№ 10034
гр. София, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110169092 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № **/19.12.2023 г, с
която от името на „****“ ЕАД, ЕИК **** против наследниците на Григор Г.
Т., ЕГН ********** са предявени искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
осъдителни искове за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото.
С молба вх. № 48464 от 14.02.2024 г. ищецът е уточнил подадената
искова молба, като е посочил, че исковете са предявени срещу наследниците
на Григор Г. Т., ЕГН **********, а именно: Ю. А. Т., ЕГН **********, с
адрес: **** ап. 7 и Р. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: **** ап. 7, като е
направено искане съдът да осъди ответниците да заплатят на ищеца суми,
както следва: 1/ сумата от 3127,82 лева, представляваща стойност на
доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 7, находящ се в **** аб. № **** за периода 01.05.2020 г. –
30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
19.12.2023 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 551,97 лева,
1
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 15.09.2020 г. – 07.11.2023 г. върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 28,38 лева, представляваща
главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 7, находящ се в **** аб. № **** за периода
01.04.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 19.12.2023 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от
5,85 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 01.06.2021 г. – 07.11.2023 г., върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение, като от Ю. А. Т. се претендират ¾ части от
горепосочените суми, а от Р. Г. Т. – ¼ части от същите суми.
С определение № 7228/15.02.2024 г., постановено по гр.д. № 69092/2023
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е конституирал като ответници в
производството – Ю. А. Т., ЕГН **********, с адрес: **** ап. 7 и Р. Г. Т.,
ЕГН **********, с адрес: **** ап. 7.
В исковата си молба ищецът „****“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответниците /респективно е имал такива с техния наследодател/.
Поддържа, че същите /респективно техния наследодател/ имат качеството
клиенти на топлинна енергия за битови нужди за следния недвижим имот:
***. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се
намира процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с „***“ ЕООД, като в тази връзка
се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна
енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски,
като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответниците /респективно техните наследодатели/ са
използвали доставяна топлинна енергия през периода 01.05.2020 г. –
30.04.2022 г. и не са погасили задължението си на посочения в приложимите
за периода ОУ падеж, поради което същото следвало да се погаси, ведно с
лихва за забава. Не било изпълнено и задължението за заплащане на услугата
дялово разпределение, поради което и то следвало да се погаси, ведно с лихва
за забава.
2
Моли, да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат
осъдени да заплатят разделно на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от
3127,82 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна
енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 7, находящ се в
**** аб. № **** за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 19.12.2023 г. до окончателното
й изплащане; 2/ сумата от 551,97 лева, представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода 15.09.2020 г. – 07.11.2023 г. върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 28,38
лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 7, находящ се в **** аб. №
**** за периода 01.04.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 19.12.2023 г. до окончателното й изплащане;
4/ сумата от 5,85 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 01.06.2021 г. – 07.11.2023 г., върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение, като от Ю. А. Т. се претендират ¾
части от горепосочените суми, а от Р. Г. Т. – ¼ части от същите суми.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в
производството адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на
исковата молба от ответниците в производството.
В проведеното на 27.05.2024 г. открито съдебно заседание, ответниците
се явиха и извършиха признание на предявените срещу тях искове, във връзка
с което съдът прекрати съдебното дирене, проведе устни състезания и обяви,
че ще се произнесе с решение, съобразно извършеното признание.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Софийски районен съд е сезиран с обективно и субективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД..
В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл.
237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е
3
постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от
ответника признание на иска.
Решението, основано на признание на иска, може да се постанови само
ако след проверка на процесуалните предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск, се окаже, че предявеният иск е
допустим. Затова, независимо от направено признание на иска, съдът следва
да се произнесе по неговата допустимост, защото само един допустим иск
може да бъде основателен или неоснователен. В този смисъл е Решение № 20
от 07.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о. на ВКС.
В проведеното на 27.05.2024 г. открито съдебно заседание, ответниците
се явиха и извършиха признание на предявените срещу тях искове.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той
заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като
за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и
кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237
ГПК.
Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед
признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява
извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови
съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени
фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде
уважен така, както е предявен.
В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице,
доколкото ответникът в отговора на исковата молба е заявил, че признава
исковете, предявени от **** ЕАД. Ищецът, чрез процесуалния му
представител, е поискал постановяване на решение при признание на иска,
като в проведеното по делото открито съдебно заседание на 27.05.2024 г.,
съдът е дал ход на устните състезания и е постановил, че ще се произнесе с
решение при признание на иска.
В случая не са налице отрицателните предпоставки, установени в
4
разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да
противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което
страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията
на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за
приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324
ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне
под запрещение - чл. 339 ГПК.
Следователно и доколкото съдът следва да се произнесе по исковите
претенция така както са предявени, съобразно признанието на иска, следва да
бъдат уважени предявените от ищеца обективно и субективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за осъждането
на Ю. А. Т., ЕГН **********, с адрес: **** ап. 7 и Р. Г. Т., ЕГН **********, с
адрес: **** ап. 7 да заплатят разделно / Ю. А. Т., ЕГН ********** – ¾ части, а
Р. Г. Т., ЕГН ********** – ¼ част/ в полза на **** ЕАД суми, както следва: 1/
сумата от 3127,82 лева, представляваща стойност на доставена и потребена
топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 7,
находящ се в **** аб. № **** за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 19.12.2023 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 551,97 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2020 г. –
07.11.2023 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/
сумата от 28,38 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово
разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 7,
находящ се в **** аб. № **** за периода 01.04.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 19.12.2023 г. до
окончателното й изплащане; 4/ сумата от 5,85 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.06.2021 г. –
07.11.2023 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.
По отговорността за разноските:
Отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното
субективно право, предмет на делото. Ето защо, тя е функция от изхода на
спора относно предмета на делото – спорното материално право.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК възвежда изключение от този принцип
5
само, ако са налице две предпоставки: с поведението си ответникът не е дал
повод за завеждане на делото и същият е признал иска. В случая по
отношение на настоящото исково производство тези предпоставки са налице.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът намира, че ответникът
е дал повод за образуването на настоящото исково производството и следва
да понесе отговорността за извършените от ищеца разноски за държавна
такса в размер на 260,39 лева, за държавна такса за издаване на съдебно
удостоверение в размер на 5,00 лева, за заплатен депозит за вещо лице по
съдебно-техническа експертиза в размер на 100,00 лева и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ю. А. Т., ЕГН **********, с адрес: **** ап. 7 и Р. Г. Т., ЕГН
**********, с адрес: **** ап. 7 да заплатят разделно / Ю. А. Т., ЕГН
********** – ¾ части, а Р. Г. Т., ЕГН ********** – ¼ част/ в полза на ****
ЕАД суми, както следва: 1/ сумата от 3127,82 лева, представляваща стойност
на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 7, находящ се в **** аб. № **** за периода
01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 19.12.2023 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от
551,97 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 15.09.2020 г. – 07.11.2023 г. върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 28,38 лева, представляваща
главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 7, находящ се в **** аб. № **** за периода
01.04.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 19.12.2023 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от
5,85 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 01.06.2021 г. – 07.11.2023 г., върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение.
ОСЪЖДА Ю. А. Т., ЕГН **********, с адрес: **** ап. 7 и Р. Г. Т., ЕГН
**********, с адрес: **** ап. 7 да заплатят в полза на **** ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 465,39 лева, представляваща държавни такси и разноски в исковото
производство по гр.д. № 69092/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на привлечено на страната
на ищеца трето лице помагач - „***” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
6
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7