Решение по КНАХД №433/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 161 от 11.07.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 297/2025 г. по описа на Ловешки районен съд, първи състав е потвърдил като законосъобразен електронен фиш серия К № 10313183 на ОД на МВР Ловеч, с който на П. Д. Д. от гр. Велико Търново, [ЕГН], е наложено на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, т.5 от ЗДвП административно наказание – глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Така постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице, което е страна по н.а.х.д. № 297/2025 г. по описа на РС Ловеч – П. Д. Д..

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради нарушение на закона. Сочи, че при постановяване на решението първоинстанционният съд не е установил по безспорен начини въведеното ограничение на скоростта и съответно размера на превишаването и от нейна страна. Изтъква, че въззивният съд е констатирал, че в обжалвания електронен фиш е отразено, че на 28.05.2024 г. в 13:18 часа на Път І – 4, км. 55+900, при максимално разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с п.з. В-26, заснето с АТСС тип мобилна система TFR1-M, насочено в посока гр.Варна, но не ставало ясно дали системата е поставена в населено място, или е поставена извън него. Посочва, че при така посочените обстоятелства във фактическата част, нарушението е квалифицирано като такова по чл.21, ал.2 във връзка с чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като същевременно в приложения към материалите по делото протокол за използване на АТСС е отразено, че общото ограничение на скоростта в участъка е 60 км/ч и има поставен пътен знак за ограничение, който не е отразено в протокола на колко метра е поставено измервателния апарат и дали се е намирало на самото ограничение или извън нея и на колко разстояние е поставена табелата от АТСС. В тази връзка счита, че следва да изискат снимков материал от АНО и/или справка от съответното учреждение, като това налага отмяна на оспореното съдебно решение и връщане на делото за нова разглеждане от друг състав, при което да бъдат изпълнени дадените указания.

Счита, че представеният по административнонаказателната преписка протокол не отговоря по форма и съдържание на изискванията посочени в Приложението към Наредба № 8121з-532 от 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата в приложението към нея, с което е допуснато съществено нарушение на реда за удостоверяване изпълнението на изискванията на закона при отчитане с мобилно автоматично средство вследствие на което са незаконосъобразни и последващите действия на контролните органи, като предприети при съществено нарушение на разпоредбите, регламентиращи реда и начина за използването на АТСС и системи за контрол на правилата за движение. Посочва, че предвид обстоятелството, че е било насочено и в двете посоки да отчита скоростта на приближаващите автомобили, движещи се в посока Варна, е неясно в кой от пътният участък е поставена системата за снимане където би могло да е извършено процесното нарушение е точно Път І – 4, км. 55+900, като в електронния фиш е вписано място на нарушението Път І – 4, км. 55+900, което е на значително разстояние след АТСС /от представената снимка на 100 метра/. Твърди, че този факт поражда основателни съмнения относно мястото, на което е заснет автомобила и дали същото попада в обхвата на действие на пътния знак, с който е въведено ограничението на скоростта, а оттам дали е спазено изискването на чл.8 от Наредбата, което навежда на извод, че е компроментирана процедурата по съставянето му, тъй като в съставения протокол липсват данни за начало и край на контролирания участък, съгласно одобрения образец. И следователно в процесния случай, част от кумулативно определените изисквания, съобразно нормативната уредба на процедурата по установяването на нарушението с АТСС, не са удовлетворени. Посочва, че при неизпълнението на кумулативно предвидените от законодателя условия, по делото не е удостоверено, че процесното АТСС е законосъобразно приведено в работен режим на твърдяното място и време, откъдето и нарушението не е безспорно доказано, като с оглед на гореизложеното се обосновава извод за незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение, като постановено при непълно и незадоволително изследване на фактите. Излагат се доводи, че РС не е изпълнил дължимите съгласно чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, действия за разкриване на обективната истина. В заключение моли съда да отмени електронния фиш, като незаконосъобразно издаден.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован се явява лично и с упълномощения процесуален представител адвокат М. Б.. Последният пледира за отмяна на издадения ЕФ, като незаконосъобразен.

Ответната страна - ОД на МВР Ловеч, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по подадената касационна жалба.

Окръжна прокуратура гр.Ловеч не изпраща представител и не изразява становище по подадената касационна жалба.

Касационният състав при Административен съд гр.Ловеч, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поради което е допустима за разглеждане в настоящето производство. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Въз основа на събраните по делото писмени и веществени доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено, че на 28.05.2024 г., в 13:18 часа на Път І – 4, км. 55+900, при максимално разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак В 26, с лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер] било извършено нарушение за скорост – управление със 104 км/ч, установено и заснето с автоматизирано техническо средство (АТСС) тип мобилна система „TFR1-М“, насочено в посока гр. Варна. За така установеното нарушение, на 28.01.2025 г. бил издаден електронен фиш серия К № 10313183 срещу П. Д. Д., в качеството ѝ на собственик на автомобила. В ЕФ било посочено, че при разрешена скорост от 60 км/ч за населено място, е била измерена скорост от 104 км/ч, при отчетен толеранс (допустима техническа грешка при измерването) от минус 3% в полза на нарушителя, като по този начин е налице превишаване на разрешената скорост с 44 км/час.

При така установеното от фактическа страна, съставът при районния съд приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на процесния електронен фиш, притежава изискуемите по закон реквизити и е бил съставен при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. При обсъждане на събраните писмени и веществени доказателства районният съд приел, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е одобрен тип средство за измерване, преминала е техническа проверка, а по същество стигнал до извода, че нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства и правилно Д., в качеството и на собственик на автомобила е била санкционирана, след като не е посочила с декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП друго лице, което да го е управлявало на процесната дата. Районният съд е изложил и подробни съображения относно възможността за установяване и заснемане на нарушения по ЗДвП с мобилно техническо средство предвид измененията в ЗДвП /обн. ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г./ и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г./. Обсъдено е и спазването на изискванията относно съставянето на протокол, удостоверяващ използването на мобилното техническо средство. Подробно е дал отговор и на наведените с жалбата възражения.С горните мотиви решаващият състав потвърдил обжалвания пред него електронен фиш, като законосъобразен.

Оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В изр.2 от същата разпоредба е регламентирано съдържанието на електронния фиш и в случая то е спазено, като в него са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. Процесният електронен фиш съдържа всички законови реквизити и в него е направено пълно и точно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.21, ал.2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. От АНО са представени безспорни доказателства към преписката, които обосноват констатациите в обжалвания ЕФ и оттам доказват вмененото на касатора нарушение. По делото е установено, че скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която е изготвила видеозапис на нарушението, разпечатан снимков материал, който е приложен по делото. Представени са и доказателства за годността на техническото средство към датата на засичане на скоростта, включително и че същото е от одобрен тип и че е минало последваща техническа проверка. Мястото на извършване на нарушението е ясно и непротиворечиво посочено в обжалвания ЕФ - Път І-4, км. 55+900. Във фиша се съдържа ясно и безпротиворечиво описание на извършеното нарушение – управление на МПС със скорост над разрешената въведена с п.з. В-26.

Районният съд е потвърдил ЕФ, като е обсъдил всички събрани по делото доказателства, видно от приложената разпечатка на л.11 от делото на РС, системата за видеоконтрол на скоростния режим е заснела автомобила, собственост на касатора Д., ясно се вижда регистрационния номер на автомобила, както и фиксираната скорост на същия автомобил – 107 км/ч, а след като е бил отчетен толеранса (допустимата техническа грешка при измерването) от 3% в полза на нарушителя е 104 км/ч, която е отразена и в ЕФ.

Видно от протокола–приложение по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/27.05.2015 г. на МВР /на л.15 от делото на РС/, за деня на процесното административно нарушение – 15.10.2024 г., пътният участък, на който е била измерена и скоростта на процесния автомобил на жалбоподателя /сега касатор/, е бил контролиран за времето от 12:45 до 15:15 часа, като установените от системата нарушения на скоростния режим за целия период са били общо 21 броя.

Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на касатора П. Д., тъй като в качеството ѝ на собственик на автомобила, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявила в декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила към момента на извършване на нарушението и съгласно нормата на чл.188, ал.1, изр.2-ро от ЗДвП, като собственик на автомобила ѝ се налага наказанието, предвидено за извършеното нарушение.

Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП. Според последната, когато превишението на разрешената скорост над 40 км/ч, наказанието е глоба в размер на 400 лева.

Във връзка с горното, настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. По същество основните оплаквания в касационната жалба повтарят тези, релевирани и пред РС Ловеч, по които оплаквания решаващият състав е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата инстанция, поради което и не е необходимо да бъдат повтаряни – чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК. Районният съд правилно е приел, че АНО законосъобразно е квалифицирал и приложил административно наказателната разпоредба на чл. 182 ал. 2 от ЗДвП, като е посочена съответната хипотеза от основния състав на нарушението - чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП. Съдържанието на обстоятелствената част на ЕФ, а именно: описанието, че измерената скорост е извън населено място - Път І-4, стойността на измерената от АТСС скорост – 104 км/ч /прецизирана с 3 % отклонение в полза на нарушителя/, както и посочването на конкретното превишение на разрешената скорост – 44 км/ч, ясно и недвусмислено сочи, че Д. е санкционирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл.182, ал.2 от ЗДвП, в хипотезата на т.5 от същата, където законодателят е предвидил глоба с точно фиксиран размер от 400 лева. Правилна е и правната квалификация на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е специалният текст, който въвежда възможността за ограничение на скоростта с пътен знак, различна от разрешената по ал. 1 от същия текст, какъвто безспорно е и този случай.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че не ставало ясно дали АТСС е поставена в населено, или извън населено място, както и че липсвали данни за разстоянието от мястото на поставяне на АТСС до пътния знак въвеждащ ограничението. В случая жалбоподателя като водач на посоченото МПС, е управлявала с превишена скорост в пътен участък, извън населено място, за който е важало ограничение в скоростта от 60 км/ч, въведено с п.з. В-26, като видно от приложената схема /л.32 от делото на РС/ е посочено мястото където се осъществявал контрола с АТСС и където е установено нарушението - Път І-4, км. 55+900, извън населеното място. Видно от нея АТСС е поставена в участъка от пътя между двата пътни знака В-26, т.е. е в обсега на ограничението в скоростта въведено с тях, като контрола с нея е осъществяван и в двете посоки на движение.

Твърдението в жалбата, че Протокол–приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/27.05.2015 г. на МВР, с рег.№239р-8955, с дата на използване 28.05.2024 г. по описа на ОД на МВР Ловеч, не е съставен надлежно, тъй като не отговаря на определените изисквания за съдържание, не може да бъде споделено. В протокола ясно е посочено мястото на контрол, къде е бил разположен автомобилът с техническото средство, в какъв режим е работело същото, посока на задействане, посока на движение на контролираните МПС, ограничение на скоростта, броя на установените от АТСС нарушения, като е видно и местоположението на мобилната система и отстоянието и от пътния знак, въвеждащ ограничението на скоростта, т.е. дължината на контролирания участък. От горното се установява, че той отговаря на законоустановените изисквания и съдържа всички нормативно изискуеми реквизити, което води до извода, че протоколът е относим към описаното в ЕФ.

При преценка законосъобразността на ЕФ, настоящият състав намира решението на РС Ловеч за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на Закона за движение по пътищата. Видно от събраните по делото доказателства не е налице твърдяното в касационната жалба несъответствие между установената фактическа обстановка и вменения административнонаказателен състав, представляващо съществено нарушение на процесуалните правила и ограничаващо правото на защита, в частност на възможността му да разбера точно за какво нарушение е наказан и съответно къде го е извършил.

От касационната инстанция не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да са допуснати от въззивния съд. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни. Събраните доказателства са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства. В решението си първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна, а решението постановено от състав на Районен съд гр.Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

Разноски не са претендирани от страните, поради което съдът не дължи произнася в тази насока.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл.1-во от АПК, Ловешки административен съд, първи касационен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 161 от 11.07.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 297/2025 г. по описа на Ловешки районен съд.

Решението е окончателно.