Р Е Ш
Е Н И Е
№ … …
град Кърджали, 23.12.2019 год.
Административен
съд – Кърджали, ………….......................…
в открито .....................................
съдебно заседание на деветнадесети декември
……………………………………..……………………......…..
през 2019/две хиляди и деветнадесета/
година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря …………………………………..…….....
Павлина Петрова ………….....…………….....…...............
с участието на Димитрина Делчева –
прокурор при Окръжна прокуратура - Кърджали, ………….
като разгледа докладваното от ………………..... съдията Виктор
Атанасов ………..............................…
административно дело ……..... №410 ……..... по описа за ............................
2019 год. ……..…….....
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203 и следв. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба от С.Ю.А., с постоянен адрес ***, подадена
чрез пълномощник – адв.В.Т. от АК-***, със съдебен адрес
за призоваване и връчване на книжа – ***, срещу Областна дирекция на МВР/ОДМВР/
- град Кърджали, ***, с посочена цена на иска, в размер на 300.00/триста/ лева,
представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в направени от него разноски - заплатен в брой адвокатски
хонорар, за процесуално представителство и защита по АНД №59/2019 год. по описа
на Районен съд – Крумовград, по което дело било постановено влязлото в законна
сила Решение №34 от 09.09.2019 год., с което бил отменен издаден против ищеца
електронен фиш серия *** №*** за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР – Кърджали, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата
молба до нейното окончателно заплащане, като с исковата молба се претендира
присъждане и на направените по настоящото дело разноски.
Ищецът твърди в исковата молба, че с електронен фиш серия ***
№*** за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, издаден от ОДМВР – Кърджали, на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4
от ЗДвП,
му било наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 400 лева, за това, че
на 18.03.2019 год., в *** часа, в ***, ул.„***”, до ***, по посока на
движение от *** към ***, при ограничение на скоростта
50 км/час за населено място, заснето с
АТСС „TFR1-M”
***
и приспаднат толеранс, с МПС, марка „Фият Мултипла”, вид –
лек автомобил, с рег.номер ***, е извършено нарушение за
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №TFR1-M ***,
като според
издадения фиш, разрешената стойност на скоростта била била 50 км/час,
установената стойност на скоростта - 81 км/час, а превишената стойност на
скоростта - 31 км/час, което представлявало нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Ищецът сочи, че така издаденият електронен фиш серия ***
№*** на ОДМВР – Кърджали обжалвал пред Районен съд - Крумовград, който с Решение №34/09.09.2019 год., постановено по АНД №59/2019 год. по описа на съда, влязло в законна сила, го отменил изцяло, като
незаконосъобразен. Твърди, че в производството пред Pайонен
съд - Крумовград
бил защитаван от адв.В.Т. от АК-***, съгласно сключен договор за правна защита и съдействие от 29.07.2019 год., за което заплатил в брой сумата в размер на 300 лева. Сочи, че съгласно чл.1, ал.1
от
ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност и че в настоящия случай, от незаконосъобразния електронесн
фиш серия
*** №***, издаден от длъжностно лице от ОДМВР – Кърджали, отменен с
влязло в законна сила съдебно решение, му била причинена
имуществена вреда, в размер на 300.00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие пред Pайонен съд
– Крумовград, в производството по обжалване на електронния
фиш.
Ищецът счита,
че Областна дирекция на МВР - Кърджали,
като юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от Закона за МВР, е процесуално
легитимирана по иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съгласно
разпоредбата на чл.205 от АПК, както и че адвокатската защита е
нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора и е израз
на обичайната грижа за охраняването на правата и интересите му, поради
което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт – отменения електронен фиш. Ищецът
сочи, че следва
да се вземе предвид, че в производствата по Закона за административните
нарушения и наказания, субсидиарно са приложими правилата на НПК, които не
предвиждат възможност за присъждане на направените в хода на производството
разноски за правна помощ и съдействие и
тъй
като в закона не бил предвиден ред за присъждане на направените в
тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар, за
осъществяване на правна помощ и съдействие в производство по оспорване на
наказателно постановление, приключило с неговата отмяна, представляват
имуществена вреда, по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и
за която ОДМВР - Кърджали дължи обезщетение, на основание
чл.4 от ЗОДОВ/сочи в т.см. и ТР
№1/15.03.2017 год. по ТД №1/2016 год. на ОСС на ВАС/. Предвид горното, ищецът
счита,
че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника на
основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от него имуществени
вреди, в размер на 300 лева,
представляващи платена сума за адвокатско възнаграждение по воденото дело,
касаещо незаконосъобразността на отменения
по съответния
ред електронен фиш. Предвид
изложеното, с исковата молба и на основание чл.1 от ЗОДОВ, ищецът
моли съда
да
постанови решение, с което да осъди
ответника ОДМВР - Кърджали, да му заплати сумата в размер
на 300.00 лева, представляваща
обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в направени
от него разноски за заплатен адвокатски хонорар по АНД №59/2019 год. по описа на
Районен съд – Крумовград, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда – 12.11.2019 год., до нейното
окончателно заплащане, като моли, също така, да бъде осъден ответникът да
му заплати
и направените по настоящото дело разноски
- държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Редовно призован за насроченото
съдебно заседание, ищецът С.Ю.А., с постоянен адрес ***, не се явява и не се представлява.
От упълномощения му процесуален представител – адв.В.Т. от АК-***, е постъпила молба, в която заявява, че поддържа исковата претенция по
изложевите в нея доводи и аргументи. В молбата заявява, че счита
предявения иск за основателен и доказан, тъй като от събраните по делото доказателства
се установява, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника по реда на чл.1 от ЗОДОВ, а именно;
незаконосъобразен административен акт, издаден по повод осъществяване на
административна дейност от органа, отменен, с влязло в сила съдебно решение;
настъпила имуществена вреда от този незаконосъобразен акт, представляваща
заплатено от доверителя ми адвокатско възнаграждение за защита по оспорване на
административния акт и причинна връзка между незаконосъобразния акт и
настъпилия вредоносен резултат. Отново моли да бъде осъден ответника ОДМВР - Кърджали, да заплати на ищеца сумата в размер на 300 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
направени от него разноски за адвокатско възнаграждение в производството по АНД №59/2019 год. по описа на Районен съд - Крумовград, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата
молба до нейното окончателно заплащане, като с исковата молба се претендира
присъждане и на направените по настоящото дело разноски. Към молбата е
приложен и списък на разноските, съгласно чл.80 от ГПК.
Ответникът по иска – Областна дирекция на МВР/ОДМВР/ - град Кърджали, редовно призован за съдебното
заседание, не се представлява. От
процесуалния му представител – гл.юрк.М. П., е постъпила молба, в която
заявява, че оспорва предявения иск и го намира за неоснователен. В молбата
счита, че въпреки, че е налице фактическият състав на чл.1 от ЗОДОВ, исковата претенция е
неоснователна, тъй като в случая претендираните вреди са в резултат изцяло от
действията на ищеца. Сочи, че според решението на първоинстанционния
съд, което било приложено по делото, жалбодателят/ищец в настоящото производство/ безспорно е извършил нарушението, за което е бил санкциониран, а електронният фиш бил отменен от съда
заради допуснато процесуално нарушение, както и че с поведението си ищецът е
провокирал започналото административно производство и било недопустимо същият
да черпи права от собственото си виновно поведение. Намира, че ищецът виновно е допринесъл за увреждането, поради което счита, че на основание чл.5 от ЗОДОВ, обезщетение не му се дължи, като моли за решение в този
смисъл. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение пред настоящата инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение,
че искът
е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Счита
че от
събраните доказателства се установява, че е налице фактическия състав на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ -
налице
е един незаконосъобразен акт – електронен фиш, издаден по повод осъществяване
на административна дейност, като при съдебното му
обжалване електронният фиш е отменен, с влязло в сила съдебно решение,
кактго и че е
налице
настъпила имуществена вреда от този незаконосъобразен акт, във връзка със
съдебното му обжалване, тъй като ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение
за процесуалното му представителство. Счита също, че е налице и
причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилия вредоносен резултат. С оглед на изложеното, счита, че исковата претенция е основателна и
доказана и че същата следва
да бъде уважена.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като взе предвид
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а се установява и от приетите доказателства
по изисканото и приложено към настоящото
дело, като доказателство, АНД №59/2019 год. по
описа на Районен съд – Крумовград, че с електронен
фиш серия *** №*** за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР – Кърджали/на л.5 от делото/, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4
от ЗДвП, на ищеца в настоящото производство – С.Ю.А., с
постоянен адрес ***, с ЕГН **********, е било наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 400.00/четиристотин/ лева, за извършено нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП. Против този електронен фиш именно е била подадена в срок жалба до
Районен съд – Крумовград, по повод която и е било образувано и посоченото АНД №59/2019
год. по описа на същия съд, по което дело, с Решение №34 от 09.09.2019 год./л.27-л.28/, е бил
отменен така издадения електронен фиш серия *** №*** за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от
ОДМВР – Кърджали. Така
постановеното решение на Районен съд – Кърджали не е било обжалвано и е влязло
в законна сила на 30.09.2019 година.
Както бе упоменато и по-горе, от изисканото и приложено към настоящото дело
АНД
№59/2019 год. по описа на Районен съд – Крумовград се
установява, че против така издадения електронен фиш, е била подадена в срок и
по предвидения ред жалба, изготвена от редовно упълномощен адвокат – адв.В.Т. от
АК-*** от 12.08.2019 год. на РС – Крумовград/л.4 от АНД/, изпратена
със съпроводително Писмо с Рег.№*** от *** год. от РУ – Крумовград при ОДМВР –
Кърджали в Районен съд – Крумовград, постъпила в съда на 12.08.2019 год., като
на същата дата – 12.08.2019 год., е било образувано и самото АНД №59/2019
год. по описа на същия съд. Откритото съдебно заседание по това дело е било
насрочено за датата 09.09.2019 год., като в това заседание е бил даден ход на
делото, събрани са били доказателства и е бил даден ход по същество. От
протокола от проведеното на същата дата съдебно заседание/на л.26 от делото/ е видно, че
ищецът С.Ю.А.,
с постоянен адрес *** – жалбодател в производството по АНД №59/2019 год. по
описа на Районен съд – Крумовград, надлежно е упълномощил
процесуален представител – адв.В.Т. от АК-***, която е
представила Молба с Вх.№*** от *** год. на РС –
Крумовград/л.24/, в която е
заявила, че поддържа жалбата и е изразила становище,
като е изложила подробни доводи и аргументи относно нейната основателност.
Тук следва задължително да се посочи, че по същото АНД №59/2019 год. по описа на Районен съд – Крумовград е приложен
Договор за правна защита и съдействие серия *** №*** от *** год., ведно с
надлежно оформено и подписано пълномощно от същата дата към него/на л.25 от АНД №59/2019 год. по
описа на Районен съд – Крумовград/, в който
договор е посочено, че ищецът по настоящото дело – С.Ю.А., с постоянен
адрес ***, упълномощава адв.В.Т. от АК-***, да му
окаже правна защита и съдействие, изразяващо се в процесуално представителство,
защита и съдействие по АНД №59/2019 год. по описа на Районен съд –
Крумовград, във връзка с обжалването на електронен фиш серия *** №*** за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден
от ОДМВР – Кърджали, като за
извършването на тези услуги е вписано – цифром и словом, че е договорено
адвокатско възнаграждение, в размер на 300.00 лева и съответно е вписано, също
цифром и словом, т.е. удостоверено е, като платено в брой, така договореното
адвокатско възнаграждение, в размер на 300.00/триста/ лева.
