№ 6096
гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Милен Евтимов Въззивно гражданско дело №
20231100505447 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. И. Г. срещу решението по гр.д. №
33814/2022 г. на Софийския районен съд, 83 състав, в частта, в която
въззивникът е осъден да заплаща на пълнолетната си, учила редовно в средно
учебно заведение, негова дъщеря П. П. Г. месечна издръжка в размер на 200
лева, считано от 22.03.2022 г., ведно със законната лихва за забава. В жалбата
се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, като са изложени
съображения за това. Въззивникът моли да се отмени решението в
обжалваната част и да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло
предявеният иск за издръжка.
Въззиваемата страна П. П. Г. оспорва жалбата и моли решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част да се потвърди, като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК,
от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на
1
въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната
му част.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и
доводи, приема за установено следното:
С решението по гр.д. № 33814/2022 г. СРС, 83 състав, е осъдил П. И. Г.
да заплаща на пълнолетната си, учила редовно в средно учебно заведение,
дъщеря П. П. Г. месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 22.03.2022
г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва за забава, като е отхвърлил иска за
издръжка в останалата част до пълния предявен размер от 250 лева месечно,
като неоснователен. Първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати
по сметка на СРС държавна такса от 288 лева, а на ищцата – разноски от 160
лева, и е допуснал предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз
основа на доказателствата по делото.
Наведените във въззивната жалба доводи са неоснователни. Пред
първоинстанционния съд са представени доказателства, видно от които
въззивникът е едноличен търговец – ЕТ „Г.-П. И.“, и едноличен собственик на
капитала и управител на „Г.“ ЕООД. В настоящия случай релевантният
период е сравнително кратък – от 22.03.2022 г. (датата, от която се е
претендирала процесната издръжка) до 16.05.2023 г. (датата, на която
въззиваемата страна е завършила средното си образование), т.е. касае се за
около 14 месеца. Същевременно, учебната 2022/2023 г., през която П. П. Г. е
била редовна ученичка в 12 клас, е била една от най-важните в живота й,
защото й е предстояло да бъде абитуриентка и да се подготвя за
кандидатстване във висше учебно заведение. При тези факти –
осъществяваната от въззивника търговска дейност и краткия релевантен
период, въззивният съд намира, че заплащането на присъдената на
въззиваемата месечна издръжка не би представлявало особено затруднение за
бащата. Завършването на средното образование от въззиваемата страна е
довело до погасяване на процесната издръжка, а редовното обучение на
лицето във висше учебно заведение е основание за друг иск по чл. 144 СК.
2
Първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно. При
постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички
ангажирани и относими към спора доказателства.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната
му част, като постановено при спазване на материалния и процесуалния
закон, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, въззивникът се осъжда да възстанови на
въззиваемата страна заплатеното от нея адвокатско възнаграждение в размер
на 250 лева.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския районен съд, 83 състав,
постановено по гр.д. № 33814/2022 г., в обжалваната част.
ОСЪЖДА П. И. Г. да заплати на П. П. Г. сумата от 250 лева – разноски
във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3