Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 02.12.2019г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на първи
ноември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Йоана
Робова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №1073/2019г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че на 11.02.2010г. ищецът като
кредитор е сключил с ответниците А.И.Б. като кредитополучател и В.Д.Б. като
солидарен длъжник договор за банков кредит, по
силата на който се е задължил да предостави
на кредитополучателя сумата от 30866,13 лв. за рефинансиране
на кредит към банката за потребителски нужди. Изтъква се, че ответниците солидарно
са се задължили да върнат кредита в срок до 05.02.2020г. на 120 месечни
анюитетни вноски, платими до 5-то число на съответния месец. Навеждат се
твърдения, че банката е изпълнила задължението си по договора като на
11.02.2010г. е предоставила горепосочената сума на ответника А.И.Б.. Ищецът твърди, че договорът за кредит е
изменен и допълнен с * както и че на 15.04.2013г. ответниците са преустановили
плащането на дължимите месечни вноски. Навеждат се доводи, че поради
неизпълнение на задълженията на ответниците за периода от 15.04.2013г. до
15.09.2013г. и на основание чл. 8.1 и чл. 9.2 от договора
за кредит, ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем като ги е уведомил за
това, в резултат на което е останала дължима сума за главница от 22491,75 лв. С
оглед гореизложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с което
да осъди ответниците солидарно да заплатят на ищеца горепосочената сума, ведно
със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на
задължението както и направените по делото разноски.
Ответниците, в срока по чл. 131 от ГПК, представят отговор на исковата молба, в който
оспорват основателността на предявения иск. Изтъква се, че ищецът не е изпълнил
задължението си да предостави посочената в договора сума както и че липсват
предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Навеждат се
доводи, че договрът за кредит и анексите към него съдържат неравноправни
клаузи. С оглед
гореизложеното ответниците считат, че претендираната от ищеца сума е недължима,
поради което отправят искане за отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото е иск по чл. 79 от ЗЗД.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На
11.02.2010г. между страните по делото е сключен Договор
за банков кредит, по силата на който ищецът се задължил да предостави на
ответника А.И.Б. сумата от 30866,13 лв. за
рефинансиране на кредит за потребителски нужди, а последният заедно с ответника
В.Д.Б. съгласно чл. 121 от ЗЗД се задължили
солидарно да я върнат заедно с уговорената годишна лихва от 10,7 % за срок до 120
месеца за периода от 05.03.2010г. до 05.02.2020г. чрез анюитетни вноски от
419,96 лв., определени в погасителен план. В договора страните уговорили
плащането на погасителните вноски да се извършва до 5-то число на месеца, за
който се дължат, индивидуализирали банковата сметка, по която на
кредитополучателя ще бъдат преведени заемните средства и определили годишен
процент на разходите от 11,34 %. В чл. 8.1, вр. чл. 9.2 от договора била
предвидена възможност банката едностранно с писмено предизвестие до
кредитополучателя и солидарния длъжник да обяви кредита за предсрочно изискуем при
допусната забава в плащанията на вноска по кредита над 45 дни. С * страните
изменили размера на годишната лихва по договора за кредит. От заключението на
допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява, че на 11.02.2010г. ищецът
е превел сумата от 30866,13 лв. по посочената в договора банкова сметка *** А.И.Б., от която на 11.02.2010г. са заплатени 108,91
лв. за комисионна за управление, 26463,51 лв. за погасяване на остатък по
предходен негов кредит към ищеца и 528,63 лв. за застраховка, а на 12.02.2010г.
са изтеглени в брой 3770 лв. Вещото лице е констатирало, че първата неплатена
вноска по кредита е с падеж 15.04.2013г. както и че кредитополучателят отново е започнал да
извършва плащания по кредита за периода от 17.02.2014г. до 19.03.2015г. в общ
размер на 8600,81 лв. Установено е, че след извършените от последния плащания,
към датата на изготвяне на заключението непогасената главница по договора е в
размер на 27247,97 лв., от която 20922,92 лв. – просрочена редовна главница към
23.10.2015г. и 6325,05 лв. – просрочена изискуема главница по месечни вноски с
настъпил падеж от 15.11.2015г. до 15.10.2019г.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице
е валидно възникнало заемно правоотношение, изменено с анексите от 21.05.2010г.
и 02.03.2012г., свързано с предоставяне на ответника А.И.Б. от страна на
банката на сумата от 30866,13 лв. по процесния договор за банков кредит.
Сделката е действителна тъй като отговаря на изикванията на закона предвид
сключването й в писмена форма и подписването й от ответника. Същата отговаря на
изискванията на Закона за потребителския кредит /в сила от 01.10.2006г.,
отменен на 12.05.2010г./ като не са налице основания за недействителността й по
смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗПК. В
договора липсват и клаузи, които да са нищожни тъй като не са налице
предпоставките на чл. 143 от ЗЗП. След сключване на договора кредиторът е
изпълнил задължението си като е превел по сметка на длъжника горепосочената
сума, от която 26463,51 лв. са използвани за погасяване на остатък по предходен
негов кредит, а разликата след приспадане на дължимите такси и застраховки е
изтеглена в брой. Това е породило задължение за кредитополучателя да върне
предоставеното му финансиране, ведно с уговорената договорна лихва в срок до
05.02.2020г. на 120 месечни вноски. Такова задължение е възникнало съгласно чл.
121 от ЗЗД и за ответника В.Д.Б., който с подписването на договора за кредит и
на анексите към него се е задължил да отговаря солидарно заедно с
кредитополучателя. Поради липсата на изпълнение за периода от 15.04.2013г. до
17.02.2014г. и от 19.03.2015г. до предявяване на иска, ответниците са изпаднали
в забава като за кредитора е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем по реда на чл. 8.1, вр. чл. 9.2 от договора. Волеизявлението на
кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита е обективирано в
исковата молба, породило е действие от момента на получаването му от
ответниците на 02.11.2018г. и на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК следва да бъде
взето предвид при решаване на правния спор. От гореизложеното се достига до
извода, че за кредитора е възникнало правото да претендира солидарно от
длъжниците както заплащане на непогасените вноски по кредита с настъпил падеж,
така и заплащане на вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението за предсрочна изискуемост не са били изискуеми. В случая дължимата
главница по договора за кредит е в размер на 27247,97 лв. като по делото
липсват доказателства за заплащането й от ответниците. С оглед гореизложеното и
предвид диспозитивното начало в гражданския процес претенцията на ищеца по чл.
79 от ЗЗД за солидарното заплащане от ответниците на главницата се явява
основателна и следва да бъде уважена само до претендирания размер от 22491,75 лв. От забавата за изпълнение на задължението е
възникнало и правото на кредитора да търси обезщетение в размер на законната
лихва по чл. 86 от ЗЗД за периода от предявяване на иска - 23.10.2015г. до
окончателното изплащане на задължението.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, ответниците
следва да заплатят на ищеца сумата от 1682,07 лв.,
представляващи направени по делото разноски от които 899,67 лв. за държавна
такса, 32,40 лв. за нотариална такса, 400 лв. за юрисконсултско възнаграждение съгласно
чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ и 350 лв. за възнаграждение
за вещо лице.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
А.И.Б. с
ЕГН: ********** *** и В.Д.Б. с ЕГН: ********** ***, солидарно да заплатят на *, *, сумата от 22491,75 лв. /двадесет и две хиляди четиристотин деветдесет и
един лева и седемдесет и пет стотинки/ - главница по Договор за банков кредит от
11.02.2010г., изменен с *, ведно
със законната лихва, считано от 23.10.2015г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1682,07 лв. /хиляда шестстотин осемдесет и два лева и седем стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: