Р Е Ш Е Н И Е
№ 505
гр. Бургас, 06.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 49 - ти граждански състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ДОЙКОВ
при
секретаря Кина Киркова, след като разгледа
гражданско дело № 1626 по описа за
2019г., за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на М.Д.М., ЕГН **********,*** чрез адв. П.К.,***, с адрес: *****, ет. 1, офис 3 против ЗД „Евроинс” АД, ЕИК *****, *****. В исковата молба се сочи, че ищецът е собственик на моторна яхта тип „*****”, рег. № *****, с име „*****”. Описани са размерите на плавателния съд, както и това , че се изполва само през летния сезон. През месеците, в които яхтата се ползвала активно, била съхранявана на Пристанище „М.П.Созопол” – Яхтено пристанище. На 23.08.2017г. между ищеца и ответника бил сключен договор за застраховка – застрахователна полица № *****00000257- „Каско на плавателни съдове”. Сочи се, че по силата на този договор застрахователното дружество носело риска от пълната загуба / реална или конструктивна/ на плавателния съд , както и настъпили частични материални щети върхи яхтата. Твърди се, че през летния сезон на 2017г. ищецът се грижил за техническата изправност на яхтата, като през периода същата не е търпяла шети, повреди или други неблагоприятни събития , които да са довели до увреждането й. Плавателният съд се съхранявал на посоченото пристанище. На 07.10.2017г. служители на пристанището установили, че моторната яхта е потънала. По това време била на кей с № Н 18, завързана и обезопасена с кранци. Към момента на настъпване на събитието, яхтата не е била в движение и не е имало хора на борда й. Твърди се, че на посочената дата в Созополското пристанище се била разразила буря със силен валеж. Служителите установили потъването веднага били предприели действия по изваждането на яхтата, след което бил информиран и собственика. Собственикът М. бил отишъл веднага на място и били предприети действия по ограничаване на щетите по плавателния съд – разкачаен бил акумулатора, направен бил опит за премахване на солената вода от извъбордовия двигател и др. Застрахованият уведомил веднага дружеството за настъпилото застрахователно събитие. Ответникът бил изпратил свой представител , който извършил оглед на яхтата и на мястото, където същата била потънала. Ищецът бил предприел действия по оценяване на щетите , като възложил на вещо лице да изчисли пазарната стойност на яхтата и вредите от потъването. Установено било , че следвало да се извърши ремонт и подмяна на множество елементи и части на яхтата. От „С.Б.С.СБС” ООД била издадена проформа фактура № 3/ 24.10.2017г. , в която се сочело, че сумата за отстраняване на вредите по яхатата са в размер на 19737.85лева с ДДС. Пред застрахователят била образувана застрахователна претенция, като на 12.12.2017г. М. бил депозирал искане пред застрахователя за заплащане на сумата от 19737.85лева за отстраняване на щетите по яхтата. На 07.02.2018г. ответникът бил изплатил по сметка на ищеца сумата от 3275.00лев, представляваща застрахователно обезщетение по сключената между страните полица. На 28.02.2018г. ищецът заявил пред дружеството претенцията си за пълно изплащане на дължимото, според него , обезщетение. На 29.03.2018г. застрахователят уведомил ищецът, че причинените на яхтата вреди попадат в изключенията на чл. 2.2.1. от ОУ на дружеството по сключената застраховка и не подлежата на обезщетяване , понеже били причинени от конструктивен дефект или собствен недостатък на лодката. Ищецът счита , че застрахователят неправомерно отказва да изплати дължимото му обезщетение. Изложени са правни съображения. Твърди се, че с направеното частично плащане на сумата от 3275.00лева било извършено извънсъдебно признание на за наличието на застрахователното събитие покрито от застраховката. Ищецът счита, че отказът на застрахователя да изплати обезщетението е незаконосъобразен, в противоречие със КЗ и сключения между страните договор. Оспорва се твърдението за конструктивен дефект на яхтата или собствен недостатък на същата. Не се доказало и твърдението за неизправност на автоматичната помпа . Ищецът заявява, че дори да е имало такъв, това не представлявало конструктивен дефект или недостатък на яхтата. Съгласно ОУ, застрахователят носел риска от случайно събитие изразяващо се в дефектиране на автоматичната помпа и/или друга система по яхтата , довела до нейното потъване. Несъстоятелно било и твърдението за липса на покривало върху яхтата при настъпване на застрахователното събитие. Неоснователно било твърдението, че всичко това сочело на груба небрежност от страна на ищеца, довела до потъване на яхтата. Претендира се осъждане на ответника за сумата от 1000.00лева, частично от сумата 15236.69лева, представляваща остатъка от дължимото застрахователно обезщетение за действително претърпените вреди по застрахователна полица № *****00000257/23.08.2017г., във връзка с настъпило на 07.10.2017г. застрахователно събитие по отношение на моторна яхта тип „*****”, рег. № *****, с име „*****” в Пристанище „М.П.Созопол” , ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателното погасяване на вземането. Претендира се и сумата от 10.00лева , частично от 1608.32лева, представляваща дължимата законна лихва за забава поради неплащане на дължимото застрахователно обезщетение за периода от 08.02.2018г. до 22.02.2019г. По ред на чл. 214, ал. 1 от ГПК се прави изменение на иска като се увеличава иска по главницата до сумата от 13700лева , както и лихва за забава в размер на 1446.10лева. Претендират се разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение. Представени са писмени доказателства.
Ответникът ЗД „Евроинс” АД, гр. София, депозира писмен отговор в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК. Дружеството се представлява от юриск. Й.С.. Предявените искове се оспорват по основание и размер. Претендира се, че същите са недоказани и неоснователни. Дружеството не дължало претендираните суми на ищеца. Оспорват се и фактическите изложения на М.. Претендира се, че яхтата не била същата като тази , предмет на застраховане по посочената полица. Твърди се, че на 07.10.2017г. в действитеност е имало буря , но тя не е била в състояние да потопи яхтата. Вятърът е бил със скорост 16м/сек., вълнението на морето 3 бала, а количествата измерен дъжд – 51.9л/ кв.м. От това се заключава, че бурята не е била причина за потъване на яхтата. Поддържа се заявеното в писмото от 29.03.2018г., че причината за потъване на яхтата е неизправност в автоматичната помпа на яхтата, липсата на покривало и грубата небрежност от страна на собственика. Оспорва се и твърдението, че плавателният съд е бил технически изправен. Оспорва се твърдението, че яхтата е на стойност 31550лева и се сочи, че в застрахователната полица е записана сумата от 25000лева. Прави се възражение за подзастраховане. Оспорват се уврежданията заявени от ищеца, както и стойността на разходите необходими за поправката на яхтата. Твърди се, че не всички увреждания са в следствие на бурята. Оспорва се, че плащането на сумата 2375.00лева е извънсъдебно признание на иска- сумата била платена без основание. Прави се искане, в случай, че разходите за ремонт на яхтата надвишат 70% от стойността , да се вземат предвид запазените части на яхтата, чиято стойност следвало да бъде приспадната. Представени са писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. К.. Исканията се поддържат, представят се писмени доказателства.
Ответникът се представлява от юриск. С.. Отговорът на исковата молба се поддържа, както и направените искания.
По делото са разпитани свидетелите М. С. М. и П. С. Е.. Свидетелят М. сочи, че се занимава с ремонт на лодки и яхти в М.П.Созопол. Свидетелят не може да посочи точната дата на процесното събитие. М. разказва, че сутринта е минал покрай пристанището , където яхтата била, завита с платнище. Времето било лошо, валял дъжд. Около 09.30часа от пристанището уведомили М. , че яхтата е потънала. Около 17.00часа М. се завърнал на пристанището. Преди това водолазите били извадили яхтата от водата. М. бил изтеглил плавателния съд с колесар, а след това източил водата и започнал да осушава двигателя. Свидетелят извършил няколко процедури свързани с двигателя и останалите части на яхтата, но успял да съхрани само една част от тях, по – точно двигателя, който успял да запази и консервира. Свидетелят сочи, че осушителните помпи на лодката са работели, което той лично бил изпробвал и проверил. По яхтата нямало пробойни. Свидетелят сочи, че лодката е имала покривало сутринта, когато е била видяна на кея, а вечерта, когато е извършвал дейността по запазването й по нея не е имало следи от покривалото.
Свидетелят П. Е. разказва, че работи като водолаз в гр. Созопол. На процесната дата бил извикан , за да извади яхтата от водата. Свидетелят сочи, че двигателят на плавателния съд бил изцяло под вода. Наложило се да се използват парашутни балони с въздух. След като яхтата била надигната, започнала работа по източване на водата от нея. Свидетелят сочи, че дълбочината на мястото , където лодката е потънала е 2,5-3,00метра. В деня на потъването времето било лошо, имало буря, валял дъжд. В последващите действия по източване на водата и осушаването й Е. не бил участвал.
Изготвена и изслушана е съдебно- техническа експертиза. Вещото лице е направило следните изводи. Вещото лице Р.С. е посочил, че причините за потъването на яхтата са неблагоприятните метеорологични условия. Всички увреждания са настъпили в следствие на разразилата се буря , силен вятър и дъжд. Последвало е потапяне на лодката под водата, вследствие на което са се увредели всички описани части, агрегати и детайли от оборудването на яхтата. След изваждането на лодката не са установени механични нарушения по целостта на корпуса – пробойни или счупени части от борда и от корпуса на плавателния съд. Вещото лице сочи, че освен падналия дъжд, друга възможна причина е силното клатене на яхтата по време на бурята, лошата устойчивост на съда , което пораждало възможност за напълване с вода на отсека , в който се е намирал акумулатора на плавателния съд. При спиране на акумулатора се преустановява и работата на аварийната попма, което водело до напълване на яхтата с вода. Няма данни яхтата да е имала технически неизправности към датата на настъпване на застрахователното събитие. Прието е, че цената на яхтата е 25000.00лева, като сумата нужна за привеждането й в мореходно състояние се равнява на 15975.00лева, като детайлно са описани увредените части и компоненти, както и нужните материали за възстановяването на плавателния съд – ремонт и подмяна на цялата тапицерия, подмяна на аудиосистемата, подмяна на високоговорители, подмяна на навигационната система, подмяна на клаксон , подмяна на електроинсталация, подмяна на УКВ „ICOM”, подмяна на акумулатор, ремонт на двигател с части, доплване с масло на двигателя. Дадено е заключение, че средната цена на стойността за ремонт на двигателя на яхтата възлиза на сумата от 900.00лева. Изложено е, че пристанището разполага с изградени кейови съоръжения, с което е осигурена защитата му от вълново въздействие, вкл. при лоши и екстремни метеорологични условия. Защитата се състои и от естествените условия на Созополския залив, острова „Св. Кирик” и вълнолома изграден до него, както и вътрешния вълнолом. Понтоните и фингърите са изградени съобразно нормативните изисквания. Не може да се отговори категорично и еднозначно до каква степен е защитено пристанището при лошо време и до колко бала вълнение. Измерена е дълбочината на мястото, където е била потънала яхтата- 3.20м.
Въз основа на така изложеното,
могат да се направят следните изводи. Предявената искова молба е процесуално
допустима. Между страните не се
спори, че ищецът и ответникът са се намирали в облигационно застрахователно
правоотношение по повод сключената застрахователна полица № *****00000257/
23.08.2017г. - „Каско на плавателни съдове”. Обект на застраховане е
собствената на ищеца М.М. моторна яхта тип „*****”, рег. № *****, с име „*****”.
Съгласно чл. I
от застрахователната полица, застрахователят е поел задължението, срещу
заплащане на застрахователна премия, в случай на застрахователно събитие да
плати застрахователно обезщетение в границите на застрахователната сума / лимита
на отговорността/ до размера на действително претърпените вреди. Валидността
на полицата е била от 24.08.2017г. до 30.11.2017г. Между страните също така не
се спори, че в правоотношението им са приложими Общите условия на дружеството
за застраховане на яхти, катери и малки плавателни съдове. Установено е, че на
07.10.2017г. яхтата е потънала в пристанището, където е била оставена на
съхранение – „М.П.Созопол”, на кей място № Н18. Страните не спорят и по този
факт, доколкото е установено, че яхтата е потънала, а след това са извършени
действия по изваждането й от екип. Настоящият състав счита за установено и
друго, основавайки изводите си за това на свидетелските показания, заключението
на вещото лице и другите писмени доказателства. На 07 и 08.10.2017г. в района
на пристанището са установени лоши метеорологични условия – силен вятър, буря,
както и валеж от дъжда. От свидетелските показания и данните от НИХМ – ХМО
Бургас, по време на потъване на яхтата е отчетен вятър от 16м/ сек., вълнение
на морето 3 бала и дъжд от 51.90л/ кв.м. Следва да се отбележи, че посочените
метеорологични данни за отчетени от ХМО гр. Бургас, поради липсата на
измервания на мястото, където е настъпило процесното събитие – пристанище гр.
Созопол. От друга страна св. М. сочи, че сутринта на посочения ден е валял дъжд,
след което през деня са се свързали с него, за да му кажат, че яхтата е
потънала. Сходни са и показанията на св. Е., който като водолаз е участвал в
изваждането на плавателния съд. Е. разказва, че времето е било лошо, имало е
буря и е валял дъжд. Техните показания са в съответствие със заключението на
вещото лице, което сочи, че според него основната причина за потъването на
плавателния съд са неблагоприятните метеорологични условия. Описаните такива са
довели до напълване на яхтата с вода, увреждане на акумулатора и спиране
работата на помпата, която е следвало да изхвърли водата от плавателния съд и
да попречи на потъването й. Следва да се отбележи и това, че показанията на св.
М. кореспондират със заключението на вещото лице и по отношение на повредата в
акумулатора. М. е категоричен , че след изваждането на яхтата , акумулаторът е
бил негоден за ползване. В обобщение на изложеното може да се приеме, че
причината за настъпване на описаното застрахователно събитие са били лошите
метеорологични условия на посочената дата, довели до последващото напълване на
лодката с вода и нейното потъване.
При така изложената фактическа обстановка, могат да се направят следните изводи. Предявените искове са основателни и доказани по размер. На първо място следва да се отчете, че между страните е било налице валидно правоотношение по сключената застраховкаа „Каско” за плавателния съд яхта. Съгласно договора и общите условия, ответникът се е задължил при настъпване на застрахователно събитие да плати застрахователно обезщетение в границите на застрахователната сума до размера на действително претърпените вреди. Покритият риск, видно от полицата , включва „пълна загуба”, „частична загуба” и отговорност „сблъскване”. Налице е настъпило застрахователно събитие. Видно от общите условия – чл. 2.1.1. , застраховката покрива причинени пълна загуба или частични материални щети в следствие на природни стихийни бедствия като буря, а в чл. 2.1.2. – при потъване. В чл. 2.2. са посочени изключенията , при които дружеството не следва да носи отговорност. В нито една от хипотезите изключващи застрахователното покритие не е налице съвпадение с настъпилите на процесната дата обстоятелства. Няма данни, както се установи от експертизата и гласните доказателства, че е налице контруктивен дефект на плавателния съд. Не се споделя и виждането на ответника, че ишецът е действал с груба небрежност спрямо яхтата, което е довело до потъването й. Доказателствата по делото – писмени и гласни, сочаст , че преди събитието, яхтата е била покрита с платнище, предназначено да я предпазва от неблагориятните метеорологочни условия. На следващо място няма данни яхтата да е имала технически или конструктивен дефект довел до спиране работата на помпата за изхвърляне на водата от плавателния съд, за който собственикът да е знаел и да не е предприел действия по отстраняването му, което да е довело до настъпване на застрахователното събитие. В тази насока, според настоящия състав, дали яхтата е била с платнище или не, съобразено със заключението на вещото лице и показанията на св. М., не е водещо за изключване отгвоворността на застрахователя. И вещото лице и свидетелят сочат, че помпата на яхтата има потенциала да се справи с навлязлата в плавателния съд вода. Обемът , който може да бъде изхвърлен е значителен. Единствено спиране работата на помпата може да доведе до обратния резултат. Няма данни това да е станало по техническа причина, която да попада в изключенията на застрахователя и за нейното възникване ищецът да е допринесъл с поведението си. В практиката на ВКС нееднократно е посочено, че грубата небрежност е предприемане на такива действия, които и най – небрежният човек не би допуснал. Безспорно застрахованият следва да предприеме всички действия , които да предпазят имуществото от настъпване на застрахователното събития, т.е. да предпази имущeството от вреди, но в случая не се установи ищецът да е имал обратното на това поведение, с което да е допринесъл дори в минимална степен за това. Следва да се отбележи, че плавателния съд е бил технически изправен при сключване на застраховката, държан е на пристанище при осигурени условия за това. В тази връзка ответникът, въпреки процесуалната възможност за това, не проведе доказване на изложените възражения, поради което същите следва да се отхвърлят. Що се касае до оспорването на заключението на вещото лице, същото не беше проведено до край. Изложените в писмените бележки съображения, които въвеждат основания за отхвърлянето му, не могат да бъдат споделени. Данните за метеорологичната обстановка за деня не идват само от справката на НИХМ БАН , а са събрани и от свидетелските показания. Следва да се отбележи, че справката на службата е за измервания на територията на гр. Бургас, а процесното събитие се е реализирало в гр. Созопол. На следващо място , това, че само процесната яхта е потънала не води до извода , че не е възможен описания от вещото лице механизъм. Няма данни, а и производството не е било насочено към това, че по други плавателни съдове няма щети, дори минимални, а дори това да е така последното не изключва увреждането на застрахованата яхта. Няма данни какви са били по клас и размер съседните плавателни съдове, за да се прави извод , че не е възможно метеорологичните условия да са причина за настъпване на събитието. По отношение на покривалото и помпата за вода , съображения се изложиха. Защитата на пристанището не следва да се абсолютизира, а и както се установи потъването не е резултат само на един фактор, а съвкупност от няколко такива.
Водим от гореизложеното , настоящият състав счита, че следва предявеният иск да бъде уважен изцяло. От заключението на вещото лице се установи, че стойността на пазарните разходи за ремонт на яхтата се равнява на сумата от 15975.00лева, както и сумата от 900.00лева за ремонт на двигателя на яхтата, т.е. общо 16875.00лева, като до момента застрахователят е заплатил на ищеца сумата от 3275.00лева, т.е. не е изплатена сумата от 13600лева, която следва да се присъди в полза на ищеца. Следва да се уважи и претенцията за мораторна лихва, която изчислена спрямо посочената главница, чрез калкулатор по реда на чл. 162 от ГПК, се равнява на сумата от 1435.55лева за периода 08.02.2018г. до 22.02.2019г. За претендираните суми от 100.00лева за главница до пълния размер и 10.55лева мораторна лихва до пълния размер , искът следва да се отхвърли като неоснователн и недоказан.
Следва , на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, да се присъдят и направените по делото разноски в полза на ищеца. Същият е направил такива в общ размер на 881.44лева за внесени държавни такси и разноски по изготвената СТЕ. Следва съответно на уважената част на иска да му се присъди сумата от 875.01лева. За останалите претендирани разноски – банкови такси за внасяне на държавните такси, куриерски услуги и превод на фактура , искането на ищеца е неоснователно . Преводът на фактурата е направен преди депозиране на исковата молба и не е във връзка с разходите в хода на процеса. Банковите такси не са част от плащанията към съда, а разходите за куриерски услуги не се оправдават с представените фискални бонове – от тях не става ясно какво е изпратено до съда.
Следва да бъде уважено искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. П.К., САК. На основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА следва да
се определи адвокатско възнаграждение в размер на 981.07лева за процесуално представителство, което е съобразено с предвиденото по Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно уважената част на иска.
Така
мотивиран, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК *****, *****, представлявано от Е.С.И.и Р.Г.Б.–
изпълнителни директори, да заплати на М.Д.М. , ЕГН **********,***, сумата от
13600лева/ тринадесет хиляди и шестстотин лева/ , представляваща остатък от
дължимото застрахователно обезщетение за действително претърпени вреди по
застрахователна полица № *****00000257/
23.08.2017г. - „Каско на плавателни съдове”, във връзка с настъпило на 07.10.2017г. в Пристанище „М.П.Созопол”
застрахователно събитие по отношение на моторна яхта тип
„*****”, рег. № *****, с име „*****”, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 22.02.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, като за сумата от 100.00лева/ сто лева/ до пълния претендиран размер на
главницата от 13700лева/ тринадесет хиляди и седмстотин лева/ ОТХВЪРЛЯ иска
като неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК *****, *****, представлявано от Е.С.И.и Р.Г.Б.–
изпълнителни директори, да заплати на М.Д.М. , ЕГН **********,***, сумата от
1435.55лева/ хиляда четиристотин тридесет и пет лева и петдесет и пет стотинки/,
представляваща дължимата законна лихва за забава , поради неплащане на
дължимото застрахователното обезщетение, за периода от 08.02.2018г. до
22.02.2019г., като за сумата от 10.55лева/ десет лева и петдесет и пет стотинки/
до пълния размер от 1446.10лева/ хиляда четиристотин четиридесет и шест лева и
десет стотинки/ ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК *****, *****, представлявано от Е.С.И.и Р.Г.Б.–
изпълнителни директори, да заплати на М.Д.М. , ЕГН **********,*** сумата от 875.01лева /осемстотин седемдесет и пет лева
и една стотинки/ съдебно- деловодни разноски по делото.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество „Евроинс” АД,
ЕИК *****, *****, представлявано от Е.С.И.и Р.Г.Б.–
изпълнителни директори, да заплати на адв. П.К.,***, с адрес *** , сумата от
981.07лева/ деветстотин осемдесет и един лева и седем стотинки/ адвокатско
възнаграждение , определено на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от ЗА.
Решението подлежи
на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ:
подпис/не се
чете/
Вярно с оригинала!
К.К.