Решение по дело №144/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.208 и следв. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Министерството на земеделието, горите и храните, ЕИК ***, адрес гр.***против Решение № 1835/13.11.2022 год., постановено по АНД № 1377/2022 год., по описа на Районен съд - Пловдив, ХІV - ти н. с., с което е потвърдено Наказателно постановление № НЯСС-290/17.12.2021г. на Председателя на ДАМТН, с което на Министерството на земеделието, горите и храните е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 / хиляда/ лв. за нарушение по чл.190а, ал.2 от Закона за водите /ЗВ/.

По подробно изложени доводи в касационната жалба се иска от настоящия касационен състав отмяна на атакуваното решение, като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – Държавна агенция по метрологичен и технически надзор, редовно призован, не изпраща представител. От процесуалния представител на ответника, юрисконсулт Златева е постъпило възражение по касационната жалба, с което същата се оспорва и се излагат доводи относно законосъобразността на решението на РС – Пловдив. Претендират се разноски по делото.

Участващият по делото прокурор изразява становище, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

Административен съд - Пловдив, XXVI касационен състав, като провери законосъобразността на въззивното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН, намери следното:

При извършената от касационната инстанция на основание чл. 218, ал.2 АПК служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението на районния съд с материалния закон, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е недопустим.

Производството пред районен съд е образувано на 10.03.2022 г., след влизане в сила на измененията на ЗАНН, публикувани ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г. Във връзка със законодателната неяснота в разпоредбата на чл.61 от ЗАНН на 28.04.2023г. е постановено Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2022 г. Обжалваното тук решение е постановено след това на 13.11.2023г.

Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗАНН (в сила от 23.12.2021 г.) при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4 (т. е. електронeн фиш), както и допуснатите от съда свидетели.

В Разпореждането на РС от 16.03.2022г. за насрочване на въззивното дело като страни са конституирани –жалбоподател- Министерство на земеделието и въззиваема страна-ДАМТН София. За участие в производството са призовани тези страни. В съдебното решение като ответник се посочва ДАМТН София. Административнонаказващ орган обаче, видно от обжалваното НП, е председател на ДАМТН. Именно този орган е следвало и да бъде конституиран в производството като ответник и надлежно призоваван.

В този смисъл е и задължителното за съда Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г., в което се приема, че в случаите на обжалване на актовете по чл. 58д, т. 1 – 3, издадени от наказващ орган, следва да се призовава само и единствено именно този наказващ орган с оглед на защитата и в съдебното производство на издадения акт, като този извод следва и от граматическото тълкуване на разпоредбата, която предвижда призоваване на учреждението или организацията само за случаите на оспорен акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН, т. е. в случаите, в които актът представлява електронно изявление.

Като не е конституирал надлежната страна, въззивният съд е провел незаконосъобразно производството и е постановил недопустим съдебен акт. Следва да се отбележи, че ненадлежното конституиране на страна има тежка последица, а именно правните последици на постановеното съдебно решение нямат обвързващ ефект.

Касае се за съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 1 НПК, за което съдът следи служебно - чл. 218, ал. 2 АПК.

По аргумент от Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 5/2022 г. по описа на ВАС, разпоредбата на чл. 221, ал. 3 АПК е приложима в производствата по чл. 63в ЗАНН.

Ето защо установеният порок на обжалвания съдебен акт – недопустимостта му, обуславя извод, че въззивното решение следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК, а делото да се върне за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото следва да се конституира административнонакзващия орган като ответник.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 1835/13.11.2022 год., постановено по АНД № 1377/2022 год., по описа на Районен съд - Пловдив, ХІV - ти н. с.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: