№ 81
гр. Разград, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №
20233330101727 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 344 от ГПК вр. с чл. 34 от ЗС във фазата по допускане
на делбата.
Депозирана е искова молба от И. М. А. и Е. М. С. срещу Ю. А. С. и А. А. С., за
делба на следните имоти:
1. НЕЗАСТРОЕНО ДВОРНО МЯСТО с площ 945 кв.м., съставляващо УПИ
VI-89 в кв.11 по плана на гр. Л., общ. Л., обл. Разград, при съседи: УПИ V-89,
УПИ XVII-85, в кв.11, УПИ XVI-84 в кв.11, УПИ VII-90 в кв.11 и улица;
2. ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА С ДЪРВЕН ГРЕДОРЕД
И СУТЕРЕН със ЗП 75 кв.м., състояща се от 2 спални, дневна, кухня, баня,
тоалетна и 2 изби, построена в ДВОРНО МЯСТО с площ 1024 кв.м.,
съставляващо УПИ V-89 в кв.11 по плана на гр. Л., общ. Л., обл. Разград
(собственост на ищцата И. М. А.) при съседи: УПИ IV-88 в кв.11, УПИ III-88, в
кв.11, УПИ II-86 в кв.11, УПИ XVII-85 в кв.11, УПИ VI-89 в кв.11 и улица;
3. СТОПАНСКА СГРАДА ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА 50 БР. ОВЦЕ
(ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА) със ЗП 100 кв.м,, построена в ДВОРНО
МЯСТО с площ 1024 кв.м., съставляващо УПИ V-89 в кв.11 по плана на гр, Л.,
общ. Л., обл. Разград (собственост на ищцата И. М. А.) при съседи: УПИ IV-88
в кв.11, УПИ Ш-88, в кв.11, УПИ 11-86 в кв.11, УПИ XVII-85 в кв.11, УПИ VI-
89 в кв.11 и улица.
4. НАВЕС С ОГРАДНИ СТЕНИ със ЗП 60 кв.м., построена в ДВОРНО
МЯСТО с площ 1024 кв.м., съставляващо УПИ V-89 в кв.11 по плана на гр. Л.,
общ. Л., обл. Разград (собственост на ищцата И. М. А.) при съседи: УПИ IV-88
в кв.11, УПИ III-88, в кв.11, УПИ II-86 в кв.11, УПИ XVII-85 в кв.11, УПИ VI-
89 в кв.11 и улица.
Ищците сочат, че са законни наследници на М. О. Д. (С. С. О.) - баща на
ищците и дядо по бащина линия на ответниците, както и на А. И. Д. (А. И. О.)
- майка на ищците и баба по бащина линия на ответниците. Твърдят права за
всяка от ищците – по 1/3 ид.ч., а за всяка от ответниците – по 1/6 ид.ч. от
описаните съсобствени имоти.
1
На ответниците са назначени особени представители, доколкото книжата са
връчени в условията на чл. 47 ГПК.
Ответника А. С., чрез адв. А. М. – АК-Разград, с отговора си по исковата
молба признава основателността на иска и доколкото се установи наличие на
съсобственост, моли същата да бъде прекратена.
Ответника Ю. С., чрез адв. Х. С. – АК-Разград депозира отговор с който счита
иска за допустим, но неоснователен. Твърди некоректно и противоречиво
описание на имотите по отношение на площ, сочи и изключителна
собственост на ответниците /по ½ ид.ч./, понеже баща им бил инвеститор на
строежа, касаещ стопанската сграда и навеса, реализиран през 2005г. Иска
допускане на свидетелски показания и съдебно удостоверение за снабдяване
със строителните книжа, касаещи УПИ V-89 в кв.11, съхранявани в Община
Л..
Допуснати са гласни доказателства чрез разпит на свидетели в режим на
довеждане – И. Й. А. /съпруг на И. М. А./, в режим на призоваване – С. Д. В.
/живяла в имота на семейни начала с А. М. С./ и О. М. М. /съсед на имота/.
Назначена е съдебна строителна – техническа експертиза с вещо лице инж. Д.
Т., неоспорена и приета към доказателствената съвкупност /лист 132-144/.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна, следното:
И. М. А., Е. М. С., Ю. А. С. и А. А. С. са наследници по закон на починалия на
***** г. С. С. О. /М. О. Д./, ЕГН ********** и съпругата му А. И. О. /А. И. Д./,
ЕГН **********, починала на *****г., като ответниците Ю. А. С. и А. А. С. са
придобили наследствения дял на баща си А. М. С., починал на ****г.
С нотариален акт за собственост №********г., по обстоятелствена проверка,
М. О. Д. е признат за собственик на незастроено дворно място с площ 960
кв.м., съставляващо УПИ VI-89 в кв.11 по плана на гр. Л., общ. Л., обл.
Разград и незастроено дворно място с площ 1000 кв.м., съставляващо УПИ V-
89 в кв.11 по плана на гр. Л., общ. Л., обл. Разград.
С нотариален акт за дарение №*******г., М. О. Д. е дарил на дъщеря си И. М.
А. собствеността върху незастроено дворно място с площ 1000 кв.м.,
съставляващо УПИ V-89 в кв.11 по плана на гр. Л., общ. Л., обл. Разград.
На 10.04.1989г. е издадено разрешение за строеж №21 /лист 13 от делото/ на
М. О. Д. за построяване на жилище и стопанска сграда в парцел V-89 в кв.11
по плана на гр. Л., по ул. „******“. С разрешение за ползване №11/14.10.1993г.
жилищната сграда е въведена в експлоатация /лист 11/.
На 05.09.2003г. е издадено разрешение за строеж №17 /лист 15 от делото/,
представляващо “продължение на разрешение за строеж №21/10.04.1989г.“, за
построяване на „склад и навес без сеновал 4,00/10,00 м.“ в парцел V-89 в кв.11
по плана на гр. Л., по ул. „******“ №4. Строежът е реализиран и въведен в
експлоатация, видно от удостоверение №5/07.07.2005г. /лист 14/.
Въз основа изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното:
По делото липсват категорични данни за датата на сключване на гражданския
брак между С. С. О. /М. О. Д./ и А. И. О. /А. И. Д./, но с оглед датата на
раждане на децата им - 1955г., 1957г. и 1964г., както и обичаите и
нравствените норми по това време, съдът приема, че брачния съюз е факт към
датата на придобиване на имотите /1988г./.
Към момента на придобиване на собствеността върху недвижимите имоти е в
сила Семейния кодекс от 1985 г. (отм. 2008г.) по силата на чл.19, ал. 1 от същия
2
/относима редакция 28.05.1985г./, придобитото от съпрузите по време на брака
в резултат на съвместен принос имущество, принадлежи общо на двамата
съпрузи, независимо от това, на чие име е придобито /съпружеска
имуществена общност/. С оглед изложеното недвижимите имоти /УПИ V-89
и УПИ VI-89/, за признаване собствеността върху които, е съставен
нотариален акт за собственост №********г., са придобити в бездялова
съсобственост между М. О. Д. и А. И. Д..
Разпореждането с вещи в режим на СИО е уредено в чл. чл. 22, ал. 1 от
приложимия Семеен кодекс от 1985г. и следва да бъде извършено съвместно
от двамата съпрузи. В ал. 3 на чл. 22 е уредена правна възможност за саниране
– оборима презумпция, предвиждаща, че извършена от единия съпруг сделка
поражда действие и за другия съпруг, ако в шестмесечен срок от узнаването
той не го оспори по исков ред. Доколкото приобретател по безвъзмездната
сделка, обективирана в нотариален акт за дарение №*******г., с която М. О.
Д. е дарил на И. М. А. собствеността върху незастроено дворно място с площ
1000 кв.м., съставляващо УПИ V-89 в кв.11 по плана на гр. Л., е общо дете на
двамата съпрузи, узнаването се предполага от момента на извършване на
разпоредителния акт, като липсват данни за оспорване на извършената сделка
в преклузивния срок. В тази връзка съдът счита, че е налице валидно
разпореждане с УПИ V-89, в резултат на което е настъпил вещно-
прехвърлителния ефект и собственик на същото е И. М. А., считано от
12.04.1988г.
Видно от представеното удостоверение за наследници на С. С. О. /лист 16/
същия е починал на ***** г., оставяйки за наследници преживяла съпруга А.
И. О. и низходящи: Е. М. С., И. М. А. и А. М. С.. По силата на относимата
редакция от 25.04.2000г. на Закона за наследството от 1949г., децата на
починалия получават равни дялове от наследството /чл. 5, ал.1/, а
преживелият съпруг – част равна на частта на всяко дете /чл. 9, ал. 1/. Следва
да се направи извод, че с откриване на наследството на С. О., съпругата
притежава общо 5/8 ид.ч., от които 1/8 ид.ч. е наследила, а останалите 4/8 ид.ч.
притежава на собствено основание - СИО. Респективно децата Е. М. С., И. М.
А. и А. М. С. са придобили по 1/8 ид.ч. от имуществото, по наследство от
баща си.
Видно от представеното удостоверение за наследници на А. И. О. /лист 18/,
същата е починала на 22.11.2018г. По силата на сега действащия Закон за
наследството от 1949г. /последно изменение ДВ бр. 47 от 23.06.2009 г./, децата
на починалия получават равни дялове от наследството /чл. 5, ал.1/. Следва да
се направи извод, че с откриване на наследството на Анифе Османова,
нейните наследници – низходящите Е. М. С., И. М. А. и А. М. С. са придобили
по 1/3 ид.ч. от имуществото, притежавано от майка им /5/8 ид.ч./ или общо, с
придобития от баща си дял, са станали собственици по наследство на по 1/3
ид.ч. от имуществото, включено в наследствената маса.
Със смъртта на А. М. С. на дата ****г., с оглед служебно установената дата на
прекратяване на гражданския му брак, сключен на ******г. със смъртта на
съпругата му А. С. С. /*****г./ и наследниците, отразени в удостоверенията за
наследници на С. С. О. и на А. И. О., наследници по закон на А. М. С. са
дъщерите му Ю. А. С. и А. А. С., които наследяват дела на баща си при равни
права, или по 1/6 ид.ч. всяка от тях.
За да се допуснат до делба имотите, описани в исковата молба, следва
безспорно да се установи наличието на съсобственост между съделителите и
принадлежност на имотите към делбената маса.
3
По отношение на незастроения недвижим имот – УПИ VI-89, от
представените по делото доказателства се установява, че същия е придобит по
наследство от съделителите и е съсобствен между тях, при различни права.
За да се установи принадлежността на правото на собственост върху сгради
към патримониума на лице, различно от собственика на терена, построени в
чужд имот /УПИ V-89/, следва да се установи наличието на годно правно
основание. Притежанието на право на собственост върху терена и право на
собственост върху сграда в него в лицето на различни субекти, е възможно
само при наличие на учредено право на строеж. Съгласно приложимия Закон
за собствеността /редакция 19.02.1988г. и 02.12.1988г./ е установена
оборимата презумпция на чл. 92, че собственикът на земята е собственик и на
сградите, построени върху нея, по приращение. От друга страна, учредяването
на ограничени вещни права /каквото по своята същност е правото на строеж/
се осъществява с правна сделка, като в чл. 18 Закона за задълженията и
договорите е предвидена и форма за действителност – нотариален акт.
Становището на адв. Х. С., че вписвайки в разрешителното за строеж трето за
собствеността върху парцела лице, то същото се счита за собственик на
построената сграда, съдът не споделя. В подкрепа е и безпротиворечивата
практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 291 от
02. 08. 2011г. по гр. д. № 959/2010г. на ІV г.о., решение № 96 от 17. 07. 2015г.
по гр. д. № 4669/2014г. на І г.о. и др.. Според последната отстъпването на
право на строеж е винаги формална сделка, поради което при липса на
представен договор или административен акт за отстъпване на право на
строеж в полза на трето лице, последното няма валидно учредено ограничено
вещно право, при която хипотеза влиза в сила презумпцията на чл. 92 ЗС, като
построените сгради се придобиват от собственика на терена – в конкретния
случай И. М. А..
При разпределяне на доказателствената тежест, с Определение №
321/29.03.2024г., Съдът е указал на страните необходимостта от доказване
наличието на валидно учредено право на строеж за реализираното в УПИ V-89
в кв.11 строителство, считано от 12.04.1988г. насетне. С оглед особеното
процесуално представителство на двама от съделителите, служебно е
изискана от Община Л. наличната строителна документация, предхождаща
издаване на двете разрешителни за строеж. Видно от отговора /лист 106 от
делото/ в Община Л. не се намират архитектурни проекти, декларация за
съгласие за строеж на граница от съседи или други, предхождащи издаденото
разрешително за строеж, документи.
Вещото лице заявява в с.з., че няма договор за учредяване право на строеж. В
експертизата /лист 132-144/ констатира несъответствие между данните в
издадените разрешителни за строеж за стопанските сгради досежно площ и
местонахождение, спрямо реализираното в парцела и съществуващо към
момента допълващо застрояване. Прецизно е установено съществуващото към
момента застрояване и съответните характеристики на сградите.
Свидетелските показания на И. Й. А. съдът кредитира, доколкото същия е
живял в имота и има непосредствени впечатления, но съобразява с оглед
заинтересоваността му като съпруг на страна по делото. Същия твърди, че
съпругата му И. дала устно разрешение на баща си да строи къща и стопански
постройки. Споделя, че в различни периоди са живели заедно с родителите си
в имота, като основно А. с дъщерите си е живял там и поддържал имота, след
смъртта на съпругата си.
Свидетелят С. Д. В. споделя, че е живяла на семейни начала с А., в процесния
4
имот от 2002г. до смъртта му през 2021г. Споделя, че са правили много
подобрения в жилищната къща, че са построили изцяло стопанската
постройка, защото имало проект за животновъди, към който А. проявявал
интерес, но така и не го одобрили. Знае, че къщата е строена на парцела на И.,
искали да й прехвърлят празния парцел, пък тя да отстъпи застроения, но А.
се разболял и не успели да осъществят намеренията си. Споделя, че всяко
подобрение е било приветствано от сестрите на А., не са се противопоставяли,
напротив, радвали се, че имота се поддържа. Устно получавали съгласието на
И. да строят в парцела.
Свидетелят О. М. споделя, че помни изграждането на къщата, както и това на
стопанските постройки по- късно. Не му е известно чия собственост са.
Твърди, че А. и М. са строили, поддържали, ремонтирали и живели там,
дъщерите на М. – само гостували.
С оглед изложеното искът за делба е основателен и доказан само по
отношение на НЕЗАСТРОЕНО ДВОРНО МЯСТО с площ 945 кв.м.,
съставляващо УПИ VI-89 в кв.11 по плана на гр. Л., общ. Л., обл. Разград, при
съседи: УПИ V-89, УПИ XVII-85, в кв.11, УПИ XVI-84 в кв.11, УПИ VII-90 в
кв.11 и улица; а по отношение на построените в УПИ V-89 в кв.11 по плана на
гр. Л., обл. Разград, сгради: ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА С ДЪРВЕН ГРЕДОРЕД И СУТЕРЕН със ЗП 75 кв.м; СТОПАНСКА
СГРАДА ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА 50 БР. ОВЦЕ (ВТОРОСТЕПЕННА
ПОСТРОЙКА) със ЗП 100 кв.м и НАВЕС С ОГРАДНИ СТЕНИ със ЗП 60
кв.м., следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради липсата на
съсобственост между страните по отношение на сградите.
По отношение на държавната такса за отхвърлената част от иска за делба в
размер на 25 лв., дължима на основание чл. 9 ТДТССГПК, същата следва да се
приспадне от авансово платената от ищеца д.т. в размер на 383,08 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между И. М. А., ЕГН **********, Е. М. С.,
ЕГН **********, Ю. А. С., ЕГН ********** и А. А. С., ЕГН **********, на
следното наследствено имущество:
НЕЗАСТРОЕНО ДВОРНО МЯСТО с площ 945 кв.м., съставляващо УПИ VI-
89 в кв.11 по плана на гр. Л., общ. Л., обл. Разград, при съседи: УПИ V-89,
УПИ XVII-85, в кв.11, УПИ XVI-84 в кв.11, УПИ VII-90 в кв.11 и улица; при
права: За И. М. А. – 2/6 /две шести/ ид.ч., за Е. М. С. – 2/6 /две шести/ ид.ч., за
Ю. А. С. – 1/6 /една шеста/ ид.ч. и за А. А. С. - 1/6 /една шеста/ ид.ч. и
ОТХВЪРЛЯ иска за делба на построените в УПИ V-89 в кв.11 по плана на гр.
Л., обл. Разград, сгради: ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА С
ДЪРВЕН ГРЕДОРЕД И СУТЕРЕН със ЗП 75 кв.м; СТОПАНСКА СГРАДА ЗА
ОТГЛЕЖДАНЕ НА 50 БР. ОВЦЕ (ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА) със ЗП
100 кв.м и НАВЕС С ОГРАДНИ СТЕНИ със ЗП 60 кв.м., между И. М. А., ЕГН
**********, Е. М. С., ЕГН **********, Ю. А. С., ЕГН ********** и А. А. С.,
ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6