Определение по дело №40/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 81
Дата: 10 февруари 2020 г.
Съдия: Росица Славчова Станчева
Дело: 20203000500040
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№81/10.02.2020г.

 

гр. Варна

 

 

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                              РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                                             

като разгледа докладваното от съдия Р . Станчева

въззивно гр. дело № 40/2020г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Я.С.Я., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. С. *** против решение № 1114/09.12.2019г. на ОС – Върна, постановено по т.д. № 273/2019г. с което са отхвърлени предявените от въззивницата против „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД искове с правно основание чл.223 КЗ /отм./ вр. чл.226 ал.1 и чл.267 ал.1 т.2 КЗ /отм./ и чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 лева, претендирана като дължимо обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на брат й Г.С.К., настъпила при ПТП от 16.05.2014г. по вина на водача на л.а. с ДК № ТХ 8234 РХ, застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица № 06113002603640, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 16.05.2014г.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на така обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния закон и установеното от доказателствата. Оспорват се изводите на съда, че съществувалата между въззивницата и починалия й брат връзка не е била толкова силна, трайна и емоционална, поради което и е приел, че исковата претенция е неоснователна. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на първоинстанционния съдебния акт и уважаване на предявените искове.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна - „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, в който се излага становище за неоснователност на жалбата.

Така докладваната  жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. На основание чл.83 ал.1 т.4 ГПК въззивницата е освободена от заплащане на държавна такса.

Страните не са направили искания по доказателствата.

Не са налице хипотезите на т.1, 2 и 3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК, налагащи даване указания от съда по правната квалификация на иска, разпределение на доказателствената тежест и възможност за ангажиране на доказателства, респ. служебно събиране на такива.

Въззивната жалба следва да бъде насрочена за разглеждане в о.с.з.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 26.02 от 09.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: