№ 29728
гр. София, 11.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110123877 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от К. С. Б. срещу Пенсионно
осигурителна компания „ДСК-Р.“ АД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът намира предявения иск за допустим.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Следва да се допусне събирането на гласни доказателствени средства чрез
разпита на един свидетел при режим на довеждане за установяване на посочените в т.
4.1 от исковата молба обстоятелства.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на един
свидетел при режим на довеждане от ищеца за установяване на посочените в т. 4.1 от
доказателствените искания към исковата молба обстоятелства.
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 158 ГПК срок на ищеца за водене на допуснатия
свидетел в насроченото по делото открито съдебно заседание, като при неизпълнение
без доказване на уважителна причина, производството по делото ще продължи без
събиране на допуснатото доказателство.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 25.09.2025 г. от 10:10 часа, за когато
да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК,
както следва:
1
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове по: 1/ иск по чл. 45 вр.
чл. 49 вр. чл. 52 ЗЗД за сумата от 1 500 лева, представляващ обезщетение за
неимуществени вреди, нанесени през периода от 06.12.2021 г. до 04.09.2024 г., в
резултат от неправомерна обработка на лични данни на ищеца – включване на
телефонен номер на ищеца в базите данни на ответника и осъществяване на телефонно
обаждане на ищеца, ведно със законна лихва върху сумата от датата на предявяване на
исковата молба – 25.04.2025 г. до окончателно погасяване на задължението и 2/ иск по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 624,02 лева –лихва за забава за периода от 06.12.2021 г.
до 25.04.2025 г. В условията на евентуалност на втория иск, в случай че съдът счете, че
датата на увреждането не е 06.12.2021 г., моли да се приеме като дата на деликта
22.07.2024, когато е осъществено телефонното обаждане от служител на ответника.
Ищецът твърди, че не се намира, както и в миналото, че никога не се е намирал,
в облигационни отношения с ответното дружество ПОК „ДСК-Р.“ АД или с което и да
е друго дружество от корпоративната група. Твърди, че на 22.07.2024 г. в 10:51 ч.
ищецът е получил телефонно обаждане на личния си телефонен номер +***
************ от телефонен номер +*** ************ от служител, представил се
като Е. С. от „ДСК-Р.“, който търси трето лице г-жа К. А. във връзка отношения между
последната и ПОК „ДСК-Р.“ АД. Ищецът е попитал от къде „ДСК-Р.“ разполага с
телефонния номер на ищца, защо и на какво основание от корпоративната група на
ДСК звънят за пореден път на ищеца и защо за пореден път се търси К. А. на
телефонен номер на К. Б.. Посочва, че преди описаното телефонно обаждане, ищецът
е търсен на същия телефонен номер от служители на „Банка ДСК“ АД, които са
търсили на посочения телефонен номер отново К. А.. Във връзка с
нерегламентираните телефонни обаждания ищецът е предявил иск за обезщетяване на
имуществени и неимуществени вреди срещу „Банка ДСК“ АД, въз основа на което е
образувано гр.д. 42427/2024 г., СРС, 165 с-в. Посочва, че продължаващите обаждания,
макар и от служители на различно дружество, но принадлежащо на една и съща
корпоративна група, са довели да допълнително раздразнение у ищеца, чувство на
безсилие, че корпоративната група на ДСК няма да спре с тормоза спрямо ищеца.
Твърди, че в хода на гр.д. 42427/2024 г. по описа на СРС, 165 с-в, ищецът е получил
съдебно удостоверение № *******/21.11.2024 г., въз основа на което ответното
дружество „ДСК-Р.“ АД е представило по делото писмо с изх. № *******/28.11.2024 г.,
въз основа на което се установява, че още едно дружество от корпоративната
структура на ДСК съхранява неправомерно лични данни на ищеца, като също така се
признава за осъществено телефонно обаждане от служител на дружеството в
изпълнение на служебни задължения. В писмото се посочвало следното:
„Телефонният номер +*** ********* е вписан в информационната система на ПОК
„ДСК-Р. на основание Заявление за промяна на участие и прехвърляне на натрупани
суми по индивидуална партида на друг съответен фонд за допълнително
задължително пенсионно осигуряване № ********/06.12.2021 г. и сключен на същата
дата Договор за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален
пенсионен фонд...“ Ищецът също така твърди, че е подал писмо - покана, получено от
ответника на 25.03.2025 г., с което се иска от ответника да изтрие личния телефонен
номер от информационните системи на Дружеството и да представи доказателства за
това, както и да преустанови за в бъдеще всякакъв вид комуникация по посочения
номер, а също така да заплати обезщетение за неправомерно администриране на лични
данни в размер на 1 500 лв. и обезщетение по чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В отговор на поканата,
ПОК „ДСК-Р.“ АД изпраща на ищеца писмо с изх. № *****/31.03.2025 г., придружено
с Протокол за изтриване на лични данни и е посочено, че на 04.09.2024 г. в 11:21 ч.
2
телефонния номер + *** ************, регистриран към клиент с инициали К.К.А. е
заличен от информационната система на дружеството. Поддържа, че в процесния
случай действието, причинило неимуществените вреди на ищеца, е неправомерно
обработване на лични данни на ищеца в продължение на 2 години и 10 месеца без
правно основание, като в условията на евентуалност, в случай, че съдът не възприеме
като начална дата на деликта 06.12.2021 г., когато е започнало незаконосъобразното
администриране на лични данни на ищеца, моли съдът да приеме, че непозволеното
увреждане е настъпило на 22.07.2024 г., когато ищецът е получил телефонно обаждане
от служители на ответното дружество. Посочва, че в причинна връзка с осъществено
от служител на ответника телефонно обаждане ищецът е изпитал чувство на срам,
неудобство, наложило му се е да дава обяснения пред свои клиенти, което е подронило
неговия професионален авторитет, изпитал е силен стрес, интензивно изпитване на
негативни емоции, постоянен стрес, чувство на неудобство и безсилие пред
корпоративната група на ДСК и в частност пред ПОК „ДСК-Р.“ АД. Поддържа, че
изтриването на личните данни на ищеца на 04.09.2024 г. не е обезщетяване на вредите,
а единствено изпълнение с голямо закъснение на законовото задължение на ответника
като администратор на лични данни без съобразяване с националното законодателство
и правото на ЕС. Въз основа на посоченото и останалите подробно изложени
съображения моли съдът да уважи предявените искове. Претендира съдебни разноски.
Ответникът Пенсионно осигурителна компания „ДСК-Р.“ АД, в срока по чл.131
ГПК подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани. Признава, че ответното дружество няма установени
клиентски взаимоотношения с ищеца. Твърди, че процесният телефонен номер е
фигурирал в информационната система на ПОК „ДСК-Р.“ АД на основание заявление
за промяна на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната партида
в друг съответен фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване с №
********/06.12.2021 г., подадено от лицето г-жа К. А., след извършена нотариална
заверка на подписите от нотариус С. И., с peг. № *** и район на действие PC - гр. Б. по
реда на Наредба № 3 на КФН и сключен на същата дата Договор за допълнително
задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд №
************/06.12.2021 г. Признава факта, че на 22.07.2024 г. в 10:51 ч. е
осъществено едно изходящо обаждане към процесния телефонен номер във връзка с
изпълнение на служебни задължения и с цел комуникация с осигуреното лице г-жа К.
А., като посоченото телефонно обаждане от 22.07.2024 г. представлява първото и
единственото подобно обаждане към ищеца от страна на ответното дружество.
