№ 602
гр. Перник, 04.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:НИНА М. КОРИТАРОВА
ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ
като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500555 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 141 от 03.06.2025 г. по гр.д. № 1161/2024 г. по описа на Р. районен съд същият
е постановил следното:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Б. Й., с ЕГН: **********, с адрес:
**********, че А. И. Ш., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С. е собственик на реална част от
*** от кв. 21 по плана на **********, одобрен със заповед № РД-4-26/28.06.1984 г., изменен
със заповед № 19/11.11.1991 г., с площ по скица от 1245 кв. м, при граници по скица: улица,
***, улица - тупик, *** и ***, всички от кв. 21 по плана на селото и с площ на реалната част
от 488 кв. м, при граници на реалната част: улица, останалата реална част от ***, *** и ***,
която реална част е заключена между цифрите 2-3-7-6-5-2 по комбинираната скица -
приложение № 1 към приетото на 21.05.2025 г. заключение на вещото лице инж. Д. Х. по
съдебно-техническата експертиза, която скица, приподписана от районния съдия, е
неразделна част от решението.
ОСЪЖДА А. Б. Й., с ЕГН: **********, с адрес: ********** да предаде на А. И. Ш., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С. владението върху реална част от *** от кв. 21 по плана на
**********, одобрен със заповед № РД-4-26/28.06.1984 г., изменен със заповед №
19/11.11.1991 г., с площ по скица от 1245 кв. м, при граници по скица: улица, ***, улица -
тупик, *** и ***, всички от кв. 21 по плана на селото и с площ на реалната част от 488 кв. м,
при граници на реалната част: улица, останалата реална част от ***, *** и ***, която реална
част е заключена между цифрите 2-3-7-6-5-2 по комбинираната скица - приложение № 1 към
приетото на 21.05.2025 г. заключение на вещото лице инж. Д. Х. по съдебно-техническата
експертиза.
ОСЪЖДА А. Б. Й., с ЕГН: **********, с адрес: ********** да заплати на А. И. Ш., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С. сумата в размер на 3300,00 лева (три хиляди и триста лева),
представляваща обезщетение за ползване без основание в периода от м. май 2022 г. до м.
септември 2024 г. на собствената му реална част от *** от кв. 21 по плана на **********,
одобрен със заповед № РД-4- 26/28.06.1984 г., изменен със заповед № 19/11.11.1991 г., с площ
по скица от 1245 кв. м, при граници по скица: улица, ***, улица - тупик, *** и ***, всички от
кв. 21 по плана на селото и с площ на реалната част от 488 кв. м, при граници на реалната
част: улица, останалата реална част от ***, *** и ***, която реална част е заключена между
цифрите 2-3-7-6-5-2 по комбинираната скица - приложение № 1 към приетото на 21.05.2025
1
г. заключение на вещото лице инж. Д. Х. по съдебнотехническата експертиза. ОСЪЖДА А.
Б. Й., с ЕГН: **********, с адрес: ********** да заплати на А. И. Ш., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. С. сумата в размер на 5216,00 лева (пет хиляди двеста и шестнадесет лева),
представляваща направени разноски по делото.
Срещу Решение № 141 от 03.06.2025 г. по гр.д. № 1161/2024 г. по описа на Р. районен съд е
подадена въззивна жалба от ответницата А. Б. Й. чрез адв. Бл. Б., с която се претендира
въззивният съд да отмени постановеното първоинстанционно решение изцяло и да се върне
делото за разглеждане от нов състав поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила или да постанови ново решение, с което да отхвърли
предявените искове като неоснователни.
В жалбата са релевирани доводи, че решението е неправилно поради допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения. Твърди се, че било налице нередовно
връчване на препис на исковата молба на ответницата, тъй като не отговаряло на истината,
че същата била многократно търсена на нейния постоянен и настоящ адрес в с. Долна
Диканя, нито че била отказала да получи книжата по делото, както било посочено в
съобщението. Счита, че съдът следвало да приложи процедурата по чл. 47 ГПК и да
разпореди да бъде залепено уведомление по чл. 47 ГПК по постоянния и настоящия й адрес.
