РЕШЕНИЕ
№ 1698
гр. *, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20243110100163 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Т. П. А., ЕГН **********, с
адрес: град * и Б. П. С., ЕГН **********, с адрес: град * срещу Етажна собственост в сграда
с адрес: град *, иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решение на общото
събрание на етажната собственост, проведено на 29.11.2023 г. от 18,00 часа, взето в точка
4.1., а именно: „ОС на ЕС дава съгласие „*“ ООД, като собственик на офис 1А и 2А в
сградата, да извърши изпълнение (изграждане) на капандури към офисите, предвидени в
първоначално одобрения проект за негова сметка, като същия да поеме гаранция за
изпълнените СМР (строително-монтажни работи) в законоустановения срок“.
По твърдения в исковата молба ищците са собственици на недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор *, находящ се в гр. *, Район *, ул. „* –
апартамент, със застроена площ от 90.44 кв.м, ведно с 1,4201% идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж, върху дворното място, в което е построена
сградата.
Твърди се, че на 22.11.2023 г. на таблото на етажната собственост от
Управителния/контролния съвет била поставена покана за общо събрание на 29.11.2023 г. от
18,00 часа, съгласно чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, при обявен дневен ред, което се провело на
посочената дата.
Заявява се, че на 06.12.2023 г. на таблото на етажната собственост бил поставен
1
протокол за поставено съобщение по смисъла на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, в присъствието на трима
души, за уведомяване, че е изготвен протокол от 06.12.2023 г. от проведеното общо
събрание, като последният бил връчен с електронна поща на ищците на 08.12.2023 г., в 11.34
часа, ведно с приложени към него документи.
Сочи се, че на 12.12.2023 г. ищците подали до ТД „*, в качеството му на професионален
управител на ЕС, жалба вх. № *-01/12.12.2023 г., с която, на основание чл. 16, ал. 9 ЗУЕС,
оспорили съдържанието на протокола от проведено общо събрание, като считат, че в
протокола не били инкорпорирани правилно изказванията на част от етажните собственици,
вкл. и на ищците, а други изказвания били записани неправилно или непълно. Посочени от
ищците са следните пороци по отношение на протокола, а именно:
1. Нарушение на разпоредбата чл. 16, ал. 5 ЗУЕС по отношение на съдържанието на
представения протокол, като липсвали описани първоначален кворум и поименно посочване
на явилите се на събранието на посоченото място, на посочената дата и в посочения час
лица - етажни собственици, на кой обект, с какъв номер са собственици, както и подробно
посочени в процентно съотношение идеалните части на обектите на присъстващите етажни
собственици, както и липсвали същите реквизити под всяка точка от дневния ред.
2. Нарушение на чл. 14 ЗУЕС във връзка с избора за протоколчик, като в протокола не
било записано дали избраното лице е пълномощник и на кои собственици, както и нямало
представено пълномощно.
Твърди се от ищците, на следващо място, незаконосъобразност на взетото на общото
събрание решение, обективирано в т. 4.1. от протокола, поради следните съображения:
Изложено е, че за процесната сграда били одобрени инвестиционни проекти и издадено
Разрешение за строеж № 6**. по реда чл. 154, ал. 5 ЗУТ към цитираното разрешение, от
Главен Архитект на Община *. За обекта било издадено и Разрешение за ползване № * г. от
Началника на ДНСК *.
Заявява се от ищците, че решението по т. 4.1. нарушавало разпоредбата на чл. 6, ал.1, т.
5 ЗУЕС предвид, че с предвидените за изграждане чрез изпълнение на нови СМР от страна
на собственика на офис 1А и 2А, изписано в дневния ред на ОС - изпълнение (изграждане)
на капандури към офисите, съгласно първоначално одобрен проект за негова сметка, като
същият да поеме гаранция за изпълнените СМР с гаранционен срок от 2 години, можело да
се тълкуват като дейности, с които се изменят помещения, пространства или части от тях,
предназначени за общо ползване, с което щял да се наруши архитектурният вид,
носимоспособността, устойчивостта на строителната конструкция, пожарната безопасност
или безопасното ползване на сградата.
Сочи се в исковата молба, че атакуваното решение противоречало и на чл. 148 ЗУТ.
В открито съдебно заседание и в представени писмени бележки ищците, чрез
процесуалния си представител, поддържат предявения иск, който считат за основателен и
доказан. Претендират се сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който изразява
2
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.
Твърди се от ответника, че свикването на ОС на ЕС, провеждането, протоколирането и
обявяването на решенията от същото били направени по законоустановения в ЗУЕС ред и не
била нарушена разпоредбата на чл.16, ал. 5 ЗУЕС, Заявява се, че регистрацията на
присъстващите на ОС започнала в 18 часа и е приключила в 18.30 часа, като в протокола
било отбелязано, че след извършена проверка на кворума, съобразно списъка на
регистриралите се лица за участие в ОС на ЕС, към 18.30 часа са присъствали представители
на 76,3830 % ид.ч. от общите части на сградата, тоест налице е бил необходимият кворум за
редовно вземане на решения по дневния ред от компетентността на ОС. Сочи се, че в
изчислението и отбелязването в протокола на ОС на съответния % ид.ч. по всяко едно от
решенията по точките от дневния ред били взети предвид наличните в края на събранието
карти за гласуване, предадени на председателя на ОС, и отбелязаното гласуване срещу
подпис в картата за гласуване.
По отношение на избора на председателстващ събранието и на протоколчик се твърди, че
ставало дума за процедурни решения, заради което и наименованието им било „процедурно
решение" - в изпълнение на законоустановена в чл. 16, ал. 2 и ал. 4 ЗУЕС процедура, която е
императивна. В случая, ОС било председателствано от органа по чл. 16, ал. 2 ЗУЕС -
Председателя на УС на ЕС, а за протоколчик била избран адв. В. с мнозинство на гласовете
на присъстващите. Заявява се, че в ЗУЕС не било предвидено протоколчик на събранието на
ОС на ЕС да е непременно собственик, обитател или ползвател на самостоятелен обект в
същата.
Посочено е от ответника, че от съдържанието на протокола от проведеното общо събрание,
както и от приложения към него списък на присъствалите лица, ставало ясно кои лица са
участвали в ОС на ЕС, в какво качество - лично или представлявани от пълномощници,
поради което не била нарушена разпоредбата на чл. 14. ал. 5 ЗУЕС. От друга страна, по
повод на твърденията за липса на представителна власт на участващи в ОС на ЕС лица,
респ. на лицето Христо Георгиев и адв. В., се сочи, че възражение за липса на
представителна власт за лице, което действа от чуждо име, може да бъде релевирано само от
лицето, чието волеизявление е опорочено.
Ответникът твърди, че в отговор на изпратеното срещу протокола от 29.11.2023 г.
възражение от ищците дружеството - управител на ЕС е уведомило последните, че
възражението им е заведено с вх. № *-01/12.12.2023 г., като на 20.12.2023 г. до всеки от тях
бил изпратен отговор на същото.
По отношение на атакуваното решение на ОС ответникът сочи, че видно от оспорения
протокол, етажните собственици, които са гласували със „за" по т.4.1., са 71,6765 % ид.ч. от
общите части на етажна собственост, включително собственикът Стоян Петков, който към
тази дата бил главен архитект на Община *. С „против" били гласували - 1.7917 % ид.ч. от
общите части на етажна собственост и с „въздържал се" били гласували - 2.9148 % ид.ч. от
общите части на етажна собственост.
3
Не се оспорва, че процесната сградата е паметник на културното наследство, като
проектът на сградата бил съгласуван със Становище с изх. № * от 05.03.2014 г. на
Заместник-министъра на културата и в същия било предвидено наличието на три капандури
в офис 1А и две в офис 2А. Заявява се, че съгласно Писмо изх. № РО-1573-00-978 от
01.11.2022 г. на Началника на РДНСК - *, в самостоятелните обекти била изпълнена 1 брой
капандура с размери 180/100 см, находяща се между ос 1 и ос 2 и ос И и ос 3 на одобрения
проект. Затворена била капандура с размер 180/200 см и част от капандура от размер 180/150
см до размер 180/100 см. Сочи се, че според проекта на кота плюс 6.80 м над офис IA и 2А в
зоната на капандурите бил предвиден „озеленен покрив", който представлявал обща
неизползваема част на сградата, като тази площ не била включена в ЗП на тази кота. Със
затварянето на капандури в покривната плоча в нарушение на одобрения проект се
нарушавали изискванията за осветеност на помещенията, т.е. налице били обекти с
увреждане, като с Писмо изх. № * от 30.11.2022 г. на Директор на дирекция „Управление на
сигурността и контрол на обществения ред" на собственика на самостоятелните обекти било
указано, че повдигнатите въпроси са от компетентността на ОС на ЕС по ЗУЕС, като
следвало да бъдат взети решения по реда и според компетенциите на ОС по чл. 6, ал. 2, ал. 4
и ал. 11 ЗУЕС.
Ответникът твърди, че била направена била консултация с арх. * - специалист по
паметниците на културата, която дала становище, че за целите на привеждане на
състоянието на сградата в съответствие с вече одобрен проект, доколкото не се предвиждали
други промени по него, не било необходимо одобряване на друг проект или издаване на
разрешение за строеж, като такова одобрение би било необходимо само в случай на промяна
по време на строителство по реда на чл. 154 ЗУТ.
Сочи се в отговора на искова молба, че пълномощникът на „*" ООД е представил и
съставен Констативен протокол от 15.12.2022 г. на длъжностни лица при Район „*" - *,
според който по време на изпълнението на строежа били монтирани от строителя металните
рамки в плочата, предвидени за отварянето на капандурите, поради което не се налагало
никакво компрометиране на плочата по вклиняване на металните рамки, а отварянето щяло
да се извърши както е посочено в конструктивното становище и същото било безопасно за
конструкцията на сградата. От друга страна, според заключението на конструктора,
отварянето на капандурите в проектно отношение и възстановяването на хидроизолацията
можело да се гарантира достатъчно години експлоатационна годност на сградата.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, моли за
отхвърляне на исковата претенция по съображенията, изложени в отговора на искова молба.
Претендират се разноски за настоящото производство.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните
предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, приема за
установени следните фактически положения:
4
Не се спори по делото, а същото се установява и от Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижими имоти № * от 12.12.2018 г. на Нотариус *, че ищците са
собственици на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, с адрес: град
*, вх. „* – апартамент; както и че на 29.11.2023 г. е прието решение на ОС на ЕС с
атакуваното съдържание.
Видно от Протокол от проведено на 29.11.2023 г. Общо събрание на ЕС с адрес: град *,
на същото е взето следното решение по т. 4.1., а именно: „ОС на ЕС дава съгласие „*“ ООД,
като собственик на офис 1А и 2А в сградата, да извърши изпълнение (изграждане) на
капандури към офисите, предвидени в първоначално одобрения проект за негова сметка,
като същия да поеме гаранция за изпълнените СМР (строително-монтажни работи) в
законоустановения срок“.
Приети като писмени доказателства по делото са Покана за свикване на Общо
събрание на 29.11.2023 г.; Протокол за поставена покана по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС;
списъци с присъствали на ОС лица и карти за гласуване; Протокол за поставено съобщение
по смисъла на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС; пълномощни от етажни собственици за
представителството им на проведеното ОС; електронна кореспонденция между „*“ ЕООД и
ищеца Б. С. с приложен протокол от процесното ОС на ЕС; жалба от ищците до „*“ ЕООД
относно съдържанието на протокола, ведно с отговор към същата.
Представени по делото са Актуализиран списък на декларираните архитектурно-
строителни паметници в град * /сред които фигурира процесната сграда/; кореспонденция
между Управителя на „*“ ООД и Регионална дирекция национален строителен контрол – * и
Община * по повод на процесните капандури; Протокол от 11.05.2022 г. за извършен оглед
на покрива над офисната част на процесната сграда и Становище от „*“ ООД за отказ от
поемане на гаранционна отговорност.
Приобщени като писмени доказателства по делото са жалба от ищците от 29.08.2024 г.
за започващи СМР в офисните помещения на сградата; Протокол от 13.08.2024 г., на
основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ; Протокол – заключение от 13.08.2024 г., на основание чл. 196,
ал. 2 ЗУТ, на Комисия по чл. 196, ал. 1 ЗУТ, съдържащ предложение до Кмета на Община *
за възстановяване на горното осветление на офисните помещения в процесната сграда при
спазване на мерките за безопасност и здраве и Закона за културното наследство; Заповед №
*/18.10.2024 г. на Кмета на Община *, на основание чл. 196, ал. 3, вр. чл. 195, ал. 4 ЗУТ за
възстановяване на горното осветление на офисните помещения в процесната сграда при
спазване на мерките за безопасност и здраве и Закона за културното наследство; Писмо от
30.10.2024 г. до Управителя на ЕС с указания за уведомяване на етажните собственици за
издадената заповед и извършване на необходимите действия за привеждането й в
изпълнение; Уведомление от 13.11.2024 г. от „*“ ООД за изпълнение в указания срок на
указаните СМР.
В производството са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на
свидетели, от показанията на които, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се
5
установяват следните обстоятелства:
Свидетелят * твърди, че в периода 2022 г. – 2024 г. работил като мениджър – продажби
в „*“, като преди около две години дружеството било сезирано с оплаквания за теч в офисни
помещения 1а и 2а. При огледа се установило, че същият се дължи на неправомерното
използване на покрива над офисите от собствениците на апартамент 6 /ищците/, поради
което била отказана гаранционна отговорност. Свидетелят заявява, че по първоначален
проект в офисните помещения следвало да се изградят пет капандури, от които, по молба на
ищците, били изградени само две. * сочи, че е присъствал на процесното ОС като
пълномощник на няколко етажни собственици, като била представена съответната
документация от Община * и РДНСК, атакуваното решение било взето, чрез гласуване с
карти, каквато карта била дадена и на ищеца, който гласувал против. На ОС присъствал и
главният архитект на град *, който нямал възражения и изразил становище за
целесъобразност на предложеното решение за отваряне на капандурите.
Свидетелят * твърди, че синовете му са собственици на дяловете в „*“ ООД, което от
своя страна е собственик на офиси 1а и 2а в сградата в режим на ЕС. Заявява, че по
първоначален проект за осветлението на офисите били предвидени пет капандури, като
впоследствие били изградени само две, което водело до тяхната неизползваемост, тъй като
били тъмни и мрачни и на тавана се появили течове. Сочи, че била инициирана проверка от
„*“ ООД във връзка с отваряне на капандурите и отстраняване на течовете, като същото
отказало да поеме гаранционна отговорност поради съображенията, че строителството
съответствало на всички нормативноустановени изисквания и строителни книжа, а течът се
дължал на неправомерни действия на трети лица. Свидетелят твърди, че били инициирани
срещи с ищците по повод отстраняване на констатираните проблеми, но не се стигнало до
тяхното доброволно разрешаване, което довело до иницииране на проверка от РДНСК,
издаване на заповед по ЗУТ за привеждане на сградата в съответствие с първоначалните
строителни книжа, съответно провеждане на ОС на ЕС за вземане на решение в същия
смисъл. * заявява, че е присъствал на процесното ОС като пълномощник, като гласуването
било проведено с карти, раздадени на всички присъстващи.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Съдът намира иска с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, с който е сезиран, за
процесуално допустим. Същият изхожда от легитимирани лица, като от приобщения по
делото официален свидетелстващ документ /нотариален акт/ се констатира по несъмнен
начин, че ищците са собственици на самостоятелен обект в процесната етажна собственост.
Сезиран е родово и местно компетентен съд.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС въвежда за подаване на молбата 30-дневен
преклузивен срок от оповестяване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, за спазването
на който съдът следи служебно. Исковата молба е депозирана в съда на 04.01.2024 г., а
6
решението от процесното общо събрание е съобщено на ищците на 07.12.2023 г., от което
следва извод, че искът е предявен в нормативно установения срок.
Искът е насочен срещу легитимирана страна – етажната собственост, която се
представлява от председателя на Управителния съвет, който по изричната разпоредба на чл.
41 ЗУЕС представлява собствениците в етажната собственост в съда, като ищецът не е
длъжен да посочва всички собственици на обекти в същата.
По основателността на предявения конститутивен иск с правно основание чл. 40,
ал. 1 ЗУЕС съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният конститутивен иск по чл. 40 ЗУЕС, в тежест на ищците
е да докажат, при условията на пълно и главно доказване, че същите са собственици на
самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, с адрес: град *; че на
29.11.2023 г. е прието решение на ОС на ЕС с атакуваното съдържание.
В тежест на ответника е да установи, в условията на пълно и главно доказване,
следните правнорелевантни факти, от които се ползва: че атакуваното решение е взето
валидно, при спазена процедура за свикване, покани, обявен дневен ред, кворум,
мнозинство, като общото събрание е проведено съгласно изискванията на ЗУЕС; че
протоколът е изготвен съобразно изискванията на закона и взетите решения са в
съответствие със законовите разпоредби; съответно да докаже възраженията си, от които
черпи изгодни за себе си правни последици, в това число че е законосъобразно и необходимо
изпълнението (изграждането) на капандури към офисите, предвидени в първоначално
одобрения проект, за сметка на техния собственик, като същият поеме гаранция за
изпълнените СМР в законоустановения срок.
Първият правнорелевантен факт, както беше обсъдено по допустимостта на
производството, не е спорен между страните, а и се установява от ищците по категоричен
начин и посредством представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти № * от 12.12.2018 г. на Нотариус *.
Относно втория елемент от фактическия състав на иска по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС между
страните също не съществува спор - проведеното на 29.11.2023 г. Общо събрание на
етажната собственост, на което е взето оспореното решение по т. 4.1. от дневния ред, се
установява по несъмнен начин и от ангажирания протокол от същото.
На отмяна по реда на чл. 40 ЗУЕС подлежат решения, които са взети при нарушение на
процедурните правила, предвидени от закона за свикването и провеждането на заседанията
на общото събрание, или решения, които противоречат на императивни материалноправни
разпоредби на закона. Съдът следва да се произнесе в рамките на наведените от ищеца
основания за незаконосъобразност на решенията. /в този смисъл Решение № 58 от 25.03.2014
г. по гр.д. № 5704/2013 г. по описа на ВКС, I г. о. и Решение № 37/20.04.2016 г. по гр.д. №
4432/2015 г. по описа на ВКС, I гр. о./.
Наведени, на първо място, са оплаквания в исковата молба относно нарушение на
разпоредбата чл. 16, ал. 5 ЗУЕС по отношение на съдържанието на представения протокол,
7
като липсвали описани първоначален кворум и поименно посочване на явилите се на
събранието на посоченото място, на посочената дата и в посочения час лица - етажни
собственици, на кой обект, с какъв номер са собственици, както и подробно посочени в
процентно съотношение идеалните части на обектите на присъстващите етажни
собственици, както и липсвали същите реквизити под всяка точка от дневния ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС /ред. бр. 26 от 2016 г./, протоколът
съдържа датата и мястото на провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се
лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номера на
самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата - „за", „против" или „въздържал
се", техен подпис, същността на изявленията, направените предложения и приетите
решения. Правилата за съставянето на протокол за проведено Общо събрание на
собствениците в етажната собственост са регламентирани в чл. 16, ал. 4 – ал. 6 ЗУЕС. С чл.
16, ал. 5 ЗУЕС са установени изискванията към съдържанието на протокола. Законът не
поставя изискване нито в самия протокол, нито в отделен документ да се съдържа
изброяване както на етажните собственици, които са били съгласни с предложените решения
и съответно са ги подкрепили с гласа си, така и на етажните собственици, гласували против
решенията, удостоверени с протокола. По тази причина отсъствието на подобно изброяване
както в протокола, така и в евентуално съставен отделен списък - приложение към него, не
съставлява нарушение на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС. Самият протокол по своята същност съставлява
частен свидетелстващ документ с произтичащите от това последици относно способите за
опровергаване на съдържанието му /в този смисъл Решение № 133/31.03.2015 г. по гр.д. №
632/2014 г. по описа на ВКС, 2 ГО/.
В случая, видно от приобщените по делото протокол от проведено на 29.11.2023 г. ОС
и списъци към същия, налице е посочване на датата и мястото на провеждането на общото
събрание, първоначален кворум, дневният ред, подпис на явилите се лица и идеалните части
от етажната собственост, които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина,
по който са гласували лицата - „за", „против" или „въздържал се", както и същността на
изявленията, направените предложения и приетите решения. В този смисъл, съдържанието
на протокола съответства на нормативноустановените изисквания, като не е налице
отсъствие на реквизит, което да води до нарушение на разпоредбата чл. 16, ал. 5 ЗУЕС.
Направено, на следващо място, е възражание от ищците за нарушение на чл. 14 ЗУЕС
във връзка с избора за протоколчик, като в протокола не било записано дали избраното лице
е пълномощник и на кои собственици, както и нямало представено пълномощно.
Съгласно чл. 16, ал. 4, изр. 2 ЗУЕС, протоколчикът се избира с обикновено мнозинство
по предложение на председателстващия.
В настоящия случай, в протокола от ОС е изрично посочено, че за протоколчик се
предлага адвокат Д. В. като пълномощник на етажния собственик „*“ ООД, като списък –
Приложение № 1 и пълномощни, съдържащи имената на собствениците и техните
пълномощници, са неразделна част от протокола. Последните са приобщени като писмени
доказателства по делото. С оглед на посоченото, не е налице твърдяното нарушение на
8
процедурата по избор на протоколчик на процесното ОС.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице твърдяното от ищците нарушение
на чл. 6, ал. 1, т. 5 ЗУЕС. Съгласно посочената разпоредба, собствениците са длъжни да не
извършват ремонтни дейности в своя самостоятелен обект или част от него, които да водят
до влошаване на проектните показатели на характеристиките на строителни продукти,
променени/заменени и/или първоначално вложени, както и/или дейности, с които да изменят
помещения, пространства или части от тях, предназначени за общо ползване, да не
нарушават архитектурния вид, носимоспособността, устойчивостта на строителната
конструкция, пожарната безопасност или безопасното ползване на сградата.
От събраните в производството писмени и гласни доказателства се установи, че
съгласно първоначално изготвената за процесната сграда проектна документация, над
офисни помещения 1а и 2а са били предвидени за изграждане пет броя капандури, които не
са били изпълнени, като сградата е била въведена в експлоатация само с две капандури. По
повод на инициираните проверки от собствениците на посочените офиси се е достигнало до
издаването на Заповед № */18.10.2024 г. на Кмета на Община *, на основание чл. 196, ал. 3,
вр. чл. 195, ал. 4 ЗУТ, за възстановяване на горното осветление на офисните помещения в
процесната сграда при спазване на мерките за безопасност и здраве и Закона за културното
наследство. В съответствие със същата до Управителя на ЕС е отправена препоръка за
свикване на ОС на етажните собственици, като проведеното такова на 29.11.2023 г. има като
точка от дневния ред именно вземане на решение в указания смисъл.
