№ 10199
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110109577 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
Предявен е положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание
чл. 7, § 1, б. „б“ на Регламент (ЕО) 261/2004 от ищеца Б. З. К. срещу ***********,
действащо на територията на Република България чрез ************, с който се иска да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 782.33 лева,
представляваща левова равностойност на сумата от 400.00 евро, ведно със законната лихва
от 19.10.2022г. до изплащане на вземането, за която сума има издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 25.10.2022 г. по ч.гр.д. № 56710/2022г.
по описа на СРС, 27 състав.
В исковата молба се твърди, че ищецът сключил с ответника договор за въздушен
превоз за полет на авиокомпания *********** W6 4301, който е плануван да излети на
08.07.2022 г. от летище София (SOF) с дестинация летище Лондон Лутън (LTN). Ответното
дружество потвърдило резервацията, но впоследствие полетът бил отменен. Твърди, че на
09.07.2022 г. представител на „Авиохелп“ предявил пред авиокомпанията извънсъдебна
претенция от името на ищеца за изплащане на обезщетение за отменения полет, като в
рамките на извънсъдебните отношения между страните посредством осъществената
помежду им кореспонденция ответникът е посочил, че оплакването е регистрирано и ще
бъде разрешено в кратък срок, но плащане не било извършено. След получаване на жалбите
на ищеца от страна на ответника не били поставяни допълнителни изисквания, както и не
било отправяно конкретно искане, което да навежда, че ответникът не е съгласен с
приложените към жалбите документи и пълномощни, а е заявил такива едва след сезиране
на съда. Поддържа, че въвеждането на нерегламентирани и нееднакви изисквания от страна
на ответника по отношение на изискваните документи, както и при обработката и
1
изплащането на обезщетенията на засегнатите пътници, е в нарушение на Регламент (ЕО)
261/2004. Навежда довод, че разпоредбата на чл.135 ЗГВ е неприложима по отношение на
дължимите обезщетения по Регламента при закъснели или отменени полети, като
разпоредбата на чл.7 е изключена от ЗГВ въз основа на Наредба 261 от 13 юли 2006г., в
която също не са предвидени конкретни изисквания към съдържанието на пълномощното от
пътника, когато е подадено до авиокомпанията, така и Регламент (ЕО) 261/2004 не
предвиждал изискване пълномощно, което се представя пред авиопревозвачите, да е
нотариално заверено. Поддържа, че при противоречие между националното законодателство
и Регламента следва да се прилага Регламентът пряко за всички страни, а по отношение на
съдебните производства са приложими общите правила. Моли съдът да постанови решение,
с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски,
включително за заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Не
оспорва, че между страните бил сключен договор за въздушен превоз за редовен полет W6
4301 от 08.07.2022г. по направление летище София (SOF) до летище Лондон Лутън (LTN),
който бил отменен. Заявява становище, че обезщетението е дължимо на ищеца и ще бъде
заплатено в кратки срокове. Поддържа, че разпоредбите на чл.135, ал.2 и ал.3 от ЗГР, в
редакцията от 23.02.2021 г., обн. ДВ бр.16 от 2021, предвиждат изрично изисквания за
форма на пълномощните за предявяване на претенция за получаване на обезщетения по
Регламент 261/2004 г. Релевира съображения, че систематичното място на един институт не
е основание да се отрече приложимостта на чл.135 ЗГВ по отношение на исковете за
обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004 г. Поддържа, че обезщетението не е платено до
настоящия момент, защото едва с подаване на исковата молба е представено надлежно
подписано пълномощно за учредена представителна власт от ищеца в полза на адвокат,
поради което на това основание не е дал повод за завеждане на делото и отправя искане на
ищеца да не се присъждат претендираните в производството разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното:
Предявен е положителен установителен иск по чл.422 ГПК с правно основание чл. 7, §
1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на ЕП и Съвета.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване на ищеца да установи
при условията на пълно и главно доказване следните материални предпоставки:
обстоятелството, че между ищеца и ответника е налице валидно сключен договор за
въздушен превоз за полет W6 4301/08.07.2022 г. по направление от летище Айндховен (EIN)
до летище София (SOF), който е следвало да бъде осъществен на 08.07.2022г., за който
ищецът има потвърдена резервация, че полетът е бил отменен, както и размера на
дължимото обезщетение, включващо разстоянието между двете летища, изчислено по
метода на дъгата на големия кръг. С приетия за окончателен доклад по делото с оглед
отговора на исковата молба са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
2
обстоятелствата, че rазстоянието между летище София (SOF) и летище Лондон, Лутън
(LTN), измерено по метода на дъгата на големия кръг е над 1500км.; че между ищеца и
ответника е сключен договор за въздушен превоз за полет W6 4301/08.07.2022 г., за който
ищецът има потвърдена резервация; полет W6 4301/08.07.2022 г. от летище София (SOF) до
летище Лондон, Лутън (LTN) е бил отменен. Следователно искът се явява изцяло
основателен.
По разноските:
Спорът по делото е по въпроса за разноските, съответно дали ответникът е дал повод за
завеждане на делото.
Ответникът счита, че не е дал повод за завеждане на делото, като се поддържа, че едва
в настоящото исково производство е представено надлежно подписано пълномощно, с което
се упълномощава адвокат Ц. И. Парисова – И., вкл. с право да се получи по нейна сметка,
дължимото обезщетение. Съдът намира възражението за неоснователно с оглед приетите по
делото пълномощни, вкл. ответникът няма правен интерес да оспорва съществуването на
упълномощителната сделка, чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на
положения от упълномощителя подпис (ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по т.д. № 5/2014 г.
на ОСГТК на ВКС). Вкл. по делото са приети доказателства (електронна кореспонденция,
покана за изпълнение на парични задължения и приложения към нея списък на пътници,
имащи право на обезщетения за закъснение или отмяна на полети, изпълнявани от ответника
– авиопревозвач), от които съдът намира, че ответникът е дал повод за завеждане на делото
и следва да понесе отговорността за разноски. Независимо от горното, плащане от страна на
ответника не е извършено, както извънсъдебно, така и в хода на делото, вкл. се поддържа, че
сумата ще бъде възстановена в кратък срок (видно от молба от 07.06.2023г.).
Ищцата претендира разноски в размер на 25лв. за д.т., както и 400лв. за адв.
възнаграждение, което съдът не намира за прекомерно по възражението на ответника.
Следва да се присъдят и разноските по ч.гр.д. № 56710/2022г., които са в размер на 25лв. за
д.т. и 350лв. за адв. възнаграждение или общо 800лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422 ГПК иск с правно
основание 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на ЕП и Съвета, че ************ с ЕИК:
********** и адрес: гр. София, ЗОНА ЛЕТИЩЕ СОФИЯ СГРАДА ИВТ, дължи на Б. З. К. с
ЕГН: **********, съдебен адресат: адв. ************* сумата 782,33 лева (седемстотин
осемдесет и два лева и 33 стотинки), представляваща левовата равностойност на
обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква „б“ от регламент (ЕО) 261/2004 за отмяна
на полет W6 4301 (София - Лутън) плануван да излети на 08.07.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 19.10.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума има издадена
заповед № 30429 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 25.10.2022г. по
3
ч.гр.д. № 56710/2022г. по описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ************ с ЕИК: ********** и адрес: гр.
София, ЗОНА ЛЕТИЩЕ СОФИЯ СГРАДА ИВТ, да заплати на Б. З. К. с ЕГН: ********** и
адрес: **********, разноски по делото в размер на 800лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4