С тези съображения счита, че била опорочена процедурата по връчване на съдебните книжа
и призоваването на страните и се позовава на съдебна практика в този смисъл. Решението на
РС-Радомир не било отговаряло на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, като били изложени
единствено схематични и бланкетни мотиви и се позовава в този смисъл на т. 1, т. 2, т. 3 от
ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г.
на ОСГК на ВКС, както и на практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 ГПК. Не били
обсъдени факти и обстоятелства, които били от съществено значение за решаване на правния
спор, което само по себе си било съществено процесуално нарушение обуславящо отмяна на
постановеното решение. Навежда твърдения, че между същите страните и относно същия
имот е налице висящ правен спор по гр.д. №295/2023 г. по описа на Радомирския районен
съд, като съдебният акт постановен по същото дело е бил обжалван и не е влязъл в сила и
към момента е образувано гр.д. № 1988/2025 г. по описа на Първо Г.О. на ВКС, като
откритото съдебно заседание по същото е насрочено за 10.02.2026 г. Заявява, че от събраните
по делото писмени и гласни доказателства не се установявало, че ищецът бил собственик на
процесния имот по несъмнен и категоричен начин. Ответницата била лишена от право на
защита поради съществени процесуални нарушения на първата инстанция.
Моли въззивният съд да отмени постановеното първоинстанционно решение изцяло и да се
върне делото за разглеждане от нов състав поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила или да постанови ново решение, с което да отхвърли
предявените искове като неоснователни. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски пред двете инстанции.
С въззивната жалба са представени писмени доказателства и е направено доказателствено
искане да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане относно
установяване на владението върху процесния имот от страна на ответницата за процесния
период, тъй като били лишени от право на защита пред първата инстанция.
Въззиваемият е подал отговор на жалбата, като оспорва същата като неоснователна и моли
въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Неоснователно и неразбираемо било оплакването на жалбоподателката, че
районният съд бил допуснал грубо нарушение на съдопроизводствените правила. Била
редовна процедурата по връчването на книжата по делото на ответницата, като същите й
били връчени от кмета на с. Долна Дикания при отбелязване върху разписката, че
ответницата отказва да получи книжата на три дати-15.11., 23.11.,02.12, като същата
съставлявала официален документ, който се бил ползвал с материална доказателствена сила
относно констатацията на връчителя, че ответницата била отказала да получи книжата и
същият не бил оспорен по реда на чл. 193 ГПК. РРС правилно бил приел, че съобщението е
било връчено на ответницата при условията на чл. 44, ал. 1 ГПК при отказ от страна на
2
адресата. Ответницата не е била лишена от право на защита, тъй като е била редовно
призована за първото провело се открито съдебно заседание, на което е бил даден ход на
делото на 24.03.2025 г., тъй като призовката за същото е била получена от сина й Борислав
Йосифов. Протоколното определение на съда от същата дата относно допуснатото
изменение на иска е било връчено на ответницата отново при условие на отказ.
Неоснователно било и възражението на жалбоподателката, че РРС бил нарушил съществено
процесуалните правила при преценка на доказателствата и при излагане на мотивите
относно доводите и възраженията на страните, като същото било общо и бланкетно. РРС
правилно бил изградил правните си изводи на базата на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, както и на основата на приетите и кредитираните от съда съдебно-
техническа експертиза и съдебно-оценителна експертиза. Посочва, че висящия между
страните правен спор, на който се позовава жалбоподателката имал различен предмет, тъй
като бил образуван по предявен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР и не било налице
преюдициалност по отношение на настоящия правен спор образуван по искове с правно
основание чл. 108 ЗС и иск по чл. 59 ЗЗД по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съгласно т. 5
на ТР № 8 от 23.02.2016 г. по т.д. №8/2014 г. на ОСГК на ВКС. Противопоставя се на
направените от въззивника с въззивната жалба доказателствени искания, тъй като по
отношение на тях била настъпила преклузия. При условие на евентуалност в случай, че
бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане от въззивницата прави
искане да бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане от въззиваемия при
спазване условия на равнопоставеност, като допуснатите свидетели да бъдат разпитани в
едно и също съдебно заседание.
Моли въззивният съд да потвърди изцяло атакуваното първоинстанционно решение като
правилно и законосъобразно. Претендира сторените по делото разноски пред въззивната
инстнация.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
констатира, че въззивната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261
ГПК и е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Поради това делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което да бъдат призовани страните, като въззивният съд
разгледа отправените от жалбоподателя искания, както и оплакванията й за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения. Искането за връщане на делото на
първоинстанционния съд за отстраняване на процесуални нарушения, свързани с
нарушаване правото на подаване на отговор на исковата молба, както и като цяло с правото
на участие на ответницата в първоинстанционния процес следва да бъде оставено без
уважение. Препис от исковата молба и приложенията към нея, както и препис от
разпореждането по чл. 131 ГПК са били връчени на ответницата при условията на чл. 44, ал.
1 ГПК поради отказ от нейна страна, който е бил надлежно отразен във върнатото по делото
съобщение, което е било съставено от кмета на с. Долна Диканя, който е надлежен връчител
на съдебни книжа по см. на чл. 42, ал. 1 ГПК, като са били посочени три дати на които
ответницата е отказала да получи книжата по делото-15.11., 23.11.,02.12. Приложената от
съда разписка по делото съставлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с
материална доказателствена сила относно констатацията на връчителя, че ответницата е
отказала да получи книжата на посочените дати. Следователно надлежно при условия на
отказ по чл. 44, ал. 1 ГПК са били връчени книжата по делото на ответницата и не са били
налице предпоставките за връчване по реда на чл. 47 ГПК, тъй като същата е била намерена
на нейния посочен от ищеца постоянен и настоящ адрес, но е отказала да получи книжата по
делото. На следващо място провелото се първо по делото открито съдебно заседание на
17.02.2025 г. е било отложено и не е бил даден ход на делото, поради нередовното
призоваване на ответницата. Същата е била редовно призована за следващото провело се
открито съдебно заседание, на което е бил даден ход на делото на 24.03.2025 г., тъй като
призовката за същото е била получена от сина й Борислав Йосифов. Протоколното
определение на съда от същата дата относно допуснатото изменение на иска е било връчено
на ответницата отново при условие на отказ, който е бил надлежно отразен от връчителят, а
3
именно кмета на с. Долна Диканя. Съдебното решение по делото е било връчено на сина на
ответницата Орлин Йосифов със задължение да предаде същото на майка си.
Доказателствените искания направени във въззивната жалба за приемане на представените
със същата писмени доказателства и за допускане до разпит на двама свидетели при режим
на довеждане от въззивника се явява преклудирано с оглед на липсата на твърдения за
новоузнати или нововъзникнали факти и обстоятелства за установяването на които да се
събират поисканите писмени и гласни доказателства и на основание чл. 266, ал. 1 ГПК
следва да бъдат оставени без уважение. С оглед на изложеното същите доказателствени
искания не следва да бъдат уважавани и на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, тъй като не се
констатират допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на
процесуалните правила, поради които не са били събрани поисканите доказателства.
Съгласно т. 5 на ТР № 8 от 23.02.2016 г. по т.д. №8/2014 г. на ОСГК на ВКС не е налице
връзка на преюдициалност по см. на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК като основание да бъде спряно
настоящото производство по иск с правно основание чл. 108 ЗС и иск с правно основание
чл. 59 ЗЗД, поради висящ правен спор между същите страни по отношение на същия имот с
правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 22.10.2025 г. от 10:45 часа, за която дата и час да се призоват
страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за връщане на делото на
първоинстанционния съд за отстраняване на процесуални нарушения.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания направени във въззивната жалба за
приемане на представените със същата писмени доказателства и за допускане до разпит на
двама свидетели при режим на довеждане от въззивника.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4