№ 226
гр. Свиленград, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20255620100681 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от В. П. В. срещу Е. Н. Ч., с която е
предявен е иск с правно основание чл.243, вр. чл.248 и чл. 233, ал.1, изр. 1 от ЗЗД - за
опразване на предоставено в заем за послужване помещение по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 от
ГПК.
Ищецът В. П. В. твърди, че е собственик на следния недвижим имот: Поземлен имот
с идентификатор ************ по кадастралната карта и кадастралните регистри на село
Капитан Андреево, общ. Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-106 от 13.12.2016г. на
Изп. директор на АГКК и построената в имота жилищна сграда с идентификатор
************, с адрес: с. ************. Твърди, че придобил имота на 05.04.2024 г., чрез
договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот № 196, том 1, дело № 175/2024г. по описа на нотариус с рег. № 652 по
регистъра на Нотариалната камара.
Твърди, че през месец октомври 2024г. от свои познати узнал, че в къщата му на
горепосочения адрес в с. Капитан Андреево се били самонастанили хора. Още на следващия
ден, заедно с негов приятел, отишли в имота и установили, че в къщата се били настанили
три жени и две деца от ромски произход. Ищецът им заявил, че къщата е негова собственост
и че те трябва да се изнесат от нея. Една от жените - ответницата Е. Н. Ч. му заявила, че била
дала пари на стария собственик и че къщата била тяхна. Ищецът й показал документа си за
собственост и поискал ответницата, от своя страна, да му покаже такъв документ, но тя му
заявила, че няма и че ще останат в имота, защото нямало къде да отидат и им било студено
навън. Тъй като ищецът все още нямал намерение да ремонтира и ползва къщата, а и не
искал ответницата и децата й да остават на навън през зимата, се съгласил те да останат в
къщата му. Тогава страните се договорили ищецът да предостави на ответницата къщата в
заем за послужване, я тя да му я върне до края на месец февруари 2025г.
В края на месец март 2025 г. ищецът посетил къщата си в с. Капитан Андреево и
установил, че ответницата не я била освободила. Поискал тя и придружаващите я лица да
напуснат къщата, при което ответницата категорично отказала. По искане на ищеца било
спряно електрозахранването в къщата, но ответницата, съжителят и децата й продължавали
1
да я обитават, без негово съгласие и след договорения срок за послужване.
Предвид изложеното, ищецът иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответницата да опразни заетото й за послужване помещение – къща, представляваща сграда
с идентификатор ************, построена в поземлен имот с идентификатор ************
по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Капитан Андреево, общ.
Свиленград, обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-106 от 13.12.2016г. на Изп.
директор на АГКК с адрес: с. ************. Претендира направените разноски по делото.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа предявения иск. Ответницата
не се явява, не изпраща представител и не дава становище по иска.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот от
05.04.2024г., № 196, том 1, дело № 175/2024г. по описа на нотариус с рег. № 652 по РНК,
ищецът е собственик на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор
************ по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Капитан Андреево,
общ. Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-106 от 13.12.2016г. на Изп. директор на
АГКК и построената в имота жилищна сграда с идентификатор ************, с адрес: с.
************.
От показанията на разпитания по делото свидетел С.Д.Т., приятел на ищеца, се
установява, че последният закупил процесния имот - къща в с. Капитан Андреево, с цел
инвестиция, като от закупуването и до сега не бил обитавал имота. През месец октомври
2024 година ищецът узнал, че в къщата се били настанили хора, поради което заедно със
свидетеля отишли да проверят и установили, че там живеят две жени и няколко деца от
ромски произход. Ищецът им се представил като собственик на къщата. Те му отвърнали, че
не знаят, че къщата е негова и затова се били настанили вътре. Тогава страните се
споразумели лицата да останат в къщата, но да я освободят до края на зимния сезон и по-
точно до края на месец февруари 2024 г. През март месец ищецът и свидетелят отишли да
проверят дали лицата са там и след като установили, че не са освободили имота, ищецът
отново поканил ответницата да стори това. Тогава тя отказала да напусне имота и след
неговото предупреждение. Според свидетеля, ищецът, чисто човешки предоставил на
ответницата безвъзмездно къщата, да изкара зимата в нея, защото била с малки деца. През
април месец ищецът дори спрял електричеството в къщата, но въпреки това лицата не
напуснали къщата.
Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Основателността на предявения иск по чл. 243 ЗЗД е предпоставена от
установяването на следните факти: постигане на съгласие между страните за безвъзмездното
ползване на описания по - горе имот – че е налице неформален договор за заем за
послужване за процесния имот, както и прекратяването на договора, поради изтичане на
договорения срок за послужване. В тежест на ответника е, при доказване на горните факти,
да докаже евентуалните си правоизключващи и правопогасяващи възражения, в частност, че
е върнал държането на имота.
В това производство въпросът за собствеността върху имота, или за вещното право на
ползване върху имота, не подлежи на изследване и установяване със сила на пресъдено
нещо, нито като елемент на претенцията, имаща облигационноправен, а не петиторен
характер, нито чрез инцидентен установителен иск за наличие, респ. липса на право на
собственост/вещно право на ползване върху предоставения въз основа на договора за заем за
послужване имот. Достатъчно е ищецът да установи качеството си на заемодател, като
характера на договора е облигационен такъв, и се сключва с постигане на съгласие за това,
както и че са налице предпоставките за прекратяване на договора по чл. 249, ал. 1 ЗЗД – в
случая, изтичане на уговорения срок или завършване на ползването) или тази по ал. 2 на
същата законова разпоредба (ако не е уговорен срок или не е определена целта на
2
ползването) - да е поканил заемателя да върне вещта.
В случая, по делото са ангажирани доказателства, установяващи сключен неформален
договор заем за послужване с ответника. Ищецът доказа наличие на твърдяната договорка
между него и ответницата, тя и останалите ползватели на жилищния имот, да го ползват
временно и безвъзмездно, за определен срок – края на месец февруари 2025 г. Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитания по делото свидетел като обективни,
убедителни и безпристрастни, тъй като те възпроизвеждат непосредствени лични
впечатления за обстоятелствата по спора от
контактите на свидетеля с ищеца и ответницата. Ето защо, съдът приема за доказано по
делото, че ответницата е допусната в процесния имот от ищеца и че с негово съгласие
ползва безвъзмездно имота, както и че се е задължила да върне вещта след изтичане на
договорения срок.
Предвид изложеното, съдът намира, че е осъществен фактическия състав на чл. 243
от ЗЗД – налице е фактическо предаване на заемната вещ от заемодателя и задължение на
заемополучателя да върне заетата вещ след изтичане на срока на поллзване. Ето защо,
ответницата следва да бъде осъдена да предаде на ищеца държането на имота.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца и направените по делото разноски, които се претендират с
исковата молба.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Н. Ч., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ************, и с
настоящ адрес: с. ************, на основание чл.243 от ЗЗД, да опразни и да предаде на В.
П. В., с ЕГН: **********, с адрес: с. ************, държането върху предоставен за
послужване недвижим имот: Къща, представляваща сграда с идентификатор
************, построена в поземлен имот с идентификатор ************ по кадастралната
карта и кадастралните регистри на село Капитан Андреево, общ. Свиленград, обл. Хасково,
одобрени със Заповед № РД-18-106 от 13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК, с адрес: с.
************.
ОСЪЖДА Е. Н. Ч., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ************, и с
настоящ адрес: с. ************, на основание чл.243 от ЗЗД, да заплати на В. П. В., с ЕГН:
**********, с адрес: с. ************, сумата 30,00 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от
датата на обявяването му – 07.10.2025 г., на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
3