№ 5047
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110213456 по описа за 2024 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ******************, представлявано от
управителя Радостин Митев Митев, действащ чрез пълномощника си адв. В. Р.
Ш. срещу електронен фиш (ЕФ) № ********** на Агенция „Пътна
Инфраструктура“ (АПИ) за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата (ЗП), с който на дружеството-жалбоподател, на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лв. за извършено нарушение
на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
В подадената жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на
оспорения електронен фиш, като съображенията за това са свързани с
твърдения за съществено нарушаване на процесуалните правила, накърняване
на правото на защита на жалбоподателя и допуснато противоречие с
общностното право. Поддържа се на първо място, че е опорочена процедурата
по ангажиране отговорността на дружеството-жалбоподател, предвид липсата
на изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен
електронен фиш за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП към датата на
твърдяното нарушение. На второ място се претендира, че ЕФ е издаден след
изтичане на давностните срокове, предвиден в чл.34 ЗАНН, доколкото
наказващият орган твърди, че нарушението е извършено на 16.08.2021 г., а
процесният ЕФ е връчен на дружеството през юни 2024 г. Поддържа се, че
1
към датата на констатиране на нарушението, посоченото в ЕФ място на
извършване на същото не е съществувало. На следващо място се сочи, че
нарушението не е извършено, тъй като за процесното ППС е имало сключен
договор за наем между „******************* /наемодател/ и *********
/наемател/, който е приложен към жалбата. От своя страна, ползвателят на
ППС по сключения договор за наем - *********, в изпълнение на законовите
изисквания за начисляване и плащане на пътни такси имал договор с
дружество, предоставящо услуга по електронно събиране на такса за изминато
разстояние, който договор също е приложен към жалбата. Към жалбата се
сочи, че е приложено и извлечение от сметката за ТОЛ плащанията на
********* за м. август 2021 г., от която било видно, че за 16.08.2021 г. е
заплатена сумата в размер на 26.04 лева за процесното ППС, като последните
две позиции от извлечението показвали извършените две авансови плащания
за м. август 2021 г.
На следващо място се счита, че влязлата в сила на 01.01.2024 г. промяна в
разпоредбата на чл.10б от ЗП, към който е добавена нова ал. 8, съгласно която
в тридневен срок от установяване на недекларирани тол данни доставчикът на
услугата по елект5ронно събиране на такси за изминато разстояние уведомява
по надлежния ред собственика или ползвателя на ППС, за което има сключен
договор, като в уведомлението се съдържа и размерът на незаплатените тол
такси. Счита се, че новата уредба е по-благоприятна, поради което е
приложима на осн.чл.3, ал.2 ЗАНН. На последно място, се претендира, че е
нарушен и принципът на пропорционалност, предвиден в ПЕС. По тези
съображения се моли за отмяна на атакувания електронен фиш. Претендира се
присъждане на сторените в хода на производството разноски, вкл. за
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, жалбоподателят - редовно призован, се
представлява от адв. Ш., която поддържа подадената жалба и изложените в
нея възражения. Претендира присъждане на разноските, направени в
производството.
Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно
призована, се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който
оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, считайки я за
неоснователна и недоказана. Поддържа, че обжалваният ЕФ е правилен и
законосъобразен, счита, че отговаря на всички законови изисквания, че
съдържа изискуемите реквизити и е издаден по утвърдения образец от
оправомощен орган. Нарушението счита, че е доказано. Моли за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, в случай, че жалбата бъде оставена без
уважение. Алтернативно, ако жалбата бъде уважена – прави възражение за
прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско
2
възнаграждение.
Софийски районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 16.08.2021 г. в 13:42 часа, пътно превозно средство, представляващо
влекач „ДАФ *****************“, с рег. № ********, с технически
допустима максимална маса 19500, брой оси 2, екологична категория Евро
6D, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима
максимална маса на състава 50000, в община Столична, се движил по път А-6,
като при пътния участък на км. 50+427, с посока намаляващ километър,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено, че посоченото
по-горе ППС се е движило по него без да е заплатена дължимата пътна такса
по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Нарушението е установено с
устройство № 10182, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.
С оглед идентифициране субекта на отговорност, електронната система
за събиране на пътни такси генерирала автоматично данни за собственици и
притежатели на ППС, вследствие на което било установено, че като ползвател
на заснетото превозно средство е вписан „*******************. Поради това,
на 17.02.2023 г. на юридическото лице бил съставен процесният електронен
фиш № **********, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл.
179, ал. 3б от ЗДвП му е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2500.00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена
въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приложени към
административнонаказателната преписка и допълнително представени от
страните, както и от трети лица, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН, които преценени в своята съвкупност не налагат различни
фактически изводи.
Нарушението се установява начин от приложения доклад, съставляващ
генерирани данни от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер
на нарушението CA869453A7211DA3E053041F160AFA44, ведно със снимков
материал към него. Докладите, заедно с приложените към тях статични
изображения във вид на снимков материал и/или видеозаписи, представляват
3
доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство – част от системата, поради
което съдът дава вяра на приложения доклад и снимков материал от
електронната система, с което се доказват времето и мястото на преминаване
на процесното ППС по посочения в ЕФ платен пътен участък. Видно от
изготвения доклад, плащане за движение по път, за който се събират
съответните такси, за посоченото ППС с рег. №******** от
Е*******************“ не е постъпило. От представените с жалбата
доказателства /извлечение от сметка за тол плащанията за м. август на
*********/ обаче се установява, че за това ППС с рег. №******** за
16.08.2021 г. е постъпило плащане от *********, който е ползвател на
въпросното ППС по силата на представения с жалбата договор за наем,
сключен на 30.05.2019 г. между Е*******************“ и *********, с оглед
на което извършване на нарушение от страна на Е*******************“ не е
доказано.
След анализ на събраните доказателствени материали поотделно и в
своята съвкупност, съдът прецени същите за вътрешно непротиворечиви,
еднопосочни и способстващи за установяване на обективната истина по
делото. Приобщените по надлежния ред писмени доказателства съдът
преценява като относими към предмета на доказване и явяващи се необходими
за изясняване на релевантната фактическа обстановка, поради което им дава
вяра.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално
легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
и е насочена срещу обжалваем административнонаказателен акт. Разгледана
по същество, жалбата е основателна, при споделяне на преимуществената част
от посочените в нея възражения.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
Административнонаказателната отговорност на дружеството –
жалбоподател е ангажирана с издаването на ЕФ по реда на чл. 189ж, ал. 1 от
4
ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 179, ал. 3б, извършено в
качеството му на собственик на ППС, като му е наложена предвидената в чл.
187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП санкция за юридически лица.
Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата
пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се
документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно
нормата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него
статични изображения във вид на снимков материал (представени на л. 91-93
по делото). Докладът и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята
съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства.
Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни такси
данни е изрично прокламиран в горепосочената разпоредба: „Контролните
органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея
данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства:
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса
или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на
дължимите такси“.
В разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е
длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Според чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, собственик на пътно превозно средство
от категория по чл. 10б от ЗДвП, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, включително в резултат на
невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗДвП, се наказва с
глоба в размер на 2 500 лева, като глобата се налага на вписания ползвател на
ППС, ако има такъв, а ако собственикът или вписаният ползвател е
юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.
В настоящия случай, на база събраната доказателствена съвкупност се
установи, че на 16.08.2021 г. в 13:42 часа, пътно превозно средство,
представляващо влекач „ДАФ *****************“, с рег. № ********, с
технически допустима максимална маса 19500, брой оси 2, екологична
категория Евро 6D, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически
допустима максимална маса на състава 50000, в община Столична, се движил
5
по път А-6, като при пътния участък на км. 50+427, с посока намаляващ
километър, този път е включен в списъка на републиканските пътища, за
които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, който е приет на
осн. чл.10, ал.3 от Закона за пътищата с Решение №101 на МС от 20.02.2020 г.
/обн. ДВ бр. 16 от 24.02.2020 г./, въведен в експлоатация като Северна
скоростна тангента, съгласно представените писма, доклади и разрешение за
въвеждане в експлоатация от АПИ.
От снимките, генерирани посредством устройство № 10182,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси,
както и от справката за нарушения, обективно се установява, че
горепосоченото пътно превозно средство се е движило в рамките на
процесния пътен участък, без да е била заплатена, дължимата пътна такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, с размер 0,25 лева, съгласно
представеното становище от АПИ /л.57 от делото/ от вписания ползвател на
ППС - Е*******************“. От представените с жалбата доказателства
/извлечение от сметка за тол плащанията за м. август на *********/ обаче се
установява, че за това ППС с рег. №******** за 16.08.2021 г. е постъпило
плащане от *********, който е ползвател на въпросното ППС по силата на
представения с жалбата договор за наем, сключен на 30.05.2019 г. между
Е*******************“ и *********, с оглед на което извършване на
нарушение от страна на Е*******************“ не е доказано.
Нарушен е и редът за санкциониране на жалбоподателя, поради следните
съображения:
Настоящият съдебен състав приема, че за така вмененото на
жалбоподателя нарушение АПИ не разполагала с процесуална възможност да
издава електронни фишове към датата на деянието и да се отклонява от общия
ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
субектите, предвиден в ЗДвП, респективно в ЗАНН – чрез съставяне на АУАН
и издаване на наказателно постановление. Следва да се отбележи, че
процедурата за санкциониране на нарушенията на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е
предвидена в чл. 189е, ал. 1 и сл. от същия закон, като последната повелява
съставянето на актове за установяване на административни нарушения по чл.
179, ал. 3 – 3в да се осъществява от длъжностните лица на службите за
контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 – 3б и чл. 167а съобразно тяхната
6
компетентност, като ал. 12 на същия член предвижда и издаване на НП от
председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ или
оправомощени от него длъжностни лица. Отклонението от тази обща и
развита в ЗАНН процедура по ангажиране на административнонаказателната
отговорност на лицата е изрично предвидено в закон и само при нарочно
очертана ясна възможност за нейното дерогиране е възможно този вид
юридическа отговорност да се търси по друг ред, включително и облекчен
такъв, чрез издаване на електронен фиш /в тази насока Решение № 687 от
19.10.2022 г. на Административен Съд Хасково по к. а. н. д. № 758/2022 г./. В
случая подобна облекчена процедура е визирана единствено в разпоредбата на
чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, която в приложимата си към датата на извършване на
нарушението редакция (Нов – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.)
предвижда издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и
на нарушител само при извършено нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, но не и
за такова по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
В настоящия случай съдът намира за незаконосъобразно ангажирана
отговорността на санкционираното лице на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във
връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, чрез съставяне на електронен фиш.
Разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда на юридическо лице -
собственик на МПС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП,
включително в резултат на невярно декларирани данни, да се налага
имуществена санкция в размер на 2500 лв. Но с оглед систематичния анализ
на Глава VII от ЗДвП може да бъде изведено единственото отклонение от
общото правило за протичане на административнонаказателното
производство чрез издаване на АУАН и НП, което отклонение е предвидено
при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и при нарушение
по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Тази законодателна постановка е обективирана в
разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП (ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от
1.01.2019 г.), която ясно регламентира, че при осъществяване състава на чл.
179, ал. 3 ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от електронната
система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция в размер, определен за съответното нарушение.
7
От горното следва изводът, че към твърдяната дата нарушението,
ангажирането на административнонаказателна отговорност по чл. 179, ал. 3б
от ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж от ЗДвП е
било недопустимо. Тук е мястото да бъдат разграничени нормите на чл. 179,
ал. 3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Докато първата предвижда да се санкционира
водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10,
ал. 1, т. 1 от ЗП, то втората норма наказва поведението на собственик на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП,
включително в резултат на невярно декларирани данни. Очевидни са
обективно съществуващите различия между двете норми досежно: субектите
на отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните в
съответните разпоредби санкции. Недопустимо е в този тип производства
прилагането на диференцираната процедура по чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП
досежно конкретно извършеното нарушение по аналогия.
Очевидно за вмененото на жалбоподателя нарушение не е била
предвидена законодателна възможност за издаване на електронен фиш, поради
което отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред – със
съставяне на АУАН и НП по реда на чл. 189е и следващите от ЗДвП. Поради
изложеното съдът приема, че издавайки атакувания ЕФ за нарушение по чл.
179, ал. 3б от ЗДвП, вместо да състави АУАН и последващо НП, наказващият
орган е допуснал съществено процесуално нарушение, с което са нарушени
императивни законови разпоредби, а същевременно са значително ограничени
и правата на нарушителя да упражни ефективно правото си на защита, като
възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, представи
доказателства в подкрепа на своите твърдения и евентуално – оспори
фактическите констатации на контролните органи.
Освен горното, съдът констатира, че обжалваният ЕФ е издаден след
изтичане на едногодишния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която
разпоредба: Не се образува административнонаказателно производство, ако не
е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца
от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението …”
8
Видно от представеното извлечение от системата за вторична интеграция
и правоприлагане за историята на обработката на нарушението /л. 62-63/, за
което е издаден обжалвания ЕФ № **********, както изрично е посочено и в
постъпилото писмо от АПИ, за нарушението извършено на 16.08.2021 г.
данните са постъпили в системата на 27.08.2021 г., а процесният ЕФ е издаден
на 17.02.2023 г., т.е. след изтичане на едногодишния срок от извършване на
нарушението. Това е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ,
доколкото след изтичане на този срок държавата губи правомощието си да
образува административно-наказателно производство за нарушението.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за
отмяна на атакувания електронен фиш, който е бил издаден при изначални
процесуални пороци, произтичащи от допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при избор на реда за ангажиране отговорността на
жалбоподателя и неспазване на едногодишния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН,
като с оглед значимостта на така установените пороци се обезсмисля
разглеждането на спора по същество. А разгледан по същество, случаят
разкрива признаци на издаване на обжалвания ЕФ при неправилно
приложение на материалния закон, доколкото по делото бяха представени
доказателства, от които се налага извод за това, че претендираното от АНО
нарушение, изразило се в незаплащане на пътна такса, не е извършено, тъй
като за процесното ППС за процесната дата има заплатена пътна такса и
процесуалният представител на АНО не е оспорил писмените доказателства
удостоверяващи това, представени от жалбоподателя.
С оглед изхода на делото, претенцията на защитника на жалбоподателя за
присъждане на разноски се явява основателна. На основание чл. 36 от Закона
за адвокатурата, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният размер на адвокатското възнаграждение при интерес от 1000 до
10 000 лв. е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., т.е. 550 лева. В
случая са представени доказателства /договор за правна защита на л. 37А от
делото с договорено възнаграждение в посочения размер, платим в брой при
подписване на договора, като в тази част същият има функцията на разписка/
за реално заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 500.00 лева, който всъщност е под минималния
9
размер от 550 лева и е справедливо определен с оглед фактическата и правна
сложност на делото. С оглед това, възражението за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и в полза
на жалбоподателя следва да се присъди пълният претендиран размер на
разноските от 500 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН и чл. 63д,
ал. 1 и 2 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № ********** на Агенция „Пътна
Инфраструктура“ (АПИ) за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата (ЗП), с който на ******************, на основание чл.
187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 2500. 00 лв., за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, във
връзка с чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
ОСЪЖДА въззиваемата страна Агенция "Пътна инфраструктура" да
заплати на ****************** сума в размер на 500.00 лв. /петстотин/ лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-гр. София на касационните основания, предвидени в НПК по реда на
глава XII от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10