Както бе упоменато и по-горе, с постановеното по това АНД №59/2019
год. по описа на Районен съд – Крумовград Решение №34 от 09.09.2019 год./на л.27-л.28 от делото/, е
отменен, като незаконосъобразен, електронен фиш серия *** №*** за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от
ОДМВР – Кърджали, с който, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, на ищеца
в настоящото производство - С.Ю.А., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, е било
наложено административно наказание „глоба”, в размер на 400.00/четиристотин/ лева, за
извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като това съдебно решение не е било обжалвано и
съответно е влязло в законна сила на 30.09.2019 година.
Така, ищецът в настоящото производство претендира да бъде обезщетен от
ответника за имуществените вреди, представляващи заплатеното адвокатско
възнаграждение, в размер на 300.00/триста/ лева, за осъществено процесуално
представителство и защита по АНД №59/2019 год. по описа на Районен съд –
Крумовград, с решението по което е отменен, като незаконосъобразен, електронен
фиш серия *** №*** за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР – Кърджали, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 12.11.2019 год., до нейното окончателно изплащане.
При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
При проверката на допустимостта на иска, съдът намира, че са налице
положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от
съда да се произнесе по предявените претенции, с които е сезиран. Допустимостта
на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е
неблагоприятно засегнат от действието на отменен по съдебен ред, като
незаконосъобразен, електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР - Кърджали.
Искът е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд –
Кърджали, по реда на глава ХІ от АПК/чл.203 и следв./, като предявен пред съда
по постоянния адрес на ищеца, а в случая - и по седалището на ответника по
иска.
Исковият процес започва с твърденията, съдържащи се в исковата молба, че
спорното право съществува и е породено от отменения като незаконосъобразен
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР - Кърджали.
Процесуалната легитимация на страните в исковото производство следва единствено
от тези твърдения, изложени в исковата молба, относно наличието на
претендираното право и доколкото в конкретния случай ищецът твърди, че
настъпването на вредите, за които се претендира да бъдат обезщетени, е резултат
именно от издаването на незаконосъобразния електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, то пасивната процесуална
легитимация е правилно определена, като искът е насочен срещу ОДМВР – Кърджали,
която е юридическо лице по смисъла на чл.37, ал.2 (Изм. и доп., бр.81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) от ЗМВР и
която, освен това, се явява и издател на отменения електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство. В рамките на исковото производство пасивно легитимираната страна се
определя от ищеца и съдът няма процесуално задължение да го конституира
служебно, нито пък да дава указания на ищеца, кой, според съда, би бил надлежният
ответник в конкретното производство. Основателна ли е претенцията е въпрос по
съществото на спора, но надлежните страни в производството - както активно
процесуално легитимираните, така и пасивно процесуално легитимираните, се
определят от твърденията на ищеца, с оглед диспозитивното
начало на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С оглед наведените
фактически твърдения от ищеца, настоящият съдебен състав счита, че е налице изискуемата
се абсолютна процесуална предпоставка - надлежна пасивно легитимирана страна –
Областна дирекция на МВР – град Кърджали. Ето защо, настоящият съдебен състав
намира, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество,
като се произнесе дали са налице кумулативните елементи от сложния фактически
състав за ангажиране отговорността на ОДМВР – Кърджали, за имуществени вреди,
причинени на ищеца С.Ю.А., с постоянен адрес ***, като доказателствената тежест
за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника
лежи изцяло върху ищеца.
За да се ангажира
отговорността по реда на чл.1 от ЗОДОВ, следва
да е налице преди всичко отменен като незаконосъобразен административен акт и
след това причинени вреди - щети или пропуснати ползи, които следва да се
намират в причинно-следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт.
Отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е
обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни
бездействия на нейни органи и длъжностни лица в качеството им на
административни органи, при или по повод изпълнение на административна дейност,
независимо дали длъжностното лице е действало виновно, като първото условие е
актът да е в изпълнение на административна дейност.
