№ 1953
гр. София, 05.08.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Д.
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Ралица Д. Въззивно гражданско дело №
20221000501938 по описа за 2022 година
В съдебното заседание на 17.05.2024г. от процесуалния представител на Л. Т.
и М. Т. е направено искане за спиране на настоящото производство до
приключване с влязло в сила решение на гр.д. № 18633/24г. на СРС, 26
състав., образувано във връзка с гр.д. № 27391/22г. на СРС, 42 състав. В
последното дело е разглеждано искане за продължаване на процедурата по
възстановяване на правото на собственост върху процесния имот от М. К.,
чийто наследник е А. Т. и останалите. Твърди се, че предстои ново
произнасяне на поземлената комисия, която е отказала възстановяване.
Обжалван е отказ на органа по възстановяване на правото на собственост
пред СРС и АССГ. Предстои съдът да се произнесе по отношение на вещното
право на собственост на заявителите по възстановяването му върху
земеделския имот, за който е настоящото дело. Затова то е преюдициално по
отношение на настоящия спор.
Въззивниците С.и, ответници в спора, чрез техния процесуален
представител адв. Д., считат, че трябва да се спре настоящото производство
поради наличието на преюдициален спор. Поддържат, че при оспорване на
решението, с което е възстановено правото на собственост, ищецът е
следвало да предяви иск по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, какъвто не е предявен.
Пълномощникът на И. Б. моли искането за спиране да се остави без
уважение. Счита, че се касае за имот с друг идентификатор. Ответниците се
1
позовават на възстановено право на собственост, което ищецът оспорва.
Ако придобият право на собственост върху имота по друг начин, те ще имат
възможност да предявят друга претенция. Затова не е налице основание за
спиране на настоящото производство.
Останалите страни не вземат становище по искането за спиране на
делото.
По направеното искане въззивният съд намира, че то е неоснователно
като излага следното: За да се спре едно гражданско дело на основание
чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е необходимо да са налице няколко предпоставки:
две дела в едни и същи или друг съд и постановяването на решение по едното
от тях да има значение за решаването на спора по другото. Спирането на
делото на това основание е поради връзка между делата. Установеното по
обуславящото дело има пряко значение за правилното решаване на
обусловеното дело.
Нормата на чл.229, ал.1 ,т.4 от ГПК предвижда съобразяването по
обусловеното дело на нови права, факти и обстоятелства, каквито
представляват установените с решението по обуславящото дело. Връзката
между делата, която има предвид горната разпоредба е обективна зависимост
между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и
обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена,
пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело
и поради това не предполага различия в преценката на съда по двете дела.
Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че
висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на
правото на иск по обусловеното дело и нормата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК
императивно задължава съда да преустанови процесуалните действия по
разглеждане и приключване на делото с решение по съществото на спора/ ТР
№ 1/2017/09.07.2019г. на ОСГТК на ВКС/.
От приложените решение № 9888/09.06.2023г. по гр.д. № 27391/22г. на
СРС, 42 състав и решение № 1531/08.03.2024г. на АССГ по д. № 7921/23г. се
установява, че е започнало административно производство по чл.14, ал.3 от
ЗСППЗ срещу решение № 10183/14.02.2022г. на ОСЗ „Западна“ , с което е
отказано възстановяване на площ от 278 кв.м. от нива от 1,663дка в м. „***“,
съставляващ имот 106б. Развилият се спор не е преюдициален по отношения
2
на настоящия и двата не са в отношение на обусловеност един спрямо друг.
Административното производство, инициирано от наследниците на К. С. С., е
за възстановяване на правото на собственост върху земеделски имот, частично
засягащ УПИ ХIX-995 от кв.22, за който претендира, че е собственик И. Б., а
ответниците по отрицателния установителен иск му противопоставят
конкуриращи се права върху същият имот. Предмет на висящия спор пред
въззивния съд е за установяване, че ответниците, сега жалбоподатели, не са
негови собственици към настоящият момент. Възстановяването на правото на
собственост на наследниците на К. С. би довело до материалноправен спор за
правото на собственост, но към минал момент- обобществяването на земята,
който да е предмет на иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Страни по него ще бъдат
наследниците на К. С. и И. Б.. Този иск и разглежданият от въззивната
инстанция отрицателен установителен иск не са в съотношение на обусловен
и обуславящ, доколкото няма да има общи факти, които да се установят в
единия процес и те да имат правно значение за настоящото дело. Няма
връзка между двете дела – развиващото се пред СРС гр.д. № 18633/24г. и
в.гр.д. № 1938/22г. на САС.
Поради това не е налице основанието на чл.229, ал.1 ,т.4 от ГПК за
спиране на настоящото дело.
Молбата за спиране следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л. Т. и М. Т., направено по реда
на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4