Р Е Ш Е Н И Е
гр. Павликени 24.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Павликенският районен съд, гражданска колегия в публично заседание на двадесет
и трети януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Р.
Цариградска
При секретаря Ирена Илиева, като разгледа докладването от съдията Гр. Д. № 458 по описа за 2019 год., на Павликенския Районен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са установителни
искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.232, ал.1 и 2 във вр. с
чл.79 от ЗЗД, вр. с чл.86 от ЗЗД.
Ищецът П.М.Л., излага в исковата си молба, че по силата на Договор за заем от 14.09.2015г. е предоставил на ответницата В.В.Д. ***, сумата от 25 000лв. Излага, че ответницата е следвало да върне сумата за срок от 24 месеца, т.е. на падеж 14.09.2017 г., но заплатила само част от заетата сума – в размер на 3240лв. на 31.05.2017 г. Поради настъпване на падежа на неплатената част от задължението в размер на 21 760лв., счита същата за изискуема. Твърди, че за дължимата сума се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Моли на основание чл. 422, ал. 1 ГПК да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищеца следните суми: 21760лв. главница по договор за заем, лихва за забава в
размер на 3119,18лв. и законна лихва, за събирането на които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №***/2019г. по описа на РС ***, както и ответницата да
бъде осъден за му заплати разноските по заповедното и за настоящото
производство.
Ответницата чрез
назначения й особен представител възразява оспорва основателността на
предявените искове, като излага доводи, че договорът не установява безспорно
наличието на заемно правоотношение, предаването на заемната сума и оспорва
подписите на заемателя под договора и под разписката за частично плащане.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от представения като
писмено доказателство Договор за заем от 14.09.2015г., сключен между страните
по делото, е налице облигационно правоотношение, по силата на което ищецът като
заемодател е отпуснал на ответницата като заемател сумата от 25 000 лева със
срок на издължаване от 24 месеца. Между страните е не уговорено възнаграждение
за ползвания кредитен ресурс. В чл.2, ал.2 от договора е прието предаване на
заемната сума в брой, като в този случай следва да бъде изготвена разписка. По
делото разписка не е представено, но съдът приема, че ищецът е предял сумата,
предвид писменото признание на ответницата на този неизгоден за нея факт,
обективирано в разписката от 31.05.2017г. С последната разписка се удостоверява
също и връщането на част от заема – в размер на 3240лв. при остатък от дълга
21760лв.
При оспорване
автентичността на подписите, положени от името на ответницата под договора и
разписката по делото бе изслушано заключението на съдебно-графическа
експертиза, което е категорично, че подписите и под двата документа са положени
лично от ответницата.
При така установената
фактическа обстановка съдът обоснова следните правни изводи:
От приетото Ч.гр.д. № *** по описа за 2019г. на РС *** се установява, че ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №***/12.02.2019г. за следните суми: сумата 21 760 лв.
(двадесет и една хиляди седемстотин и шестдесет лева) главница по договор за
заем от 14.09.2015г., 3119,18лв. (три хиляди сто и деветнадесет лева и
осемнадесет ст.) лихва за забава за периода 14.09.2017г. - 11.02.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата от 12.02.2019г. до изплащане на вземането,
както и сумата 1397,58 лв. (хиляда триста деветдесет и седем лева и петдесет и
осем ст.) разноски по делото, от които 497,58 лв. ДТ и 900.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на ищеца са дадени указания да предяви иск за
установяване на вземанията си – получени на 20.06.2019г. Претенциите, предмет
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
*** по описа за 2019 г. на *РС, и предмет на настоящата искова молба са напълно идентични, поради което
и производството се явява допустимо. Искът е предявен на 28.06.2019г. - в
указания месечен срок.
Спори се по делото относно
валидността на договора за кредит с възражение за липсата на съгласие за сключването
му, поради неподписването му от страна на ответницата. Възражението не бе
доказано, като се установи, че именно ответницата е подписала като заемател
процесния договор и в писмена разписка е удостоверила, че към 31.05.2017г.
остатъкът от дълга в размер на 21 760лв. Падежът на цялото задължение,
установен в договора е 14.09.2017 г. – 24 месеца след подписване на договора,
т.е. частичното плащане не е забавено. Съгласно цитираната разписка е налице
частично изпълнение на задължението за връщането на заема – в размер на 3240лв.
За остатъка от сумата няма доказателства да е върнат и след падежа.
Предвид изложеното съдът
приема за валидно и дължимо вземането за 21 760 лв. главница по договор за заем
от 14.09.2015г., чийто падеж е настъпил на 14.09.2017г. След тази дата
ответницата е изпаднала в забава и по общите правила – чл.86 от ЗЗД дължи
обезщетение за забавата на кредитора в размер на законната лихва за периода на
забавата, а именно от 14.09.2017г. до 11.02.2019г. – датата на предявяване на
заявлението по чл.410 от ГПК. Размерът, изчислен от ищеца върху процесната
главница за периода е 3119,18лв., изчислен с помощна на он-лайн калкулатор за
законна лихва, като начинът на изчисляване и размерът не се оспорват от
ответната страна.
По разноските:
С оглед изхода от спора,
на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноските за ДТ, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за особен представител. Съобразно даденото
разрешение в ТР № 3/2014г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. По делото
следва да се присъдят сторените разноски за заповедното производство.
Ответницата следва да бъде
осъдена да заплати по смета на РС Павликени разноските за СГЕ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен П.М.Л. с ЕГН **********,*** против В.В.Д., ЕГН **********
***, че ответницата дължи на П.М.Л. с
ЕГН **********,***, сумите както следва: сумата 21 760 лв. (двадесет и една
хиляди седемстотин и шестдесет лева) главница по договор за заем от
14.09.2015г., 3119,18лв. (три хиляди сто и деветнадесет лева и осемнадесет ст.)
лихва за забава за периода 14.09.2017г. - 11.02.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата от 12.02.2019г. до изплащане на вземането, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№***/2019г. по описа на РС ***.
ОСЪЖДА В.В.Д., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на П.М.Л. с ЕГН **********,***
сумата от 2973,95лв. (две хиляди деветстотин седемдесет и три лева и деветдесет
и пет ст.), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство, както и сумата 1397,58 лв.
(хиляда триста деветдесет и седем лева и петдесет и осем ст.) разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА В.В.Д., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС Павликени сумата от 340лв.(триста и четиридесет лева)
за разноски по делото за СГЕ.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: