Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в
публичното заседание на тринадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа докладваното от съдия Д. Станева адм. дело
№ 1687/2019г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл. 145 – 178 от АПК.
С Решение
№ 9037/13.06.2019г. по адм. дело № 5596/2018г. по описа на ВАС е обезсилено
Решение № 380/26.02.2018г. на Административен съд – Варна и делото е върнато за
ново разглеждане, като изрично е посочено кой е обжалвания акт. Производството
по делото е образувано по жалба на „И. – ЖП – Д.“ ООД, ЕИК *********, гр.Варна,
бул.“***“ № 106, офис 6, представлявано от Ж. П. Д. срещу Решение по т.2.7 по
Протокол № 16631/17/26.06.2017г. на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което е отказано на дружеството преиздаване на Разрешение № 1045/23.12.2010г.
за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение,
изградено на АМ Хемус при км.423+020 ляво. В жалбата са изложени доводи, че
обжалваният отказ е незаконосъобразен. Не са изложени фактически и правни
доводи, които да обосноват невъзможността да бъде продължено ползването на
специалното ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение; сочи,
че липсва уведомление за промени в инфраструктурата на републиканската пътна
мрежа; пътният възел „Летище“ не е ново съоръжение и е съществувало към датата
на монтИ.нето, приемането и одобряването на РС, поради което следва да се
приеме, че и към днешна дата е спазено изискването за минимално отстояние на РС
от п.в. по НСПП. Твърди се, че дружеството не е било запознато с констатациите
в Протокол № 20/04.05.2017г. Не е била предоставена възможност на жалбоподателя
за един от вариантите по чл.7, ал.3 от НСПП. Изграденото РС не е в противоречие
с нормите на ЗП и НСПП. РС е изградено в съответствие с изискванията към 2010г.
и съществува в този си вид към настоящия момент. Поради изложените съображения
моли съда да отмени обжалвания отказ. В съдебно заседание и по съществото на
спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата. ПретендИ. присъждане на разноски
за всички инстанции.
Ответникът – Управителния съвет на Агенция
"Пътна Инфраструктура", редовно призован не изпраща представител в
съдебно заседание.
Съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
С
Разрешение за специално ползване на пътищата, чрез експлоатация на РС № 1045/23.12.2010г.
е разрешено на “ И. – ЖП- Д.“ ООД да експлоатИ.
1 бр. РС в обхвата на АМ2 км 421+020 ляво, с площ на РС 12 кв.м. двустранно.
ДепозИ.но е искане рег. № 53-00-297/05.04.2017г.
от управителя на „И.-ЖП-Д.“ ООД до Директора на ОПУ-Варна при АПИ, с което
поради изтичане срока на валидност на Разрешение № 1045/23.12.2010г. е претендИ.но
преиздаване на разрешение за експлоатация за нов 10 годишен период, в случай,
че отговаря на условията и след заплащане на дължимите такси за експлоатация.
Издаден е Констативен протокол № 20/10.05.2017г.
от шест служители на ОПУ-Варна, одобрен от директор на ОПУ-Варна /л.49 от
делото/, в който е отразено констатИ.ното след проверка, че РС на път АМ2
/Хемус/ км 423+020 ляво, действителен километър /по разрешение на СПП, чрез
експлоатация на РС на км 421+020 – ляво/ функционИ. от 2007г., не е изградено в
съответствие с условията на издаденото от ИА „Пътища“ /сега АПИ/ разрешение за специално ползване на пътищата,
чрез изграждане на РС с № 838/04.07.2006г. КонстатИ.но е, че съседни РС са на
действителни км 421+655 -0 ляво и км 423+350
– ляво, също така на разстояние 1500 м преди РС има пътни възли /п.в. Летище км422+493/,
поради което не са спазени изискванията на чл. 17б, ал.2 от Наредбата за
специално ползване на пътищата.
С т.2.7 от Протокол № 16631/2017г. от
проведено на 26.06.2017г. заседание на УС на АПИ е одобрен проект на писмо за
отказ до „И.-ЖП-Д.“ ООД за преиздаване
на Разрешение № 1045/23.12.2010г. за специално ползване на пътищата, чрез
експлоатация на рекламно съоръжение, изградено на АМ „Хемус“ при км 423+020 ляво
/по разрешение за специално ползване на пътищата, чрез експлоатация на рекламно
съоръжение на км 421+020 ляво/.
Издадено е писмо изх. № 53-00-4699/26.06.2017г.
от Председателя на УС на АПИ относно искане рег. № 53-00-297/05.04.2017г. в
което е изложено, че РС не е изградено в съответствие с условията на издаденото
от Изпълнителна агенция „Пътища“ / сега АПИ/ разрешение за специално ползване
на пътищата чрез изграждане на рекламно съоръжение № 838/04.07.2006г. На
разстояние 1500 м преди РС има пътни възли / п.в. Летище км.422-493/. Не са
изпълнени изискванията на чл. 17б, ал.2 от Наредбата за специалното ползване на
пътищата. РС е изградено и се експлоатИ. в нарушение на чл. 15, ал.1, т.2 от
НСПП. За РС не може да бъде преиздадено Разрешение за специално ползване на
пътя, чрез експлоатация.
При първото
гледане на делото е допусната съдебно техническа експертиза, неоспорена от
страните и възприета от съда като компетентно и обективно дадена. От
заключението се установява следното: Вещото
лице е посетило на място и извършило геодезически измервания, като е заснело
местоположението на рекламното съоръжение. Нанесло е заснетите точки върху
план, на който е изобразен и пътния възел на летище „Варна“. Установило е, че
рекламното съоръжение се намира на км.423+024м. Отстоянието от процесното
рекламно съоръжение до п.в. „Летище“ км.422+493 е равно на 531м.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Решение
по т.2.7 по Протокол № 16631/17/26.06.2017г. на УС на АПИ не е съобщавано на
жалбоподателя, в същото не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се
подаде жалба, поради което жалбата от 10.08.2017г. е подадена в срок по
чл. 140, ал.1 от АПК. Същата е срещу
индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 26 ал. 10 от Закона за
пътищата, жалбоподателят има правен интерес от оспорването, което
обуславя извода, че жалбата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Решение по т.2.7 от Протокол №
16631/17/26.06.2017г. на УС на АПИ е взето,
от Председателя на УС на АПИ – Д. А. и член на УС на АПИ – С. Г..
Протокола от заседанието е подписан от посочените две лица и П. П.– секретар на
УС на АПИ.
Съгласно
чл. 16 от Правила за работата на УС на АПИ, /утвърдени със Заповед РД
-022-1829/02.10.2009г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството/, управителния съвет взема решенията си в случаите предвидени
в тези правила в присъствието на най-малко 2 гласа, като с чл. 20, ал.4 е
предвидено, че протокола са подписва от всички присъствали членове на съвета и
от секретаря.
Решение
по т.2.7 от Протокол № 16631/17/26.06.2017г. на УС на АПИ е взето от
председателя и един член на УС на АПИ, т.е. с два гласа, в съответствие с чл.
16 от Правила за работата на УС на АПИ. Протокола е подписан при спазване на чл. 20, ал.4 от Правила за
работата на УС на АПИ от председателя на УС на АПИ, член на УС на АПИ и
секретар на УС на АПИ.
По
силата на определението, дадено в пар. 1, т. 8 от Допълнителните
разпоредби на ЗП
"специално ползване на пътищата" е използването на пътищата за
превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други
дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и
експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и
на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и
експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на
съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и
тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното
платно и земи в обхвата на пътя от други лица. Обхватът на пътя е площта, върху
която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни,
заедно с въздушното пространство над него на височина, определена с нормите за
проектИ.не на пътищата /чл. 5 ал. 2 от ЗП/. С разпоредбата на чл. 26 ал. 2 от ЗП е забранено без разрешение
да се изграждат и експлоатИ.т рекламни съоръжения в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия /т. 1, б. "б" и б. "в"/.
Съгласно изричната норма на чл. 26 ал. 3 от ЗП разрешенията по ал. 2 се
издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния
съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете
на съответните общини - за общинските пътища.
Не е спорно между страните, че процесното
рекламно съоръжение е изградено в обхвата на път АМ2 /Хемус/, който е
републикански път, съгласно определението, дадено в чл. 3 ал. 2 от ЗП. Следователно компетентен
орган за издаване, респективно отказ за издаване на разрешение за изграждане и
експлоатИ.не на рекламното съоръжение е Управителния съвет на Агенция
"Пътна инфраструктура". Решението по т.2.7 от Протокол №
16631/17/26.06.2017г. на УС на АПИ е взето в кръга на предоставената
компетентност на УС на АПИ, съобразно чл. 10 ал.5 от Правилник за
структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна
инфраструктура. От заключенията на СТЕ е установено, че
процесното РС е разположено на автомагистрала „Хемус“ – по смисъла на чл.6 ал.2
от ППЗП и предвид нормата на чл. 5 ал.2 от НСПП разрешенията за специално
ползване или преиздаването на такива или техният отказ се издават от УС на АПИ,
а не от кмета на съответната община, който има правомощие само по отношение на
находящите се РС върху общински пътища.
Установеното
налага извода, че оспореното решение е взето от компетентен орган и в
предписаната форма.
С
Решение по т.2.7 от Протокол № 16631/17/26.06.2017г. на УС на АПИ е одобрен
проект на писмо за отказ за преиздаване на разрешение № 1045/23.12.2010г., като
е възложено писмото да се подпише от председателя на УС на АПИ. В писмото изх.
№ 53-00-4699/26.06.2017г. подписано от председателя на АПИ са изложени
фактически и правни основания за издаването му в съответствие с чл. 59 ал.2 т.4
от АПК. Мотивите за издаване на административния акт се извличат и от
Констативен протокол № 20/10.05.2017г. Съгласно Тълкувателно решение №
16/31.03.1975г., на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд
/ОСГК на ВС/ е възможно мотивите на издаденият акт, да предхождат издаването му
и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на
административния акт или да бъдат изложени допълнително, когато с това се
постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивИ.не.
Такива според Тълкувателно решение № 16/1975г., са случаите, когато мотивите са
изложени в съобщението, с което се уведомяват страните за издаването или за
отказа да бъде издаден исканият административен акт, както и в съпроводителното
писмо, с което жалбата се изпраща за разглеждане на по-горния административен
орган.
При издаване на процесния отказ не са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат
определени като съществени и да налагат отмяната му. Нарушението на
процесуалните правила е съществено, ако при липсата му би се стигнало до друг
извод на административния орган при издаването на административния акт, в
случая такова не е налице.
Административният акт е постановен и в
съответствие с материалноправните норми и с целта на закона. Условията и редът
за изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и в
обслужващите зони са регламентИ.ни в Глава трета на НСПП /чл. 13 – чл. 17б/. Съгласно чл. 17б ал. 1 от НСПП собственикът на рекламното
съоръжение има право да поиска преиздаване на разрешението за експлоатация не
по-рано от 3 месеца и не по-късно от 7 дни от изтичането на срока му. В ал.2 на чл. 17б от НСПП е предвидено, че
разрешението за експлоатация се преиздава за нов 10-годишен период, когато са
спазени условията на чл. 15 и след заплащане на дължимите такси.
В
процесния случай издаденото на жалбоподателя Разрешение за специално ползване
на пътищата, чрез експлоатация на рекламни съоръжения № 1045/23.12.2010г., е
без срок, поради което и към него е приложима разпоредбата на §5 от Преходните и
заключителни разпоредби на ЗП /обн. ДВ, бр.47/2012 г./, а именно: издадените до влизането
в сила на този закон безсрочни разрешения за
експлоатация на рекламни съоръжения остават валидни за срок до 5 години от
датата на влизане в сила на този закон – 25.06.2012г. Следователно с подаване на
заявление от 05.04.2017г. за преиздаване
на Разрешението за специално ползване № 1045/23.12.2010г. е спазен изискуемия
срок.
В случая за дружеството не е налице основание за преиздаване
на Разрешението, тъй експлоатираното от жалбоподателят рекламно съоръжение не
отговаря на императивните изисквания на чл.
17б, ал.2 от НСПП.
Установено е по делото, чрез съдебно техническата експертиза
изготвена от в.л. Г. Т., че процесното РС се намира на км 423+024 на АМ „Хемус“
ляво. В административния акт е посочено, че РС е на км.423+020 ляво на АМ
„Хемус“,като установената разлика в
местоположението на РС не се отразява на законосъобразността на
административния акт, поради това, че и в двете местоположения се установява,
че РС не отговаря на изискванията на чл. 15, ал.1
т.2 и т.5 от НСПП.
На основание чл. 15, ал.1
т.2 от НСПП,
Разрешение за изграждане на рекламни съоръжения се издава, когато рекламното
съоръжение в обхвата на пътя отстои не по-малко от 1500м от пътни възли - за
автомагистралите и скоростните пътища и 500м от пътни възли и кръстовища - за
останалите пътища. Безспорно е установено, че процесното РС на жалбоподателя се намИ. в обхвата на автомагистрала „Хемус“
и отстои на по-малко от 1 500м от пътен възел „Летище“. С оглед
установеното, че процесното РС е на
разстояние по-малко от 1500 м от пътен възел „Летище“, следва че
административният орган правилно и законосъобразно е отказал преиздаване на
разрешението.
Разполагането
на РС в близост до пътен възел или прекомерна близост до други РС би отнело
вниманието на водачите на МПС по автомагистралата, което създава опасност за
всички участници в движението. В този смисъл административния акт е издаден и в
съответствие с целта на закона.
Съобразно
чл. 7, ал.3 от НСПП, в случаите по чл. 7, ал. 1, т. 3 разрешенията за специално
ползване на пътищата не се отнемат, когато рекламните съоръжения могат да се
преместят на същото километрично положение, вследствие на което не се явяват в
нарушение на чл. 15, ал. 1. В тези случаи преместването
се извършва при съгласие на собственика на рекламното съоръжение и за негова
сметка. В случая с административния акт е отказано преиздаване на разрешение за
РС, не е отнето действащо разрешение за РС, поради което посочената норма е
неприложима. Не съществува законоустановено изискване ползвателите на РС да се
уведомят при прекилометрИ.не.
Предвид изложеното
съдът намира, че не са налице отменителни
основания по смисъла на чл.146 от АПК и
жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от „И. – ЖП – Д.“
ООД, ЕИК *********, гр.Варна, бул.“***“ № 106, офис 6, представлявано от Ж. П. Д.
срещу Решение по т.2.7 по Протокол № 16631/17/26.06.2017г. на Управителния
съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, с което е отказано преиздаване на
Разрешение № 1045/23.12.2010г. за специално ползване на пътищата чрез
експлоатация на рекламно съоръжение, изградено на АМ Хемус при км.423+020 ляво.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен съдия: