Решение по дело №333/2020 на Районен съд - Козлодуй

Номер на акта: 260020
Дата: 9 март 2021 г. (в сила от 25 март 2021 г.)
Съдия: Галя Василева Петрешкова-Ставарова
Дело: 20201440200333
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Козлодуй, 09.03.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Козлодуйският Районен съд, наказателна колегия в публично заседание на 15.02.2021г.,/петнадесети февруари, две хиляди и двадесет и първа година/ в състав:

                                                                    

                                                 Председател: Галя Петрешкова- Ставарова

при секретаря Галина Дикова и в присъствието на прокурора ……………, като разгледа докладваното от съдия Галя Петрешкова – Ставарова, административно наказателно дело № 333 по описа за 2020г. на Козлодуйския Районен съд и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 37/2019г. на Началник РУ- Козлодуй към ОДМВР- Враца, упълномощен с M3 № 8121з-1371/11.11.2015г., с което на П.И.С., ЕГН: **********, постоянен адрес ***,  на основание чл.257, ал.1 от Закон за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00/двеста/ лева,  за нарушение на чл.64, ал.1 от ЗМВР, за това, че на 18.10.2019г. около 20:30часа в гр.Козлодуй на околовръстен път, при възникнало ПТП с материални щети противозаконно съзнателно пречи на полицейски орган да изпълнява задълженията си по служба, като отказва да изпълни частно полицейско разпореждане.

Жалбоподателят П.И.С. не се явява, представлява се от адв. Р.М., който поддържа по изложени  в жалбата съображения и лично в съдебно заседание.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло Наказателно постановление № 37/31.10.2019г. на Началника на РУ - Козлодуй към ОД на МВР - Враца, като неосователно, незаконосъобразно и издадено в противоречие с материалноправните и процесуалноправните норми. 

Въззиваемата страна РУ- Козлодуй към ОДМВР- Враца, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взема становище по делото.

 

Козлодуйският районен съд, като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

 

Жалбата е подадена в срок, допустима е, а разгледана по същество е  ОСНОВАТЕЛНА.

При извършена служебна проверка на обжалваното НП и АУАН се установи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения  при съставяне на акта и при издаване на НП, които обуславят незаконосъобразността на последното.

Както в АУАН, така и в процесното НП не са описани точно и ясно нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено. Конкретно не е посочено кой е авторът на разпореждането, което не е било изпълнено – кой е полицейският орган, кое е лицето, което го е издало. Липсват описание на деянието и доказателствата, които го потвърждават.

Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, като те могат да са писмени, устни или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.

Чл. 64, ал.2 от ЗМВР гласи: "При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. В чл.64, ал.2 от ЗМВР е допусната възможност за органите на МВР, освен писмени, да издават и устни разпореждания.

Алинея 4 на чл. 64 от ЗМВР предвижда: "Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му." От съпоставката на текстовете е видно, че първите не съдържат предписание за конкретно поведение у адресатите, не е налице правило за поведение, което може да бъде нарушено и да подлежи на санкциониране.

Предписание, задължаващо гражданите да спазват определено поведение, се съдържа в ал. 4 на чл. 64 от ЗМВР, а не в чл.64, ал.1 от ЗМВР, както е посочено в АУАН и в НП. Задължение на органа е съобразно  чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН  да посочи законните разпоредби, които виновно са били нарушени. Погрешното определяне на нарушената законова разпоредба води до отмяна на НП.

Съответно в нормата на чл.257, ал.1 от ЗМВР, е предвидено, че който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.

От друга страна, при фактическото описание на нарушението в АУАН и в НП, се сочи, че жалбоподателят пречи на органите на МВР  да изпълняват възложените им функций. Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал.1 от ЗМВР, който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.

В случая при фактическото описание на нарушението в АУАН и НП е допуснато смесване на фактическите състави на чл. 257, ал.1 от ЗМВР, предвиждащ налагане на административно наказание за лице, което не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му в случаите, когато то не представлява престъпление, и на чл. 264, ал.1 от ЗМВР, предвиждащ налагане на административно наказание за лице, което противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, доколкото извършеното не представлява престъпление. Макар и санкцията да е наложена на основание чл. 257, ал.1 от ЗМВР, т.е. за неизпълнение на разпореждане на орган на МВР, от описанието на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП, поради противоречивото описание на нарушението, не може да се изведе по недвусмислен и категоричен начин извод, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 64, ал.4 от ЗМВР. Напротив, фактическото описание на нарушението сочи на извършено от жалбоподателя нарушение, наказуемо по текста на чл. 264, ал.1 от ЗМВР.

Вън от съмнение е факта, че нерегламентираното вмешателство в дейността на органите на МВР и препятстването им да извършват вменените им със закон функции е не само морално укоримо, но и обществено опасно и именно тези специфики на дейността им цели да бранят правилата на чл. 257, ал.1 и чл. 264, ал.1 от ЗМВР. Следва да се отбележи обаче, че при санкциониране на лице по реда на чл. 257, ал.1 от ЗМВР не е предвидено отклонение от общия ред, разписан в ЗАНН, по който трябва да протече санкционната процедура. В тази връзка, в тежест на контролните органи и на АНО е възложено задължението не само да издирят и приложат съответната санкционна правна норма, но и да отнесат спрямо нея конкретно осъществено поведение, чието описание да съответства на хипотезата `и. В казуса вменената на лицето деятелност е описана като противозаконно пречене на полицейски служител да осъществява служебните си задължения, наказуема по чл. 264, ал.1 от ЗМВР, а не като неизпълнение на полицейско разпореждане по смисъла на чл. 64, ал.4 от ЗМВР, наказуемо по чл. 257, ал.1 от ЗМВР.  

В резултат на проведената служебна проверка и контрол настоящата съдебна инстанция констатира, че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП, които обуславят неговата незаконосъобразност.

Това е така, тъй като съобразно чл.57, ал.1 от ЗМВР полицейски органи са органите на Главна дирекция „Криминална полиция”, Главна дирекция „Охранителна полиция”, Главна дирекция „Гранична полиция”, Областните дирекции, Специализирания отряд за борба с тероризма, Дирекция „Сигурност на Министерството на вътрешните работи” и звената „Общинска полиция”, които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл.6 ал.1 т.1 – 3, 6 и 7.

Несъмнено Л.К.К. е полицейски орган с правомощия да съставя АУАН, но както в акта, така и в издаденото въз основа на него постановление, е посочено, че разпореждането, което не е било изпълнено от П.И.С. е било издадено от орган на МВР, без обаче същият да е конкретизиран. В тази връзка следва да се посочи и разпоредбата на чл.257, ал.1 от ЗМВР, послужила като основание за санкциониране на жалбоподателя, която предвижда възникване на административнонаказателна отговорност за лице при неизпълнение на конкретно издадено разпореждане от орган на МВР, което следва да бъде направено в изпълнение на функциите на този орган. По този начин съдът не може да прецени дали разпореждането е издадено от полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, респ. направено ли е било това в съответствие с възложените му функции, само в който случай разпореждането би имало задължителен характер и същото следва да бъде изпълнено. В тази връзка, от една страна, недопустимо е едва в съдебно заседание да се установяват факти и обстоятелства от състава на нарушението, доколкото същите следва да бъдат описани както в АУАН, така и в НП, за да може нарушителят да организира защитата си срещу тях. 

На следващо място, във фактическото описание на нарушението в НП не е посочено в какво се изразява неизпълненото разпореждане на орган на МВР, нито кой е отправил полицейско разпореждане и най-малко обстоятелствата, което го определят като орган на МВР. Доколкото това е съставомерно обстоятелство за нарушението по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР непосочването на тези обстоятелства са накърнили защитата на жалбоподателя по съставомерни факти относими към приписваното му нарушение, а и не дават възможност на съда да извърши дължимия правораздавателен контрол и преценка имал ли е право издалият неизпълненото полицейско разпореждане да издава такова, респективно имал ли е нарушителят задължение да го изпълнява.

