Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../14.08.2020 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми юли през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. КРИСТИНА ГЮРОВА
при участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело № 11493 по описа
за
2017 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение №118530/14.05.2017г.,
постановено по гр.д. №53535/2015г. по описа на СРС, 69 състав, е признато за
установено на основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК, че Е.Ц. Ц.-А.дължи
на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ
сумата от 1362,15 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия за
абонатен №180055 за периода от м. 05.2012г. до м. 04.2014г., ведно със
законната лихва за периода от 20.03.2015г. до погасяване на вземането, на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 133,69 лева, представляваща лихва за
забава в плащането, считано от падежа на всяко отделно вземане до 05.03.2015г.,
като е отхвърлен искът с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с
чл.149 от ЗЕ до пълния предявен размер от 1384,56 лева и иска с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД до пълния предявен размер от 223,69 лева. С решението
е осъдена на основание чл.78, ал.1 от ГПК Е.Ц. Ц.-А.да заплати на „Т.С.“ ЕАД
сумата от 308,95 лева, представляваща разноски в заповедното производство и 533,15
лева – разноски в исковото производство. Осъдена е „Т.С.“ ЕАД да заплати на
адв. Е.М.Г. сумата от 20,97 лева – адвокатско възнаграждение за защита по
делото пред СРС.
Постъпила е въззивна жалба от
ответницата в производството Е.Ц. Ц.– А., чрез пълномощника адв. Е.Г., срещу
първоинстанционното решение в частта, с която предявените искове са уважени. В
жалбата са направени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и относимите
материалноправни разпоредби, като са кредитирани негодни доказателства,
представляващи частни свидетелстващи документи, които нямат обвързваща сила и
не е следвало да бъдат вземани предвид. Жалбоподателката поддържа, че
представените в първоинстанционното производство документи от ищеца
представляват частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния
издател факти, поради което не могат да
установят обстоятелствата, удостоверени с тези документи. Излага съображения,
че допуснатите съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи са изготвени
въз основа на едностранно съставени от ищеца и третото лице – помагач
документи, поради което не е следвало да бъдат кредитирани. Освен това СТЕ
работила по документи, които не са приети като доказателства по делото. С оглед
изложеното моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част
и да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени. С определение №12528/22.05.2019г. на мястото на починалата в хода
на производството жалбоподателка Е.Ц. Ц.-А.е конституиран нейният наследник по
закон П.Е.А., който поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не са
постъпили отговори на въззивната жалба от насрещната страна – ищец в
производството, и от третото лице – помагач. С депозирано становище по делото
въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД оспорва въззивната жалба и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Е.Ц. Ц.-А.положителни
установителни искове с правно основание чл.415,
ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №14850/2015г.
на СРС, 69 състав.
Установява се от
събраните по делото доказателства, че през процесния период ответницата е била
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на разпоредбата на §
1, т. 42 ДР ЗЕ отменена, но приложима към част от процесния период, респ. битов
клиент за доставка
на топлинна енергия по смисъла на §1,
т.2а от ДР на ЗЕ по отношение на останалата част от периода, аб. № 180055, като
собственик на процесния топлоснабден имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „**************,
видно от НА за покупко-продажба на недвижим имот №98, том ХІV, дело
№3395/1998г. Същата е подала на 09.11.1998 молба – декларация до ищцовото
дружество за откриване на партида за доставка на топлинна енергия на
горепосочения адрес.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в
срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани
нито твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на
възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на
административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните
по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването
към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл.
153, ал. 6 от ЗЕ ответницата остава потребител на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
етажната собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР
№2/2016г. на ОСГК на ВКС поради естеството на етажната собственост отказът от
топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр
на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на
вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо
дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението
на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода е възложено на третото лице – помагач „Б.“ ООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва
да се приеме за установено, че за ответницата е възникнало задължение по силата
на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество
количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
За установяване доствката на топлинна
енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени
по делото индивидуални справки за използваната топлинна енергия, формуляри за
отчет, документи за връчване на изравнителните сметки и сертификат за типово
одобрение на уредите за дялово разпределение на топлинна енергия за отопление от
третото лице – помагач, извлечения от сметки от топлопреносното предприятие,
както и са изслушани и приети в първоинстанционното производство заключения на
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
От заключението на вещото лице по съдебно
- техническата експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява, че дължимите
суми за доставена в имота на ответницата топлинна енергия са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е.
спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Установява
се още, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати
технологичните разходи в абонатната станция. В заключението са посочени и
монтираните в имота отоплителни тела. Установява се и обстоятелството, че през
процесния период третото лице - помагач е извършвало дялово разпределение на
топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба, като са
издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за абонатен №
180055. От заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза се установява
и стойността на доставената топлинна енергия през исковия период, която възлиза
общо на 1362,15 лева. Същата стойност се установява и от приетата по делото
съдебно - счетоводна експертиза. Ответницата, чиято е доказателствената тежест
в процеса да установи, че е платила на ищцовото дружество дължимите суми за
доставената топлинна енергия за процесния период, не е ангажирала по делото
доказателства за извършени плащания.
По иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно клаузите на Общите условия
доставената топлинна енергия е следвало да бъде остойностявана от ищеца
/продавача/ всеки месец, като сумите за топлинна енергия са били дължими от
купувачите в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят, т.е.
задължението за заплащане на стойността на топлинната енергия е възникнало като
срочно. Следователно изпадането в забава не е обусловено от изпращането на
покана до длъжника. Според нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му, т.е. ответницата е изпаднала в забава на 1-во число на втория
месец, следващ отчетния период, за който се дължи месечната стойност на
доставената топлинна енергия. От кредитираното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че обезщетението за забавено
плащане в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на
всяко просрочие до 05.03.2015г. възлиза на сумата от 133,69 лева, до който
размер претенцията за лихви е уважена от първоинстанционния съд.
Поради изложеното първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната част, с която са уважени предявените
искове. В отхвърлителната част решението не е обжалвано, поради което същото е
влязло в сила.
При този изход на спора в полза на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените във въззивното
производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№118530/14.05.2017г., постановено по гр.д. №53535/2015г. по описа на СРС, 69
състав, в обжалваната част, с която са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу П.Е.А.
(конституиран на мястото на починалата в хода на производството ответница Е.Ц. Ц.–
А.), искове с правна квалификация чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №14850/2015г. по описа на СРС, 69
състав.
ОСЪЖДА П.Е.А., ЕГН **********, с адрес ***, (конституиран
на мястото на починалата в хода на производството ответница Е.Ц. Ц.– А.), да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, разноски по делото в размер на 100 лева.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Б.“ ООД,
ЕИК********.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.