№ 6822
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Н.а
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231100511401 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20091729/23.05.2023 год., постановено по гр.д. №62800/2020 год. по описа
на СРС, 143 състав са ОТХВЪРЛЕНИ предявените искове с правно основание чл.55, ал.1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД от И. Н. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к.
*******, действащ чрез процесуалния си представител адв. Р.А. от САК, със съдебен адрес:
гр. София, бул. „******* срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „*******, за осъждане на ответника ДА ЗАПЛАТИ на
ищеца сумите, както следва: сума в размер на 1553.41 лв. която сума е платена на ответника
без основание, чрез принудително усвояване от банковата сметка на ищеца, с цел изплащане
на погасени по давност задължения по изпълнителен лист от 22.12.2016г., от които 753.78
лв. главница, 439.48 лв. законна лихва за периода от 13.11.2014г. до 11.08.2020г., и 360.15 лв.
обезщетение за платени такси и разноски по изпълнителното дело с №20208560401371 по
описа на ЧСИ Б.Б. с рег.№856 с район на действие СГС; и сума в размер на 141.81 лв.
представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от неправомерното поведение на ответника, от които 55.00 лв.
платени за налагане и вдигане на запор на банковата сметка на ищеца и 86.81 лв. платена
такса за прекратяване на изпълнителното дело - платени такси и разноски по
изпълнителното дело с №20208560401371 по описа на ЧСИ Б.Б. с рег.№856 с район на
действие СГС, както и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба –
15.12.2020 година до пълното изплащане на задължението. Ищецът е осъден на основание
1
чл.78, ал.1 ГПК да заплати сума в размер на 100 лева, представляваща разноски, направени
за възнаграждение на юрисконсулт.
В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба е подадена от ищеца, с
която оспорва решението на СРС, като неправилно, необосновано и постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва изводите на съда относно
началния момент, от който започва да тече нова давност, като приема, че това не може да е
момент, различен от влизане в сила на заповедта за изпълнение. Оспорва приложимост на
разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, с която съдът обосновава, че давностният срок в
процесния случай е петгодишен, като твърди спрямо сумите да е приложим тригодишния
давностен срок по чл. 111, б.“в“ ЗЗД. Поддържа, че образуваното изпълнително дело е
незаконосъобразно образувано, както и че същото не е от естество да прекъсне давността,
тъй като към момента на образуването му същата е изтекла. Твърди, че по време на
изпълнителното производство давност не се спира. Моли съда за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което исковата претенция да
бъде уважена изцяло. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба
от ответника, с която въззивната жалба се оспорва като недоказана и необоснована. Моли
съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, а
въззивната жалба да остави без уважение. Претендира разноски.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла
на чл. 266 от ГПК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от И. Н. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, ж.к. *******, действащ чрез процесуалния си представител адв.
Р.А. от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „******* против „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******.
Ищецът твърди, че през 2014 г. ответникът по настоящото дело е образувал срещу него
заповедно производство по чл.410 и сл. от ГПК за неизплатени задължения в размер на
2453.79 лв. представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от
месец 10.2011г. до м.04.2014г. и за сумата от 404.44 лв. представляваща обезщетение за
забава в погасяване на главния дълг за периода от 30.11.2011г. до 15.10.2014г., ведно със
законната лихва върху главницата за периода от 13.11.2014г. до окончателното погасяване, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 28.11.2014г. по
ч.гр.д. №61963/14г. на СРС, 118-ти състав.
Твърди се, че е било депозирано възражение пред заповедния съд само в частта за
главницата в размер на 1700.01 лева, за което е било образувано гр. дело №19651/15 по
описа на 118-ти състав, приключило с решение, влязло в сила на 18.01.2017г. Сочи се, че за
2
сумата от 753.78 лв. заповедта по ч.гр.д. №61963/14г. на СРС, 118-ти състав е влязла в сила
като неоспорена.
Ищецът описва, че на 04.08.2020г. с вх.№ 17398/04.08.2020г. „Топлофикация София“
ЕАД подава молба до ЧСИ Б.Б. с рег.№856 с район на действие СРС и е било образувано
изпълнителното дело с №20208560401371.
Твърди се, че по образуваното изпълнително дело със запорно съобщение с изх.
№25263/11.08.2020г. е поискан и наложен запор - удръжка от пенсията на И. Н. П. в размер
на 53.54 лв. по банковата му сметка в полза на ответника.
Твърди се, че след налагане на запора, на 20.08.2020г. по извършена банкова транзакция
по документ № B. сумата от 1 553.41 лв. е изцяло „служебно“ преведена по сметката на ЧСИ
Б.Б..
Твърди се, че за да бъде вдигнат запора на банковата му сметка, както и за да приключи
изпълнителното дело ищецът е бил уведомен, че следва да довнесе сумата от 86.81 лв.,
които той платил.
Твърди се от ищеца, че всички действия от страна на взискателя по ИД
№20208560401371 са неправомерни и ответника „Топлофикация София“ ЕАД е получил
принудително сумата от 1 553.41 лв. от И. П. без основание, както и че се е обогатил
неоснователно за негова сметка, поради което следва да я върне.
Твърди се, че не било налице основание за имущественото разместване поради изтекла
погасителна давност на задължението представляващо „периодични плащания“ към
„Топлофикация София“ ЕАД, като ищецът се позовава на Тълкувателно решение от
18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г., ОСГТК и твърди, че в казуса иде реч за "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди „Топлофикация
София“ ЕАД да заплати на И. Н. П., сумата от 1553.41 лв. която сума е платена на ответника
без основание, чрез принудително усвояване от банковата сметка на ищеца, с цел изплащане
на погасени по давност задължения по изпълнителен лист от 22.12.2016г., от които 753.78
лв. главница, 439.48 лв. законна лихва за периода от 13.11.2014г. до 1 1.08.2020г., и 360.15 лв.
обезщетение за платени такси и разноски по изп.дело, както и да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата от 141.81 лв. представляваща обезщетение за нанесени
имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното
поведение на ответника, от които 55.00 лв. платени за налагане и вдигане на запор на
банковата сметка на ищеца и 86.81 лв. платена такса за прекратяване на изпълнителното
дело, както и законната лихва от датата на завеждане на ИМ до пълното изплащане на
задължението.
С отговора на исковата молба се оспорва претенцията, като се твърди, че събраните
суми по изпълнителното дело не са събрани без основание и са били дължими.
Ответникът твърди, че сочената от ищеца сума не е постъпила по сметка на
„Топлофикация София“ ЕАД, като в този смисъл се твърди, че предявеният иск не е доказан
3
нито по основание, нито по размер.
Ответникът иска от съда да отхвърли претенцията и му присъди разноски.
В съдебно заседание – ищецът, редовно призован не се е явил лично, представляван е от
надлежно упълномощен процесуален представител. Последният поддържа исковите
претенции, сочи доказателства и претендира присъждане на разноски, за които представя
списък на разноските по чл.80 от ГПК.
За ответното дружество – редовно призовано, в съдебно заседание се е явил управителя
и надлежно упълномощен процесуален представител, като се поддържат заявените
възражения с отговора на исковата молба и се сочат доказателства.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
Отговорът на въззивната жалба също е подаден в срока по чл.263, ал.1 ГПК и е
допустим, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а
по отношение на неговата правилност съдът намира следното:
Във въззивното производство е спорен въпроса за давностния срок, с изтичането на
който се погасяват вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение.
Давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в случая за задължения
за плащане на цена на потребена топлинна енергия, това е последното число на месеца,
следващ отчетния период. Съгласно даденото задължително тълкуване на закона в
диспозитива по т. 14 от ТР № 2/2013 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
подаването на молба за издаване на изпълнителен лист по реда на ГПК (отм.); не прекъсва
течащата давност на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД. В конкретния случай няма спор, че
изпълнителния лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК поради неоспорване от длъжника на сумата от 753,78 лева. В новия ГПК заповедното
производство е уредено като част от изпълнителното производство, като то представлява
факултативна възможност за кредитора да се сдобие с изпълнително основание, без да води
съдебен процес. Безспорно връзката на заповедното производство с изпълнителното е видна,
но не и определяща, като по-същественото е, че заповедното производство е съдебно
производство, макар и формално, едностранно и безспорно. Макар и формална, преценката
която съдът извършва в това производство е значима и определя правните последици на
влязлата в сила заповед за изпълнение, като те далеч надхвърлят изпълнителната сила.
Смисълът на заповедното производство е да се провери дали едно твърдяно субективно
изискуемо право е спорно като, ако се установи, че то е безспорно, да се пристъпи директно
към изпълнение на това вземане чрез издаване на изпълнителен лист. Преценката, която
4
съдът извършва е дали има твърдение за индивидуализирано, изискуемо вземане, което не е
отречено от правния ред и не противоречи на добрите нрави. След издаване на заповедта,
съдът изпраща съобщение до длъжника, като му дава възможност да възрази срещу така
заявеното вземане, като му указва какви са правните последици от неговото бездействие, а
именно, че заявеното вземане ще стане ликвидно и годно за принудително изпълнение. Ако
се издаде заповед за изпълнение и срещу нея не се подаде възражение в срока по чл. 414
ГПК, то тя влиза в сила и от този момент насетне установеното в нея вземане става
ликвидно, а именно безспорно установено по основание и размер. В настоящия случай,
заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение на неоспорената сума в размер на
753,78 лева. Този ефект настъпва по силата на една презумпция, че липсата на оспорване от
страна на длъжника по заявеното вземане от кредитора е признание на вземането, поради
което същото се приема за безспорно установено, както е заявено. Влязлата в сила заповед за
изпълнение е изпълнителното основание и има за последица и преклудиране на
възраженията на ответника, свързани със съществуване на вземането на кредитора. Влязлата
в сила заповед се ползва със стабилитет и повече спор между същите страни за същото
основание е недопустим. Изброените правни последици приравняват тази сила на силата на
пресъдено нещо, с изключение на правозасилващото действие на СПН, която е
материалноправна последица, характерна за влязлото в сила решение и е изрично
предвидена в разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Влязлата в сила заповед формира сила на
пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение.
Настоящият съдебен състав споделя установената актуална съдебна практика, в която се
приема, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага както когато вземането е определено по основание и
размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла
в сила заповед за изпълнение. Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД налага
променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така както длъжникът не
може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до
съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не
може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради
факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. С оглед на това, за
установените в влязла в сила заповед за изпълнение вземания правилото на чл. 117, ал. 2
ЗЗД е приложимо и същите се погасяват с 5 годишна давност. Изискването по чл. 117, ал. 2
ЗЗД за пет годишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се
прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с
влязла в сила заповед за изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила заповед за
изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер
вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението.
Съгласно чл. 424 ГПК длъжникът може да се оспори вземането по исков ред само при
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за възражение и
съгласно чл. 439 ГПК той може да оспорва чрез иск изпълнението, но само въз основа на
5
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което е
издадено изпълнителното основание. Законодателят е преклудирал възможността за
възражения срещу заповедта за изпълнение. След изтичане на срока по чл. 414 ГПК, за
длъжника остава само възможността за оспорване на вземането по чл. 424, ал. 1 ГПК. Извън
това и след срока по чл. 424, ал. 2 ГПК, за длъжника не съществува форма за искова защита,
с която да оспорва вземането. Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези
на чл. 416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице
влязло в сила решение за установяване на вземането/, настъпва стабилитетът на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418
ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новият процесуален ред заповедите за
изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237
ГПК-отм. / и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират. (Решение № 5751 от 9.11.2023 г. на СГС по в.
гр. д. № 1558/2023 г., Решение № 477 от 30.01.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 3896/2022 г.,
Решение № 2758 от 9.05.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 7792/2023 г., Решение № 7844 от
19.11.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 8148/2019 г.).
Съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение
от кредитора. Настоящият съдебен състав намира, че с влизането в сила на заповедта за
изпълнение, след изтичането на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, започва да тече
нов 5 – годишен давностен срок на основание е чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Това е така, тъй като
влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитет и не е допустимо
последващо пререшаване на спора между същите страни на същото основание. Посочените
правни последици на влязлата в сила заповед за изпълнение я приравняват на силата на
пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение. Длъжникът не може да прави
възражения срещу дълга, извън хипотезите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите
са преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлата в сила заповед за изпълнение. По
отношение на спор, разрешен със влязла в сила заповед за изпълнение, приложение намира
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като срокът на новата давност е винаги 5 години. Ето
защо, доводите на въззивника, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение при влязла в сила
заповед за изпълнение, са неоснователни. (Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021
г., IV ГО на ВКС, Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV ГО на ВКС,
Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV ГО на ВКС и др., Решение №
118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г., III ГО на ВКС, Решение по т. д. № 1562/2015 г. на І
т. о., по гр. д. № 1722/2021 г. на ІV г. о., Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/21 г. на
ВКС, IV г. о., Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/20 г. на ВКС, IV г. о.).
По делото няма данни за датата, на която е влязла в сила заповедта за изпълнение.
Видно от приложения по делото изпълнителен лист на 28.11.2014 г. е издадена заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК и същата не би могла да влезе в сила преди изтичането на срока
за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, който в приложимата към онзи момент редакция е
двуседмичен от получаването. Ето защо, за най – ранна дата, от която е започнал да тече
6
давностният срок, следва да се приеме - 22.12.2016 г. - датата на издаване на изпълнителния
лист по ч. гр. д. № 61693/2014 г. по описа на СРС, 118 състав. От този най – ранен момент до
момента на образуване на изпълнително дело № 20208560401371 по описа на ЧСИ Б.Б., а
именно на 04.08.2020 год., не е изтекъл период от време, който да е по – дълъг от 5 години.
Петгодишния срок в настоящия случай изтича на 22.12.2021 год.
Поради изложените мотиви и предвид съвпадане на крайните изводи на двете
инстанции, настоящия състав намира, че решението, постановено от СРС правилно и следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора на въззиваемата следва да се присъдят направените по делото
разноски, представляващи заплатено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200 лева.
По изложените мотиви, Софийският градски съд.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20091729/23.05.2023 год., постановено по гр.д.
№62800/2020 год. по описа на СРС, 143 състав са ОТХВЪРЛЕНИ предявените искове с
правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД от И. Н. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, ж.к. *******, действащ чрез процесуалния си представител адв.
Р.А. от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „******* срещу „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, за
осъждане на ответника ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумите, както следва: сума в размер на
1553.41 лв. която сума е платена на ответника без основание, чрез принудително усвояване
от банковата сметка на ищеца, с цел изплащане на погасени по давност задължения по
изпълнителен лист от 22.12.2016г., от които 753.78 лв. главница, 439.48 лв. законна лихва за
периода от 13.11.2014г. до 11.08.2020г., и 360.15 лв. обезщетение за платени такси и разноски
по изпълнителното дело с №20208560401371 по описа на ЧСИ Б.Б. с рег.№856 с район на
действие СГС; и сума в размер на 141.81 лв. представляваща обезщетение за нанесени
имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното
поведение на ответника, от които 55.00 лв. платени за налагане и вдигане на запор на
банковата сметка на ищеца и 86.81 лв. платена такса за прекратяване на изпълнителното
дело - платени такси и разноски по изпълнителното дело с №20208560401371 по описа на
ЧСИ Б.Б. с рег.№856 с район на действие СГС, както и законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба – 15.12.2020 година до пълното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА И. Н. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. *******,
действащ чрез процесуалния си представител адв. Р.А. от САК, със съдебен адрес: гр. София,
бул. „******* да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23 сумата от 200 лева, на основание чл. 78,
ал.3 вр. ал.8 от ГПК, представляваща направени разноски във въззивното производство за
7
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8