№ 309
гр. Перник, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20241720200955 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 7654463 на ОД на МВР
Перник, с който на Ц. П. В., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за
нарушаване на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон, установено на
29.05.2023г. в 12:35 часа, в гр. Перник, път І-6, км 82+100, надлез Клон Мир с
автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 120сс88,
когато в населено място при въведено ограничение на скоростта с пътен знак
В26 от 80 км/ч е заснет товарен автомобил „Фиат Фиорино“ с рег. № *******
с установена стойност на скоростта от 98 км/ч, при което превишението е с 18
км/ч, като нарушението е извършено в условията на повторност – в
едногодишен срок от влизане в сила на 22.12.2022г. на ЕФ К/5510192.
С изложени в жалбата доводи Ц. П. В., чрез пълномощника си адв. Б. В.
от КАК, моли ЕФ да бъде отменен, като издаден в нарушение на материалния
закон и при неспазване на процесуалните правила. Иска присъждане на
направени разноски по делото.
Жалбоподателят Ц. П. В. не участва лично в хода на съдебното
производство, за което е редовно призован. В съдебното заседание не се явява
и пълномощника адв. Б. В..
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно
1
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В
съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена в
съда, е застъпена позиция за потвърждаване на оспорения ЕФ. При условията
на евентуалност, е направено искане за редуциране на претендирани разноски
за адвокатско възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на
делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН –
пълномощник на нарушителя, пред компетентния съд и в законоустановения
срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 29.05.2023г. в 12:35 часа на път І-6, в участъка на км 82+100, надлез
Клон Мир, намиращ се в рамките на гр. Перник преносима система за контрол
на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо
средство за измерване на скоростта № 120сс88 заснела товарен автомобил
„Фиат Фиорино“ с рег. № ******* със скорост от 101 км/ч при разрешена
скорост от 80 км/ч, въведена с пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител Р.М.
изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение, издадена от
министъра на вътрешните работи (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.),
който е регистриран на 31.05.2023г. с № 1158р-4153. В същия било
удостоверено използването на споменатото автоматизирано техническо
средство на процесната дата и в посоченото населено място, периода от време,
през който същото е работело, ограничението на скоростта в пътния участък
от 80 км/ч, въведено с пътен знак, променящ общо разрешената такава за
населено място, посоката на движение на контролираните моторни превозни
средства, както и тази на задействане на автоматизираната система– за
приближаващ трафик.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на „Евро 07” АД, ЕИК
*******, чийто представител към датата на нарушението е Н.И.Т.. За
констатираното нарушение против лицето е издаден от ОД на МВР Перник
ЕФ серия К, № 7555815, като при неговото връчване лицето подало на
2
14.06.2023г. декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която посочило, че
товарният автомобил на процесната дата е бил във владението на Ц. П. В.,
като приложил и копие на свидетелството й за управление на МПС.
Издаденият фиш на името на Н.И.Т. бил анулиран, като за гореописаното
нарушение против Ц. П. В. бил издаден от ОД на МВР Перник, по реда на чл.
189, ал.4 от ЗДвП, процесния ЕФ серия К, № 7654463, в който след
приспадане на допустимата грешка отчетената скорост е редуцирана на 98
км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скоростта на движение
било с 18 км/ч, като е отчетено и обстоятелството, че нарушението е
извършено в условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила
на 22.12.2022г. на ЕФ К/5510192.
Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по
чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.
От правна страна:
Разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП съдържа презумция относно субекта
на административните наказания, които се налагат по реда на чл. 189, ал.4 от
ЗДвП – собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за
извършеното с него нарушение.
Безспорно процесното МПС е собственост на юридическото лице
„Евро 07” АД, ЕИК *******, чийто представляващ към датата на
нарушението е Н.И.Т., предвид вписаните публични данни в Търговски
регистър, от които е видно, че той и А.Н.Д. могат да представляват
дружеството както заедно, така и поотделно. Затова и санкцията, с ЕФ серия
К, № 7555815, е наложена на Н.И.Т., като представляващ „Евро 07” АД. В
кредитираната по делото писмена декларация от 14.06.2023г. той е
декларирал, че на 29.05.2023г. в 12:35 часа превозното средство е било във
владение на Ц. П. В., на която го е предоставил за ползване, като е приложено
и копие на свидетелство за управление на МПС. При това положение следва
да се зачете презюмираният от закона факт, че извършител на деянието е
жалбоподателя, който не е ангажирал надлежни доказателства пред АНО,
които да изключват административнонаказателната му отговорност, а е подал
жалба до съда именно срещу процесния ЕФ, поради което съдът намира, че
авторството на нарушението в лицето на санкционирания е безспорно
доказано. Все в този ред на мисли следва да се отбележи, че попълването на
декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП е единствения начин за установяване на
водача, тъй като законодателят не е предвидил правна възможност
впоследствие да се опровергава авторството на нарушението. Същевременно
от съдържанието на жалбата категорично се установява, че на В. е бил връчен
издадения срещу нея ЕФ, срещу който именно е иницирала съдебния контрол
по настоящето съдебно производство.
В процесния ЕФ недвусмислено е записано, че нарушението е
установено и заснето със СПУКС ARH CAM S1, с автоматизирано техническо
средство с идентификационен номер 120сс88, каквито данни надлежно са
3
документирана в съставения протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015г., т.е. налице са еднопосочни данните както за типа, така и за
индивидуалния номер на автоматизираното техническо средство, заснело
процесното нарушение. В случая се касае за автоматизирано техническо
средство по смисъла на на § 6, т. 65, б. „б” от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП, което е било стационарно разположено временно на пътния участък.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 17.09.5126 от 07.09.2017г., издадено от Български институт по метрология
за преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е видно,
че същата е вписана в регистъра на одобрените за за използване типове
следства за измерване под № 5126, като удостоверението е със срок на
валидност 07.09.2027г. От приложения Протокол за проверка № 026-СГ-
ИСИС от 23.03.2023г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Български
институт по метрология се установява, че на 23.03.2023г. е извършена
периодична проверка, при която е установено, че същата съответства на
изискванията на одобрения тип, като грешките не превишават максимално
допустимите грешки за типа средство за измерване. Следователно налице са
достатъчно доказателства относно типа на автоматизираната техническа
система и нейната техническа годност, което води до извод, че контролният
орган е изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г.
От съдържанието на приложения по делото протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е видно, че той е изготвен надлежно, по
утвърдения образец, като в него са попълнени необходимите реквизити.
Същият е изготвен от Р. М., който го е подписал. Не е спорно, че полицейският
служител е преминал обучение за работа със системата за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение, с която именно е извършено
заснемането на автомобила на жалбоподателя, тъй като е включен в списъка
на служителите от ОД на МВР Перник, които са определени със Заповед №
313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на МВР Перник да осъществяват
дейност по заснемане на нарушения с процесната система, последващ преглед,
валидизиране и генериране на ЕФ в АИС „АНД”, поради което и не може да
бъде поставено под каквото и да е съмнение, че е бил осъществен контрол по
отношение на установеното нарушение съгласно нормативните предписания и
при посочените в протокола обстоятелства.
Съдът намира за безспорно установено, че посочената в създаденото
статично изображение № 120СС88/0075431 от 29.05.2023г. (което
представлява веществено доказателствено средство от категорията на
визираните в чл. 189, ал.15 от ЗДвП) скорост от 101 км/ч, с която се е движел
автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на нарушението,
е точно измерената от автоматизираното техническо средство. В ЕФ коректно
е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа
4
грешка при измерването на скоростта, като същата е редуцирана на 98 км/ч,
като е конкретизирана и разликата между установената и разрешената скорост
- 18 км/ч. Следователно е изпълнено изискването на чл. 16, ал.5 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г., поради което и възраженията в тази насока са
неоснователни.
Съдът установи, че визираните компоненти в чл.189, ал.4 от ЗДвП са
намерили отражение в обжалвания ЕФ, с което не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до неговата отмяна на формално
основание. Точно и ясно е посочена датата, часа и мястото на заснемане от
автоматизираното техническо средство на нарушението, като максимално
изчерпателно същото е описано, включително и при посочване, че
нарушението е извършено повторно, предвид влизане в сила на 22.12.2022г. на
ЕФ К/5510192. По делото е приложена разпечатка на последния, от която е
видно, че жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 21, ал.1 от
ЗДвП. Същият е бил връчен на 17.06.2022г. и е влязъл в сила на 22.12.2022г.,
след съдебно обжалване, което се потвърждава след проверка в ЕИСС и не се
оспорва от жалбоподателя.
Предвид изложеното правото на защита на жалбоподателя не е било
нарушено, тъй като с обжалвания фиш му е било предявено ясно обвинение,
съдържащо в пълнота всички факти и обстоятелства относими към
процесното нарушение.
В оспорения ЕФ е посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал.2, вр.
чл. 21, ал.1 от ЗДвП, предвид доказателствата, съдържащи се в
административнонаказателната преписка, за разположението на системата за
видеонаблюдение в рамките на населеното място гр. Перник, след въведеното
ограничение на скоростта с пътен знак В26 (80 км/ч), който изрично е вписан
както във фиша, така и в изготвения протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. Наличието на този знак променя общото
ограничение, въведено с чл. 21, ал.1 от ЗДвП за движение в населено място,
което по несъмнен начин потвърждава и визираната от издателят на фиша
правна квалификация на нарушението като такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Позиционирането на пътния знак се доказва и от приобщеното към
доказателствения материал по делото писмо изх. № 11-00-204 от 08.07.2024г.
на Областно пътно управление Перник, т.е. посоченото във фиша място на
нарушението попада в зоната на действието на въведеното ограничение на
скоростта от 80 км/ч.
По вида и размера на наказанието:
Жалбоподателят е наказан на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4,
вр. ал.1, т.2 от ЗДвП. В първата разпоредба е визирано, че когато нарушението
по предходните ал.1 - 3 е повторно, наказанието за съответното нарушение е
глоба в двоен размер. По смисъла на §6, т.33 от Допълнителните разпоредби
на ЗДвП „повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл. 174, ал.2 – в двегодишен срок от влизането в сила на
5
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение. Безспорно при описание на процесното нарушение
наказващият орган е посочил, че ЕФ К/5510192, влязъл в сила на 22.12.2022г.,
обуславя извършването на процесното нарушение в условията на повторност,
с което е доказал квалифициращия признак „повторност” по смисъла на § 6,
т.33 от ДР на ЗДвП. Обвързал е приложената от него
административонаказателна разпоредба на чл.182, ал.4 от ЗДвП със
съответната конкретна хипотеза от ал.1, т.2 на чл. 182 от ЗДвП (предвиждаща
за превишаване от 11 до 20 км/ч налагане на глоба от 50 лв), която е
съответстваща на наложената с процесния фиш глоба от 100 лв, тъй като се
явява двойния размер на глобата.
Относно маловажност на нарушението:
Разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП изрично е изключила приложението
на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП, поради което и
същата е неприложима съгласно чл. 28, ал.7 от ЗАНН по отношение на
процесното деяние.
Предвид изложеното съдът намира, че при установяване на
нарушението са спазени разпоредбите, регламентиращи условията, реда и
начина на използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение, като при издаването на обжалвания ЕФ
не е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон,
поради което прие, че е законосъобразен, което води до неговото
потвърждаване.
По разноските:
Предвид изхода на делото – потвърждаване на ЕФ, право на
присъждане на разноски има АНО, който не претендира за такива, поради
което и съдът не дължи служебно произнасяне.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал.9
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 7654463 на ОД на МВР
Перник, с който на Ц. П. В., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата за нарушаване
на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон, установено на 29.05.2023г. в
12:35 часа, в гр. Перник, път І-6, км 82+100, надлез Клон Мир с
автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 120сс88,
когато в населено място при въведено ограничение на скоростта с пътен знак
В26 от 80 км/ч е заснет товарен автомобил „Фиат Фиорино“ с рег. № *******
с установена стойност на скоростта от 98 км/ч, при което превишението е с 18
6
км/ч, като нарушението е извършено в условията на повторност – в
едногодишен срок от влизане в сила на 22.12.2022г. на ЕФ К/5510192.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7