Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/10.05.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на тринадесети април през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
участието на секретар Цветелина Илиева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18852 по описа за
Производството по делото е образувано по
повод предявен от Б.М.П., ЕГН **********
с адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адвокат Й А – ВАК срещу ЗАД „ОЗК З”, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, иск с правно
основание 405, ал. 1 КЗ за
осъждане ответното дружество да заплати сумата в размер на 10 лева /десет лева/, представляваща частичен иск от общо 1249.53
лева, представляващи претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от
настъпилото на 20.02.2017г. застрахователно събитие с увредения лек автомобил
Ауди А7 с ДК № ****, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на
подаване на исковата молба – 13.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В о.с.з. на
13.04.2018г., на основание чл.214 ГПК
е допуснато изменение в размера на предявения
иск чрез неговото увеличаване от сумата в размер на 10.00лв.
/десет лева/, заявена като частична от общ размер 1249.53 лв. /хиляда двеста четиридесет и девет лева и 53 ст./, на сумата в размер 688.33 /шестстотин осемдесет и осем лева и 33 ст./, заявена
като частична от общ размер 1249.53
лв. /хиляда двеста четиридесет и девет лева и 53ст./, като същият се счита
предявен за сумата в размер на 688.33лв.
/шестстотин осемдесет и осем лева и 33ст./, заявена като частична от общ размер 1249.53
лв. /хиляда двеста
четиридесет и девет лева и 53ст./,
представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото
на 20.02.2017г. застрахователно събитие с увредения лек автомобил Ауди А7 с ДК
№ ****, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на подаване на
исковата молба – 13.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения: на 24.02.2016г. между него и ответника възникнало
застрахователно правоотношение, обективирано в
застрахователна полица № *******. Предмет на договора бил лек автомобил,
собственост на ищеца, Ауди А7 с ДК № ****, застрахован със застраховка „Каско”, клауза Пълно каско, със
срок на действие от 28.02.2016г. до 27.02.2017г. Автомобилът бил оценен на
стойност 55 350 лева, като застрахователната премия, която следвало да заплати
ищеца съгласно застрахователния договор била в размер на сумата от 2303.45
лева. На 20.02.2017г. установил увреждания по паркирания автомобил /капак
преден; калник заден ляв и калник заден десен/. Уведомил застрахователя за
настъпилото събитие, като ответникът извършил оглед на МПС и съставил Опис –
заключение, в което били описани увредените детайли в резултат на ПТП.
Застрахователят отказал изплащане на обезщетение. Счита, че определеното
обезщетение не овъзмездява претърпените имуществени
вреди. Твърди, че за отстраняване на щетите била необходима сумата в размер на
1249.53 лв.. Ето защо има правен интерес да претендира обезщетение за
отстраняване на щетите по автомобила. Моли в тази връзка за постановяване на
положително решение по предявения иск.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, обективиращ
съображенията му за оспорване на така предявения иск по основание и размер. Не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение между него и ищеца по
сключен застрахователен договор „Каско на МПС” за процесния автомобил, обективиран
в полица № ******* от 24.02.2016г.. Оспорва наведените в исковата молба
фактически твърдения досежно механизма на настъпване
на произшествието. Оспорва и твърдяната причинно-следствена връзка между описания
механизъм и всички твърдяни за настъпили вреди по
същото. Навежда доводи, че ищецът е дал съгласие възстановяването на автомобила
да се извърши безкасово в доверен сервиз. Ответникът признава, че
след обработване на щетата е отказано изплащане на обезщетение на основание
чл.18, ал.4 ОУ, поради различие между фактическата обстановка и декларираните
обстоятелства, установено посредством техническа експертиза и снимков материал.
Сочи, че ищецът е обвързан от ОУ, доколкото изрично не се е противопоставил на
приемането им. На 20.02.2017 ищцата уведомила ответника, че на 18.02.2017г. е
паркирала автомобила в гр. Варна, ул. Тихомир № 14, като по-късно установила
сочените увреждания. При огледа било установено огъване на преден капак и
увреждания по боята на заден ляв и десен калник, но констатираните увреждания
не кореспондирали с механизма на декларираното събитие, тъй като не били
настъпили по едно и също време. В този смисъл счита предявения иск за
неоснователен и моли за постановяване на решение, с което същият бъде
отхвърлен.
В проведеното в настоящото
производство открито съдебно заседание страните, чрез процесуални представители
поддържат заявените с исковата молба и отговора по нея становища.
Съдът, след
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че към 20.02.2017г.
по отношение на лек автомобил Ауди А7 с ДК № **** е бил налице валидно сключен
договор за застраховка „Пълно каско” при ответника, обективиран в полица №
№ ******* от 24.02.2016г., със срок на действие от 28.02.2016г. до
27.02.2017г..
От Застрахователна полица №*******/24.02.2016г. е
видно, че действителната стойност /застрахователната сума/ на застрахованото
МПС е 55 350 лева, при застрахователна премия 2303.45 лева.
Представена е Сметка № №*******-01 за платена премия.