В мотивите към т.1 от ТП №2/19.05.2015 год. на ВАС, съдът приема, че
издаването на наказателни постановления и съответно налагането на
административни наказания за извършени административни нарушения, е последица
от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност и в този смисъл същото
представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда
наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна
дейност. Независимо, че наказателното
постановление /следователно и приравнения от закона по правни последици електронен фиш, какъвто е настоящия случай/ не е административен акт по смисъла на нормата на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство за правното
основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни
постановления, респ. от
незаконосъобразни електронни фишове,
като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че те са
издадени от административен орган и представляват властнически акт на органите на администрацията,
въпреки че поражда наказателноправни последици. Тяхното издаване
е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването
на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност, а административната
дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности, е основна проява на държавната власт. Дейността по
налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно
постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се
отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по
чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този
конкретен случай изпълнителна (административна)
функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността
по издаване на наказателните постановления, съотвотно и на електронните фишове, както и на действията или бездействията по налагане на
административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди
от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия, като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В случая не е спорно, че е налице
конкретен електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден
от ОДМВР – Кърджали, който е отменен по съдебен ред от районния съд, с влязло в
сила, т.е. неподлежащо на обжалване, съдебно решение, като незаконосъобразен.
Ето защо, съдът намира за доказана първата група от визираните по-горе
предпоставки - отменен като незаконосъобразен административен акт - електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, който е
приравнен от закона по последици на наказателното постановление.
По отношение на заявените имуществени вреди, представляващи платено
адвокатско възнаграждение в производството пред Районен съд - Крумовград, съдът
намира следното:
Ясно е и съответно няма спор по въпроса, че в производството пред районния
съд при разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, респ. и срещу електронни
фишове, по реда и при условията на ЗАНН, при субсидиарно прилагане на НПК,
когато наказателното постановление или електронният фиш бъде отменен, не се
присъждат разноски в полза на жалбодателя, както когато подсъдимият бъде
оправдан в наказателното производство, не се присъждат разноски срещу
държавата. Същото Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 год. на ВАС и ОС
на ГК и ТК на ВКС е категорично, че „законодателят
не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, а доколкото
искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили
вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или
бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за
обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред.”. В този смисъл, това Тълкувателно постановление
№2 изрично квалифицира иска за обезщетяване на направени разноски като
производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, именно защото няма процесуален ред
по ЗАНН за възстановяване на разноските при отмяна на НП или ЕФ и защото
същият, с това правно основание, се определя като подсъден на настоящия съд,
като административен.
В настоящия случай е налице приложен, надлежно попълнен и подписан от
ищеца, Договор за правна защита и съдействие серия *** №*** от *** год., ведно
с надлежно попълнено и подписано пълномощно към него, по образуваното пред
Районен съд – Крумовград АНД №59/2019 год. по описа на същия съд, които са
били основание за осъществяване на процесуално представителство и защита по
това АНД и според който договор, е налице плащане, в брой, на възнаграждение, в
размер на 300.00/триста/ лева, за един адвокат, изготвил
жалбата до съда и осъществил процесуалното представителство и защита по това
дело. В този договор ясно е посочено, че договореното възнаграждение е именно
300.00/триста/ лева, изписано цифром и словом, както и ясно е посочено и
изписано, че това възнаграждение, в размер на 300.00 лева, е платено изцяло и в
брой. Така, този договор за правна защита и съдействие следва да е и той, по
разбиране на настоящия съдебен състав, е достатъчно доказателство за това, че
разходът е сторен от ищеца в настоящото производство и съответно това плащане,
след като е предизвикало имуществено разместване в отрицателна посока за ищеца,
представлява имуществена вреда за него.
Така
всъщност, реално спорен по настоящото дело остава въпросът, дали така
извършените, според посочения договор за правна защита и съдействие, разноски
за платено адвокатско възнаграждение по АНД №59/2019 год. по описа на
Районен съд – Крумовград, с
решението по което е отменен издадения срещу ищеца електронен фиш,
представляват имуществена вреда за жалбодателя в административнонаказателното
производство, съответно ищец в настоящото, намираща се в пряка и непосредствена
причинна връзка с отменения електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство, т.к. съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Категоричен отговор на този въпрос е
даден в Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017 год. по Тълкувателно дело №2/2016
год. на ОСС от I и II колегия на Върховният административен съд на Република
България, съгласно което, при предявени пред административните съдилища искове
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството
по обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от ЗОДОВ.
От това следва категоричния извод, че и по настоящия спор е налице пряка причинно-следствена
връзка между изплатената сума за адвокатско възнаграждение и отменения като
незаконосъобразен електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство. Следва да
се добави, че представеният Договор за правна помощ и съдействие серия *** №***
от *** год. и пълномощното към него от същата дата са били изготвени за
оказване на правна защита и съдействие именно в производството по АНД №59/2019
год. по описа на Районен съд – Крумовград, с решението по което е отменен,
като незаконосъобразен, обжалвания електронен фиш, а както бе упоменато и
по-горе, съдът намира за безспорно доказано, че договореното адвокатско
възнаграждение е изплатено от ищеца в пълен размер, в брой, при сключване на
този договор за правна защита и съдействие.
Размерът на
договореното възнаграждение по този договор за правна защита и съдействие е в
минималният предвиден размер за адвокатско възнаграждение към момента на
сключването му, като за пълнота на изложението следва да се упомене, че
минималният размер на адвокатското възнаграждение за правна защита и
процесуално представителство по дела от административнонаказателен
характер, е регламентирано в Наредба №1 от 9 юли 2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата й в случая редакция и
по-конкретно в нормата на чл.18, ал.2 (Изм. и доп., ДВ, бр.28 от 28.03.2014 г.) от същата Наредба, която регламентира, че „За процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7,
ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лева.”.
Предвид това, не може да се счете за необоснован или несправедлив размерът от 300.00 лева на платеното в случая адвокатско възнаграждение,
като същият, според настоящия съдебен състав, е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и следва да се присъди като обезщетение
за понесените вреди в пълния му размер, предвид на така заплатеното от ищеца
възнаграждение по АНД №59/2019 год. по описа на
Районен съд – Крумовград.
Така, по изложените съображения, съдът счита, че са доказани предпоставките
за ангажиране на отговорността на ответника, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди, в размер на
300.00/триста/ лева, ведно с дължимата законна лихва върху тази сума,
представляващи платеното от него възнаграждение за един адвокат по делото, в
което е отменен, като незаконосъобразен, електронен фиш серия ***
№*** за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, издаден от ОДМВР – Кърджали, с който на ищеца е било наложено наказание „глоба”, в размер на 400.00/четиристотин/ лева, т.е.
съдът намира, че заплатеното от ищеца С.Ю.А., с постоянен адрес ***, адвокатско възнаграждение, в размер на 300.00 /триста/ лева, се явява
имуществена вреда за него, като жалбодател в административнонаказателното
производство и която имуществена вреда се намира в пряка и непосредствена
причинна връзка с отменения в това производство електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство. Предвид това, съдът в настоящия състав намира, че предявеният иск против
Областна дирекция на МВР – Кърджали, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, в
случая се явява основателен и доказан до пълния му предявен размер от 300.00
лева, поради което и следва с решението по делото, ответникът Областна дирекция
на МВР – Кърджали да бъде осъден да заплати
на ищеца С.Ю.А., с постоянен адрес ***, сумата в
размер на 300.00/триста/ лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди - изплатено в брой адвокатско възнаграждение за осъществена
правна защита и съдействие в хода на съдебното производство по АНД №59/2019
год. по описа на Районен съд – Крумовград, по обжалване на електронен
фиш серия *** №*** за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР – Кърджали, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 12.11.2019 год.,
до окончателното й изплащане.
При този изход на спора по настоящото дело, по
отношение претендираните с исковата молба и в представената писмена молба, с
характер на писмена защита, от адв.В.М.Т. от АК-*** - процесуален представител
на ищеца, деловодни разноски, направени в настоящото производство, съдът намира
следното:
Предвид нормата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съгласно
която, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да
заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената
държавна такса, а освен това, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска, то на ищеца следва да бъдат присъдени и претендираните деловодни
разноски по настоящото производство. В случая, при предявен иск в размер на
300.00/триста/ лева, който както бе обосновано и по-горе, съдът намира, че
следва да бъде уважен в пълния му предявен размер, то на ищеца следва да бъдат
присъдени и всички сторени от него деловодни разноски в настоящото
производство. Така, съдът намира, че с решението по делото следва да присъди в
полза на ищеца С.Ю.А. ***, разноските за заплатеното адвокатско възнаграждение по
настоящото дело, за един адвокат, в размер на 360.00/триста и шестдесет/ лева,
съгласно представения и приложен по делото договор за правна защита и
съдействие сер.*** №*** от *** год./л.3/,
ведно с подписано пълномощно от същата дата към него, като на ищеца следва да
бъде присъдена и внесената по сметка на АдмС – Кърджали държавна такса, в
размер на 10.00/десет/ лева, видно от приложената по делото разписка
от 12.11.2019 год. за превод на сума чрез ПОС-терминал, транзакция ***,
авторизационен код ***/л.4/. Съдът
намира, обаче, че е основателно своевременно направеното възражение за
прекомерност на заплатеното по настоящото дело адвокатско възнаграждение, в
представената от процесуалния представител на ответника молба. В тази връзка
следва да се посочи, че в съответствие с действащата понастоящем разпоредба на
чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 9 юли 2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена на основание чл.121,
ал.1, във връзка с чл.36 и чл.38 от Закона
за адвокатурата, за процесуално представителство, защита и съдействие
по административни дела, с определен материален интерес до
1000 лева, каквото е и настоящото административно дело, минималният размер на
адвокатското възнаграждение е в размер на 300.00/триста/ лева. В случая е
заплатено възнаграждение над този минимален размер от 300 лева, а именно – 360
лева, като съдът в настоящия състав намира, че с оглед фактическата и правна
сложност на делото, както и с оглед вида и обема на оказаната правна помощ и защита, както и предвид обстоятелството, че пълномощникът на ищеца
не се е явил в съдебно заседание, този размер действително се явява завишен и
следва да бъде намален до предвидения в цитираната по-горе разпоредба минимум
от 300/триста/ лева. При това положение, на
ищеца С.Ю.А. ***, с решението по делото следва да
бъдат присъдени деловодни разноски, възлизащи в размер общо на 310.00/триста и
десет/ лева.
Мотивиран от
изложените съображения и на основание чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл.1,
ал.2, чл.4 и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град Кърджали, ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Ю.А., с постоянен
адрес ***, сумата в размер на 300.00/триста/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди - изплатено в брой адвокатско възнаграждение за осъществена правна
защита, съдействие и процесуално представителство, по АНД №59/2019 год. по
описа на Районен съд – Крумовград, с постановеното по което дело и влязло в
сила на
30.09.2019 год. Решение №34 от 09.09.2019 год., е
отменен, като незаконосъобразен, издаден против ищеца електронен фиш серия ***
№*** за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, издаден от ОДМВР – Кърджали,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на на
предявяване на иска - 12.11.2019 год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – град Кърджали, ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Ю.А., с постоянен адрес ***, сумата в размер
на 310.00/триста и десет/ лева,
представляващи направени деловодни разноски в настоящото производство.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във
връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване, чрез
Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен съд на РБ, в
14/четиринадесет/ - дневен срок, от съобщаването или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я :