от 61 кв.м.
Сочи, че ответникът Н. П. И. никога не е полагал никакви грижи за нея,
че от подписването на договора за издръжка и гледане през 2001 г. до момента
на подаване на исковата молба „…не и е дал една филия хляб, нито издръжка,
нито отопление, нито лекарства или лечение при нужда, или пък каквото и да
било гледане. …“, като излага, че тя сама се грижила за себе си.
Твърди, че за 20 години само един път през 2021 г. поискала от
ответника да и купи 5 куб.м. дърва - нарязани и нацепени, но той и отказал,
като в последствие доставил дървата, но тя не ги използвала, тъй като била
приета в дома за стари хора от м. септември 2021 г. Твърди, че втората
ответница винаги се е отнасяла към нея с пренебрежение и омраза, като и
отправяла и заплахи. Сочи, че по силата на договора имала запазено право на
ползване върху целия имот, но се наложило да живее в една постройка, която
синът и купил и ремонтирал, която била непригодна за живеене. Твърди, че
договорът бил възмезден и алеаторен, но ответниците никога не пристъпииа
към изпълнението му, въпреки многократните покани. Излага, че
задълженията им били определени по вид, обем и качество в договора, където
нямало ограничения в обема на дължимата от тях издръжка и грижи, и
следователно се били съгласили да осигуряват цялата необходима издръжка на
прехвърлителката и полага всички необходими грижи за нея. Заявява, че с
напредване на възрастта и ставало все по-трудно да се справя с ежедневните
трудности, не можела да разчита по никакъв начин на ответниците да я гледат.
Намира поведението им за повече от укоримо, защото след отправена
нотариална покана от 06.12.2019година, чрез нотариус М.Г., нотариус с район
на действие РС-Троян, рег.№ 477 на НК, връчена на 09.12.2019година на Н. П.
И. и А. П. И., ищцата си подала документите и от 14.09.2021година постъпила
в дом за стари хора. Сочи, че ответниците не я посещават и не се интересуват
от нея. Еднократно синът и я посетил, като и поставил условие, че ако иска да
се върне в дома си, трябва да подпише някакви документи.
Счита, че било налице пълно виновно неизпълнение на поетите от
2
ответниците задължения, които не били изправна страна по договора, поради
което за нея възникнало право да иска разваляне на договора, на основание чл.
87, ал. 3 ЗЗД. Претендира за заплащане на разноски за настоящото
производство. Оспорва направеното възражение за признаване правото на
задържане на имота до заплащане на сумата от 23878.08 лева, с която сума се
е увеличила стойността на имота, след като ответниците го придобили по
прехвърлителната сделка.
Становището си за основателност на претенцията излага в хода на
делото по същество и в представена от пълномощника й писмена защита.
При предвидената процедура по реда на чл.131 ал.1 от ГПК
ответниците, чрез пълномощника си адв.Е. Ц. от АК-Л. са представили
писмен отговор, в който изразяват становище за допустимост, но
неоснователност на претенцията. Оспорват предявеният иск, който молят
съдът да отхвърли, като неоснователен с възражения и доводи, изложени
подробно в подадения в срок отговор и чрез пълномощника си в хода на
делото по същество. Не оспорват обстятелството, че ищцата им е
прехвърлила едноетажна паянтова жилищна сграда, паянтова лятна кухня и
баня -тоалетна, построени в дворно място , представляващо имот пл.№68,
кадастрален район 501, включен в парцел VI - 54 в кв.36 по плана на гр.Троян
срещу задължение от тяхна страна да я гледат и издържат. Твърдят, че от 2001
година до 2004 година, в паянтовите постройки живели всички – ищцата,
ответниците и двете им деца, че през 2004г. ищцата по нейно желание отишла
в дома на дъщеря си, за да и помага при отглеждане на децата. Сочат, че
междувременно закупил съседния имот на ул.***, в който също имало сграда
и външна баня с тоалетна, който имот бил ремонтиран и ищцата се
установила да живее в него, а през 2009г. приключил ремонта и на
прехвърления имот и ответниците заживели в него с децата си. Твърдят, че за
ремонта на новозакупения имот са вложени около 3000.00 лева само за
материали и още толкова за майстори, като не отчитат стойността на личния
си труд, а за ремонта на процесния имот са вложили 9678.08 лева за
материали, 9000.00 лева за майстори, извършвайки редица подобрения,
подробно описани в отговора.
Излагат, че след като разбрали, че ищцата е настанена в дом за стари
хора, първият ответник многократно я посещавал там, предлагал й да й
3
заплаща таксите за издръжката в дома, но тя отказвала, като независимо от
всичко, през 2021 годи завели ищцата на почивка.
Ответниците молят съдът да отхвърли предявеният иск, като
неоснователен. С депозирания отговор правят при условията на евентуалност
възражения за заплащане от ищцата на сторените от тях подобрения, които
възлизат на 23878.08 лева, с която сума се е увеличила стойността на имота,
след като ответниците го придобили по прехвърлителната сделка.
Претендират разноски.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпит на
свидетелите С.Ц.Ц., С.П.Б. И К.К.Б., В.П.В., И.Н.О. И Ц.М.К..
Реализирани са основна и допълнителна СТЕ, по която вещото лице С.
С. е изготвило заключение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните по делото,
взе предвид и настъпилите след предявяването на исковата претенция факти
от значение за спорното право, намери за установено
следното:
Страните не спорят, че ищцата е майка на първият ответник Н. П. И. и
по силата на сключен между тях договор за издръжка и гледане обективиран
в нотариален акт № 176 от 13.03.2001 г., т. I, н.д. № 133/2001 година на ТРС е
прехвърлила на сина си собствеността върху следните сгради: едноетажна
паянтова жилищна сграда, паянтова лятна кухня и баня-тоалетна, построени в
дворно място с площ от 460 кв.м., представляващо имот с пл. № 68,
кадастрален район 501, включен в парцел VI-54 в кв. 36 по per. план на гр.
Троян, кв. *** и ***, срещу задължението да поеме изцяло гледането и
издръжката и, като и осигури спокоен и нормален живот, отопление,
осветление, облекло, храна, жилище, грижи при болест и други, какъвто е
водила до тогава, до края на живота и.
Не спорят и по факта, че ответниците са съпрузи и иззвършената
прехвърлителна сделка е по време на брака им.
Оспорват твърденията, че не са полагали дължимите грижи свързани с
издръжка и гледане на ищцата.
От показанията на свид. С.Ц.Ц. се установява, че познава ищцата от 10-
4
12 години, добри приятелки са, често си гостували. Знае, че отношенията със
синът и снаха и са обтегнати, че ищцата сама си купува и приготвя храна.
Знае, че имала здравословни проблеми- високо кръвно, сърдечни проблеми,
претърпяла операция на очите и за всичко сама си плащала, като работила на
две места и сама „…финансираше за лекарства и за операцията….“. Твърди, че
ищцата си е поддържала „…хигиената, градината и стаята…“, в която
живеела. Заявява, че много пъти е виждала как снаха и хвърля боклук в
градината и с цветя. „….за дразнене. Тя просто я дразнеше, така по-фино….“.
Твърди, че през годините тя е помагала на ищцата да си нанася дървата, тъй
като синът и снаха й не са й помагали. Заявява, че е била очевидец как
ответниците си спират колата, влизат без да поздравят и си заминават. Твърди,
че за празниците ищцата винаги била сама, никой не я канел, не и носил нещо
за ядене, като уточнява, че „…приятелки и съседки сме й носили, канили сме
я, че е самотна. …“. Знае, че ищцата сама си плаща тока и водата, че има
електромер и водомер в къщата.
От показанията на свид. С.П.Б. /дъщеря на ищцата и сестра на първия
ответник/ се установява, че отношенията между страните са влошени от много
години. Твърди, че майка и била подложена на психически тормоз от снаха си,
казвайки и постоянно, че „….ще й падне на ръчичките. Че с нетърпение я чака
да умре и да й вземе златото и паричките….“. Твърди, че майка и сама си
подсигурявала дървата за огрев, като ангажирала чужди хора да ги нарежат,
нацепят и приберат. Твърди, че ответниците не са участвали нито в
закупуването, нито в цепенето и подреждането, като уточнява, че само
последната година, преди майка и да постъпи в старчески дом, дървата за
огрев били закупени от брат и. Излага, че ищцата сама си купувала облекло,
храна, лекарства. Заявява, че преди 6 - 7 години претърпяла операция на двете
очи за премахване на „перде“, че операциите били през три месеца, като сама е
ходила до гр.Плевен и с лични средства заплатила сумата от 1600 лева за
двете операции.. Знае, че майка и има здравословни проблеми, за които
приема медикаменти, които сама си закупува „..Пие лекарства за кръвно,
лекарство за регулиране ритъма на сърцето, за холестерол …“, сама се
грижела за храна, отопление, разходи за лекарства, заплащане на битови
разходи – ток и вода. Заявява, че майка и доброволно постъпила в старчески
дом, тъй като ответниците не полагат грижи за нея и постоянно се карали.
Знае, че през 2022г. брат и завел майка им на море за три дни, но след като се
5
върнали и представил документи, с които прехвърля имота на дъщеря си
/внучка на ищцата/, които поискал майка му да подпише.
От показанията на свид. К.К.Б. – К. /внук на ищцата и племенник на
ответниците/ се установява, че отношенията между страните са обтегнати,
„…. баба, вуйчо ми и вуйна ми въобще не си говорят по никакъв начин, не се
поздравяват….“. Твърди, че никога не ги е виждал да седнат на една маса, че
баба му сама се е грижила за себе си, за прехрана, лекарства и отопление „…тя
си е вземала дървата, дали чрез помощ от Общината, дали тя е работила и си е
спестявала пари…“. Сочи, че той е помагал на баба си при нанасянето на
дървата, понякога с участие на негови приятели или с нает от баба му човек
„….Вуйчо ми не съм го виждал да помага за дървата. А вуйна един път беше
дошла да ни помага…“. Знае, че баба му сама си е плащала разходите,
свързани с ток, вода, лекарства, операцията на двете очи Твърди, че сама се
грижела за себе си, като се налагало да гледа по-възрастни хора от нея, тъй
като пенсията и била ниска и „…не й стигаха парите…“. Знае, че решението
да постъпи в старчески дом е нейно, като уточнява: „…поради тези
обтегнатите отношения, които се случват все по-често и по-често и нейното
здраве започна да се влошава, главно кръвното се повиши…“. Описва къщата,
в която баба му е живяла като „…общежитие в студентски град, което всички
знаят, че това не е от най-перфектните места за живеене….“. По отношение на
извършените ремонтни дейности твърди, че са направени „.. Най-базовите
неща …, за да влезе един човек и да живее... удобствата са достатъчно „ок”, за
някой да може да оцелява вътре…“. Сочи, че действително е направена
вътрешна баня и тоалетна, но за тяхното обзавеждане баба му е платила.
От показанията на свид.В.П.В.- съседка се установява, че познава
страните, не е чувала някой да нагрубява или удря ищцата. Твърди, че с
ищцата често пиели кафе и тя и споделила, че иска да ходи в старчески дом,
защото там всичко и било подсигурено. „…Каза ми, че там й е топло, ядене,
свобода, всичко им е много добре….“. Свидетелката твърди, че ищцата била
достатъчно жизнена да се грижи сама за себе си, „….Ц. си работеше до
последно …. тя ми е споделяла, че е събрала някой лев, за да помогне на внука
си за лаптоп, …. Пенсия си получава, отделно си работи, допълнително…“. От
ищцата знае, че ответниците я завели на море. Определя условията, в които
ищцата е живяла като добри, нормални за живеене „.. Има една голяма стая –
легло, гардероб, мивка, печка. Отделно едно коридорче. Отделно баня и
6
тоалетна, мазе има отдолу…“. Заявява, че „…Всички от улицата са добре
настроени към тяхното семейство, защото са работни, гледат си децата, гледат
си семейството….“. Не допуска, че ответниците не са полагали грижи за
ищцата, тъй като „…. Н. в момента гледа един поизоставен човек, за една
стара къща. Н. чуждия човек гледа, та майка си няма да гледа...“. Споделя, че
когато е гостувала на ищцата, снаха и не е била при нея, че ищцата не и е
споделяла, че има нужда от нещо, но и споменавала, че „…иска да ги съди, да
ги гони…“.
От показанията на свид. И.Н.О. – съседка се установява, че ищцата
никога не се е оплаквала , че синът и снаха и не полагат грижи за нея. Твърди,
че е виждала ответниците „постоянно“ да им носят ядене, да нанасят дърва,
заедно с внука й. Заявява, че ищцата била със счупена ръка и „…А. я гледа,
къпи я, ядене им носят постоянно, както и малката дъщеря на Н. също. Тя
носи на баба си ядене…“. Знае, че ответниците са заплащали тока и водата на
ищцата. Намира отношенията между Ц., Н. и А., за добри. Твърди, че в
стаята, където живеела ищцата е влизала само веднъж, когато „… А. ни викна
и видяхме, че Ц. е пуснала водата в мивката да върви. Ц. я нямаше вътре, а
водата си върви….“. Знае, че къщата, в която живеела Ц. е закупена от
ответниците, че била пропаднала, но те я стегнали, за да живее самостоятелно.
Твърди, че е виждала няколко пъти ищцата и снаха и да пият кафе на двора.
От показанията на свид. Ц.М.К. се установява, че познава страните,
участвал е в извършване на строителни дейности в къщата, където живеят.
Твърди, че всяка сутрин ищцата ходела към 09:00-09:30 часа и към 15:00 –
15:30 часа си тръгвала с букет цветя от градината си „…мълчеше и по цял ден
си свирукаше из градината….Кавги не е имало…“. Подробно описва
извършваните строително-ремонтни дейности. Спомня си, че ищцата
живяла една зима на Попишка „…при Н.…Тя се домъкна там есента и има 5-6
месеца откара …“.
Съдът кредитира показанията на свидетелите С.Ц.Ц., С.П.Б., К.К.Б. И
В.П.В., като показанията на свидетелите С. Б. и К.Б. бяха съобразени с оглед
евентуалната им заинтересованост по смисъла на чл.172 ГПК, но намира
същите за непосредствено възприети, последователни и логични и счита, че не
противоречат, а се подкрепят от останалите доказателства по делото.
Съдът намира, че показанията на свид. И.Н.О. не следва да бъдат
7
кредитирани с доверие, в частта, в която свидетелства за полагани от
ответниците грижи към ищцата и за отношенията между тях. Твърденията, че
е виждала ответниците „…че постоянно им носят ядене. Нанасят дърва
постоянно, А. заедно с внука й. Н. ги режи и те нанасят и цепят…“ съдът
намира за изолирани и не се подкрепят от нито едно друго доказателство по
делото. Твърденията на свидетелката, че е виждала няколко пъти „…отвънка
да пият кафе, леля Ц. и А.…“, също са изолирани и не се подкрепят от
останалия събран по делото доказателствен материал, включително и от
показанията на свид. В.П.В., която също е съсед и ежедневно е контактувала с
ищцата. Самата В.В. заяви, макар и свидетел на ответната страна, че когато е
гостувала на ищцата, снаха и никога не е била при нея.
Съдът кредитира с доверие показанията на свид. Ц.М.К. като
непосредствени и обективни, но счита, че същите не установяват факти и
обстоятелства, свързани с отношенията между страните, а удостоверява
извършваните в имота строителни дейности.
При тези установени по делото по този иск обстоятелства, съдът намери,
че същият е основателен и следва да се уважи. В практиката на ВКС
последователно и безпротиворечиво е застъпено разбирането, че по своя
характер договорът за бъдещи издръжка и гледане е ненаименован,
двустранен, възмезден и алеаторен. По силата му, срещу прехвърляне на
правото на собственост върху определена вещ, се поема насрещно, непарично
задължение от приобретателя, да издържа и гледа прехвърлителя. Насрещните
престации в този договор се определят от конкретното постигнато между
страните съгласие в него. Изхожда се от правилото, че ако не са уговорени
ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата
необходима издръжка и всички необходими грижи. Поемането на други
задължения, като например живеенето в общо домакинство, не може да се
предполага, но е възможно да бъде изведено от обстоятелствата, при които е
сключен договора. Ако в същия задължението на приобретателя е описано
само като издръжка и гледане, издръжката е натурална и включва изцяло
храна, режийни разноски, дрехи, пелени, закупуване на лекарства и други,
според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се
издържа сам от имуществото и доходите си), и полагане на грижи за здравето,
хигиената и домакинството му според нуждата и възможностите му да се
справя сам. Следва да се допълни, че паричната престация по правило не
8
може да замести уговорената натурална, поради което кредиторът не може да
иска, а длъжникът да престира пари, вместо натурални грижи и издръжка (Р
26-2009-II г.о., Р 70-2011-III г.о., Р 82-2011-IV г.о. и Р 20-2015-IV г.о.). Целта на
този договор, както е вече възприето с ТР 96-1966-ОСГК, е социална, а
предназначението му - способ да се обезпечат и предоставят добри социално -
битови условия на живот на прехвърлителя, в чиято полза е сключен, до края
на живота му. Поради това с този договор се цели да се осигури най-често
семейна обстановка на прехвърлителя, за нормално протичане на живота му,
под грижите и вниманието на приобретателя. Задължението, което поема
длъжника по този договор, не се изчерпва само с веществен, материален
резултат, а включва и подобаващо, уважително, и почтително отношение към
прехвърлителя, съобразено с неговия характер и особености, каквото следва
да се има към член от семейството, до края на живота му. Друга особеност на
договора е, че поетите с него задължения, за гледане и издръжка, трябва да се
изпълняват от длъжника не само точно по вид, обем и качество, но и
изпълнението да не търпи забава, да се извърши цялостно, като е
недопустимо да се дели на периоди. Същото трябва да бъде постоянно,
системно и непрекъснато, а не периодично и епизодично (Р 589–1996-II г.о., Р
653-2002- II г.о. и Р 663-2002-II г.о.).
В случая, в процесния договор за издръжка и гледане, не е уговорено
съвместното живеене на страните по него. Намерение те да се обвържат от
такова задължение, не може да бъде установено и от обстоятелствата, при
които е сключен същия договор. Изискуемостта му е настъпила веднага, в
момента на прехвърляне на правото на собственост. От този момент
следователно ответниците е трябвало постоянно, системно и непрекъснато,
изцяло и без забава, ежедневно, лично, както е уговорено в договора, да
полага всички необходими грижи и да дава цялата необходима издръжка на
прехвърлителката.
Ответниците носят тежестта да докажат по делото пълно и главно, че
именно така са изпълнявали точно по вид, обем и качество, изцяло и без
забава, това си непарично задължение към прехвърлителката, като ищцата не
следва да посочва нито в какво се изразява неизпълнението й, нито да доказва
липсата му по делото (Р 217-2011-ІІІ г.о.). В случая такова доказване обаче,
ответниците не проведоха по делото.
9
От кредитираната част на показанията на свидетелите се установи, че
отношенията между страните са се влошили след прехвърлителната сделка, че
ищцата сама е полагала грижи за храна, отопление, режийни разноски, дрехи,
хигиената и домакинството, сама е полагала грижи за здравето си,
закупувайки си лекарства и заплащайки необходимите средства за лечение.
Освен събраните гласни доказателства, в подкрепа на този извод са налични и
писмени доказателства – отправената от ищцата до ответниците нотариална
покана от 06.12.2019 година, чрез нотариус М.Г., нотариус с район на действие
РС-Троян, рег.№ 477 на НК, връчена на 09.12.2019година на Н. П. И. и А. П.
И. /л.123 от делото/, от съдържанието на която се установява, че ищцата моли
ответниците незабавно да започнат да изпълняват задълженията си по
договора за издръжка и гледане и представената служебна бележка от дом за
стари хора ***, от която се установява, че ищцата Ц. Н. И. е настанена в
специализираната институция, считано от 14.09.2021 година, като за периода
14.09.2021г. до 14.01.2023година е заплащала самостоятелно месечните си
потребителски такси. В тази връзка настоящият състав следва да отбележи, че
еднократно организираната от ответниците за ищцата тридневна почивка на
море, съвсем на означават пълно изпълнение на поетото с договора непарично
задължение за цялостна издръжка и грижи на прехвърлителя, защото, веднага
след сключването на договора, ответниците е следвало ежедневно, постоянно
и непрекъснато, не само да осигуряват изцяло натуралната издръжка на
прехвърлителя, като и доставят нужните продукти, приготвят готвена храна,
закупуват и дрехи, лекарства, според нуждите и, без оглед на възможността тя
сама да се издържа от имуществото и получаваната от нея пенсия и
други доходи, но и да полагат по същия начин ежедневни, постоянни и
непрекъснати грижи. Поради това съдът намери, че е налице пълно
неизпълнение на задължението по договора, по отношение на прехвърлителя,
за което отговарят, защото по делото няма данни същото да се дължи на
причина, която да не може да им се вмени във вина (чл. 81, ал. 1 ЗЗД).
По делото не е установено прехвърлителят неоправдано да не е приемал
предложени от ответниците грижи и издръжка или пък да не им е давал
неоправдано необходимото съдействие, без което те да не са могли да
изпълнят задължението си (чл. 95 ЗЗД). Тъкмо напротив, от приобщените по
делото писмени доказателства – Нотариална покана от 06.12.2019 година, чрез
нотариус М.Г., нотариус с район на действие РС-Троян, рег.№ 477 на НК,
10
връчена на 09.12.2019година на Н. П. И. и А. П. И. /л.123 от делото/ се
установява, че ищцата моли ответниците незабавно да започнат да изпълняват
задълженията си по договора за издръжка и гледане, тъй като за 18 години
„…Нито веднъж не ми подсигурихте дървата за отопление. Никога не ми
подадохте и къшей хляб. Когато боледувах купувах лекарства със свои
средства. Аз живея изолирана в лятната кухня на двора и сама се грижа, за да
осигуря своето съществуване. Пенсията ми е само 218 лв. и въпреки
напредналата си възраст аз съм принудена понякога да гледам чужди болни
хора, за да изкарам някои лев, макар че самата аз често боледувам и съм със
силно разклатено здраве. Моето положение Ви е добре известно, но Вие
никога не ми оказахте никаква материална помощ или морална подкрепа….“.
От съдържанието на същата се установява за грубо и арогантно отношение от
страна на ответниците към ищцата. Със същата нотариална покана, надлежно
връчена на ответниците на 09.12.2019г. ищцата ги е предупредила и за
последиците от неизпълнение на задълженията им по договора, а именно, че
същият ще бъде развален. От съдържанието на приложената Служебна
бележка от дом за стари хора *** /л.126 от делото/ се установява, че от
момента, в който ищцата е постъпила в домът -14.09.2021 година, до момента
на изготвяне на служебната бележка - 14.01.2023година сама е заплащала
месечните си потребителски такси. В тази връзка следва да бъде отбелязано,
че независимо от изпратената и връчена на ответниците нотариална покана от
09.12.2019година, същите са продължили да не изпълняват поетите с
договора задължения за гледане, полагане на необходимите грижи и поемане
на цялата необходима издръжка. Това неизпълнение е налице и към момента
на образуване на производството по настоящото дело - 28.10.2022година с
депозиране на искова молба с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД, за което
обстоятелство ответниците са узнали на 15.12.2022 година, с връчване лично
на всеки един от тях на препис от ИМ и разпореждането на съдът, но
независимо от това, те са продължили да не изпълняват задълженията си по
договора. Допуснатото от ответниците неизпълнение е значително с оглед
интереса на ищцата (чл. 87, ал. 4 ЗЗД), през който период тя е имала нужда от
лекарска помощ, лекарства, храна, издръжка, обслужване, внимание и грижи,
каквито въобще не е получил от тях. Допуснатото от тях пълно неизпълнение,
не е съответно и на същността на изпълнението на задължението за издръжка
и грижи, което, както се посочи и по-горе, не търпи никаква забава и трябва да
11
се изпълнява цялостно понеже, кредиторът не може да бъде принуден да
приема нещо различно от уговореното и/или на части (чл. 65, ал. 1 ЗЗД). То е
значително и защото, не е допустимо изпълнението на задължението за
издръжка и грижи да се дели на периоди, понеже е необходимо ежедневно,
постоянно, системно и непрекъснато (Р 1024-1997-II г.о.).
Неизпълнението е и виновно, защото по делото няма данни да се дължи
на причина, която не може да им се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). Поради това
съдът намира, че искът е напълно доказан по основание и размер, поради
което, като основателен, следва да го уважи изцяло така, както е предявен (чл.
87, ал. 3 ЗЗД).
По наведеното при условията на евентуалност насрещно възражение от
ответниците за заплащане от ищцата на сторените от тях подобрения,
претендирани в размер на 23878.08 лева, с която сума се е увеличила
стойността на имота, съдът следва да се произнесе, тъй като с уважаването на
първоначалния иск е настъпило условието, от което е обусловено
разглеждането му.
Фактическият състав на претенцията за подобрения на съсобственик в
чужд имот, при условията на чл. 72-74 ЗС предполага установяване и
доказване на следните правно релевантни факти: 1./лицето, извършило
подобрения (влагане на материали, средства и труд, в резултат на което е
налице увеличение стойността на недвижимия имот) на чуждия недвижим
имот да няма или ако има, да е определен ясно и точно обема на правото му на
собственост в имота 2./ да е установено конкретното юридическо основание,
на което почиват правата на собственост на лицата по спора 3./ да е
установена увеличената стойност на имота респ. стойността на вложените
материали, средства и труд 4./ да е определен точния момент на извършване
на подобренията, техния вид и характер.
От заключението на вещото лице по допуснатите основна и
допълнителна СТЕ се установява, че с нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу издръжка и гледане №104, т. I, дело
№133/13.03.2001год. Ц. Н. И. прехвърля на Н. П. И.: Едноетажна паянтова
жилищна сграда, паянтова лятна кухня и баня с тоалетна, застроени в дворно
място от 460кв.м., представляващо имот с пл. №68, кадастрален район 501 на
кв. ***, обл. Ловешка, включен в парцел VI-54.kb.36 по регулационния план
12
на гр. Троян.
Съгласно КККР на гр. Троян, одобрени със Заповед №РД-18-
11/20.04.2007год. на ИД на АГКК в поземлен имот с идентификатор
73198.509.61 е отразена само сграда с идентификатор 73198. 509.61.1, със
застроена площ 61кв.м., с последно изменение на кадастралната карта,
засягащо сградата е от 18.11.2021год., адрес на имота: ***. От огледа на място
експерта установил, че в поземлен имот с идентификатор 73198.509.61 е
построена една едноетажна жилищна сграда, състояща се от кухня с
трапезария, три спални и баня с тоалетна в западната част, и механа със
складово помещение и таван в източната част. Съществуващата в имота
сграда, която обхваща старите две сгради и допълнително застрояване е с
площ 137 кв.м. и не е нанесена в кадастралната карта на гр. Троян. Експерта е
установил, че старите постройки са реновирани в периода 2002-2005год., като
са изградени нови конструктивни елементи- колони, плочи, пояси, зидове и
покрив и са изпълнени нови довършителни работи- настилки, замазки,
облицовки, външна топлоизолация, външна мазилка, дограми, врати и
инсталации. Посочило е, че пазарната стойност на новата сграда към момента
на изготвяне на оценката е 146300,00лева, а пазарната стойност на старите
сгради към момента на изготвяне на оценката е 55 300,00лв. Експерта е
констатирал, че част от сградата попада извън границите на имот с
идентификатор №73198.509.61. В тази връзка отразява, че за да се изчисли
точно стойността на всички строителни дейности, които трябва да се
извършат, за да се премахне незаконната част от сградата и да се възстанови
положението на сградите към момента на сделката, както са описани в н.а.
№176, т. I, нот. дело №133/13.03.2001год. едноетажна паянтова жилищна
сграда, паянтова лятна кухня и баня- тоалетна също е необходим
конструктивен проект, проект по част ПБЗ (план за безопастност и здраве) и
проект по част ПУСО (проект за управление на строителните отпадъци), но
такива не са налични и вещото лице не може да изчисли стойността.
Съдът счита, че не следва да кредитира заключението на вещото лице в
частта, в която оценява извършените подобрения в имота, поради следните
съображения: При изслушване на вещото лице в проведеното на
03.02.2025година открито с.з. във връзка с допълнителната задача по
допусната експертиза, вещото лице уточнява, че част от подобренията/СМР-
та/ не са установени как точно са изпълнени, а са оценявани съобразно
13
технологични и конструктивни изисквания за съответната дейност, а по
отношение на извършената ВиК и Ел. инсталация, отново поради липса на
необходимите проекти са изчислени по окрупнени показатели посочени за
двуетажни жилищни сгради в справочник за цените за 2024година. В
заключение вещото лице е категорично, че не може да направи разграничение
кои СМР-та се отнасят към старата съществуваща постройка, описана в н.а.
№176, т. I, нот. дело №133/13.03.2001год. като едноетажна паянтова жилищна
сграда, паянтова лятна кухня и баня- тоалетна с площ от 61 кв.м. и кои към
съществуващата в момента сграда в имот с идентификатор 73198.509.61
представляваща едноетажна жилищна сграда, състояща се от кухня с
трапезария, три спални и баня с тоалетна в западната част, и механа със
складово помещение и таван в източната част, която според заключението на
вещото лице обхваща старите две сгради и допълнително застрояване и е с
площ 137 кв.м. /не нанесена в кадастралната карта на гр. Троян/.
В настоящият казус не може да бъде установено кои разходи са сторени
за текущ ремонт, които не са увеличили стойността на имота и следователно
не са подобрения в него, тъй като подобрение на един имот е налице само
когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на
стойността му (т. 6 ППВС 6/1974 г.). В настоящият случай се установи при
изслушване на вещото лице в проведеното на 11.09.2024 година открито
съдебно заседание, че „… пазарната стойност е такава, като се приспаднат
разходите за премахване на незаконната част от сградата, но в конкретния
случай, тъй като са необходими доста проекти за самото премахване на
евентуално незаконна част от сградата, няма как да се изчисли по проблем
показател в настоящия момент, тъй като трябва да се изготви проект каква
част да се премахне и да се укрепи това, което ще остане. Ще трябва да се
премахнат покрив, зидове, доста е сложно и тази стойност трябва да се
приспадне от пазарната стойност, която съм дала аз….“.
С оглед на изложеното по-горе съдът счита, че претенцията за извършени
подобрения в имота, въведена под формата на насрещно възражение е
неоснователна и недоказана.
При този изход на делото ищцата има право да й бъдат присъдени
сторените по делото разноски в общ размер от 1260.00 лева, съобразно
представен по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските /л.328/.
14
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ сключеният между ищцата Ц. Н. И., ЕГН ********** и Н. П.
И., ЕГН ********** и А. П. И., ЕГН ********** договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в
Нотариален акт № 176 от 13.03.2001 г., т. I, н.д. № 133/2001 год. на ТРС, по
силата на който, Ц. Н. И., ЕГН ********** прехвърлила на сина си Н. П. И.
собствеността върху следните сгради: едноетажна паянтова жилищна сграда,
паянтова лятна кухня и баня-тоалетна, построени в дворно място с площ от
460 кв.м., представляващо имот с пл. № 68, кадастрален район 501, включен в
парцел VI-54 в кв. 36 по per. план на гр. Троян, кв. *** и ***, срещу
задължението да поеме изцяло гледането и издръжката и, като и осигури
спокоен и нормален живот, отопление, осветление, облекло, храна, жилище,
грижи при болест и др., какъвто е водила до тогава, до края на живота и, по
предявения иск с правно основание чл. 87 ал.3 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно и недоказано въведеното от Н. П. И., ЕГН
********** и А. П. И., ЕГН ********** при условията на евентуалност
насрещно възражение за заплащане от Ц. Н. И., ЕГН ********** на
сторените от тях подобрения, претендирани в размер на 23878.08 лева, с
която сума се е увеличила стойността на имота.
ОСЪЖДА Н. П. И., ЕГН ********** и А. П. И., ЕГН ********** да
заплатят на Ц. Н. И., ЕГН ********** сторените по делото разноски в общ
размер от 1260.00 /хиляда двеста и шестдесет/ лева, съобразно представен по
реда на чл.80 от ГПК списък на разноските /л.328/.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Ловешки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
15