Установи се по делото, че СМР, предмет на атакуваното решение на ОС, са били
изпълнени от дружеството „*“ ООД, като същото представлява, съгласно представената
проектна документация и заповед по чл. 196, ал. 3, вр. чл. 195, ал. 4 ЗУТ, отстраняване на
противоречие с основните изисквания на строежите по чл. 169, ал. 1, т. 3 ЗУТ, поради
констатирания риск от влошаване на установените хигиенни норми, здравето на
собствениците и замърсяване на средата на живот в офисните обекти, както и отстраняване
на несъответствие с одобрените инвестиционни проекти. В този смисъл, осъществените към
момента СМР не представляват действия, сред посочените в чл. 6, ал. 1, т. 5 ЗУЕС, за които е
предвидена забрана за осъществяване в етажната собственост.
На последно място, не е налице противоречие на атакуваното решение с разпоредби от
ЗУТ и в частност с чл. 148 от същия закон.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 8 ЗУЕС, Общото събрание приема план за извършване на
ремонти, реконструкции, преустройства и други дейности в общите части на сградата,
включително и по изпълнение на предписаните мерки в техническия паспорт, или на други
предписания на компетентните органи. Даденото от етажните собственици на процесното
общо събрание съгласие за изпълнение /изграждане/ на капандурите, на първо място, е в
правомощията на общото събрание, съгласно визираната разпоредба от ЗУЕС, доколкото
представлява дейност в общите части на сградата по изпълнение на предписания на
компетентни органи и след извършване на необходимите и предвидени в закона проверки.
9
Освен това, при вземане на посоченото решение на вниманието на етажните собственици са
били представени множество документи /съответната техническа документация/ и
проведени подробни обсъждания – обективирани в протокола от проведеното общо
събрание. По естеството си решението на ОС не представлява разрешение за строеж по
смисъла на чл. 148 ЗУТ, а даване на съгласие за възстановяване на общите части на сградата
в съответствие с първоначалните и одобрени инвестиционни проекти, с основните
изисквания на строежите по чл. 169, ал. 1, т. 3 ЗУТ, при спазване на мерките за безопасност
и здраве и Закона за културното наследство. Поради горното, не е налице противоречие на
решението с визираните законови разпоредби.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното
решение на ОС е взето валидно, при спазена процедура за свикване, покани, обявен дневен
ред, кворум, мнозинство, като общото събрание е проведено съгласно изискванията на ЗУЕС
и решението не противоречи на императивни нормативни разпоредби. С оглед на
посоченото, предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да
бъдат присъдени сторените от същия съдебно-деловодни разноски от 1 000 лева –
адвокатско възнаграждение /платено в брой, съгласно представения по делото договор за
правна защита и съдействие, имащ характер на разписка – л. 243 от делото/.
Воден от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. П. А., ЕГН **********, с адрес: град * и Б. П. С., ЕГН
**********, с адрес: град * срещу Етажна собственост в сграда с адрес: град *, иск с
правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решение на общото събрание на етажната
собственост, проведено на 29.11.2023 г. от 18,00 часа, взето в точка 4.1., а именно: „ОС на
ЕС дава съгласие „*“ ООД, като собственик на офис 1А и 2А в сградата, да извърши
изпълнение (изграждане) на капандури към офисите, предвидени в първоначално одобрения
проект за негова сметка, като същия да поеме гаранция за изпълнените СМР (строително-
монтажни работи) в законоустановения срок“.
ОСЪЖДА Т. П. А., ЕГН **********, с адрес: град * и Б. П. С., ЕГН **********, с
адрес: град * ДА ЗАПЛАТЯТ на Етажна собственост в сграда с адрес: град *, сумата от
1 000 (хиляда) лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за настоящото
производство за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – * в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
10
Съдия при Районен съд – *: _______________________
11