№ 6148
гр. С, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело №
20211110167097 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявените от „Т С“ ЕАД срещу А. К. К. с ЕГН
********** , обективно и кумулативно съединени искове с правни основания
чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаването
за установено на вземанията, предмет на издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 28.01.2021г. по ч.гр.№ 1681/2021г. по
описа на СРС в размер на 944,72 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м. 05.2017г. до 30.4.2019 г. до
имот, находящ се в ГР.С, .........., аб. № ..... , ведно със законната лихва от
13.01.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 157,76
лв. за периода от 15.09.2018 г. до 23.12.2020 г., сумата от 20,53 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.12.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законната лихва от
13.01.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата в
размер на 4,16 лв. за периода от 31.01.2018 г. до 23.12.2020 г.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото
е образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като заповедта
е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК и на осн. чл. 415,
ал.1, т.2,ГПК на заявителя и ищец в настоящото производството е указано от
съда да предяви настоящите искове за установяване на вземанията. Сочи, че
ответникът дължи претендираните суми, в качеството му на потребител на
топлинна енергия и собственик на процесния имот, до който ищцовото
дружество е доставяло топлинна енергия в периода м. 05.2017г. – м.
04.2019г. , цената на която не е била заплатена от него.
1
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв постъпи
от страна на ответника,чрез назначения му от съда особен представител- адв.
В. Т. от САК, като с него исковете се оспорват като неоснователни и
недоказани по основание и размер. Релевира възражение за погасяване на
вземанията по давност. Навежда доводи за липсата на облигационно
отношение между ищеца и ответника.Оспорват се приложените към исковата
молба доказателства. Моли за цялостно отхвърляне на исковите претенции.
В съдебното съдебно заседание ищцовото дружество беше
представлявано от пълномощника му юрисконсулт Ч, който поддържа
предявените искове, моли съда да ги уважи изцяло, претендира за разноски по
делото.
С писмена молба по делото, докладвана в съдебното заседание,
адвокатът на ответника оспорва предявените искове, поддържа направените с
отговора възражения и моли за отхвърляне на претенциите.
Третото лице-помагач не изпрати представител в съдебното заседание.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно
заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приетите като писмени доказателства по делото заверени копия от
НА за дарение на недвижим имот №178, д.№27384/93г. , НА за собственост
на жилище по чл. 55г от ЗПИНМ №112, т.21, д.4112/70г., представените от
третото лице помагач документи, удостоверяващи дата на връчване на
изравнителни сметки на представител на ЕС , изравнителни сметки ,
Протоколи за неосигурен достъп , се установява, че считано от 19.08.93г.
ответникът А. К. К. уе собственик на процесния топлоснабден имот-
апартамент, който се намира в сграда –Етажна собственост, за която
дейността по осъществяване на топлинно счетоводство е възложена на „Т“
ООД от „Т С“ ЕАД.
От приетото заключение по съдебно-техническата експертиза се
установява, че за имота на ответника е начислявана единствено топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване
, която е в общ размер на 944,70лв. Посочено е , че общият топломер в
абонатната станция е отчитан по електронен път в началото на всеки месец,
като от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи.,
че същият съответства на одобрения тип, и е преминал изискуемите по закон
проверки. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и
безпристрастно, изготвено от лице , което разполага с нужните знания и опит.
От приетото заключение на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна
2
експертиза, което съдът кредитира се установи, че цената на доставената
топлинна енергия в периода от 05.2017г. до 30.4.2019 г. до процесния имот е
944,72 лв. / 285,85лв. за отопление и 502,22лева за топла вода/ . Дължимата
сума за отчитане на уредите за разпределение на ТЕ е в размер на 20,53лева ,
а мораторната лихва върху сумата за дялово разпределение- 4,64лв.
Мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия е изчислена от
вещото лице в размер на 165,32лв.
Във връзка с възражението за давност и допълнително поставена задача
от ответника, вещото лице е извършило изчисление, че за необхванатия от
давността период- м.11.17г.- м. 04.19г. / с начална изискуемост от 13.01.18г./
сумата за топлинна енергия е в размер на 783,93лв., , а мораторната лихва
върху нея , начислена за периода 15.09.18г.- 23.12.20г. – в размер на
128,20лв., главница за дялово разпределение в размер на 20,53лв. и 4,64лв.-
мораторна лихва върху нея.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдът намира, че в производството по делото се установи, че
ответникът в процесния период е бил собственик на процесния топлоснабден
имот, който се намира в сграда-Етажна собственост, поради което той е
клиент на топлинна енергия и между него и ответното дружество е било
налице облигационно правоотношение по покупко-продажба и доставка на
топлинна енергия, относно процесния период.
С разпоредбата на чл.153, ал.1, 2 и 6 ЗЕ по силата на закона се създава
облигационно правоотношение между собствениците на сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, които се считат за клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2
на отоплителните тела в имотите си, както и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
Съгласно чл.36 от Общите условия, клиентите дължат цена за услугата
„дялово разпределение“.
В производството по делото се установи, че ответникът не е заплатил на
ищцовото дружество цената на доставената от него топлинна енергия за
периода от м. 11 .17г. / станала изискуема на 13.01.18г./ до 30.4.2019 г. до
имот, находящ се в ГР.С, .........., аб. № ..... , която е в размер на 783,93 лв. Тъй
като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в съда на
13.01.2021г., претендираните вземания за цена на доставена топлинна енергия
3
за м. 05.17г.- м. 10.17г. вкл. в размер на 160,73лв. са погасени по давност.
Предвид това, съдът намира за основателно възражението на ответника за
частично погасяване по давност на претендираните вземания, и по тази
причина предявените искове за установяване на вземанията за цена на
топлинна енергия и на мораторна лихва за забава върху нея следва да бъдат
уважени само до размерите от 783,93 лв. за периода м. 11.17г. – 04.19г. , и
128,20 лв. за периода 15.09.18г.- 23.12.20г. и отхвърлени за горницата над
тези суми и извън посочените периоди.
Доколкото вземането , касаещо главница за такса дялово разпределение ,
не е обхванато от давността и същото не се явява погасено по давност,
искът за това вземане следва да бъде уважен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал.2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и касаеща
процесния период, поради което акцесорната претенция за лихва в тази част
се явява неоснователна, подлежаща на отхвърляне със съдебното решение.
С оглед изхода на спора, в полза на ищцовото дружество следва да
бъдат присъдени направените от него разноски по делото в исковото и
заповедното производство, изчислени съразмерно с уважената част от
исковете. Същите следва да бъдат присъдени в минимален размер , предвид
възражението за прекомерност , релевирано от адвоката на ответника, което
съдът намира за аснователно.
В исковото производство разноските на ищцовото дружество, които
следва да бъдат присъдени в негова полза са в общ размер на 641,26лева за
довнесена държавна такса , юрисконсултско възнаграждение, определено по
реда на чл.78, ал.8 ГПК в минимален размер във вр. с чл.37, ал.1 ЗПП във вр.
с чл.25, ал.1 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ и за внесени
депозити за вещи лица, както и сумата от 255,59лева за назначен особен
представител на разноски на ищеца , а в заповедното производство за
внесена държавна такса и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 62,05
лв., съразмерно на уважените искове.
Ответникът не е сторил разноски по производството и такива не следва
да му бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А. К. К.
4
с ЕГН **********, че в полза на „Т С” ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр. С, ............. и ЕИК ........., съществуват ЧАСТ от вземанията
предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 28.01.2021г. по ч.гр.д.№ 1681/2021г., в размер в размер на
783,93 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м. 11.2017г.- м. 04.2019г. до имот, находящ се в
ГР.С, .........., аб. № ....., ведно със законната лихва от 13.01.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 128,20 лв. за периода
от 15.09.2018 г. до 23.12.2020 г., сумата от 20,53 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 12.2017 г. до
30.4.2019 г., ведно със законната лихва от 13.01.2021 г. до изплащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С” ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр. С, ............. и ЕИК ......... срещу А. К. К. с ЕГН **********
обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.422, ал.1
ГПК във вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, в ЧАСТТА относно признаването
за установено на вземанията, предмет на издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 28.01.2021г. по ч.гр.д.№ 1681/2021г .
по описа на СРС в размер от над 783,93 лв. до 944,72 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.
05.2017г. до 30.4.2019 г. до имот, находящ се ГР.С, , .........., аб. № ....., ведно
със законната лихва от 13.01.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер от над 128,20 лв. до 157,76 лв. за периода от 15.09.2018 г. до
23.12.2020 г., както и изцяло – искът за мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение в размер на 4,16 лв. за периода от 31.01.2018 г. до
23.12.2020 г.
ОСЪЖДА А. К. К. с ЕГН ********** да заплати на „Т С” ЕАД със
седалище и адрес на управление: гр. С, ул. ... и ЕИК ........., сумата от
общо 896,85 лв., представляваща разноски по делото в исковото
производство за държавна такса, депозити за експертизи, юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер , и разноски за назначен особен
представител , както и сумата от 62,05лева - разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. 1681/2021г., съгласно описа на СРС, съразмерно на
уважените спрямо него искове.
Решението е постановено при участието на „Т“ООД , като трето лице-
помагач на страната на ищеца „Т С” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5