№ 607
гр. Пазарджик , 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми октомври, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
Секретар:Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20205220201389 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Р. П., ЕГН **********, с адрес гр. Б., обл. Б., ул.
„Ш.“ № 4, чрез пълномощника адв. С. П. от АК- Б., против Наказателно постановление
№ 20-1006-000020 от 16.01.2020 г. издадено от Началник Група в Сектор „ПП” при ОД
на МВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.7
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец.
В жалбата обобщено се твърди, че НП е незаконосъобразно поради допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон, заради което се иска неговата
отмяна. Прави се искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за
заплатен адвокатски хонорар.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Не се явява
и неговият процесуален представител, също редовно призован. По делото не е
представено писмено становище по същество.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
представител. От същата е постъпило становище, в което са изложени обосновани
доводи за законосъобразност на НП, издадено в пълно съответствие с относимите
1
материално правни и процесуални разпоредби, с което се иска потвърждаване на
същото и отхвърляне на жалбата като неоснователна. Прави се искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на ответната страна.
Съдът провери основателността на жалбата, след като съобрази изложеното в
нея и становището на въззиваемата страна, съобразявайки закона, по вътрешно
убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП, за това, че на 03.01.2020 г., около 17,40
часа, в община Пазарджик, на път първи клас №8, км 197+660 м, посока гр. Пазарджик,
е управлявал лек автомобил „М.“ с рег. № ***, собственост на Р. Д. П., като е нарушил
пътен знак „В1“ при временна организация на движението, въведена със Заповед РД-
11-1430/04.12.2019 г. на АПИ.
Всичко това било възприето от автопатрул на сектор „ПП“ при ОДМВР-
Пазарджик, в чиито състав бил актосъставителят В. Р. и свидетелят по акта- Т. Б.- мл.
автоконтрольори. На жалбоподателя бил съставен АУАН с бл. № 385643/03.01.2020 г. в
негово присъствие, след което му бил предявен и връчен срещу подпис. В акта
жалбоподателя не вписал възражения за направените от контролните органи
констатации.
Въз основа на акта на 16.01.2020 г. било издадено атакуваното НП. Последното
било връчено лично на жалбоподателя на 06.02.2020 г., видно от разписката към НП.
Жалбата срещу последното била подадена от надлежно упълномощен от
санкционираното лице адвокат, в съда по куриер на 12.02.2020 г., видно от
товарителница на л.15 от делото, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от лице активнолегитимирано да инициира
съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и от показанията на свидетеля по акта- св. Т. Б..
При така установената фактология от правна страна съдът намира, че жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства и показанията на св.
Б., които по съществото си са достоверни, ясни, непротиворечиви и взаимно
допълващи се, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка. Съдът даде вяра на показанията на свидетеля, макар да се намира в
2
служебни отношения с АНО, т.к. по делото липсват каквито и да е доказателства, че
този свидетел е заинтересован от изхода на делото от една страна, а от друга няма
какъвто и да било личен мотив да уличава жалбоподателя в нарушение, което да не е
извършил.
Св. Б. сочи категорично, че на посочената в НП дата, той и колегата му Р. са
били дежурен автопатрул и са се намирали на около 100 метра от кръстовището за с.
М.К. на главен път І-8. Заяви също така, че участъкът от пътя Пазарджик-Пловдив, в
платното за движение от гр. Пловдив за гр. Пазарджик е бил затворен, тъй като там се е
извършвал ремонт. Другото платно за движение в посока за гр. Пловдив е било
отворено, но само за движение в тази посока. Св. Б. беше категоричен, че участъкът от
пътя км 197+660 метра се намирал точно на посоченото кръстовище, където имало
поставени знаци, указващи, че този участък от пътя е в ремонт и знаци „В1“,
забраняващи влизането в затворения път. Вярно е, че не можа да си спомни за
конкретния случай, поради обстоятелството, че такива нарушения в този период е
имало много, но същите са се изразявали в това, че автомобилите не са се съобразявали
с въведената забрана на знак „В1“ и са навлизали в платното за движение за гр.
Пловдив, движейки се в противоположната посока за гр. Пазарджик, така както е било
констатирано и описано и нарушението на жалбоподателя в АУАН. Показанията му се
потвърждават в частта за въведената временна на организация на движението в
процесния участък от гл. път І-8 от приетата по делото като писмено доказателство
Заповед №РД-11-1430/04.12.2019 г. на АПИ (л.22), съгласно която движението в
посока Пловдив-Пазарджик се осъществява по обходен маршрут от кръстовището за с.
М.К., по път ІІІ-8003, през селото до пътно кръстовище с път ІІІ-3703, през с.
Добровница до гр. Пазарджик, като тази реорганизация на движението е била въведена
до 31.01.2020 г. Пак от заповедта се установява и това, че на пътя е поставена
сигнализация с пътни знаци за извършвания ремонт.
Не без значение е и обстоятелството, че при предявяване на АУАН
жалбоподателят не е възразил срещу констатираното и вменено му от контролния
орган нарушение. Вярно е, че не е длъжен да се защитава веднага срещу повдигнатото
му административно обвинение, но когато е имал такава възможност и не го е сторил
това е първата индиция, че той е извършил вмененото му нарушение. Освен това
жалбоподателят не е възразил срещу съставения му акт и в предоставения му от закона
срок. Дори в жалбата не се излагат възражения относно факта на извършеното
нарушение, доколкото изложеното касае единствено допуснати процесуални
нарушения при описанието на нарушението и такива на материалния закон относно
приложението на разпоредбата за маловажен случай. В този смисъл е безспорно, че на
процесната дата и място, жалбоподателят е управлявал въпросния лек автомобил, като
се е движел в забранения участък за движение, нарушавайки знак „В1“.
3
С оглед на така установеното, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административното нарушение на чл.6 т.1 от
ЗДвП, която норма предвижда, че „участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка“. Безспорно се установи, че той не е съобразил при
управление то на лекия автомобил своето поведение с пътния знак „В1“, забраняващ
влизането на ППС в посочения пътен участък, за който е била въведена временна
забрана за движение.
Съдът намира, че АНО правилно е приложил санкционната разпоредба на чл.183
ал.7 ЗДвП, която предвижда отговорност за водач, който навлиза след знак, забраняващ
влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за
движение, с налагане на две кумулативни наказания във фиксиран размер, а именно
глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 1 месец,
каквито са наложени на жалбоподателя с атакуваното НП.
Съдът не споделя направените в жалбата възражения за допуснати СПН,
първото от които се изразявало в непълното описание на нарушението, тъй като не
било посочена подзаконовата правна норма, регламентираща значението на знак „В1“
и нейното съдържание. Първо следва да се каже, че подзаконовата норма на чл.47 ал.3
от ППЗДП не регламентира поведение на водача, а е дефинитивна такава, която
определя значението на пътния знак. Освен това направеното възражение звучи
несериозно при положение, че жалбоподателят е правоспособен водач и следва да знае
значението на пътните знаци и особено на забранителните такива. Още повече, че
ползва услугите на професионален юрист в лицето на адв. П.. При това положение е
съвсем наясно какво точно нарушение му е вменено с административното обвинение и
срещу какво да се защитава. Затова и съдът счита, че не е нарушено неговото право на
защита.
Неоснователно е и второто възражение за допуснато СПН, изразяващо се в това,
че било неясно за жалбоподателя мястото на извършване на нарушението, тъй като в
АУАН било посочено, че е на км 197+660 м на път първи клас №8, а в НП бил посочен
участък от този път км 1979+660 метра. Действително в НП е посочен км 1979, но
съдът намира, че е допусната техническа грешка. От друга страна мястото е
индивидуализирано в ясна степен, като е посочено, че е в участък на път първи клас
№8, намиращ се в община Пазарджик, като от АУАН се установява и точния км, който
съответства на първите три цифри от посочения в НП км. Освен това, съгласно
общодостъпната информация, път първи клас № 8 (І-8) няма такъв километър, поради
факта, че общата му дължина е 386,1 км, а от всяка една пътна карта се установява, че
4
участъкът от този път, обхващаш община Пазарджик е от 183,3 км до 208,9 км. При
това положение съдът счита, че с оглед допуснатата в НП техническа грешка, не се
нарушава правото на защита на санкционираното лице и той е наясно мястото на
извършване на нарушението. С оглед на изложеното е неприемливо и възражението, че
цитираната Заповед на АПИ не въвеждала временна реорганизация на движението за
посочения в НП участък на процесната дата.
Съдът не споделя и последното направено с жалбата възражение, че случаят бил
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Имайки предвид, че нарушението е
формално и признаците на състава му не изискват настъпването на определен
вредоносен резултат, като законодателят е преценил, че е достатъчно водачът да не
спазва пътните знаци, за да извърши нарушение на правилата за движение, без да е
необходимо в резултат на това да са настъпили вредоносни последици. Ако такива са
налице, то ще бъде извършено друго адм. нарушение или същите ще бъдат отчетени
като отегчаващо обстоятелство. В случая деянието, обявено за наказуемо е свързано
със спазване на правилата за движение по пътищата, за които нормативната база
предвижда строги правила за осъществяване, като целта на закона е да се опазват
животът и здравето на участниците в движението по пътищата и да се улеснява
тяхното придвижване. Неспазването на правилата, свързани с движение по пътищата
би застрашило нормалното осъществяване на значими обществени отношения,
свързани с безопасността на движението, съответно здравето и живота на гражданите.
Вярно е, че нарушението е извършено за първи път и че жалбоподателят до момента не
е наказван за адм. нарушения по ЗДвП, но следва да се има предвид завишената
обществена опасност на деянието, с оглед на това, че водачът осен , че е нарушил
пътен знак „В1“ е навлязъл и се е движил в пътна лента за насрещно движение, като е
представлявал потенциална опасност за настъпване на ПТП. Освен това, той не е имал
и извинително основание за това си поведение. С оглед на изложеното съдът счита, че
настоящето деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други подобни случаи, нарушението е типично за вида си.
При извършения служебен контрол съдът не установи допуснати СПН в
проведеното административнонаказателно производство. Тое започнало със
съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя и свидетел. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им и при спазване на
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Актът и НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН, като е дадено пълно, ясно и точно описание на нарушението, съдържащо
всички съставомерни факти и обстоятелства.
С оглед на всичко изложено до тук НП следва да бъде потвърдено като
законосъобразно.
5
С оглед изхода на делото съдът намира за неоснователна претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноските за заплатен адвокатски хонорар.
Основателна се явява обаче претенцията на процесуалния представител на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.
Искането е направено своевременно и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР- Пазарджик, която
има статута на самостоятелно ЮЛ, към което е структурирано звеното Сектор ПП-
органът издал НП. С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, възнаграждението
следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната
помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение
на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, с разпит на един
свидетел и не е с фактическа или правна сложност, като процесуалното
представителство се изразява в представяне на кратко писмено становище. Поради
това следва да бъде определено и присъдено минимално възнаграждение в размер от 80
лева.
Така мотивиран Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като извърши
анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1006-000020 от
16.01.2020 г. издадено от Началник Група в Сектор „ПП” при ОД на МВР- Пазарджик,
с което на Д. Р. П., ЕГН **********, с адрес гр. Б., обл. Б., ул. „Ш.“ № 4, за нарушение
на чл.6 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.7 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА Д. Р. П., ЕГН **********, с адрес гр. Б., обл. Б., ул. „Ш.“ № 4, ДА
ЗАПЛАТИ на ОД на МВР- ПАЗАРДЖИК, представлявана от директор, разноски в
размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски за заплатен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пазарджик в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
6
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7