При възпроизвеждане на фактите липсва изрично отразяване на конкретното поведение, предприето от нарушителя, чиито обективни и субективни параметри консумират състава на предявеното му нарушение. Формално са изписани признаците на административното нарушение, такива, каквито са установени от законодателя в съответните правни норми, без да бъдат ангажирани фактите, с които се изпълват отделните елементи на същото, относими поне към обективните признаци на нарушението. Последното възпрепятства възможността да се извърши преценка дали приетите за неизпълнение действия или бездействия действително са годни да реализират състав на нарушение, както с оглед своето съдържание, така и с оглед интензитета си. В тази връзка обективно е възпрепятствана и възможността да се анализира извършеното в контекста на предпоставките за приложение на нормата на чл. 28 от ЗАНН, въвеждаща маловажен случай на административно нарушение. Така очертаните факти следва задължително да присъстват в обстоятелствената част на АУАН и НП, като те не биха могли да се извеждат и допълват въз основа приобщените към делото доказателствени материали или да се разбират едва в хода на съдебното следствие.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че елементи от състава на нарушението е незаконосъобразно да се извеждат по подразбиране и/или по предположение, още по- малко за неговото установяване да се използва техника на препращане към съдържанието на документи или изявления, съществуващи като факти извън материализираното волеизявление на наказващия орган. Последните биха могли да се ползват единствено с оглед тяхната доказателствена стойност за установяване съществуването на твърдени обстоятелства. Проявеният подход е равнозначен на допълване на властническата воля на АНО, което опорочава задължително установената форма на актовете в административнонаказателния процес.

Посочените нарушения на процесуалните правила са от категорията на съществените, тъй като са довели да ограничаване правото на защита на наказаното лице и са основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

Изложените съображения в тяхната цялост предопределят решаващия извод на настоящата съдебна инстанция за незаконосъобразност на наказателното постановление, и като резултат от това – неговата отмяна. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/  № 37, Серия АА с бланков номер № 222108 е издаден от служител на РУ- Козлодуй,  за това, че на 18.10.2019г. около 20:30часа в гр.Козлодуй на околовръстен път, при възникнало ПТП с материални щети противозаконно съзнателно пречи на полицейски орган да изпълнява задълженията си по служба, като отказва да изпълни частно полицейско разпореждане. Жалбоподателят е отказал да подпише Акта. Няма изложени възражения от жалбоподателя, и такива не постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН. Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 200 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

В случая въззиваемата страна РУ-Козлодуй не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ от което е част наказващия орган, а именно ОДМВР- Враца,  като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити  по аргумент от чл. 43 ЗМВР. Така е и Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния административен съд.

Действително самото ОД на МВР-Враца в случая не е страна по производството, но по силата на изричната законова норма, именно то следва да бъде осъдено да заплати разноски на жалбоподателя.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а ОД на МВР-Враца, следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски по делото в размер на 200 лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 37/2019г. на Началник РУ- Козлодуй към ОДМВР- Враца, упълномощен с M3 № 8121з-1371/11.11.2015г., с което на П.И.С., ЕГН: **********, постоянен адрес ***,  на основание чл.257, ал.1 от Закон за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00/двеста/ лева,  за нарушение на чл.64, ал.1 от ЗМВР, за това, че на 18.10.2019г. около 20:30часа в гр.Козлодуй на околовръстен път, при възникнало ПТП с материални щети противозаконно съзнателно пречи на полицейски орган да изпълнява задълженията си по служба, като отказва да изпълни частно полицейско разпореждане.

         

          ОСЪЖДА ОД на МВР – Враца,  да заплати на П.И.С., ЕГН: **********, постоянен адрес ***, сумата от 200 (двеста) лева, представляваща разноски по делото.

 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Враца, на основанията предвидени в Наказателно процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Да се публикува съгласно чл. 4, ал.2, т.2 от ВПОПСА в КРС.    

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: