О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер ……….., 16.01.2018 година, град Варна,
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На шестнадесети януари две хиляди и осемнадесета година:
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 16952 по описа за 2017г. на ВРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Е.Г.” ООД ***, ЕИК:********* против „ЗИВ” ЕООД гр.Варна, ЕИК:********* за съществуване и дължимост на сумата от 12120лв., представляваща неизплатен наем на строително оборудване (кофраж) по договор от 22.06.2016г., във връзка с който е издадена фактура № 466/21.12.2016г., на осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.288 от ТЗ и чл.228 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК с писмения отговор на исковата молба ответникът се е позовал на сключено между страните арбитражно споразумение по смисъла на чл.19, ал.1 от ГПК – за разрешаване на спорове във връзка със сключения между страните по делото договор, като е искал прекратяване на производството по настоящото дело на това основание. С отговора иска се оспорва като неоснователен.
Съдът, при
извършената по реда на чл.140, ал.1 от ГПК служебна проверка, като обсъди
доводите на ищеца в исковата молба и на ответника в отговора на исковата молба
във връзка с представените по делото доказателства, установи следното:
Между страните по Договор за
наем на строително оборудване от 22.06.2016г. съществува валидно уговорена и
обвързваща арбитражна клауза – чл.24, поради което с оглед позоваването на
арбитражното споразумение от ответника в срока за отговор производството по
настоящото дело следва да бъде прекратено.
Видно от сключеният между страните договор, че в същия /Раздел VІІІ – чл.24/ изрично е уговорено, че споровете по повод този договор, включително споровете, породени от или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, неизпълнение или прекратяване, ще се решават в дух на добра воля и сътрудничество, а ако такова не се постигне, спорът се отнася за решаване пред АС на БТПП, гр.София, по реда, предвиден в неговия Правилник.
Подведомствеността на спора обуславя правото на иск на ищеца спрямо съда, т.е. той следва да е оправомощен да реши спора. Затова и подведомствеността е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за спазването, на които съдът следи служебно и възражение за липсата й може да се прави във всяко положение на делото (чл. 15, ал. 1 ГПК). Този текст сочи на задължителната за съда или други учреждения подведомственост уредена обаче по законодателен път. Той не намира приложение при арбитражното споразумение, което без да погасява правото на иск пред държавния съд представлява отрицателна пречка за упражняването му. При постигнатата договорна подсъдност са приложими правилата за местна подсъдност (чл. 117 ГПК ). За спазването й и за наличието на процесуален договор за отнасяне делото пред арбитраж съдът не следи служебно. Възражението за арбитражно споразумение се взема от съда предвид само ако ответникът се позове на него и то в определен от закона срок /в срока за отговор на исковата молба/. Пропускът на отвода погасява правото на ответника да се позове на него. Следва да се приеме, че след като ищецът е предявил иска пред държавния съд, то той се е отказал от постигнатата договореност. А след като ответникът не е упражнил правото си на възражение, следва да се приеме, че той се е съгласил с отказа на ищеца от уговорката за арбитражна клауза.
В настоящия случай обаче ответникът е упражнил правото си на възражение за наличието на арбитражно споразумение между страните по делото.
Предвид на изложеното и съобразно чл.8, ал.1 от ЗМТА, който постановява, че „Съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба. Ако съдът намери, че арбитражното споразумение е нищожно, изгубило силата си или не може да бъде изпълнено, делото не се прекратява.”, настоящото съдебно производство следва да бъде прекратено.
От горното е видно, че с оглед обвързващата арбитражна клауза, възприета между страните, настоящият спор може да се разгледа единствено от АС при БТПП, гр.София.
С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на присъждане на разноски, но такива не са удостоверени като реално направени и не следва да му се присъждат
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 16952/2017год. по описа на Варненски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: