Решение по дело №150/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Предмет на разглеждане в съдебното производство е жалбата на Р.С.С. *** против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021г., с изх. № 02-260-6500/570 от 12.01.2023г., издадено от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд“Земеделие“, гр.София. Видно от уточнение постъпило с вх. № 1752/06.03.2023г.(л.100), уведомителното писмо се оспорва само в частта на осъществените с него намаления отразени в таблица 1 от същото..

Твърди се, че административният акт, в оспорената му част бил нищожен, издаден при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Излагат се доводи, че писмото е постановено от орган без материална компетентност. В постановеното писмо не било посочено основание за издаването му от заместник-изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“. Дори да била налице делегация на права, доколкото в ЗПЗП било предвидено че издаването на УП следвало да се осъществява от изпълнителния директор, това не ставало ясно от текста на писмото. Предвид обстоятелството, че промяна в ръководството на ДФ“Земеделие“ била извършена многократно в периода от подаване на заявлението до окончателното произнасяне по него, то се счита че заповед за делегация не е съществувала преди датата на издаване на писмото.

Според оспорващия обжалвания акт бил постановен в противоречие с административнопроизводствените правила. Твърди се, че административният орган не е уведомил жалбоподателката за започналото производство по реда на чл.26 от АПК. Наред с това нарушено било и изискването на чл.35 от АПК .В Уведомителното писмо не били изложени мотиви, както за започване на административното производство, така и за издаването му. Посочени били кумулативно няколко основания за намаляване на исканото подпомагане, но нито било конкретизирано кое от тях е точно причина за намаленията, нито дали в случай че са налице две или повече основания, кое от тях за какъв размер от площа се отнася конкретно и какво е намалението за всяко от тях. Видно от писмото, не било наложено намаление поради неспазване на финансовата дисциплина, но това основание присъствало посочено в писмото, както и намаление въз основа на линейно намаление, съгласно чл. 51 от параграф 2 на Регламент ЕС № 1307/2013г.

Предвид това се моли съдът да приеме, че уведомителното писмо е издадено при тежък и непреодолим порок на формата, издадено било при липса на фактически и правни основания, което винаги водело до невъзможност да се направи проверка за законосъобразността на оспорения акт, тъй като не можело да се прецени как административният орган бил субсумирал фактическата обстановка по случая и дали я е подвел под относимата правна норма, респ. има ли пораждане на последици от него.

Наред с това се сочи, че Уведомителното писмо е издадено и в противоречие с материално правните изисквания на закона. Условията и реда за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ били нормативно установени в Закона за подпомагане на земеделските производители и Наредба № 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, както и в Наредба № 105 от 22.08.2006г.за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК и Наредба № 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, издадени от министъра на земеделието и храните. В посочените нормативни актове било предвидено прилагането и контрола на заявените площи да се извършва от ДФЗ в условията на съобразяване с актове издадени от други администрации, както и с фактически установявания от страна на администрацията на заявленията. В писмото липсвало позоваване на каквито и да е собствени на администрацията извършени проверки, нито на издадени от МЗХГ актове. Не било посочено дали блоковете на земеделско стопанство, които оспорващата стопанисва не отговарят на изискванията за подпомагане, нито какви са те, от кого е установено това, чрез какви методи и в кой период .Това водело до извода, че самоволно, в разрез с изискванията на закона, които оспорващата изпълнила на последната било отказано подпомагане по заявените мерки и схеми. Излагат се и доводи, че в заявлението за подпомагане жалбоподателката посочила БЗС идентифициани с номера и с посочена конкретна площ. В уведомителното писмо обаче не присъствало нито един от тези идинтифицирани БЗС, нито била посочена площ, за която било счетено че не отговаря на изискванията за подпомагане и на кое конкретно от алтернативно изброените няколко способи за контрол не е отговаряло заявлението. Не бил посочен и начина и законовата норма, по които били формирани намаленията.

По изложените съображения се моли за прогласяване нищожността, респ. отмяна на оспорения акт. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител, който в съдебно заседание и писмена защита излага съображения за незаконосъобразност на обжалваният акт Претендират се разноски.

Ответникът - Заместник - Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуален представител в подадена писмена молба и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В случай, че се приеме жалбата за основателна и се претендира адвокатско възнаграждение, се прави възражение за прекомерност на същото.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Р.С.С., като физическо лице, е подала през м. 04.2021г. заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2021г., вкл. по Схема за единно плащане на площ – СЕПП; Схема за преразпределително плащане – СПП; Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания – ЗДП, Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан) - СЗ-ДККП; Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури – СПК; Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар – ПНДП; Схема за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството(ПНДТ), Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите – Мярка 12; Компенсационни плащания в планински райони – Подмярка 13.1/НР1; Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения – Подмярка 13.2/НР2; В таблица към заявлението били посочени използваните парцели за 2021г.

По отношение на заявлението са стартирани автоматични проверки на въведените данни. С резултатите от извършените автоматични проверки на заявлението й Р.С. е запозната на 29.04.2021г.

На 31.05.2021г. и на 02.06.2020г. Р.С. е подала редакция на заявлението си (л.50 и л.58-гръб), с втората от която е заявила подпомагане и по Схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци(моркови, зеле, дини и пъпеши)-СЗ-МЗДП и Агроекология и Климат(Мярка 10). На 02.06.2020г. е стартирана нова автоматична проверка на въведените данни в заявлението за подпомагане, с резултатите от която жалбоподателката е запозната на същата дата.

С две заповеди с идентичен номер и датата на издаване № 455002/11.11.2021г. на Началник отдел на РТИ-Хасково (л. 84 и л.85) е наредено извършване проверка на място по отношение на конкретно посочени парцели находящи се в *, *, *, община Ивайловград. С едната заповед е възприета крайна дата на извършване на проверката - 26.11.2021г., а с другата 06.12.2021г.

Изготвен бил Доклад за проверка на площи (л.123 и сл.).

На 12.01.2023г. Заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд“Земеделие“ – РА е издал уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021г., с изх. № 02-260-6500/570(л.30), с което в обжалваната му част са извършени следните намаления: по Подмярка 13.2/НР 2 в размер на 1931.65лв.; по СЕПП в размер на 2887.62 лева; по мярка 12/Натура 2000 в размер на 557.89 лева, по мярка СПП в размер на 1497.6 лева; по СПК в размер на 3.6 лева; по ЗДП в размер на 778.15лева; по СЗ-ДККП в размер на 47.17лева; по СЗ-МЗДП в размер на 12370.05 лева (Таблица 1).

Уведомителното писмо е връчено на Р.С.С. на 26.01.2023г.(л.29) а жалбата срещу същото, в частта на осъществените с него намаления е депозирана в съда на 07.02.2023г.

По делото е представена Заповед №03-РД/3088 от 22.08.2022г. на Изпълнителния Директор на ДФЗ за делегиране на правомощия на Зам. изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ – В. И. К. да издава и подписва уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане.

По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт, както и допълнително представените от ответника такива.

За установяване на релевантните за спора обстоятелства по искане на жалбоподателката е допуснато и са събрани гласни доказателства, чрез разпит в качеството на свидетели на С. Ю. С., В. Б. В. и Х. А. П..

Св.Стоянов – съпруг на жалбоподателката сочи, че през 2021г. в стопанството на съпругата му, на която той помагал, се отглеждали пъпеши и домати. Обработките на имотите правил свидетеля. До м.септември 2021г. имотите били заградени с електропастир, а за доматите имало капково напояване. След м. септември свидетеля прибрал пастирите, понеже правил подготовка за следващата година – дисковане, оран и т.н. След това „тръгнали“ животни, които били свободни и никой не ги прибирал.Тези животни слизали от съседните села – Р.,Б. Г. заради водата от реката и влизали в тяхното землище.

Св.Василев сочи, че познава жалбоподателката, тъй като от мъжа й вземал продукция – пъпеши, люцерна, сено, слама. Пъпешите свидетелят сам си берял, знаел къде са нивите – между с.Б. Г. и с.Г., все край реката, между реката и пътя, който отивал за неговото село. На имотите на които бил ходил, свидетеля сочи, че имало електропастири, заради животните.

Св. Парасарев заявява, че познава жалбоподателката от години- живеела в * и се занимавала със земеделие в с. Г. и околните села – Б. Г. и Б. Д., отглеждали земя, както и животни. През 2021г. са сеели пъпеши и домати, като дори сеялката, с която били сети пъпешите св. Стоянов купил от св. П. за стопанството на Р.С.. Свидетелят бил ходил в имотите, тъй като самият той направил първоначалните настройки на машината, когато започнали да сеят пъпеши. След засаждането няколко пъти свидетеля давал своя култивар на съпруга на жалбоподателката. Първоначално, според свидетеля, на площите на жалбоподателката нямало поставени електропастири. Такива били сложени по-късно – практика било хората да си пращат животните по чуждите ниви и за да ги опазиш следвало да сложиш електропастири.

За изясняване обстоятелствата по делото е допуснато изготвяне на СТЕ.

За изготвяне на заключението си вещото лице е проучило материалите по делото и е извършило посещение на място. В заключението се сочи, че на снимките от диска се виждат следи от животни в БЗС с № № 07733-1-1-3, 07733-3-3-1, 07733-3-4-1, 07733-3-5-1, 07733-5-2-1, 07733-19-1-1, 07733-19-2-1, 180054-1-3-1, 180054-1-4-1, 180054-1-6-1, 180054-2-1-1, 180054-2-2-1, а по отношение БЗС с № 180054-1-5-1 и № 07733-5-5-2 вещото лице е установило, че част от двата парцела са дискувани. Според вещото лице стопанската година в земеделското производство започва на 10.10. всяка година, т.е. земеделските производители започват земеделските практики /оран, дискуване, сеитба на есенници/ за подготовка на земеделските блокове за последващи култури. Според доклада за проверка на площите извършената проверка е с начална дата 01.12.2021г. и крайна дата 04.12.2021г. Вещото лице заявява, че земеделският производител е обработил парцелите си в голямата си част, извършил е подготовка за следващите култури, като се е съобразил с климатичните условия на времето. Единствено четири от имотите – БЗС с № 18054-1-3-1, 18054-1-4-1, 18054-1-6-1 и 18054-2-1-1 не са обработени и има висока растителност и тръни, съгласно представения доклад. Предвид датата на извършване на проверката – от 01.12. до 04.12.2021г. според вещото лице същата е неефективна и с нея се доказва, че земеделският производител в срок е извършил селскостопанските мероприятия/дискуване, оран и сеитба на резници/ които са гаранция за добри добиви на следващи култури. След приключване на реколтата, което за пъпешите е краят на м. септември, електропастирите, които са ползвани за опазване на реколтата от набези на животни са премахнати. Това дава възможност за свободно придвижване на животни и паша. Растителните отпадъци/листа, загнили малки и недорасли плодове/ се ползват за храна от животните, ластуните от пъпешите прегарят и изгниват. Вещото лице сочи, че обработките записани в дневник на мероприятия са правилно извършени и съгласно приложения Дневник за проведени химични обработки и употребявани торове, е спазена технологията за забрана за използване на химически препарати.

Експертното заключение е прието при оспорване от страна на ответника. Искания във връзка с оспорването не са ангажирани.

Съдът, като взе предвид съдържанието на акта, твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 14 - дневен срок по чл.149, ал.3, във вр. с ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, който в обжалваната му част е неблагоприятен за оспорващото лице. Предвид това жалбата е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Уведомителното писмо е обжалвано както с доводи за унищожаемост, така и с доводи за нищожност. Преценката си за валидността и законосъобразността на обжалван административен акт съдът гради върху основанията, посочени в чл.146 от АПК, а именно: актът да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материално - правните разпоредби и да съответства на целта на закона. Съгласно чл.168 ал.2 от АПК, съдът може да обяви нищожност на акта дори при липса на искане за това. В закона няма легална дефиниция на понятията „унищожаемост“ и „нищожност“. Трайно съдебната практика и теория приемат, че акт, издаден от некомпетентен орган – било то материална, териториална или по степен, винаги е нищожен. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице възможност, за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.

Обществените отношения, свързани с прилагането на Програмите за развитие на селските райони за периода 2007г.-2013г. и 2014г. - 2020г. са предмет на уреждане от Закона за подпомагане на земеделските производители - чл. 1, т. 7 от закона. С него се определят необходимите процедури и структури в страната за прилагане на мерките и дейностите, включени в Общата селскостопанска политика на ЕС, тяхната компетентност, правомощия и организационни връзки между тях. Съгласно нормата на чл.11а ал.1 т.1 и т.2 от ЗПЗП, органът, който приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки на Общата политика по рибарство и извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика е Разплащателната агенция. В т.13 от §1 от ДР на ЗПЗП изрично е посочено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. С разпоредбата на чл.11 ал.2 т.4 от ЗПЗП изпълнението на функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акт за акредитация се възлага на Държавен фонд „Земеделие”, чиято структура и организация на работа като Разплащателна агенция са подробно уредени, както в ЗПЗП, така и в неговия Устройствен правилник. Съгласно разпоредбите на чл.20а ал.1 и ал.2 т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който представлява същата, а разпоредбата на чл.10 ал.1 т.7 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие” установява правомощие на Изпълнителния директор да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. Съгласно ал.4 на чл. 20а от ЗПЗП Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Със Заповед №03-РД/3088 от 22.08.2022г. на Изпълнителния Директор на ДФЗ изпълнителният директор на ДФ “Земеделие“ е делегирал на заместник-изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ правомощията да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане.

Предвид изложеното оспореният акт се явява издаден от компетентен орган, а възраженията в жалбата в тази насока са неоснователни.

ИАА е издаден в изискуемия писмен вид, съдържа разпоредителна част и подпис на издателя си. Следователно налице е валидно волеизявление на административен орган.

Законосъобразността на един административен акт се проверява съобразно изложените в него фактически съображения. Т.е. наличието или липсата им е от значение само за преценка законосъобразността на съответния административен акт. В Уведомителното писмо в табличен вид са посочени схемите, по които жалбоподателят е кандидатствал, оторизираните по тях суми, респ. извършените намаления.

Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. В разглеждания случай в уведомителното писмо не са изложени никакви конкретни фактически съображения относно материалноправните основания за намаление/отказ от финансово подпомагане по всяка една от посочените в писмото схеми и мерки, за които кандидата е заявил подпомагане, поради което реално на жалбоподателя не са изплатени суми в искания от него размер. Данните в Таблица 1 за оторизирани суми; поясненията на колона 1 - колона 6 към Таблица 1, посочването на ставките за съответните заявени схеми/мерки за Кампания 2020 г.; са непълни, неконкретизирани, и от тяхното съдържание не се достига извод, обосноваващ извършеното намаление на исканата от кандидата сума по посочените схеми и мерки за подпомагане и обстоятелствата, поради които органът е постановил този резултат. Видно е от поясненията под Таблица 1, че в същите са изброени възможните причини за осъществените намаления, но не е конкретизирано кое точно от тях е причина за намаленията, или ако основанията са повече – за какъв размер от площа се отнася всяко от тях и каква част от намаленията се дължи на всяко едно от възможните основания. Фактическите основания за издаване на акта обаче следва да са изложени или в самия административен акт, или в други подготвителни документи по издаването му (допустим начин на мотивиране съгласно ТР №16/75г. на ОСГК на ВС), и същите следва да са конкретни и да са относими към приложимото материално право, а когато актът е издаден по искане на адресата, т.е. издаването му не е предоставено на преценката на административният орган, както е и в конкретния случай, то мотивите следва да кореспондират с искането, поради което в тях трябва да е ясно изразено становището на административният орган по основателността на отправената претенция на съответното лице. В тази връзка следва да се посочи, че в случая не би могло да се приеме и че мотивите към акта се съдържат в подготвителен документ от представената по делото административна преписка, по начин, по който да са достатъчни по обем, яснота и характер, и да могат да се извлекат доводите на органа, поради които е приел, че следва да намали подлежащите на плащане субсидии по посочените в административния акт 8 от общо 10 бр. схеми и мерки. В случая това изискване не е изпълнено надлежно от органа, поради което и обжалваното уведомително писмо не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Липсата на надлежни мотиви води до невъзможност съдът да извърши адекватен съдебен контрол за законосъобразност на акта, а освен това по този начин се затруднява възможността адресата на обжалваното писмо да разбере по какви причини спрямо него са въведени неблагоприятните последици на последното и оттук да организира правото си на защита. На практика едва в хода на съдебното производство, след представяне на отговор по жалбата, наименуван „становище“, изготвено повече от месец след постановяване на акта и в хода на образуваното съдебно производство, се установява какви евентуално биха могли да са съображенията на органа за издаване на акта, в частта на извършените намаления. Мотивиране на административен акт по този начин – чрез изготвяне на становища съставени в хода на съдебното производство, е недопустимо, тъй като адресатът му е лишен от възможността да ангажира доказателства, опровергаващи доводите на органа, понеже към датата на депозиране на жалбата същият не знае какви са съображенията на последния.

В тази връзка следва да се посочи, че в случая не би могло да се приеме, и че мотивите към акта се съдържат в представената по делото административна преписка, вкл. представения доклад, по начин по който да са конкретно относими и ясни съображенията на органа, поради които е приел, че следва да намали подлежащите на плащане субсидии по всяка от посочените в административният акт 8 бр. схеми и мерки.

Установява се от посоченото в доклада за проверка на площи, че по отношение заявените за подпомагане парцели е извършена бърза проверка на място и проверка от дистанционен контрол на 04.11.2021г.

Съобразно посоченото на л.3 от Инструкцията за проверки на място по схеми и мерки за директни плащания на площ 2014-2022г. видно е че бързата проверка на място (както в настоящото производство) се инициира в случаите когато за всички парцели, сателитните изображения не са дали достатъчно информация или не попадат в зона за дистанционен контрол. В този случай бързата проверка на място е неразделна част от дистанционната проверка. Съответно в случая е използван дистанционен метод за проверка на контрол на площите на жалбоподателката, състоящ се в комбинация от дистанционен контрол свързан с проверка на сателитни изображения и бърза проверка на място, за които съобразно заявеното от процесуалния представител на ответника е съставен един контролен лист, а именно наличния по делото(доклад). Видно е също от посоченото от пълномощника на ответника, че самата проверка от дистанционен контрол касае проверка на изображения заснети от спътници, които физически не се обективират по административните преписки и за резултатите от този дистанционен контрол не съществуват електронни документи и такива на хартиен носител извън приложения контролен лист. Съответно извършените проверки от дистанционен контрол осъществявани само чрез проверка на сателитни изображения, няма как да бъдат приобщени по делото. За комбинирания метод на контрол е съставен един доклад, който е приобщен по делото.

От начина на обективиране в доклада отново не става ясно как, така констатираното, се съотнася към всяка една от заявените за подпомагане схеми/мерки от жалбоподателя, колко точно е приетата за недопустима площ по всяка една от мерките/схемите, респ. колко е приета за недопустима за подпомагане, към кое правно основание се субсумира така установеното, респ. на каква база са извършени изчисленията за дължимите намаления за да бъдат осъществени те именно в посочения в уведомителното писмо размер, отново по всяка заявена схема/мярка.

Наред с това от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се подкрепя тезата на жалбоподателката, че към момента на проверката, част от площите на жалбоподателката са подготвяни за следващата стопанска година и липсата на растителни отпадъци в същите се дължи на изпасването им от животни. Тук е мястото да се посочи, че съдът кредитира изготвеното експертно заключение, като изготвено от вещо лице, което се е запознало с приложения по делото доказателствен материал, вкл. представения снимков такъв от извършената бърза проверка на място, и което пълно и точно е отговорило на поставените му задачи.

С оглед искането в жалбата оспореният акт да се прогласи за нищожен, в допълнение следва да се посочи, че по делото не се установява в хода на административното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до липса на волеизявление, уведомителното писмо е издадено въз основа на законова делегация – по силата на ЗПЗП, т.е. актът не е лишен от законова опора, поради което същият не е нищожен на основание несъответствие с целта на закона или поради пълна липса на условията и предпоставките на нормите на ЗПЗП.

Ето защо обжалваното уведомително писмо не е нищожно, но същото е незаконосъобразно, поради немотивираност и следва да бъде отменено, поради наличието на основание по чл.146 т.2 от АПК, а преписката следва да бъде върната на административния орган, за ново произнасяне по подаденото от Р.С.С. заявление за подпомагане за кампания 2021г., съобразно дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона, а именно с издаване на мотивиран акт.

В този смисъл трайната практика на Върховният административен съд, сформирана по идентични случаи, вкл. най-новата такава, изразена в : Решение № 7740/19.08.2022 г. постановено по адм. дело № 1604/2022г. по описа на ВАС, Решение № 7084/13.07.2022г. постановено по адм.дело № 2899/2022г., Решение № 5897 от 15.06.2022г. постановено по адм. дело № 2366 по описана ВАС за 2022г. и мн.други.

Предвид изхода на спора, основателна съгласно чл.143, ал.1 от АПК се явява претенцията на жалбоподателя за разноски и такива следва да му се присъдят в установения по делото действително сторен размер от 2635.00 лева, от които 10.00 лева, представляващи дължимо внесена ДТ (л.12) и 2250 лева действително заплатено възнаграждение за един адвокат съобразно договор за правна защита и съдействие от 07.02.2023г.(л.13) и представените по делото доказателства за заплащането му по банков път(л.291 и л.292), 375 лева внесен депозит за възнаграждение на вещо лице(л.278 и л.296)

Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от оспорващата страна е допустимо, като заявено в срок, но по същество неоснователно. Заплатеното възнаграждение за един адвокат от 2250.00 лева надвишава минимално установения от закона размер определен по реда на чл. 8, ал.1, вр. с чл. 7, ал.2, т. 3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 2207 лева(предвид че делото е с материален интерес в размер на 20 073.73 лева представляващ сбора от осъществените намаления) едва с 43 лева, разпоредбата на чл. 8, ал.2, т.7 от ЗПЗП не е приложима, а предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, така заплатеното адвокатско възнаграждение се явява справедливо и обосновано по размер.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021г., с изх. № 02-260-6500/570 от 12.01.2023г., издадено от Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд“Земеделие“, гр.София в частта му, с която е извършено намаление на субсидията по схеми и мерки: Подмярка 13.2/НР 2, СЕПП, мярка 12/Натура 2000, СПП, по СПК, по ЗДП, по СЗ-ДККП, по СЗ-МЗДП - обективирани в Таблица 1 от писмото.

ВРЪЩА преписката на административният орган – Заместник – изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие“ - РА, гр.София за ново произнасяне по подаденото Р.С.С. за кампания 2021г. заявление за подпомагане по схеми и мерки : Подмярка 13.2/НР 2, СЕПП, мярка 12/Натура 2000, СПП, СПК, ЗДП, СЗ-ДККП, СЗ-МЗДП съобразно указанията на съда, дадени в мотивната част на решението, а именно с издаване на мотивиран административен акт.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Р.С.С., с ЕГН ********** *** разноски по адм.дело № 150/2023г. по описа на Административен съд - Хасково в размер на 2635.00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: