Решение по дело №23356/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14203
Дата: 18 юли 2024 г.
Съдия: Снежана Андонова Чалъкова
Дело: 20231110123356
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 май 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 14203
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20231110123356 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба за защита по ЗЗДН – за извършени насилнически актове на
04.04.; 18.04.-22.04.; 21.04.2023 г., описани в молбата и допълнителна такава от 12.05.2023г.
Ответниците пледират за отхвърляне на молбата.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
Молителката Й. Х. Р. и ответникът Х. А. Р. са майка и син, а ответникът М. Д. Г. е
съпруга на ответника Х..
Съдът приема, че ответниците са извършили спрямо молителката процесните актове
на домашно насилие, изразяващо се в психическо такова – опора за този извод е
представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която кореспондира частично на
показанията на св. И. А. А.. Макар да не може да посочи точно време свидетелят пресъздава
отправени обидни думи към молителката от ответниците, доколкото тя не е присъствала, а е
научила за лошото отношение на ответниците от молителката. Свидетелката твърди, че
винаги, когато говори по телефона с молителката, същата е притеснена, а от дъщеря й
Валентина знае, че е тормозена. Съдът кредитира частично показанията на свидетеля
досежно обстоятелството, че между молителката и ответниците има влошени отношения и
последните я обиждат. Свидетелските показания на К.В. Н. и Д. З. Й. не допринасят за
потвърждаване на изложеното от молителката, тъй като не са очевидци, пред тях никой от
ответниците не е споделял да има проблеми от такова естество в дома, който обитават
страните. Тъй като няма пряк очевидец на описаните инциденти между молителката и
ответниците , то съдът кредитира като доказателство по делото представената декларация
1
по чл.9 ал.3 от ЗЗДН в частта на извършен акт на домашно психическо насилие, опора за
този извод е представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която съдържа всички
индивидуализиращи белези на насилническите актове и следва да бъде изцяло кредитирана
(чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН).
С оглед на гореизложеното, съдът прилага спрямо ответниците, като извършители на
психическо насилие, мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, чрез която ще се даде защита на
пострадалото лице. Съдът не е обвързан от искането и трябва да наложи по своя преценка
една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН), като в случая счита, че не следва да
прилага други защитни мерки.
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 16 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът Х. А. Р.
и ответникът М. Д. Г.- Р. се осъждат да заплатят по сметка на СРС държавни такси по
молбата за защита в размер на по 25 лева всеки.
С оглед изхода на делото, ответниците дължат на молителката Й. Р. разноски по
производството, но доколкото не е представено доказателство за реално заплатено
адвокатско възнаграждение, то претенцията за разноски следва да се остави без уважение.
Ответниците нямат право на разноски с оглед изхода на делото.
Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу Х. А. Р., ЕГН
********** и М. Д. Г., ЕГН **********, и двамата с адрес в гр.София, ж.к. Младост-4,
........, като:
ЗАДЪЛЖАВА Х. А. Р., ЕГН ********** и М. Д. Г., ЕГН **********, на основание
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, да се въздържат от извършване на домашно насилие по отношение
на Й. Х. Р., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Х. А. Р., ЕГН ********** и М. Д. Г., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган
е длъжен да ги задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА Х. А. Р., ЕГН ********** и М. Д. Г., ЕГН **********, да заплатят по
сметка на СРС държавни такси в размер на по 25.00 (двадесет и пет) лева всеки, на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-дневен срок
от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение
(чл. 20 от ЗЗДН).
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по адресите на
страните, като се укаже, че издадената Заповед за незабавна защита №147 от 16.05.2023г.
преустановява своето действие.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3