Посочва, че след като е установило, че телефонният номер не е на К. А., същият е
изтрит от информационните системи на ПОК „ДСК-Р.“ АД, за което е издаден и
протокол за изтриване и след посочената дата ответното дружество не се е свързвало с
ищеца. Оспорва наличието на противоправно поведение, тъй като оспорва, че
телефонният номер на лице представлява лични данни, тъй като само по себе си не
може да индивидуализира определено физическо лице. Оспорва наличието на вина на
служители на ответното дружество, тъй като посоченият номер е предоставен от
клиент на ответното дружество като неин личен телефонен номер и не се е знаело, че
този телефонен номер принадлежи на ищеца. Едва след извършване на посоченото
телефонно обаждане на 22.07.2024 г. в ответното дружество е извършена проверка,
която е установила, че телефонният номер принадлежи на ищеца, а не на К. А., след
което веднага са изтрили посочения телефонен номер от базата данни на Дружеството.
Оспорва и твърдените от ищеца неимуществени вреди като напълно недоказани.
Обръща внимание, че ПОК „ДСК-Р.“ АД е осъществило само едно телефонно
3
обаждане на ищеца, което не би могло да доведе до посочените от ищеца вреди, които
оспорва като неоснователни и силно преувеличени. По отношение на друга
комуникация, осъществявана с ищеца, сочи, че такава не е извършвана от ответното
дружество, а ако е извъшвана от служители на други юридически лица, каквито са
служителите на „Банка ДСК“ АД, те не следва да се вземат предвид за ангажиране
отговорността на ответника. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и
недоказани. Оспорва като прекомерно адвокатското възнаграждение на адвоката на
ищеца. Претендират разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 45 вр. чл. 49 вр. чл. 52 ЗЗД е да
докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които
черпи изгодни за себе си последици, a именно: противоправно поведение на
служители на ответника, при което да е налице незаконосъобразно обработване на
лични данни и осъществено на 22.07.2024 г. телефонно обаждане от служител на
ответника по телефонния номер на ищеца +***************; причинени
неимуществени вреди на ищеца в сочения размер, изразяващи се в причинено му
чувство на срам, неудобство, подронване на неговия професионален авторитет, стрес,
интензивно изпитване на негативни емоции, чувство на неудобство и безсилие пред
корпоративната група на ДСК и пред ПОК „ДСК-Р.“; причинна връзка между
поведението и вредите.
В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докаже погасяване на
задължението си да репарира причинените неимуществени вреди на ищеца,
респективно да докаже възраженията си, в това число и за липса на вина,
противоправно поведение, причинна връзка и наличие на вреди, както и да докаже
насрещните си твърдения, че посоченият телефонен номер е предоставен от клиент на
ответника К. А. като неин личен телефонен номер, както и последващото изтриване от
информационните системи на ПОК „ДСК-Р.“ АД на телефонния номер на ищеца.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже при
условията на пълно и главно доказване валиден главен дълг – в процесния случай
обезщетение за неимуществени вреди и датата на извършване на непозволеното
увреждане, причинило вредите, а при продължителни или трайни противоправни
деяния – датата на завършване на последното увреждане, което е причинило вредите.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване
на задължението си.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото, че: 1/ между К. С. Б. и ПОК „ДСК-Р.“ АД не са
налице облигационни отношения; 2/ че на 22.07.2024 г. в 10:51 ч. служител на
ответното дружество ПОК „ДСК-Р.“ АД е извършил обаждане на телефонен номер
+*** **********, при което се е свързал с ищеца К. С. Б., като служителят е посочил,
че търси г-жа К. А. във връзка отношения между последната и ПОК „ДСК-Р.“ АД; 3/
ПОК „ДСК-Р.“ АД е съставило Протокол за изтриване на телефонния номер +***
********** от информационната система на Дружеството с дата 04.09.2024 г. и е
изпратило посочения протокол на ищеца преди образуване на настоящото дело.
УКАЗВА на ответника, на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не представя доказателства
за насрещните си възражения, в това число, че посоченият телефонен номер
+*************** е предоставен от клиент на ответника К. А. като неин личен
телефонен номер със заявление рег. № ****/06.12.2021 г.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
4
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5