Не е спорно, че ищецът е собственик на
автомобила.
С Уведомление
от 20.02.2017г., ищецът е уведомил застрахователя
за настъпилите щети по автомобила – преден капак; задни десен и ляв калник.
Ответникът е съставил Опис по щета №0020-090-0304/2017, с дата на огледа 20.02.2017
г., за
причинени увреждания по автомобила на ищеца.
Описът е направен от служител на ответника, съобразно
който, щетите са както следва: капак преден; калник заден десен и калник заден
ляв.
Представени са Общите условия на
ЗАД „ОЗК Застраховане“ по застраховка «Каско» на Моторни превозни средства, действащи към момента на настъпване на застрахователното събитие.
От заключението по допуснатата САТЕ и уточненията на
вещото лице в о.с.з. на 13.04.2018г. се установява, че уврежданията по
автомобила съответстват на тези констатирани от представителя на застрахователя
/капак преден; калник заден десен и калник заден ляв/. Получените увреждания
могат да настъпят по описания начин /в паркирано състояние на автомобила от
неизвестно МПС и при различно часово време/. Налице е причинно-следствена
връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди в
паркирано състояние. Налице са три увредени детайла, които са разположени на
различни страни на автомобила. Възможно е уврежданията да са получени от три
различни събития през определен период от време в паркирано състояние. Общата
стойност на необходимия труд и материали за възстановяване на автомобила по
средни пазарни цени към деня на произшествието, съобразно цената на труда в три
сервиза отговарящи на съвременните изисквания за качество е 1146.57 лв. с ДДС.
По експертна оценка стойността необходима за ремонт на увредените части и
детайли възлиза на 688.33 лв. Налице е причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и получените увреждания по автомобила. Констатираните по
автомобила щети и изброени в опис - заключението на застрахователя отговарят
като механизъм на настъпване на посочения в исковата молба.
Съгласно
разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок.
Правото на справедлив размер на обезщетението и
възможност за поправка на МПС, съобразно средните пазарни цени, не може да се
отрече с оглед възрастта на автомобила, тъй като независимо от амортизацията на
частите към момента на настъпване на произшествието, собственикът на автомобила
не може да бъде задължен да го ремонтира със също толкова амортизирани и
овехтели части.
В тази
връзка следва да бъде съобразена практиката на ВКС - Решение №155/05.12.2016г. по
т.д.№1092/2015г. на ВКС, 2-ро т.о., в което е прието, че не е възможно влезлият
в сила и действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължимата
застрахователна премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия
застрахователен риск.
По смисъла
на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж
и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е
и задължителната практика на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение
№ 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в
определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о.,
постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай,
съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за
материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото
качество и количество като увредената вещ.
Не е спорно, че застрахователят е отказал изплащане на
обезщетение с мотив, че уврежданията не отговарят на декларираните събития.
По делото е изслушано заключението на вещото лице А.Я.
по допуснатата от съда САТЕ, от което се установи, че получените увреждания
могат да настъпят по описания начин /в паркирано състояние на автомобила от
неизвестно МПС и при различно часово време/. В о.с.з. вещото лице уточнява, че
уврежданията могат да настъпят при три различни удара на паркираното МПС и в
рамките на един ден. Необходимата стойност за отремонтирането
на щетите възлиза на 1146.57 лв. с ДДС по средни пазарни цени към датата на
събитието, като при изчисляване на средната пазарна цена на труда се използва
цената, предлагана в сервизи, които притежават европейски сертификат за
качество.
Предвид
установения размер на претърпените щети, съдът намира, че застрахователят дължи
на ищеца сумата 688.33 лв.,
необходима за възстановяване на увреденото моторно превозно средство.
Предявеният частичен иск следва да бъде уважен.
Сумата следва да се присъди, ведно със законната лихва
считано от датата на исковата молба, така както е поискано.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане, разноските извършени от ищеца следва да
му бъдат заплатени от ответника срещу когото е уважен иска и съобразно размера
в който е уважен. Ищецът представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира
присъждане на следните суми: 50 лв. -
държавна такса; 90 лв. – депозит вещо лице и 300 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение. С оглед крайния изход на делото, съдът намира, че в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата 440 лв..
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК
Застраховане”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Б.М.П., ЕГН ********** с адрес: ***, сумата в
размер 688.33 /шестстотин осемдесет и осем лева и 33 ст./, представляваща
частичен иск от общо 1249.53
лв. /хиляда двеста четиридесет и девет лева и 53ст./, обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в повреда на капак преден; калник заден десен и калник заден ляв, в резултат от настъпилото на 20.02.2017г. застрахователно
събитие с увредения лек автомобил Ауди А7 с ДК № ****, ведно със законна лихва
върху нея считано от датата на подаване на исковата молба – 13.12.2017г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК
Застраховане”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Б.М.П., ЕГН ********** с адрес: *** сумата 440 лв. /четиристотин и четиридесет
лева/, представляваща сторените
в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: