№ 1985
гр. София, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100500858 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника В. ИЛ. Х. срещу решение от 25.06.2021
г. по гр.д. №50547/2021 г. на Софийския районен съд, 65 състав, в частта, която е признато
за установено, че жалбоподателят дължи на „Т.С.” ЕАД на основание чл.422 ал.1 ГПК вр.
чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата от 2205,59 лв., представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законна
лихва от 21.02.2020 г. до изплащане на вземането, и сумата от 53,03 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.03.2017 г. – 30.04.2019 г.,
ведно със законна лихва от 21.02.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №9637/2020 г. по описа на СРС, 65
състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото
производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно поради
неправилно приложение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените
правила и необосновано. Твърди, че по делото не са представени доказателства /фактури и
др. счетоводни документи/, от които да е видно, че ищцовото дружество е фактурирало ТЕ
за процесния период, както и че от представените по делото писмени доказателства не се
установява наличието на задължения за консумирана ТЕ, нито за техния размер. Поддържа,
че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал заключенията на СТЕ и ССчЕ, тъй
като същите са оспорени. Сочи също, че отчитането на ТЕ е извършено в нарушение на
нормативната уредба, регламентираща топлоснабдяването - Директива ЕС/32/2006 г.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и
да отхвърли изцяло предявените искове за главница за незаплатена топлинна енергия и за
главница за дялово разпределение. Претендира разноски.
1
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли първоинстнационното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Б.” ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която установителните искове са
отхвърлени за разликата над посочените по-горе размери и извън посочените по-горе
периоди, както и в частта, в която са отхвърлени изцяло исковете за лихва за забава върху
главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение, поради което решението е
влязло в законна сила в тази част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката и съгласно
разпоредбата на чл.106а ал.4 Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./,
облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на
закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на
топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ и съгласно
разпоредбата на чл.106а ал.2 ЗЕЕЕ отм., продажбата на топлинна енергия се извършва по
правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и
местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази
разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която
договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което
възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на
общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ и
съгласно разпоредбата на чл.106а ал.3 ЗЕЕЕ отм., несъгласните с публикуваните общи
условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен
срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази
възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на
облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е
основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия,
дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се
прилагат съответно правилата за договорите. Ответникът не оспорва, че е собственик или
ползвател на процесния топлоснабден имот през процесния период в срока за отговор по
чл.131 ГПК, като това обстоятелство се установява и от представеното саморъчно завещание
от 24.08.1991 г. Налице е и молба-декларация до ищцовото дружество, вх. №7044/28.11.2000
г., изходяща от ответника, за откриване на партида за процесния недвижим имот.
2
От приетото по делото СТЕ е установено, че сградата, в която се намира процесният
апартамент, е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и
конкретно в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера
на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето
му, съгласно чл.162 ГПК. В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна
енергия е отчетено от общия топломер, за който се установява от СТЕ, че отговаря на
метрологичните изисквания, както и че сумите за топлинна енергия в имота на ответника и
за дялово разпределение са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката.
От заключението на СТЕ се установи, че сумите за ТЕ, дължими от ответника за
процесния период, коригирани с изчислените суми при дяловото разпределение, са в общ
размер на 2205,59 лв.
По делото са представени и формуляри за отчет от 04.05.2017 г., от 07.05.2019 г. и от
03.05.2018 г., носещи подпис за абоната и неоспорени от страните.
По делото е установено, че за процесния период услугата дялово разпределение е
извършвана от „Б.“ ООД, поради което и с оглед осъществената услуга ответникът дължи
заплащането и, която услуга е в общ размер на сумата от 53,03 лв.
От приетото по делото заключение на ССчЕ се установява, че през процесния период
ищцовото дружество е издавало фактури прогнозно ежемесечно, а след отразяване на
постъпилата информация от ФДР за реално консумираната ТЕ са издавани кредитни
известия, поради което и доводът на въззивника, че ищцовото дружество не фактурирало ТЕ
през процесния период е неоснователен.
Настоящият въззивен състав също кредитира изцяло заключенията на СТЕ и ССчЕ
като пълни, ясни, обосновани и компетентно изготвени.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото нарушение на
общностното право /ЕО/. Европейските директиви са актове, които обвързват по отношение
на дължимия резултат, но оставят националните власти да изберат формата и начина на
въвеждането им в действащото право. Те нямат пряко действие, когато са транспонирани в
българското право в срока, указан в тях. Единствено в хипотезата, при която дадена
директива не е въведена в действие в националното право своевременно, всеки правен
субект може да се позове пряко на нейните разпоредби пред българския съд, който не следва
да прилага националните норми, които противоречат на разпоредбите на директивата.
Настоящият случай обаче не е такъв. Самата система за дялово разпределение е въведена с
чл.112г ЗЕЕЕ отм. в изпълнение изискванията на Директива 93/76/ЕИО на Съвета от
13.09.1993 г. относно ограничаване на емисиите от въглероден двуокис чрез подобряване на
енергийната ефективност. Тази директива е отменена с чл.31 от Директива 2006/32/ЕО на
ЕП и на Съвета от 05.04.2006 г. относно ефективността при крайно потребление на енергия
и осъществяване на енергийни услуги. Именно съгласно директивата държавите-членки
трябва да разработят и реализират програми в областта на таксуването на енергията,
предназначена за отопление, климатизация и топла вода за битови нужди, на база
действителната консумация.
Съгласно разпоредбата на чл.155 ал.1 т.2 ЗЕ и уговореното в ОУ сумите за топлинна
енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за
които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. Въззивният съд
намира, че това не съставлява нарушение на чл.13 Директивата на ЕС /2006/32/ЕО/ –
транспонирана в българското законодателство чрез Закона за енергийната ефективност
/пар.3 ДР на ЗЕЕ/, според който в сметките следва да се включва само реално потребена
енергия. Плащането по прогнозни сметки съответства на посочената разпоредба на чл.155
3
ал.1 т.2 ЗЕ, като ежемесечните прогнозни сметки са в полза и на двете страни по
правоотношението - потребителят може да заплати както повече, така и по-малко от
изразходваната за този месец енергия, респ. топлоснабдителното предприятие на свой ред
може да подаде повече или по-малко количество от заплатената му топлоенергия. В крайна
сметка обаче с последната изравнителна сметка взаимоотношенията между страните се
уреждат справедливо и потребителите заплащат реално изразходваната от тях енергия за
целия отчетен период.
Поради изложеното решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло в
обжалваната му част.
С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размера
на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20146745/25.06.2021 г., постановено по гр.д.
№50547/2021 г. по описа на СРС, ГО, 65 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА В. ИЛ. Х., ЕГН **********, адрес: гр. София, бул. ****, да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Б.” ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4